Рудолф Щайнер
АПОКАЛИПСИС
осемнадесет лекции, изнесени в Дорнах
от 5 до 22 септември 1924 година,
възпроизведени по записки на участниците
Съдържание
Приветствие от Йоханес Вернер Клайн
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Терминът „Апокалипсис“: окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 септември 1924 г.
Обзор на опита в транссубстантирането през различните преминали епохи на мистериите.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
Бъдеща опитност в транссубстантирането на организацията на Аза. Устойчивост на антропософските истини. Алфа и Омега (Апок.1,11). Встъпителните думи на Апокалипсиса.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 септември 1924г.
Писма до ангелите на Ефес и Сардес. За разбирането на числовите връзки в Апокалипсис. Дванадесет, двадесет и четири, седем.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924г.
В петия следатлантски период хората все повече развиват съзнанието да виждат смъртта като спътник. Четенето на Апокалипсиса означава да сте устремен.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 10 септември 1924г.
Тайните на числата в Апокалипсиса. По-ранното запознаване на хората с тайните на космическите числа; сегашния етап от еволюцията на Земята, в който се открояваме от законите на числата. Архангелските епохи.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 11 септември 1924г.
Годината 333. Пророчески апокалиптичен поглед за възможността за отпадане принципа на Христос и връщане към принципа на Отца. Мюсюлманското учение. 666 – числото на звяра. Транссубстантизация и карма.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 септември 1924г.
Връзката на Христос със Слънцето. Слънчев гений и Слънчев демон. Сорат и числото 666. 1998 година. Необходимост от стремеж към духовност. Мистерията на Михаил, Мистерията на Христос и Мистерията на Сорат.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924г.
Апокалипсисът като пророческа картина за по-нататъшно развитие на християнството след Мистерията на Голгота. Съществени разлики между християнството и другите религиозни вярвания. Изграждане на стария и новия Йерусалим.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 септември 1924г.
За различните картини от 19-та глава на Апокалипсиса. Свещеническото служене днес.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 септември 1924г.
Тройното поражение на противоположни сили на Христовия импулс: Падането на Вавилон, падането на Звяра и неправилните Пророци, падането на божествените противници (Сатана).
* * *
Единадесета лекция
Дорнах, 15 Септември 1924 г.
Скъпи приятели! Нека се пренесем в света, в който авторът на Апокалипсиса иска да ни пренесе, описвайки следващия период от развитието на Земята. Той описва своите видения (Visionen) за духовните светове, които, приближавайки се до земния човек, проникват в неговото същество. Но това събитие, според автора на Апокалипсиса, е предшествано от други събития, случващи се на три етапа, събития, които сега трябва да разгледаме. Всеки от тези три етапа представлява нещо, което в определен смисъл трябва първо да се случи, преди човечеството да стане достойно да възприеме духовния свят в цялата му чистота в своите действия, мисли и чувства, преди човечеството да стане способно на него.
Първият етап е представен от падането на Вавилон - нека го наречем така, както го нарича авторът на Апокалипсиса. Вторият етап е представен от падането на Звяра и предания му Лъжепророк, който разпространява неговото учение. Третият етап е представен от падането на този, който обикновено се нарича Сатана, падането на този, който олицетворява силите, противопоставящи се на Бог.
Събитията, представени в тези три етапа - ако се разглеждат в светлината на духовния възглед относно еволюцията на човечеството, в светлината на знанието за бъдещето, което очаква човечеството - тези събития стават наистина обективни, наистина реални. И може би точно в нашето време, точно в нашия век, в който ще се реши голяма част от това, което има значение за еволюцията на човечеството, има пълно основание да насочим духовното внимание към тези три падания. Защото тези събития ще нахлуят в земното развитие в определена форма след първото появяване на Земята на Христос в етерното тяло, тоест всъщност след второто явяване на Христос на Земята. Човечеството трябва да се подготви за това. То трябва да се подготви, за да бъде достатъчно силно. Силно, за да преживее това тройно падание на противниците на Христовия Импулс, без да бъде изложено на опасността, която заплашва развитието на човешката душа.
Нямаме право да забравяме колко точен е авторът на Апокалипсиса в своите изрази. Всеки път, когато се случи такова падение, авторът на Апокалипсиса говори за Ангел, слизащ от духовния свят. Тук всъщност се сблъскваме с нещо, което отначало може да хвърли в недоумение този, който не е проникнал достатъчно дълбоко в духовното разбиране на света. Защото, говорейки за слизащия Ангел, авторът на Апокалипсиса говори също и за неговото тържествуване. Ангелът се радва при вида на голямото мъчение, което пада върху човека, радва се при вида на ужасните събития, съпътстващи това падение. И трябва да разберем за какво става въпрос.
Но първо ще разгледаме трите етапа на падането на силите, противопоставящи се на Христос и най-вече това, което се нарича падането на Вавилон. Трябва да извадим пред душите си всички онези заблуди, в които хората попадат по своята човешка природа. Всичко, което допринася за изпадането на човек под собственото му духовно ниво, авторът на Апокалипсиса нарича „вавилонско изкушение“.
Човек само тогава наистина е човек - трябва да се има предвид, че той не може по естествен начин да има това човешко в себе си във всеки момент от своето развитие, а първо трябва да го постигне - когато в него се реализира пълна хармония между принципа на материалното и принципа на духовното, тоест когато материалното не нахлува отдолу нагоре в емоциите, над които духовното няма власт.
В това именно е целият смисъл, само че трябва да го разберем правилно. Защото дори авторът на Апокалипсиса не би говорил както говори, ако предполагаше, че афектите, страстите и всичко, което произтича от сферата на волята и сферата на душата, са напълно неправомерни от самото начало. Точно този аскетичен стремеж, който лъжливо обявява афектите и страстите като нещо неправомерно, произтича от своя страна от сферата на емоционалното, от сферата на страстите. Защото именно този, който се чувства недостатъчно силен, за да проникне своите страсти с духовния принцип и по този начин да ги постави в служба на благото на световната еволюция, той е този, който служи на своите емоции, произтичащи от безсилието. Дори човек да мисли, че се стреми за доброто на еволюцията, но в същото време води своя духовен живот до нищета, тогава всъщност той служи само на собствената си слабост.
И така, авторът на Апокалипсиса не говори за бягство от емоции, афекти и страсти, а за това - емоциите да не остават като нещо, над което да не властват духовните принципи. И всичко това са емоции в живота на човека - било то силни емоции или незначителни - емоции, над които духовното няма власт, всичко това се свежда в Апокалипсиса до образа на град Вавилон, в който, казано тривиално, царува предателство към духовността поради преданост към страстите. В същото време трябва да превеждаме на нашия език само грубите и резки изрази от онова време, които тогава изобщо не се смятаха за груби и резки. Древният начин на представяне се отличаваше с това, че човек не създава за себе си абстрактни понятия, а винаги сочи към конкретното, към нещо, което е характерно. Авторът на Апокалипсис също говори за Вавилон по подобен начин. Защо именно Вавилон?
Във Вавилон, или по-точно на мястото, където беше Вавилон, в древността наистина съществуваха величествени мистерии, в които човек можеше да бъде посветен в тайните на свръхземния Космос, в който той можеше да научи тайните на звездните светове и техното духовно съдържание. Именно във Вавилон древните жреци използваха ясновидски сили, имащи сънищна природа. Днес бихме нарекли такова ясновидство медиално ясновидство. Именно по този, в известен смисъл, „медиален” път се формира удивителното древно вавилонско учение.
Днес можем да видим, че медиумите - въпреки, че в началото изглеждат подходящи да са посредници на духовното - са обект на влияния, които са доста съмнителни в морално отношение. И в крайна сметка медиумите - тъй като в техния случай има известно несъответствие между това, което показват и това, което са самите те - често не могат вече да правят разлика между истината и лъжата. И това може да стигне дотам, че всяка граница между моралност и неморалност изчезва.
Вие, скъпи мои приятели, трябва да разберете как това се случва в медиума. Човек става медиум - както се случва и с вавилонските свещеници - чрез външно въздействие, в резултат на което Азът и астралното тяло се отстраняват от физическкото и етерното тела. Но в момента, в който Азът и астралното се извеждат от физическото и етерното тяло, вътре в този Аз и астрално тяло вече има различна сила (Macht). В зависимост от това колко човекът, който извиква това медиумно състояние, има добри или лоши намерения, и в зависимост от това към кое течение принадлежи, самата тази сила може да бъде добра или зла. В древните вавилонски времена по този начин можеха да получат най-дълбоки знания и откровения. Но в по-късни времена, и още повече днес, такъв път води само до негативни последици. Защото какво се случва, когато медиумът отново се върне във физическото тяло?
Виждате ли, логиката, която действа във физическия свят и благодарение на която във физическия свят е възможно да се прави разлика между истината и лъжата, тази логика е неподходяща за духовния свят. Дълбоко се заблуждава този, който смята, че обичайните представи за истина и лъжа, валидни във физическия свят, могат да се прилагат и в духовния свят. Няма нищо в духовния свят, което да може да бъде разпознато по този начин. Той съдържа различни същества, добри и зли. Но човек трябва да ги разпознава, изхождайки от собственото си същество, тъй като те самите не казват какъв вид са. Злите същества също са истина по свой начин. Разбира се, трудно е да се разбере, както и като цяло е трудно да се разбере всичко, което идва, за да ни посрещне при навлизане в духовния свят. Тук, във физическия свят, казваме например следното: „Правата линия е най-краткият път между две точки“. Но в духовния свят този път може да бъде най-дългият, а всеки друг път да е по-кратък. И така, всъщност от логиката, която ни е абсолютно необходима във физическия свят, нищо не може да се приложи в духовния свят.
Ето защо истинският посветен, за да вижда в духовния свят, трябва да има определено състояние на ума. Той трябва напълно да осъзнава своята отговорност по отношение на факта, че връщайки се отново към физическия свят, той трябва да работи с понятия, които са подходящи за физическия свят. Медиумът не може да направи това, тъй като преминава в духовния свят без да запази съзнанието си. Когато той се върне във физически свят неговият Аз и астрално тяло изпълват физическото и етерното тяло, донасяйки със себе си такъв начин на мислене, който – вероятно е подходящ за духовния свят - покварява (korrumpiert) всяко морално чувство и усещане за физическия свят, необходими за физическия свят. Следователно, медиумът, неспособен да разграничи истината от лъжата, се покварява и това влияе върху всичко останало.
Всъщност може да се каже, че Вавилон е преминал през това развитие от най-висшето, най-значимото откровение на духовните светове до ужасна корупция (Korruption). Това, което първоначално е свързано с принципа на духовното откровение, може също да повлияе на целия човешки живот и да доведе по-късно до сериозно развращение, може да доведе до тежка корупция, така че след като човек е получил достъп до духовния свят, да стане по-неморален, отколкото е бил преди с обикновената си човечност. Следователно Вавилон е възприет като символ за морална поквара. И обичайните за онова време изрази, които се срещат също и в Апокалипсиса, не могат да се заменят с други по-подходящи за отбелязването на такава поквара.
Оттогава цялото човечество, в което живеещото във вавилонския елемент намери своето продължение, стана по целия свят „градът Вавилон“. Това има предвид авторът на Апокалипсиса. “Градът Вавилон” днес може да бъде намерен сред земното човечество. Той присъства навсякъде, където има хора, които са станали жертви на вавилонското изкушение. И при хората, попаднали под вавилонското изкушение, именно това трябва да бъде изкоренено преди да настъпи това последно състояние - Новият Йерусалим, за което говори авторът на Апокалипсиса. Ако се изследва какво действа във „вавилонската поквара“, ще открием, че в нея действа ариманичният принцип. Ариман действа в хората. Той е силата, най-близко стояща до човека в света като цяло (innerhalb des Weltganzen). Той действа в емоциите, в резултат на което те са покварени по „вавилонски“ начин. Ариманичното стои срещу луциферичното като негов противоположен полюс. Ариманичното живее в това, което е подложено на падение във Вавилон, а луциферичното му се противопоставя. Какъв образ е трябвало да се появи пред автора на Апокалипсиса, когато съзерцава това? Образът на ликуващите луциферични ангели трябваше да му се яви. И ние, скъпи мои приятели, нямаме право да крием тази истина.
Голяма заблуда в много мирогледи е, че в тях злото пряко се противопоставя на доброто, че например, на принципа на злото тук долу винаги се изявява отгоре принципът на доброто. Но не е така! Тук, в тази глава на Апокалипсиса (Откр. 19), отдолу е ариманичният Вавилон, а отгоре, където ангелите ликуват при падането на Вавилон - луциферичното. Ликуването на Ангелите, звучащо отгоре, - това е гласът на Луцифер. Принципът на Христос винаги е в уравновесяването на тези два полюса.
Да се разбере какво казва тук авторът на Апокалипсиса е възможно само ако правилно се разбере принципът на троичността, заложен в структурата на света. Абсолютно неразбираемо е за обикновеното човешко чувство да мисли, че чистите, добри духове започват този вик на ликуване там горе, когато такива мъчения, както са описани тук, обземат хората отдолу. Но това веднага става разбираемо, ако разглеждаме тези възклицания на ликуване като проява на онези същества, които преди да се появи светът, в който човекът преживява своето духовното развитие, са били против устройството на света, първоначално замислено от боговете. Луциферичните същества се стремят да поддържат еволюцията на съвсем различно духовно ниво. Те не искат този съюз, този брак на духа с материята, който е постигнат в земното битие. И затова, по време на падането на Вавилон, луциферичните същества в своите души чувстват следното: „Сега, когато от земното битие отпада това, което беше под влияние на Ариман, изпитваме удовлетворение, удовлетворение от факта, че поне една част от земното битие не може да продължи и отпада от земната еволюция". В тази картина, която авторът на Апокалипсиса описва, е отразена изключителната честност, присъща на неговото разбиране за света.
Така че първото падане, падането на Вавилон, се дължи на заблудата на самия човек. Макар това падане да е повлияно от принципа на посвещението, то все пак е резултат от човешката заблуда. И точно защото Вавилон преживява падане поради човешка заблуда, една част от човечеството отпада от по-нататъшната еволюция на света. Това ще се случи в определен момент във времето, за което ще говорим по-късно. Засега искаме да насочим вниманието си към това какво точно ще се случи.
Второто падане е такова, че в него участва не само човекът. В случая на падането на Вавилон хората са пряко отговорни за това; това е човешка грешка. С падането на Звяра и Лъжепророка, който провъзгласява учението на Звяра, падането се преживява не от човешкия принцип, а от свръхчовека (Übermenschliches). Духовният принцип преживява падение. Нещо, което не е в човешкото царство, преживява падение – Звярът нахлува отгоре върху човешкото общество, и Лъжепророкът, проповядващ неговото учение. И така, тук имаме работа с нещо, което кара хората да са обсебени от себе си, имаме работа не със слабостта на човешката природа - както в случая с медиума - а непосредствено със свръхчовешкото в човека, което предизвиква в него импулс към злото .
Ако искаме да направим картината още по-ясна, бихме могли да кажем приблизително следното: всички, които са причастни към падането на Вавилон, са корумпирани поради стремеж към това, което организацията им не може да издържи, покварени от стремеж към неща, по отношение на които тяхната организацията е отслабена. Така че човешката организация действа от слабост при падането на Вавилон. С падането на Звяра и Лъжепророка това не е така. В този случай всичко изглежда сякаш духът, който е използвал Аза и астралното тяло на медиума, сега, след прекратяване на хипнозата, е влязъл във физическото и етерното тяло, и използва човешкото тяло, за да причини чрез него зло на Земята.
Точно тази представа срещаме при автора на Апокалипсиса. Авторът на Апокалипсиса иска да каже: ще дойде време, когато ще видим хора, които се разхождат по Земята, които няма да могат да издържат на това, което се крие в християнската проповед (Verkündigung), хора които приемат Христос в душите си, но със своето физическо и етерно тяло не могат да достигнат висотата на Христос (mit ihrem physischen und ätherischen Leibe nicht bis zur Höhe des Christus kommen können) и следователно се предават - макар и не с пълно съзнание - на други духове, в резултат на което стават жертва на поквара. Такива са тези, които са включени в понятието „падането на Вавилон“.
Но има и такива, които ги чака различна съдба. Въпреки че ще се разхождат по земята в човешка форма, но техният човешки Аз ще е извън тях, така че вече не може да се обръщат към тях като към човешки същества на земята, защото са обладани от Звяра и Лъжепророка. Това ще дойде след падането на Вавилон. След падането на Вавилон на Земята ще има хора, които ще бъдат като ходещи демони, в които ариманичните сили ще действат директно.
Днес има достатъчно предпоставки за всички тези неща. Бих казал, че всичко това днес е вече в зародиш. В края на краищата се случи така, че Ариман вече успя да се покаже като писател сред нас чрез човек - един човек, който макар и да не попадна под негова власт с цялото си същество, въпреки това стана негов инструмент поради временната си слабост (durch die temporäre Schwäche). Ницше е брилянтен, велик писател, но по времето, когато пишеше “Антихрист” и „Ессе homo”, индивидуалността му не се намираше в него. Познавам тази индивидуалност на Ницше, дори я описах в „Моят жизнен път“. Но тук самият Ариман стана писателят, Ариман, който е много по-блестящ писател от човека.
Все повече и повече ще се намесват ариманичните сили, като ариманичните духове ще използват човешките тела за различни дейности. Ще дойде време, когато християните, когато срещнат този или онзи човек, ще са поставени пред необходимостта да си зададат сериозния въпрос: дали този човек, така да се каже, е човек, или той е само една обвивка за ариманичните духове, в която човекът вече не присъства? Към способността да разпознавате човека, която е достъпна днес, в бъдеще ще трябва да се добави и необходимостта да се задава и този въпрос. Това ще бъде второто падение: демонията на Звяра и неговия предвестник; те ще се домогват да обсебят човешкото тяло. Но Звярът и неговият предвестник ще бъдат свалени. И така, първо имаме падението на покварените хора, след това падението на определени покварени духове, които са близо до човек. По този начин второто падение е падането на самите духове.
След това в Апокалипсиса се описва третото падение – падането на Сатаната. В лицето на Сатаната, ние имаме много високо стоящо същество, което обаче следва напълно различни пътища от пътищата, по които може да се върви по Земята. В случая на Звяра и Лъжепророка имаме работа със сили, които подвеждат хората, които имат волята да подведат човечеството в морално и интелектуално отношение. Но тази сила, скъпи мои приятели, която се има предвид при падането на Сатаната, иска нещо съвсем различно. Тя иска да заблуди не само човечеството, но и цялата Земя. Тази сила, погледната от човешка, земна гледна точка, е ужасен противник на Бог.
Но виждате ли, можем хипотетично да кажем следното. Хипотетично, защото това е единственият начин да не се изпадне, бих казал, в интелектуален грях и особено в духовен грях. Ако погледнете на това не от човешка гледна точка, не от гледна точка на земното развитие, а се вземе една различна по-висока гледна точка, то може да се постави въпросът: какво е положението на тази сила - на Сатана – по отношение на другите духове във Вселената? Виждате ли, няма нищо чудно в това, че Михаил, който има различна гледна точка от тази на човека, мисли за Сатана по съвсем различен начин от хората. Хората мислят абстрактно и вярват, че Сатана е някаква зла сила.
Но Сатаната - е високо стояща сила, макар и заблудена от гледна точка на отношенията, които се вземат предвид за Земята. Сатана обаче е мощна сила. Михаил, който има достойнството на Архангел, няма ранг на Сатана, който като Прасила (Urkraft) има степен Архай, Михаил е „просто” Архангел. От гледна точка на Михаил, Сатана всъщност не е сила, която трябва да се пренебрегва. Той е такава сила, от която трябва да се страхуваме изключително много, тъй като за Михаил тази сила, която принадлежи към йерархията на Архаите, е по-високо стояща от него. Но Михаил върви в посоката, съответстваща на смисъла на земното развитие. Михаил много отдавна е взел решение да действа в онези планетарни сфери, които се определят от битието на Слънцето. Сатана, от друга страна, е сила, която в нашия Космос непрекъснато чака възможност да постигне целта си. Има нещо зловещо в това непрестанно очакване на Сатана. Това може да се възприеме, скъпи мои приятели, именно тогава, когато през нашия Космос преминава някоя комета.
Фиг.8
Кометите имат напълно различни траектории от планетите (вж. Фиг. 8). Ще го нарисуваме по коперниански - макар че астрономически това не е напълно вярно, но тук това не е важно - Слънцето, Меркурий, Венера, Земята и Марс. Това са вътрешните планети. А външните планети са Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Сега е необходимо да си представим, че кометите, в сравнение с правилните планетни орбити, имат напълно неправилни траектории на движение. Представата, че кометите описват дълги елипси, е абсурдна, но не е нужно да се спираме на това сега. Във всеки случай траекторията на кометите - доколкото те се намират в границите на нашия планетарен Космос - са напълно различни от траекторията на движение на планетите.
И тук Сатана чака своя случай, готов да прихване всяка комета, която идва тук, и да я използва за своите интереси, насочвайки нейното движение, така че да изведе планетите, а по този начин и Земята, извън техните орбити. Това действително е така: сатанинските сили във Вселената непрекъснато очакват възможност да трансформират цялата планетарна система. Но в резултат планетарната система, по чиито пътища хората трябва да се движат (in deren Bahnen die Menschen sich bewegen sollen), ще бъде отнета от божествено-духовните сили и по този начин въведена в напълно различното русло на световната еволюция. Михаил смята това намерение за ужасна заблуда. Но Михаил трябва да си каже: „Само същества, принадлежащи към йерархията на Архаите, могат да имат достатъчно сила, за да имат намерението да направят нещо подобно. Защото би било невъзможно същество, принадлежащо към йерархията на Архангелите, дори да има подобно намерение." Михаил, който действа от Слънцето в рамките на планетарните орбити, и който се превърна в това, което се нарича в окултизма Архангел на орбиталните времена или Дух на планетите, отдавна е решил да се придържа към действие в тези орбитални периоди. Това е решение на Архангела да остане в орбиталните времена на планетите.
В един определен период от древното атлантско развитие в мистериите, в които боговете слизаха тогава, наистина можеше да се възприеме как множество Архангели, например, Орифиел, Анаел, Захариел и други – вземат към този момент решение да се придържат към определени траектории на планетите. Това обаче се случи в рамките на определен период от време.
Множеството същества под ръководството на Сатана и до днес не са взели такова решение. Дори днес те се стремят да използват траекторията на движение на всяка комета, за да приведат цялата планетарна система в различна конфигурация. Тук имаме работа с такъв противник на Христос, който се стреми да поквари не само отделния човек, не само определен брой хора, общност от хора, както искат Звярът и Лъжепророкът. В случая на Сатана с неговите пълчища, ние имаме работа, така да се каже, със стремежа да се атакува директно Земята в нейната връзка с планетарната система. Това е третото падение в Апокалипсиса. Да си припомним, че в случая на първите две падания, имаше ликуване от луциферичните духовни същества.
По този начин това е всичко, за което ни говори авторът на Апокалипсиса и ние също трябва да предвидим тези неща.
Първият етап - падането на Вавилон - разкрива хората, които са изпаднали в заблуда. При тези хора заблудата засяга физическата им конституция. В резултат на това човешките тела, над които Азът и астралното тяло са загубили напълно контрол, са лишени от всяка възможност да бъдат годни в бъдеще. Тези тела ще трябва да отпаднат от развитието. Астралното тяло и Азът, които са съпричастни на това, като такива ще продължат да следват пътищата на кармата в човечеството (gehen in den Bahnen des Karma in der Menschheit als solche weiter). В определен момент от време виждаме хора, които се разхождат с тела, които са станали жертва на вавилонското изкушение и чиито тела отпадат от еволюцията. Това е падането на Вавилон.
Вторият етап ще се прояви във факта, че по Земята ще ходят хора, за които трябва да се каже нещо, което ще стане очевидно: Ариманичните сили живеят в тях като такива. Тук Ариман действа директно. Това е падането на Звяра и неговия Лъжепророк, който обаче не е човек, а свръхчовек.
Третият етап ще се прояви в това, че там, където трябва да действат природните закони, ще се случва нещо необяснимо. Най-значимият и важен опит, който хората ще придобият в бъдеще, ще бъде осъзнаването на следното: нещо необяснимо се случва с природните закони, явленията вече не се случват в рамките на природните закони. Това ще има грандиозни мащаби. И това, че определена планета, която според всички изчисления трябва да се намира на определено място, въпреки това няма да бъде там, в никакъв случай не може да се нарече следствие от грешни изчисления.
Първите стъпки на Сатана ще бъдат успешни. Той ще успее да внесе безпорядък в планетарната система. В противовес на това човечеството ще трябва да развие силна духовност. Защото само силната духовност на хората ще бъде възможно да създаде противовес на безпорядъка, който Сатана ще предизвика.
Виждате ли, ние трябва да предвидим всичко това днес, представяйки си бъдещите етапи на земната и човешката еволюция. Това са нещата, които трябва да виждаме, стремейки се да разберем какво иска да ни каже авторът на Апокалипсиса. Трябва да се стремите, скъпи мои приятели, да осъзнаете значението на факта, че резултатите, до които достига Антропософията, напълно съвпадат с това, което разкрива авторът на Апокалипсиса.
Още днес, въз основа на разкритията, които имаме, можем да кажем, че Сатана във Вселената чака възможност да промени траекториите на кометите и да ги използва срещу космическия ред. Ако благодарение на антропософското разбиране можете да възприемете това в себе си и след това да го намерите отново в Апокалипсиса, тогава за вас ще стане възможно един вид душевна среща с Апокалипсиса и чрез това с автора на Апокалипсиса. Това е много важно - душевната среща със самия автор на Апокалипсиса. Изключително важно е свещеникът, вървейки към бъдещето, да усеща все по-голям копнеж да се срещне с автора на Апокалипсиса, с този, който след Мистерията на Голгота сам насочи поглед към бъдещето. Важно е свещеникът да изспитва устрем да се срещне с автора на Апокалипсиса, независимо от това дали той се намира на Земята или не.
Защото у свещениците трябва да възникне чувството: помощта, която може да дойде от Йоан, авторът на Апокалипсиса, е от голямо значение за онези, които се стремят да работят в християнски смисъл, тази помощ е изключително важна и необходима. Но съвместни действия с Йоан, авторът на Апокалипсиса, ще бъдат възможни само ако успеем да подходим към Апокалипсиса с такова душевно съдържание, за което вече говорих. И тогава Йоан става наш съюзник (Bundesgenosse). Той е тясно свързан с Христос Исус, той е посветен от самия Христос Исус, той е - посветеният от Христос Исус. Следователно той може да стане най-важният съюзник и е много важно именно чрез него да стигнем до Христос.
Истинското разбиране на Апокалипсиса води в тази сфера, където човек може да стигне до среща с Йоан и след това със самия Христос. Това е дълбока истина, но бих искал тази истина наистина да окаже дълбоко въздействие върху вашите души. Защото това е действителната истина за свещениците. Това е истината, която по единствения правилен начин въвежда свещеника в духовната сфера.
Ще говорим за това утре.
Превод: Петранка Георгиева
Редакция: Дорина Василева