Рудолф Щайнер
АПОКАЛИПСИС
осемнадесет лекции, изнесени в Дорнах
от 5 до 22 септември 1924 година,
възпроизведени по записки на участниците
Съдържание
Приветствие от Йоханес Вернер Клайн
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Терминът „Апокалипсис“: окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 септември 1924 г.
Обзор на опита в транссубстантирането през различните преминали епохи на мистериите.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
Бъдеща опитност в транссубстантирането на организацията на Аза. Устойчивост на антропософските истини. Алфа и Омега (Апок.1,11). Встъпителните думи на Апокалипсиса.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 септември 1924г.
Писма до ангелите на Ефес и Сардес. За разбирането на числовите връзки в Апокалипсис. Дванадесет, двадесет и четири, седем.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924г.
В петия следатлантски период хората все повече развиват съзнанието да виждат смъртта като спътник. Четенето на Апокалипсиса означава да сте устремен.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 10 септември 1924г.
Тайните на числата в Апокалипсиса. По-ранното запознаване на хората с тайните на космическите числа; сегашния етап от еволюцията на Земята, в който се открояваме от законите на числата. Архангелските епохи.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 11 септември 1924г.
Годината 333. Пророчески апокалиптичен поглед за възможността за отпадане принципа на Христос и връщане към принципа на Отца. Мюсюлманското учение. 666 – числото на звяра. Транссубстантизация и карма.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 септември 1924г.
Връзката на Христос със Слънцето. Слънчев гений и Слънчев демон. Сорат и числото 666. 1998 година. Необходимост от стремеж към духовност. Мистерията на Михаил, Мистерията на Христос и Мистерията на Сорат.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924г.
Апокалипсисът като пророческа картина за по-нататъшно развитие на християнството след Мистерията на Голгота. Съществени разлики между християнството и другите религиозни вярвания. Изграждане на стария и новия Йерусалим.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 септември 1924г.
За различните картини от 19-та глава на Апокалипсиса. Свещеническото служене днес.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 септември 1924г.
Тройното поражение на противоположни сили на Христовия импулс: Падането на Вавилон, падането на Звяра и неправилните Пророци, падането на божествените противници (Сатана).
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 септември 1924г.
Преход от четвъртата към петата културна епоха. За вътрешното съзерцание и пророческите мисли в близката епоха от развитието на човечеството. „Жена, облечена в Слънце“ (Откр.12:1). Образът на Звяра със седем глави, надигащ се от морето (Откр.13:1). Осъзнаване присъствието на Христос в транссубстантизацията.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 септември 1924г.
Структурата на Апокалипсиса и принципът на числото. Епохата на „тръбните гласове”. „Нашествието на скакалците” (Откр. Гл.9), поява на хора, лишени от Аз. Сваляне на „седемте печата” и етапи на разпространение на християнството. Расово и индивидуално развитие на човека.
* * *
Тринадесета лекция
Дорнах, 17 септември 1924 г.
Скъпи приятели! Вече казах, изхождайки от определена гледна точка, че Апокалипсисът е изграден на един от окултните принципи, на принципа на числото. Възможно е именно днешното разглеждане, в което става дума за основните ритми на Вселената и човека, да ви помогне да видите още веднъж, че в основите на цялото мироздание лежи числото, чрез което ритмите, работещи във Вселената, достигат откровение.
Структурата на окултните откровения – като тези, които се съдържат в Апокалипсиса на Йоан, - се основава на принципа на числото, което всъщност е нещо напълно очевидно. Виждате ли, този вид съзерцание, който е присъщ на автора на Апокалипсиса, е възможен – според съвременния принцип на посвещение – само ако в имагинациите, които застават пред душата се вплете инспирацията. В този случай се достига до такъв вид съзерцание, при което образността на имагинацията (die Bildhaftigkeit der Imagination) става все по-интензивна и в което чрез имагинацията говори инспирацията. Но такова съзерцание, ако се появи, се извършва съгласно принципа на числото.
В този случай най-съвършеното число за всички окултисти винаги е било числото "седем". Това, би могло да се каже, е едно от положенията на окултизма - „седем“ е най-съвършеното число. Съгласно числото „седем" е възможно да се проследят определени неща. Не бива обаче да мислите, че числото „седем“ има някакво значение във връзка със съдържанието, което се възприема. Значението на числото „седем“ се проявява в това, че то дава възможност да се чуе инспирацията. Живеейки в числото „седем“ (in der Siebenzahl leben), човек може да разбере инспирацията по много различни начини. Искам да ви дам един пример.
Да предположим, че някой усеща важни за своето време духовни събития, които стоят в основата на всичко, което се случва на външен план. Разбира се, че такова усещане, което възниква във връзка с духовните основи на събитията, случващи се в даденото време, е повече или по-малко произволно, защото не може да бъде отнесено към цялостната картина на света. Съвсем естествено е, че такова усещане е присъщо на човека, но въпреки това е повече или по-малко произволно. И така, да предположим, че наблюдавам събития през 1924 г., тоест наблюдението се извършва точно през 1924 г. Друг човек наблюдава събитията през 1903 г., тоест, наблюдението се извършва точно през 1903 година. Но ако аз като наблюдател мога да стана независим от това кога точно е направено моето наблюдение и мога правилно да разбера това, което възприемам при наблюдението, и имам способността да върна седем впечатления назад (um sieben Eindrücke zurückzugehen) – при това напълно без значение от кой момент във времето, - тогава, според законите на духовния свят, това, което създава седмото впечатление (den siebten Eindruck macht), ще внесе яснота в първото ми впечатление, а четиринадесетото от своя страна ще изясни първото и седмото. По скоро става дума за методичен принцип, който помага да се разбере какво се разкрива в наблюдението пред човека. Подобно на това както можем да разберем друг човек, знаейки езика, на който той говори, по същия начин е възможно да разберете много, като се научите да живеете в числото „седем“ (in der Siebenzahl leben). Изключително сложно е да се разкрие всичко, което е свързано с числото „седем“. Всичко във Вселената е подредено според числото „седем”, в по-малка степен – според числото „дванадесет”, а още по-малко – според други числа. И човек може – започвайки от всеки един момент във времето, - да се движи според принципа на числото „седем”, да проследява събития и да внася яснота в тях.
Още през 1908 г. в Нюрнберг направих опит да обясня Апокалипсиса на Йоан. Но за цялото Антропософско движение това бяха съвсем различни времена. Тогава беше важно да се интерпретира самата Антропософия въз основа на Апокалипсиса. Много може да бъде обяснено въз основа на Апокалипсиса, а събитията от световната история, които по това време беше важно да се споменат, също могат да бъдат разглеждани въз основа на Апокалипсиса. Но за вас, както вече посочих многократно, днес е необходимо в своя Аз да се идентифицирате с Апокалипсиса (sich in Ihrem Ich mit der Apokalypse zu identifizieren).
Необходимо е да се разгледа реалността съвсем конкретно, така че въз основа на Апокалипсиса да може да се разкрие цялата пълнота и разнообразие от събития, протичащи според принципа на числото "седем". Вече посочих – от гледна точка на изживяване на съзнателната душа – за събитията, които са свързани с „Жената, облечена в Слънце… и дракона под нейните нозе”. Благодарение на това вече можете да разберете в кой период според апокалиптичното изчисляване се намира времето, в което живеем. По отношение на развитието на съзнателната душа, но не по отношение на развитие на астралното тяло и не по отношение на развитието на човечеството като цяло (както говорих в моите лекции през 1908 год.), - ние живеем в епохата на тръбните гласове. Непосредствено по отношение на развитието на съзнателната душа, което не върви успоредно с другите процеси на развитие, а като че ли се включва в тях, ние живеем в епохата на „тръбните гласове”.
В момента се намираме в началото на развитието на съзнателната душа. И само когато съзнателната душа постигне свръхсетивно съзерцание, човек ще може да възприеме „тръбните гласове”. Съвременният човек не е склонен да търси свръхсетивния смисъл на всичко, което се случва на земен план. Това е и забележителното, че в наше време никой не търси свръхсетивния смисъл на нещата. Днес всичко се възприема напълно спокойно и безразлично. В хода на антропософските разглеждания многократно обръщах внимание на определен момент от 19-ти век – началото на четиридесетте години. Казах, че началото на четиридесетте години – от духовна гледна точка – е важна, повратна точка в развитието на цивилизования свят. Тази повратна точка бележи, така да се каже, кулминацията на материализма.
Всичко, свързано с материализма, е определено всъщност още през 1843-1844 година. Всичко, което се случва в бъдеще и ще продължи да се случва, по същество, е само резултат от случилото се през тези години. Началото на четиридесетте години на 19-ти век оказаха огромно влияние върху всичко, което се случи с цивилизованото човечество в Европа и американския му придатък вследствие на това, че точно по това време намесата на ариманичните сили в делата на човечеството беше необичайно интензивна. Вие можете да възразите, че много по-ужасни събития се случиха след 1843-1844г. Но всъщност не е така. Не трябва да забравяте, че Ариман е по-умен от хората. През 1843г.-1844г., всъщност действаше Ариман. Той подреди всичко според своя интелект (nach seiner Intelligenz). Може да се каже, че това бе кулминационната точка на материалистичното развитие. След това вече действаха хората. И въпреки че това, което направиха и правят понякога да изглежда - от външна гледна точка - много по-лошо от това, което беше по онова време, от духовна гледна точка за човешката еволюция, като цяло, всичко това не е толкова ужасно. Всичко това е само резултат от планираното от Ариман в началото на 40-те години на 19-ти век.
От началото на четиридесетте години на 19-ти век започна да тръби шестият Ангел (Откр. 11:13). И той ще тръби, докато в края на 20-ти век не се случат онези събития, за които говорих вчера, когато ще започне да тръби седмият Ангел (Откр. 11:15). И така, вече се намираме по средата на това, което в Апокалипсиса се нарича „горко”. Това е второто „горко” (Откр. 11:14), което ние като цивилизовано човечество изживяваме в сферата на съзнателната душа и което приблизително век и половина е предшествано от това, което е представено в Апокалипсиса като „петата тръба”. И ако в епохата на съзнателната душа проследим – съгласно принципа на числото „седем” – в обратна посока на „тръбните гласове”, тогава ще достигнем до малко по-ранен момент във времето. Епохата на съзнателната душа започва тук на Земята през 1413 година. Но събитията претърпяват някои промени, по-ранните времена въздействат на по-късните. Разглеждайки в обратна посока „тръбните гласове”, стигаме до епохата на кръстоносните походи. Да, в местата, които бяха центъра на истинския окултизъм, винаги са възприемали периода от кръстоносните походи до наши дни именно като епохата на „тръбните гласове”. И вие също можете в този период от време да намерите етапите на всичко, което е описано в Апокалипсиса. Можете да откриете как при настъпването на материализма – например, когато се появява коперниканството – една трета от човечеството, всъщност, беше духовно умъртвено (Откр. 9:15), тоест, спря да развива духовност. И наистина предизвиква ужас и потрес „нашествието от скакалци”, описано в Апокалипсиса (Откр. 9).
Тук стигаме до нещо, за което, бих казал, не е лесно да се говори, но е пряко свързано с работата на свещеника. От гледна точка на непомраченото съзнание това „нашествие на скакалци” вече се е случило и този факт е от изключителна важност. Когато имаме работа с хора, намиращи се в болестно състояние, с хора, за които обаче винаги има възможност за изцеление, ние нямаме право да обсъждаме такива неща. Но когато говорим за работата на свещеника, тогава все пак трябва да знаете с кого по правило си имат работа, когато се сблъскват с хората.
Днес хората, които се наричат либерали или демократи, са обхванати от необикновена радост, когато говорят, че на някои места по Земята човечеството се размножава с невероятна скорост. Ръстът на населението е точно това, което либерално-демократично настроените хора - имам предвид в политически смисъл - така страстно желаят, както и тези, които се смятат за духовни и свободомислещи хора.
Виждате ли, тази гледна точка не е съвсем правилна. Статистическите данни заблуждават хората, тъй като изчисленията обикновено отчитат населението не на цялата Земя, а на определена част от нея. В същото време те не мислят, че останалата част от Земята по друго време е била по-населена от днешната. Но въпреки, че статистиката в конкретни случаи прави грешни заключения, като цяло все още е вярно, че в наше време населението на Земята расте. Появяват се безброй хора над мярката, определена за човечеството. Появяват се хора, лишени от Аз (ichlos), хора, които не са инкарнация на Аз (keine Inkarnation eines Ich). Това е ужасна истина. Има хора, вървящи по Земята, които не са въплъщение на Аз (keine Inkarnation eines Ich). Те са включени в линията на физическото наследство, те получават етерно тяло и астрално тяло. Те вътрешно, в определен смисъл, са снабдени (ausstaffiert) с ариманично съзнание. Те, ако не бъдат разгледани достатъчно внимателно, създават впечатление, че са хора, но не са хора в абсолютния смисъл на думата.
Това е ужасна истина, но е така, това е истината. И когато авторът на Апокалипсиса говори за „нашествие от скакалци“, което се случва, когато петият Ангел започне да тръби (Откр. 9: 7), той има предвид именно хората. И тук отново можем да видим колко верни са съзерцанията на автора на Апокалипсиса. Защото в своето астралното тяло тези хора са точно както ги описва авторът на Апокалипсиса - етерни скакалци с човешки лица (ätherische Heuschrecken mit Menschengesichtern). Необходимо е да се разбере, че свещеникът е длъжен да знае за такива свръхсетивни факти. Защото той е пастирът. Следователно той трябва да може да намери подходящи думи за всичко, което се случва в такава душа. При това изобщо не е задължително тези хора да бъдат изключително зли. Това са хора, които имат душа, но са лишени от Аз. При това ще се наложи да се сблъскваме с такива хора. Свещеникът трябва да знае всичко това, тъй като съществуването на такива хора има определено въздействие върху човешката общност като цяло. От такива хора, които, така да се каже, минават през света като хора – скакалци (Menschen-Heuschrecken), страдат предимно хората, които са истински одухотворени. Може – и дори би трябвало – да възникне въпросът: как трябва да се държи човек по отношение на такива хора?
Във връзка с такива хора често възникват доста трудни задачи. Тези хора могат да бъдат много чувствителни, могат да бъдат изключително чувствителни. Но в същото време можете да забележите, че те нямат своя собствена индивидуалност. Разбира се, необходимо е внимателно да се скрие от тях фактът, че те нямат индивидуалност. В противен случай това неизбежно би ги довело до лудост. Така че това трябва да бъде скрито от тях. В същото време за такива хора - в края на краищата те все пак имат душа, макар и да не притежават дух - е необходимо да се организира всичко по такъв начин, че да намерят връзка с другите хора. Това ще им даде възможност да се развият в определен смисъл, възможност до известна степен да вървят заедно с другите. Всъщност до двадесетата година от живота на тези хора в достатъчна степен се наблюдава човешка природа, човешко същество. Но само до двадесетата година, тъй като именно през двадесетата година от живота се ражда душата на характера или разсъдъчната душа, и заедно с нея става възможно земното проявление на Аза в цялата му пълнота.
Голяма грешка обаче би направил някой, който започне да твърди, че към такива хора, лишени от Аз, лишени от индивидуалност, не трябва да се проявява съчувствие, тъй като те - понеже нямат индивидуалност - нямат бъдещи инкарнации. В такъв случай той също би трябвало да твърди, че не трябва да се проявява съчувствие и към децата. Във всеки отделен случай трябва да се вземе решение какво всъщност се съдържа в такъв човек. Понякога в такива хора има души, които в сравнение с човешките души, възникнали в определен период от развитието и нееднократно въплъщаващи се, са по-млади, възникнали в по-късен период от развитието. Но това могат да бъдат също изостанали (zurückgebliebene) души, души, които по-късно от останалите са се завърнали от една от планетите, на които в определен период от развитието се е намирало почти цялото човечество. Такива души също могат да живеят в тези човешки тела. Така че ние трябва абсолютно съзнателно да възпитаваме такива хора като хора, които са останали на ниво детско развитие.
Виждате ли, всичко това, всъщност, вече се съдържа в Апокалипсиса. Представите, съдържащи се в Апокалипсиса като имагинации, дълбоко докосват сърцата ни, защото страданията, които се падат на земното човечество, са ужасни. И ние, възприемайки тези имагинации, трябва да кажем: в нашата епоха вече е разкрито – наистина, като духовен факт – голяма част от това, което се съдържа в тези имагинации.
Разбира се в Апокалипсиса има също и други, може би не толкова грандиозни представи. Например, представата за Ангела, държащ кандилницата с тамян (Откр. 8:3). Тук е посочен жертвеният дим. След това нашето внимание е насочено към това, което се е случило през периода на кръстоносните походи. С първите „тръбни гласове” се пренасяме обратно в кръстоносните походи. Разглеждайки развитието на съзнателната душа на човечеството, ние достигаме до епохата на кръстоносните походи. И виждаме, че по това време – в епохата на кръстоносните походи – се появяват отделни личности, които имат наистина необичайно силни впечатления (Impressionen) от своя опит в духовния свят. Тук наистина срещаме, би могло да се каже, гении на набожността и благочестието. Изключително важно е да имаме ясно разбиране за това: тук срещаме гениите на набожността и благочестието.
Ако се обърнем към по-ранни времена, то в центъра на нашето съзнание ще се окаже периодът от Мистерията на Голгота до епохата на кръстоносните подходи и всичко свързано с тях. Можем да разглеждаме този период от време като по-малка епоха – епохата на „сваляне на седемте печата”. Това може да бъде напълно разбрано само ако има ясно разбиране за следното. Помислете само върху факта, че именно в епохата на кръстоносните походи се появяват много личности, които насочват цялата своя религиозност навътре, в дълбочина, в силата на чувствата, във вътрешно мистично преживяване. Това се случва точно в епохата на кръстоносните походи, докато по-рано, стремейки се да възприемат света на Божественото, всъщност насочваха своя поглед нагоре, в дълбините на Космоса.
Така постъпваха във всички случаи водещите личности на човечеството, макар и в условия на постоянна борба с течението, идващо от Рим. Бог се разбираше като такова Същество, което живее, твори и действа в сетивните явления, към които е насочено възприятието.
Но в бъдеще самото възприятие, а с него и разбирането за Бог, се обръща повече навътре. Появяват се великите гении на мистицизма (die großen Genies der Mystik). Преди това цялата Вселена беше за човека откровение на Божественото. По-късно такова откровение стана това, което човешкото сърце можеше да види, това, което можеше да стане видимо благодарение на вътрешната светлина, запалена в душата. Оттук-нататък Божественото можеше да бъде осветено, изхождайки от вътрешното същество на човека.
Епохите, символизирани в Апокалипсиса чрез „сваляне на седемте печата“, също съответстват на етапите на разпространение на християнството. В началото е първият етап, мирно-победоносно развитие на християнството, при което разпространяването на християнството става чрез силата на побеждаващия Дух, чрез силата на побеждаващото слово. Християнството се разпространява, би могло да се каже, в основите (in den Untergründen) на социалния живот от онова време. След това настъпва втората епоха, през която разпространението на християнството вече не се случва по мирен път. В тази епоха християнството е включено в борбата, която се разгръща на арената на човешката еволюция. След това идва епоха, в която постепенно угасва вътрешният импулс на християнството. Християнството се превръща в държавна религия, което естествено само по себе си е знак за изчезването на истинския първоначален християнски импулс. Следващата епоха е епохата, която трябва да се разбира като епоха на „четвъртия печат”. В тази епоха настъпва ислямът, за който вече говорих.
Така падат печат след печат и това, което се случва след това в периода на кръстоносните походи, се извършва, все пак – необходимо е да подчертаем – под влиянието на видните религиозни гении. До такъв извод може да се стигне, ако проследим по-внимателно всичко, което се е случило по това време. В това отношение историческите описания от онова време са всъщност абсолютна фалшификация.
Преди кръстоносните походи разпространението на християнството се извършва, би могло да се каже, по благ начин. Всичко – дори онова, което изглеждаше зле отвън, - всичко, което се случваше поради многочисленото монашество при разпространението на християнството в Европа чак до кръстоносните походи, всъщност се извършваше въз основа на палестинските сказания (palästinensischen Erzählungen). Въпреки че Евангелията бяха недостъпни за четене и не бяха предназначени за миряните – с тях се занимаваха само духовници, - въпреки това, всичко, което се случи по това време, беше напълно повлияно от това, което духовенството можеше да вземе от Евангелията. Свещениците имаха Евангелията и култа. Култът беше това, в което свръхсетивният свят се отразяваше по сетивен начин. Месата, принасянето на дарове (das Meßopfer) се възприемаше от свещениците като врата, водеща директно към свръхсетивното. Затова те постепенно, стъпка по стъпка, отказваха да насочат погледа си нагоре, към звездното небе, което беше откровение на божествено–духовното. Те постепенно се отказаха от всички прекрасни пророчества от древните времена, от онази древна мъдрост, която аз днес сутринта – за разлика от съществуващата днес астрономия и астрология, - назовах астрософия. Цялата тази древна мъдрост беше почти напълно загубена по времето на кръстоносните походи.
Разглеждайки епохата на кръстоносните походи, можем да открием следното явление. Навсякъде се появяват скитащи хора, които идват от Изток на Запад. Това са предимно онези хора, които се връщат веднага след кръстоносните походи, но има и такива, които идват на Запад малко по-късно. Тези хора носят със себе си онова, което може да се нарече тайните на Изтока. Голям брой творби, които по-късно са загубени, са донесени от Изтока в Европа. Причината за това е, че по това време не беше прието да се съхраняват писмени документи, както е днес, и следователно повечето от писмените документи от онова време не са оцелели. Но направлението, свързано с космическото християнство (kosmischen Christentums), се разпространява благодарение на устната традиция, която действаше чак до кръстоносните походи.
Тук можем да кажем, че пада „седмият печат”…
Що се отнася до въпроса за отношението към писмените паметници, може да се каже следното. Вижте каква буря вдигна днешната италианска държава, за да се добере до ръкописите на Ливий, открити от един италиански професор. И това е независимо от факта, че автентичността на тези документи все още е под съмнение. Няма нужда да навлизаме далеч в миналото, за да установим, че към подобен род находки държавите проявяват голямо безразличие. Интересът към запазването на писмени документи се прояви едва в близкото минало.
Самият аз бях свидетел на доста забележителен случай, когато работех в Гьоте-Шилеровия архив. По някакъв начин в ръцете ни попадна едно писмо от Гьоте. Изглеждаше доста странно - мръсно, силно разкъсано. По времето, когато работех в архива на Гьоте-Шилер, това вече се смяташе за нещо недопустимо. Не можеше по такъв начин да се отнасят към писмата на Гьоте. Изяснихме каква е причината за това. Оказа се, че някога това писмо е било собственост на Куно Фишер. И той просто е дал писмото на Гьоте на печатницата, без дори да го препише. Изпратил оригиналното писмо до печатаря със своите бележки и коментари в полетата. И това просто е чудо, че писмото, въпреки всичко, е оцеляло, тъй като по това време все още не бе прието да се съхраняват ръкописи.
Така че, не бива да ви учудва фактът, че по времето, когато християнството - благодарение на кръстоносните походи - влиза в контакт с ориентализма, в християнството се разпространяват истини (Wahrheiten), които днес бихме нарекли кабалистични истини. Възможно е по времето на Яков Бьоме да е живял някой, който е знаел повече от Яков Бьоме. Но той не е привлякъл вниманието към себе си поради причината, че не е отразил своите знания в писмена форма. В същото време човек като Яков Бьоме става известен именно защото отразява мислите си в множество трудове.
Времето на кръстоносните походи е точно времето, когато епохата на „тръбните гласове” идва да смени епохата на „отваряне на седемте печата“. В същото време имаме предвид не толкова външните събития, описани в книгите по история, колкото това, което се случва в съзнанието на хората. Периодът от кръстоносните походи до наши дни винаги е оставял върху хората с чувствителна природа впечатление, което може да бъде описано със следните думи: „Ужасно е това, което се случва в човешките души под знака на „тръбните гласове”. Но хората на Земята не чуват „тръбните гласове”.
Този вид съзнание би трябвало всъщност - именно във връзка с нашето време, което ние преживяваме като епоха на „шестата тръба“, - да имат повечето хора. Знаете какви са характерните свойства и проявления на тази епоха. Една трета от хората – така е в Апокалипсиса (Откр. 9:15) - ще бъдат умъртвени. Разбира се, това ще стане постепенно с течение на времето. Под „мъртви“ тук се има предвид онези хора, при които отсъства Азът, хората, които преди вече са приели „образа на скакалци“ (Heuschreckengestalt).
Точно това е, което всъщност трябва да накара свещеника да навлезе в същността на случващото се. Свещеникът е длъжен да работи със свръхсетивното. В крайна сметка във всичко, което ни заобикаля, действа свръхсетивното. Това, което може да се възприеме в хората, доколкото те имат физическо тяло, е само част от човешкия живот. Но веднага щом проникнем в свръхсетивното, започваме да виждаме действията на хората в истинската им светлина. Виждаме, че като цяло те напълно не осъзнават последствията от своите действия. Хората понякога дори не подозират какво може да направи един човек на друг, когато, сблъсквайки се с него в живота, той не прояви достатъчно загриженост за него, докато в също време това е предопределено от неговата карма - да се държи по определен начин към даден човек в този земен живот. По-късно, някъде в бъдещето, кармата, разбира се, ще накара този човек да направи това, което е трябвало да направи; всичко ще бъде изравнено. Но това, така да се каже, би трябвало да бъде изравнено именно в този живот. Във външния живот обаче не бива да се посочва това на хората. Всъщност, невъзможно е да се иска нещо от човек, който от външна, гражданска гледна точка е направил всичко, което е продиктувано от чувството му за дълг. Но по този начин, от гледна точка на световната еволюция, той може да е направил нещо, което е причинило много дълбоки рани на другия човек. Не бива да се мисли, че в този случай говорим за отвъдни (überirdische) неща, всъщност говорим за свръхсетивни неща. Защото във всичко, което се разиграва на Земята, постоянно работи свръхсетивното.
Според това как етерният Христос става все по-видим за човечеството, необходимостта от сериозно разбиране на Апокалипсиса също ще се увеличи. Ето защо, дори и във факта, че вие, скъпи мои приятели, поискахте да направите Апокалипсиса обект на нашето разглеждане, можете да видите проявата на напълно здравословно чувство, което се издига от дълбините на вашето подсъзнание. Това, което в момента мога да дам във връзка с Апокалипсиса, може да не отговаря напълно на вашите очаквания. Може би сте си представяли всичко по различен начин. И все пак, във вашето желание да чуете от мен курс от лекции във връзка с Апокалипсиса, може да се разпознае гласът на времето, който звучи във вашите сърца. И можем да кажем следното: това, че у вас възникна потребността да разберете Апокалипсиса, фактът, че вие като свещеници, които съставлявате едно цяло, се обединихте в такъв стремеж - всичко това показва, че вие вече в известен смисъл имате връзка с автора на Апокалипсиса, с Йоан. На първо място, е необходимо да се изпълните с духа на Апокалипсиса. И това не може да противоречи на факта, че определени епохи трябва да се различават според принципа на числото „седем”. С помощта на това всъщност можете да започнете да работите и тогава много неща ще станат ясни. Защото, без да се прилага принципът на числото като метод на изследване, изобщо е невъзможно да се открият връзките в световната еволюция. Виждате ли, по този начин ние се докоснахме до онази страна на Апокалипсиса, която е най-значима и плодотворна за нашето време.
Нататък ние откриваме, че в Апокалипсиса - особено на онези места, където числото „седем“ преминава (übergeht) в други числа - става дума и за много други неща. Тук отново срещаме нещо, което от своя страна се нуждае от пояснение. Например, в седма глава можете да намерите място (Откр. 7:4-8), където - използвайки числа - се казва, че в определена епоха има определен брой хора, които носят на челата си печата на Бога. Това са избраните хора, които в известен смисъл ще бъдат спасени или избавени - наречете го както искате - докато другите няма да намерят спасение. Това място в Апокалипсиса - при повърхностно възприятие - може да направи тягостно впечатление.
Необходимо е обаче да имаме ясна представа, че в по-ранни времена осъзнаваха разликата между развитие на расите и индивидуалното развитие на хората, и това е намерило израз в древните писания. Необходимо е да имаме много ясна представа, че в предишните времена нито един индивид не се е чувствал по някакъв начин потиснат, когато се е казвало, че някой ден определен брой представители на една раса ще бъдат спасени, докато останалите нейни представители ще загинат. Никой не го приемаше лично, защото по това време те мислеха реално. Също толкова реално мислят и в наше време, когато застраховат живота си.
Нали при застраховката се взема предвид вероятната продължителност на живота. Известно е, че застрахователните компании не застраховат хора, които има вероятност да умрат скоро. В противен случай би им се наложило да застраховат хора, които скоро ще умрат, и тогава застрахователните фондове биха се изпразнили. Застрахователните компании се стремят да работят с хора, които ще живеят дълго и ще внасят пари дълго време. Затова за човека, който трябва да бъде застрахован, те изчисляват - на различни основания - вероятната продължителност на живота му. В този случай изчисленията се извършват според теорията на вероятността, като се използва много "интересен" метод за изчисление. Но още не съм се сблъсквал с това, някой да се чувства задължен да умре именно в момента, в който застрахователната компания е изчислила - според своя „абсолютно правилен“ метод - като най-вероятния момент за неговата смърт. Не става по този начин. Никой не се чувства длъжен да умре „съгласно изчисленията“. И в основата на това също лежи реалността.
Човек може да овладее добре числото, но в същото време трябва ясно да осъзнае, че то престава да действа на тази духовна степен, на която стои човешката индивидуалност. Виждате ли, говорейки за такива неща, ние засягаме определена мистерия, определена окултна тайна. Тя се основава на следното. Обикновено се смята, че когато хората се броят, говорейки например за едно, две, три, четири, пет лица, то същата сметка може да се приложи в духовния свят. Смята се, че такова броене има същото значение и за духовния свят. Но в духовния свят няма същото значение. Принципът на числото действа там, където духовният свят се проявява, проявява се например в Световната година на Платон, в броя на вдишване и издишване т.н., с една дума, там където духовният свят се проявява, т.е. става явление за външния свят. И така, издигайки се към духовното съзнание, на границата, на прага на духовния свят, се нуждаят от числото. Тук е невъзможно да се върви напред, без да се разчита на принципа на числото или на нещо аналогично на числото (der Zahl Ähnliches). Но, намирайки се непосредствено в духовния свят, вече не е възможно да се доближите до каквото и да било, опирайки се на принципа на числото. Тук този принцип не действа.
Поради това авторът на Апокалипсиса, който използва окултния език, говорейки за развитието на расите, извършващо се на Земята, може да каже: има определен брой хора, които ще бъдат спасени, и определен брой хора, които ще загинат. Следващия път ще видим какво означават тези числа. Трябва още веднъж да се подчертае, че отделната човешка индивидуалност не може да се чувства засегната от това, тъй като тези числа са свързани с развитието на расите и не могат да бъдат приписани на човешката индивидуалност.
Следващия път ще обясня как е възможно да се формират по-конкретни представи за това.
Превод: Петранка Георгиева
Редакция: Дорина Василева