Рудолф Щайнер: Физическото тяло в контекста на космическото и земното (5)

Submitted by admin 2 on Пон., 31/05/2021 - 21:50
Меркурий

Физическото тяло отвътре и отвън

Един сложен процес в развитието е изградил нашето физическо тяло. При разглеждането във физическия свят на това, което всъщност живее във физическото тяло, за човека и обикновената наука първоначално е достъпна само външната му страна. Но и тази вътрешност (например при сецирането на труп), която може да се види отвън, е също външна, понеже пространствено-вътрешното е също само външно. Дори при физическото човешко тяло е много по-външно от природната пространствена външност.

Нашите сетивни органи са изградени в зародиш още по времето на Стария Сатурн и сега се намират на пространствената външна страна на нашето тяло. Те са изградени от много по-духовни сили, отколкото например стомахът или намиращите се вътрешно в пространствен смисъл органи.

Това, което е вътрешно, е изградено от най-недуховните сили. И колкото и чудно да изглежда, трябва да се обърне вниманието към това, че човек говори за себе си обратно. Би трябвало всъщност да нарече вътрешност това, което представлява кожата на лицето, а стомаха си – външност. Така ще е по-близо до реалността, защото, колкото повече органите ни лежат към повърхността, толкова по-духовни сили са ги създали.

По време на лунното развитие и при земното развитие отново се отделя нещо и излиза извън сатурновото, слънчевото и лунното развитие в Космоса. При това отделяне се случва нещо забележително: Ние сме обърнати, истински обърнати като ръкавица, вътрешното е станало външно, а външното е обърнато навътре. Това, което днес е обърнато като лице навън, по времето на Стария Сатурн и Старото Слънце наистина е било обърнато навътре – естествено в първите си зародиши – и дори през част от лунното време устройствата на днешните ни вътрешни органи са били така устроени през лунното съществуване, че са били изграждани отвън. От това време насам ние наистина сме преобърнати като едно палто.

Когато говорим за нашето физическо тяло, трябва да осъзнаваме, че голяма част в него е надсетивна, че цялото му изграждане е надсетивно, че то е изградено от надсетивния свят и сега ни показва само външната си страна…168.68 и сл.

* * *

…При преминаването си през смъртта човек, както се казва, изоставя своето физическо тяло. То се предава чрез изгниване или изгаряне – и двата процеса са различават само по времетраенето – на елементите на Земята. Може за този, който е преминал през портата на смъртта, да изглежда, че въпросът с това физическо тяло вече е приключил. Не е така. Ние можем да предадем на Земята само това от нашето физическо тяло, което произлиза от нея. Не можем да ѝ предадем това, което произлиза от старото лунно съществуване, от старото слънчево и сатурново съществуване, дори голяма част от земното съществуване. Това са надсетивни сили. Те се приемат от целия Универсум.

И когато си представите всичко в обкръжението на Земята с всички планети и неподвижни звезди, и си го представите духовно, в това духовно, което си представяте, ще имате мястото, където е нашата духовност. Защото само част от тази духовност се отделя, живее в топлината и остава при Земята. Нашата вътрешна топлина, нашата собствена топлина се отделя и остава при Земята.

Къде отиваме, когато като човек напуснем нашето физическо тяло? Можете спокойно да си представите, че всички изграждащи, създаващи сили, които от времето на Стария Сатурн са действали във физическото ни тяло, се разширяват в безкрайността и ви подготвят мястото, където ще живеете между смъртта и новото раждане. Всичко това е, бих казал, само свито в пространството, което е обградено от нашата кожа между раждането и смъртта… 168.70 и сл.

* * *

…Когато се поглежда назад от другата страна, от духовната страна, моментът на смъртта изглежда като победа на духа, като измъкване на духа от физическото. Там смъртта се представя като най-великото, прекрасното, значителното събитие… 168.72

* * *

…Това, което имаме тук в нашето обградено с кожата ни физическо тяло, в това сравнително малко тяло, е наистина един микрокосмос, наистина цял свят. Когато се произнасям тривиално, бих казал, че то е само свито и след смъртта се разгръща и изпълва света с изключение на малко пространство, което винаги остава празно. Това е пространството, което заемаме на Земята в нашата кожа… 168.73

Физическо тяло на търговските и индустриалните отношения

…Не само човешкото тяло се нуждае от душа, а всяко тяло се нуждае от душа, не може да живее без душа. Това, което е физическо тяло в търговските, индустриалните и др. отношения, което се е простряло по Земята като физическо тяло, се нуждае от душа, която предлага възможност за хората на Земята да се разбират освен търговски, по отношение на парите, но и духовно. Ако човечеството не се реши наистина да включи в живота си показаната тук нова духовност, постоянно ще настъпват катастрофи (като например Първата Световна война) след все по-кратки периоди… 182.81 и сл.

 

Физическо тяло

 

Формирането на физическо тяло през първите седем години – модел

…С раждането човек получава нещо като модел на своята човешка форма. Този модел той получава от предците си. И въз основа на този модел човек развива това, което сам става по-късно. Това обаче, което той развива, е резултатът на сваленото от него от духовните светове. Както при зъбите, така е и с целия организъм. Може да възникне въпросът защо като човек се нуждаем от модел? Защо не можем просто, както е било в древните фази на земното развитие, след като слизаме и поемаме етерното си тяло – него го привличаме чрез собствените си сили, които носим от духовните светове, – да не можем да привлечем и физическата материя, и да оформим физическото си тяло без физическата наследственост?

Първоначално човек е бил предразположен така да формира физическото си тяло от субстанциите на Земята, както привлича етерното си тяло от общата космична етерна субстанция. Но той е изпаднал под луциферичните и ариманичните влияния и затова е изгубил способността от своята собствена същност да изгради физическото си тяло и трябва да го получи от предците си. Този начин да се получава физическото тяло, е резултат от първородния грях. Старите мирогледи са казвали, че характерното основно значение на първородния грях е човек да трябва да се постави в наследствените отношения. И сега той не може веднага да навлезе в земните условия и сам да си формира физическото тяло, а се нуждае от модел, който израства през първите седем години от живота му… 235.84 и сл.

* * *

…Понеже човек се съобразява с този модел, естествено е, че от него остава нещо и в по-късния му живот. Този, който като човек действащ върху себе си е изцяло зависим от модела, той ще забрави, ако мога да се изразя така, какво всъщност е донесъл и напълно ще се пригоди към модела. Този, който има по-силна вътрешна сила, спечелена чрез предишните му земни животи, ще се съобразява по-малко с модела и значително ще се променя през втория седемгодишен период от живота си между смяната на зъбите и половата зрялост. От една страна формите и силите на модела притискат човека, от друга страна, той иска да реализира това, което е свалил от духовните светове. Така се поражда борба през първите седем години от живота. От духовна гледна точка тази борба означава това, което външно се изразява симптоматично в детските болести. Детските болести са израз на тази вътрешна борба… 235.86

* * *

…Знае ли се колко малко човек поема субстанция от храната за поддържане на телесната си конституция, как много повече поема в префинено, разредено състояние това, което около него е въздух, светлина и др.п. – ще се повярва, че напълно независимо от всички наследствени отношения човек си изгражда второто тяло за втория жизнен период изцяло от обкръжението си. Първото тяло е действително само модел, а това, което субстанциално произхожда от родителите и от външните телесни сили, не съществува вече през втория период от живота… 235.90

Физическото тяло като огледало

…Фактите от обикновеното ни съзнание живеят в нашето духовно-душевно същество и ние ги възприемаме чрез това, че поставяме пред това, което е в нас, което обаче не можем да видим, не можем да възприемем душевно – както не се виждаме сами, ако нямаме насреща ни огледало, – ние поставяме огледалото на собственото си тяло. Това е факт. Само че при тялото нямаме работа с едно пасивно огледало, а с нещо, в което протичат процеси. Можете да си представите, че вместо огледалото да е амалгамирано, за да се получи отражението, в него протичат всякакви процеси. Сравнението е достатъчно, за да покаже отношението на духовно-душевната ни същност спрямо нашето тяло.

Следователно, трябва да имаме предвид, че за всичко, което човек изживява с ежедневното си будно съзнание, физическото тяло е съответното огледало. Зад или под тези обикновени факти на съзнанието лежат други неща, които се издигат нагоре и изпълват нашия обикновен душевен живот, и които означаваме като факти, живеещи в дълбочината на душата. Някои от тях изживява истинският човек на изкуството… 143.78

Физическото тяло и Ариман

…Вместо нас, през деня Ариман се наслаждава на нощните ни преживявания, а по време на съня Луцифер се ползва в нашето тяло от дневните ни преживявания. Във физическото ни тяло ни използва Ариман, в нашия аз – Луцифер, Ариман през деня, Луцифер през нощта… 162.182

Извадките са подбрани от Нели Хорински

Още по темата