Валборг Вербек-Свердстрьом и нейната "Школа за разкритие на гласа" - съвременен мост на човечеството към Духовния свят. Предговор към руското издание (3)

Submitted by admin 2 on Съб., 12/06/2021 - 07:25
Валборг Вербек

ТЕМА НА МЕТОДА

Упражнението със звука (ŋ) – тема на метода на г-жа В. Вербек-Свердстрьом (може да се приеме, че този звук днес звучи като „нг“, бел.прев.) – за певци, възпитани по традиционната система, се нуждае, вероятно, от „превод“ на език, по-понятен и близък. Напълно е възможно педагозите и певците да се изненадат до известна степен (и даже да изпитат известно недоверие към метода като цяло) от носовия звук, което е неизбежно, както пише г-жа В. Вербек-Свердстрьом, в началния етап на заниманията. На пръв поглед, упражнението с пра-звука, т.е. със звука (ŋ), противоречи на тези изисквания, които се отправят към певеца. В паметта веднага възниква предупреждението на великата певица и педагожка Фелия Литвин: „Никога не прибягвайте към носов звук под предлог пеене зад маска. Носът – това е тупик, в който ако звукът попадне, повече не може да излезе.“ Различните видове носови техники предизвикват още по-сериозни опасения на известния учен Раул Юсон: „Назализацията е свързана с активно потискане на мускулите, които повдигат завесата. Постепенно това преминава в упорит навик и води към ранна загуба на гласа… При назализиращата техника комплексното съпротивление достига толкова високо ниво, че се превръща в пречка за нормалното функциониране на връзките… При втория защитен механизъм – закриване на отворените звуци – назализацията се оказва още по-пагубна. Певецът губи своята височина.“

Обаче именно изпълнението на това парадоксално изискване (звукът трябва да отиде в носа) е пътят за достигане на желания резултат. Наистина, при условие, че ние осъзнаваме разликата между понятията – търсене на маска и принципиалното различие на звука от прозвучаването. Понятието маска по принцип не предизвиква никакви въпроси при певците. Но на „неясно-недиференцираните“ понятия прозвучаване и звук авторът обръща особено внимание, тъй като те „по своята същност са представители на два различни свята“. Под звук (тон) се разбира физическата звучност на гласа на пеещия (това е чаша, която няма собствено съдържание). Под прозвучаване се разбира „вестта „свише“, която се излива чрез певеца“. В тези много редки случаи, той трябва, както пише г-жа В. Валборг-Свердстрьом, „да отстъпи назад със своите волеви и чувствени сили, като осигури на звуковия поток свобода.“ Само „чрез отваряне на правилните пътища за звуковия поток, певецът трябва да започне най-енергична работа над несъвършенствата на своята звукообразуваща физико-телесна организация“, за да „придобие съвършени пластични форми“ (има се предвид мускулатурата на езика, устните, небцето и т.н.). Водещата роля на прозвучаването на звуковия поток е не само в това, че „той е артист, но и терапевт“, - подчертава авторът.

 

Пеещи ангели

 

За правилно обучения певец при изпълнение на упражнения със звука  (ŋ), според препоръката на автора (силно да се стиснат кътниците и да се притисне върхът на езика към десните долни предни зъби и т.н.), не представлява трудност веднага да се достигне чист звук, без най-малък признак на носов оттенък. Но това ще бъде само умела имитация на резултата, която не открива пътя към съвършенството, защото се игнорира „съвършено различната същност на откровението на тона и прозвучаването“. Тук, за да се избегне попадането в нов тупик, е необходимо да се имат предвид два важни момента.

Първо, твърде много певци в търсене на точките на Моран използват чисто силов прийом за насочване на въздушната струя в маската.  И се прави това, вместо да се намери мекото резониране, чиято основна заслуга е красотата и чистотата на тона с отличен резонанс. Затова правилно формираният звук (ŋ) се получава, ако устата е отворена, освободена е долната челюст и е отпуснато мекото небце. Без звукът да се разширява, ние получаваме гъвкав, мек тон, който след това в процеса на обучение се развива до професионално ниво и певецът може да го ръководи. Така по метода на г-жа В. Вербек-Свердстрьом се полага основата на истинско вокално звукоизвличане.

Второ, истинското певческо изкуство, говорим за загубите, които периодически се възобновяват, изключва силовите прийоми за извличане на звука. Не е случайно, че за дишането се говори по следния начин:

„Главното при пеенето е движението на въздуха, и изобщо не количеството въздух, който ние вдишваме и издишваме, а след това събираме в повече или по-малко установени, компактни „опорни стълбове“! Ако в „крайна сметка пеенето звучи като „търкаляне на камъни“ – с други думи, певецът престава да бъде певец“, то е нужно да се преразгледат собствените възгледи за дихателния процес: „при пеенето той трябва да се възприема така естествено, както и при нашите обикновени ежедневни дейности.“ „Именно страхът пред недостатъчния обем въздух и конвулсивното прилепване към материалния въздух, - отбелязва г-жа В. Вербек-Свердстрьом, - са най-лошите врагове на правилното дишане. И ако усещаме дишането като процес на движение на въздушния елемент, то малко по малко сама по себе си ще настъпи пълна независимост на вдишване/издишване и процеса на пеене, такава пълна независимост, че в крайна сметка ще стане безразлично какви движения използвате – за вдишване или издишване.“

Тези съвети са много близки до желанието, което педагозите адресират към своите ученици, - пейте, докато вдишвате. Разбира се, това е парадоксално изискване. И, както отбелязва В. В. Медушевски, „реално да се пее, разбира се, и при издишване, но мислената настройка на дихателния апарат при вдишване (сякаш гръдта се изпълва не с физически въздух, а със сладостта на Божията любов) придава на прозвучаването особена красота.“