Споделено от Дарина Шентова: ОТ ИСУС КЪМ ХРИСТОС (1)

Submitted by admin 2 on Съб., 05/06/2021 - 08:02
Рафаело

       Девета седмица от Календара на Душата

      Забравя ли себичната си воля,

      изпълва ме космична топлина –

     предвестник летен за душата и духа ми;

      да се изгубя в светлина

     е волята на ясното ми виждане

      и се надига мощно предусещане:

      о изгуби се, за да се намериш.

Месец май. Упорито следвам мантрите от Календара (Пета седмица - Светлина от духовни дълбини; Шеста седмица; Седма седмица – Луциферова заплаха; Осма седмица – Петдесятница; Девета седмица – настоящата) стих по стих. Претърпявам последствия от ковид. Редуват се отпадналост и борбеност. „С живота сме в схватка. Но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив! Напротив! Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам!“ Съзнанието ми намира храна за размисъл и утешение в образите на следната словесна картина, отразена преди двадесетина години, на Йоановден - 24 юни, 2002 год.:

ТАЛИСМАН

Пътят към  Майката

е пътят в общността;

 пътят към Бащата

е пътят в самотата;

Синът в лоното  на Майката:

обгърнат,

приласкан

и приютен

като оброк наречен талисман

в есенцията на Доброто...

Горното е едно странно описание, защото в него има:

  1. Безапелационни констатации - твърдения, нетърпящи възражение;
  2. Роднински отношения трудни за проследяване, но затова пък натоварени с почти непоносима емоционална тежест;
  3. Магични ритуални предмети с неясно, ала съдбовно предназначение. 

Така би разсъдил някой съвременник, критично поглеждайкипредполагам аз. Но нека да погледнем на ТАЛИСМАН доброжелателно като на мантра и да проверим какво може да се крие зад горните архетипни образи. Да се опрем на класиката.

Йохан Волфганг фон Гьоте:

От баща си съм наследил телосложението

и сериозното отношение към живота.

От майка си веселата природа

и поетичната фантазия...

Геният Гьоте противопоставя своята физика и лични жизнени изяви (наследство от бащата) - на душевната пъстрота и готовност за творчество (наследени от майката).

Елементът на сходство, който прави хората подобни едни на други, се предава чрез женския принцип, докато мъжкият принцип предава това, което прави от човека един индивидуален Аз на Земята.*

Майчин и Бащин принцип в кръвта:

Понятията майка/баща звучат като даденост за всяко ухо. Родители, тоест - начало sine qua non. Такива, каквито са или такива, каквито „са ми се паднали“(?!). Пътят към  Майката е пътят в общността. Пътят към Бащата е пътят в самотата... Път в общност е път в заедност, род, племе, народност. А път в самота - отделност, единичност, самостоятелност в самоосъществяване, самоутвърждаване, самоналагане в среда, битие, живот.

Но защо се разглежда пътят към родителя? Не се ли разглежда обикновено пътят от родителя? Като кръвта, която води назад до Авраама, например. Хората са помнели животворно, не интелектуално потомствената си линия, женели се близкородствено. Родствената кръв била източник на най-силна любов. Това  продължило дори прекалено дълго в избрания народ, когато това кръвно родство всеобщо е вече отровено, в декаданс. Родствената кръв ставала все повече източник на само изстиваща любов. Топлината на кръвта трябвало да бъде почувствана в ново качество: светлина! Настъпва централното земно събитие в Поврата на Времената.

Майчин и Бащин принцип в мистериите:

Не само кръвта е нечиста, носеща все по-малко любов... Етерното тяло е все по-смалено и немощно, губещо качество да постига и носи космичната мъдрост и знание. В древните мистерийни центрове, под ръководството на посветените, за три дни и половина, носителят на аза - физическото тяло на неофита, е като мъртво. А на практика, чрез излъчването на майчиния принцип – етерното и астралното тяло -  неофитът бива отъждествен в духовния свят със своя народ, получавайки пета степен на посвещение съответно израилтянин, персиец и пр. Така посветените синхронизирали в себе си бащиния и майчиния принцип, и това е било един идеал. Преживявайки духовните истини, те ги предавали по-нататък и човечеството било в синхрон с божествения първоизточник.

Едип и Юда из Кариот

В мита за Едип убийството на бащата и кръвосмешението с майката иносказателно представя пътя на посвещението: „смачкване“ на егоистичния, себичния, личния аз и „обладаване“ на пречистеното етерно и астрално тяло. Но древната мъдрост е вече в упадък. Тя е безсилна да донесе на хората спасение, мир и любов. Тия, които ѝ се доверяват като Едип, изпадат в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовият импулс. Появила се и друга легенда-вариация, където не Едип, а Юда от острова Кариот изминава същия път. Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира подслон при Христос. Но си остава оръдие на тъмните сили - злото, което прави да дойде на яве Доброто. Едип си избожда очите и ослепява. Юда извършва деяние, което завършва с физическа смърт на Този, Който е Светлината на света, дал на сляпородения Светлината на света (шестото чудо).

Сватбата в Кана Галилейска

Христовият импулс и събитието на Голгота са необходимост. Със сватбата от Кана Галилейска е даден израз на отношенията на Аза-Христос с майката. Новият начин на съединяване с майката носи спасението, мира и братството. Чрез това старият принцип изчезва. На сватбата в Кана Галилейска, където народът е смесен, нееднороден, става първото от седем чудеса. Чудото на превръщането на водата във вино. Общата кръв с майката и нейната вяра, че Този Когото наричат неин син е Дух на земята, подсилват и приземяват душевните сили на Сина. Така всяко следващо действие/чудо усилва силата на Живия Бог в божественото Му приобщаване като Човек сред човеците, влагайки в тях зародиша на духовна любов и всемирно братство. С извършване на последващите чудеса се вижда как силата на Христа нараства. Чудесата в градация:

  1. Сватбата от Кана Галилейска;
  2. Изцелението на сина на царския служител.
  3. Изцеление на болния от 38 години при езерото Бетезда;
  4. Умножението на хлябовете;
  5. Чудото с ходенето на Исуса по водата;
  6. Изцелението на сляпородения; и най-после най-голямото от чудесата:
  7. Посвещението на Лазара, който става автор на Евангелието от Йоана.

 

Рафаело

 

Заветът на кръста:

До кръста стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан; този, когото Той сам бе посветил и чрез когото мъдростта на християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи. Този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, позволяващо на Христовия принцип да живее в тях. Този Христов принцип щеше да дойде от върха на кръста и отново да се съедини с етерния принцип – майката. Ето защо разпнатият Христос казва думите: отсега нататък тази ще бъде твоята майка – а този ще бъде твой син! – което значи, че Той предава и съединява своята мъдрост с майчиния принцип. Мъдростта на Творящото Слово се съединява с майчиния принцип.

 

Рафаело

 

Рафаело Санцио или Богородица-умиление:

Възприятието за Сина-Младенец е преизпълнено от емоции, в които кипи обещание за развитие и надежда. В образа на Сина-Младенец са всички залози за човешкото развитие. Синът в лоното на Майката: обгърнат, приласкан и приютен като оброк, наречен талисман в есенцията на Доброто. Майката е Богородица. Най-святото в принципа на Майката. Бого-родица. Тя знае, че Той е оброк - обречен за Спасител - невинна, изкупителна жертва противопоставена на егоизма и себелюбието, взели неистови размери в човечеството. Той е и винаги ще бъде любовен талисман обгърнат, приласкан и приютен в сърцето, защото Той, не друг, е добрият, красивият пастир в есенцията на доброто – апотеоз, изливане, тъкане в ритъма на Трите Логоса!

Спасителят е предусещане във Младенеца, по-късно явено и трагически изпълнено, за да стане човекът Бог. Йоан Предтеча кръщава Исус от Назарет във водите на река Йордан и Светият дух под формата на гълъб и гласът от небесата свидетелстват за Богоявлението. Оттам нататък в продължение на три години е финалната фаза на пътя от Младенеца до Бога, от Исуса към Христа, за да почне ерата - в чието начало ние всички сме - на овладяване на нов духовен закон на живота и централна земна цел: Христовият импулс.

______________________________________________________________

*Рудолф Щайнер: СС-112, Лекции 9, 10 и 11

 

Дарина Шентова

4 юни, 2021 год.

Споделено от Дарина Шентова