Рудолф Щайнер: Интуитивното познание като трета крачка от съвременното посвещение (5)

Submitted by admin 2 on Нед., 11/07/2021 - 11:32
Рудолф Щайнер

Интуиция – методи

…Думата интуиция се употребява и в обикновения живот за едно не особено ясно, а повече чувствено познание. Но тази интуиция, за която често се говори донякъде с известно право, неразвитият мрак на обикновеното интуитивно мислене си представя като един вид предхождаща степен на това, което се постига в истинската интуиция. Истинската интуиция обаче е проникната от вътрешна яснота на съзнанието и от душевна нагласа както е при математическото мислене. Тази интуиция се постига чрез продължението на това, което нарекох упражнения за постигане на забравянето. Тези упражнения трябва така да се продължат, че забравянето да стане един вид неегоистично самозабравяне. То е това познание, в което най-накрая се влива инспирираната имагинация… Събр. съч. 324, стр. 115 и сл., немско издание 1972 г.

* * *

…По-нататъшна степен на развитието в надсетивния свят може да се постигне, като в нашите духовно-душевни занимания още повече се абстрахираме от телесната опора. Това може да стане като насочим усилията си за медитация и концентрация повече към волевите упражнения. За да се упражняваме да навлизаме в духовно-душевните силови съотношения, трябва да се абстрахираме от външното протичане на нещата. За това има едно добро упражнение, което същевременно е упражняване на волята, когато се опитаме ежедневните ни изживявания, протичащи от сутрин до вечер, да си ги представим ретроспективно от вечерта към сутринта и при това възможно повече да се спрем на детайлите. Да предположем, че сме се изкачили по една стълба. Да си представим, че стоим горе, тогава на последното, предпоследното и т.н. стъпало. Вървим обратно надолу. Отначалото ще можем да си представяме ретроспективно само епизоди от дневния живот. Но постепенно ще си усвоим един вид техника, чрез която ще сме в състояние като в една ретроспективна панорама вечерта или на следващата сутрин да представим пред душата си в образи събитията от деня или предишния ден в обратен ред.

Когато успеем – за това се касае – с мисленето си напълно да се абстрахираме от начина по който протича действителността триизмерно, ще видим как ще настъпи невероятно усилване на волята ни. Ще постигнем и това, че ще сме в състояние да си представим в обратен ред една мелодия или драма от пет акта и т.н. Чрез тези методи усилваме волята си, като вътрешно я укрепваме и външно я откъсваме от сетивната ѝ свързаност със събитията. Към това се прибавят упражнения, в които да приложим желязна воля и в течение на няколко години да придобием други навици… Събр. съч. 305, стр. 89 и сл., немско издание 1979 г.

* * *

…С това постепенно постигаме да изживяваме духовния свят не само чрез инспирация, а действително да навлезем с нашия отделен и освободен от тялото дух в другите духовни същества, които се намират извън нас. Защото истинското духовно познание е потъване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща.

Разкрива ни се реалността на моралния свят. Физическият и моралният свят, битието и развитието стават едно. Ние наистина изживяваме, че моралните закони са също обективни закони в света.

Но другото, което не може да се прибави към това интуитивно познание, към това потъване във външните неща, без да се премине през засилено страдание, през засилената болка, в сравнение с болката, която характеризирах при имагинативното познание като казах, че човек с усилие трябва да се открие сред своите симпатии и антипатии, което винаги, когато трябва да стане, причинява болка. Сега болката става космическо съизживяване на всяко страдание, което лежи в основата на битието.

Това, че например имаме очи, произлиза само оттам, че първо в един още недиференциран организъм, така да се каже, е издълбано това в органичната същност, което е довело до виждането, и после е преобразувано в окото. Ако днес бихме възприемали малките незначителни процеси, които в нашата ретина протичат при виждането, бихме възприели, че дори това е почиваща в основата на битието болка. Само така е възможно човек наистина да проникне в надсетивния свят, а именно като премине през болката… Събр. съч. 305, стр. 91 и сл., немско издание 1979 г.

* * *

....Когато се правят тези волеви упражнения, се стига дотам да се изведе собствената душевно-духовна същност както извън физическия, така и извън етерния организъм. Тя навлиза в самия духовен свят. Човек се учи по този начин да опознава какво означава да живее извън своя физически и етерен организъм. Учи се да познава в какво състояние се намира човешката душа, когато е отхвърлила физическия и етерния организъм. Това обаче означава, че по този начин се съзерцава ясновидски онова, което се случва с човека, когато той премине през процеса на умирането… Събр. съч. 215, стр. 66, немско издание 1980 г.

 

Посвещение

 

Древната интуиция е постигана чрез аскетизъм

…Науката за духа си пробива път нагоре до едно познание за всичките отношения след смъртта, като чрез упражнения на душата за волята отново се постига интуицията. Тази интуиция е била така изграждана през древните времена според указанията на тогавашните посветени, че човек е умъртвявал своя външен физически организъм предимно чрез аскетизъм. Като се потисне, парлизира и умъртвява външния физически организъм, се проявява с още по-силна енергия независимата воля, която иначе изпитва само силен стремеж (копнеж) към физическия организъм. Чрез аскетизма физическият организъм така се умъртвява, че за волята става трудно при своето разгръщане да навлезе в него. Волята се отблъсва назад и колкото по-трудно ѝ се удава да навлезе и да се вживее във физическия организъм, толкова по лесно се вживява в духовния свят и образува интуиции. Това се предизвиква чрез аскетизма.

Но този древен аскетизъм се прилага неправилно в по-новото време. Човешкото физическо тяло получава след мистерията на Голгота една форма, чрез която повече не може да понася с успех такъв аскетизъм. Чрез такъв аскетизъм по-новият човек така би парализирал физическия си организъм, че азовото му съзнание, което трябва да се развие, няма да може да се развие по правилен начин. Тогава човек няма да може да стигне до съзнанието за свободата. Също няма да може да се свърже по правилен начин, по свободен начин с Христовия импулс. Затова волевите упражнения трябва така да се предприемат, че да не се парализира физическото тяло, както е ставало в старите времена, а чрез тях да се усилят и укрепнат духовно-душевните способности на човека, така че не тялото да се отдръпне от душата, а душата да се вживее в духовните светове… Събр. съч. 215, стр. 179 и сл., немско издание 1980 г.

Итуиция чрез преобразяване на личността

Освен вече характеризираното към интуицията води и например следното душевно упражнение. Добре е човек така да се опита да навлезе в живота, който иначе се развива от една жизнена епоха към друга, по такъв начин, че съзнателно да си създаде привички, които преди не е имал, или да преобразува такива, които е имал. Колкото по-големи усилия се изискват за такова преобразуване, толкова е по-добре за постигането на интуитивното познание. Защото тези преобразувания предизвикват освобождаване на волевите сили от физическия и етерния организъм. Човек свързва волята с астралния организъм и с истинския образ на аза, и навлиза с тях съзнателно в духовния свят… Събр. съч. 25, стр. 20 немско издание 1956 г.

Морална и духовнонаучна интуиция

…Интуицията, която представих като третата степен на надсетивното познание, се появява най-накрая. Надсетивната, моралната интуиция, се появява още при обикновеното съзнание. Първоначално тя е единствената, която се появява за съзнание, развило се до нашата степен относно надсетивния свят. Моралната интуиция се отнася за нашата степен на познанието интуиция, а не за друга по-висша степен. Затова говорих първо за тази морална интуиция, и ако тя правилно се разбере, тогава човек има известна субективна предпоставка да разбере и другата, която се появява след това. При изживяването на моралната интуиция, се изживява нещо, сравнено с обикновената реалност, като друг вид реалност, това изживяване е необходимата реалност. Разгледа ли се казаното досега, се изяснява, че моралната интуиция прониква в сферата на обикновеното съзнание, докато другата интуиция не е проектиране надолу, а трябва да се постигне. Изобщо не става въпрос, че моралната интуиция е само специален случай и при познавателния процес на общата интуиция, а точно обратното, тя е първият случай, когато в обикновеното съзнание, в днешното състояние на съзнанието чрез изследването навлиза нещо интуитивно… Приноси към Събр. съч., брошура 114/115 Рудолф Щайнер и многодименсионалното пространство, стр. 74, немско издание 1995 г.

Интуиция и хрониката Акаша

…Чрез духовнонаучното обучение се стига дотам, човек да си усвои един вид метаисторически образ на процесите не само в развитието на човечеството, а и в Космоса. В интуицията може да се съзерцава това – в съответните образи, разбира се, – което се е станало и сега става на Земята и в Космоса… Събр. съч. 255б, стр. 106, немско издание 2003 г.

Интуиция и електричество

…Само когато човек се изкачи до интуицията, която има своята основа във волята, стига в областта и за външния свят, в която съществува електричеството… Събр. съч. 320, стр. 174, немско издание 1987 г.

Интуиция и възпитание

…“Ако не станете като децата, няма да влезете в царствата небесни“. Тези думи на Христос са дълбока истина. В жизнената възраст на кърмачето и до смяната на зъбите детето живее така, че вживяването на душевно-духовната му същност във физическо-телесната, това укрепване, това пластично изграждане на тялото, произхождащо от душевността, може да се разбере само с интуитивното познание. Затова децата ще ни разберат само чувствайки, инстинктивно и ще могат да бъдат повлиявани от нас по правилния начин, когато можем да получаваме религиозно оформени истини от постигането на интуитивното познание… Събр. съч. 82, стр. 44, немско издание 1994 г.

Интуиция и чувство

В интуицията се възприема навсякъде и чувствено… Събр. съч. 229, стр. 42, немско издание 1984 г.

 

Извадките са предложени от Нели Хорински

Всички публикация в раздела "Съвременно посвещение"

Портрет на Рудолф Щайнер от художника Петър Господинов