...Срещаме в света например хора, които имат вродено разбиране за нещата в тяхното обкръжение, за хората, които ги обкръжават. Разгледайте в това отношение живота, скъпи приятели! Има хора, които срещат много други хора, но никога не ги опознават. Каквото разказват за тях, е безинтересно, няма нищо характерно. Такива хора не могат да се вдълбочат, да се отдадат на същността на другия човек, те нямат разбиране за другия.
Съществуват обаче хора, които имат такова разбиране. Срещнат ли някой човек и разкажат нещо за него, то е точно и човек веднага знае какво представлява другият, макар да не го е виждал, представата за него се появява. Не е нужно да е изчерпателен разказ, могат да са само кратки характеризиращи изречения, с които се обрисува пълна картина на човека от този, който може да се задълбочи в същността на някой човек.
Не е нужно да е и човек, може да е нещо в природата. Някой човек разказва как изглежда някоя планина, или дърво и насрещният се отчайва, той не може да си създаде представа за тях, всичко остава празно, човек има чувството, че мозъкът му изсъхва.
Противно на това, други веднага имат пълното разбиране за каквото и да било. Човек може да нарисува това, за което му разказват. Такива дарби или неумения, разбиране или неразбиране на обкръжението, не са се породили от нищото, а са резултат на предишното ни земно съществуване. Ако разгледаме с помощта на инициационната наука някой човек, който има дълбоко разбиране за околните – хора или други същества, и се върнем назад в предишния му земен живот, намираме какви качества е имал човекът тогава и как в живота между смъртта и новото раждане те са се превърнали в разбиране на обкръжението.
И ние разбираме, че човек, имащ разбиране за обкръжението, в предишния си земен живот е бил така устроен, че е можел да изживее много радост. Това е много интересно. Хора, които не могат да се радват, не са можели да стигнат в предишния си земен живот до разбиране на хората или другите неща около тях. При всеки човек, който има такова разбиране, се открива, че е бил човек, способен да се радва на обкръжението. Но и това той си го е спечелил в по-предишен земен живот.
Чрез какво се стига дотам човек да изпитва радост, да има способност и нагласа да се радва на обкръжението? С това, че в предишни земни животи той е изпитвал любов. Любовта в един земен живот се превръща в радост, радостта от следващия живот се превръща в разбиране на обкръжението в по-следващия земен живот.
Така се вижда как земен живот се нарежда до земен живот и се спечелва разбиране и за това, което се излъчва от настоящето в бъдещето. Хора, които могат много да мразят, пренасят резултата на своята омраза в следващия си живот като способност да бъдат болезнено засягани от всичко. Така е, когато се изследва някой човек, който се движи в живота като истински мрачен, сърдит човек, понеже болезнено е засяган от всичко и винаги страда. Можем да изпитваме състрадание и това е правилно, но това винаги довежда до предишен земен живот, където човекът не е преодолял омразата. Моля да не ме разбирате неправилно. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: «Аз не мразя, аз обичам всички.» Трябва да се потърси скритата омраза, лежаща в основата на човешката душа. Да, тези взаимовръзки стават наистина ясни, когато се чуе хората да говорят един за друг. Действително много повече се говори лошо за някой човек, отколкото да се похвали и да му се окаже признание. Ако се направи статистика, ще се види, че между хората се мрази сто пъти повече, отколкото се обича.
Така е, но обикновено хората не го забелязват, понеже вярват, че винаги имат право да мразят и намират невероятно много извинения, когато мразят. Тази омраза обаче се превръща в болезнена чувствителност в следващия живот и в неразбиране и закоравялост в третия земен живот, като човек не желае да се приближи до нищо и не може да се задълбочи.
Имате възможност да разгледате така три следващи един след друг земни живота, като разглеждате и закона: «Любовта се превръща в следващия живот в радост, радоста в третия земен живот се превръща в разбиране на обкръжението. Омразата се превръща в болезнена чувствителност, а болезнената чувствителност, която произлиза от омразата, се превръща в третия земен живот в закоравялост, в липса на разбиране на обкръжението.» Това са душевни взаимовръзки, които водят от един в друг земен живот.
Нека да се опитаме да разгледаме живота под друга форма. Има хора – може би са се поставили в живота си именно по този начин, – които не се интересуват от нищо, не искат да знаят нищо за другите, интересуват се само за себе си. Но в човешкия живот има голямо значение дали някой човек се интересува за нещо друго или не. Наистина статистиката показва в това отношение забележителни неща. Познавах хора, които сутринта са говорили с една дама, а следобед не знаят дали дамата е имала шапка, каква брошка е носила, или какъв цвят е имала роклята ѝ. Има хора, които не виждат това! Има много интересни възгледи. Това се приема понякога дори за нещо, което се извинява, но то не е за извиняване! То е липса на интерес, незаинтересованост, която понякога стига толкова далеч, че човекът наистина не знае дали този, когото е срещнал, е бил облечен с черен или със светъл костюм! Това, което човек вижда от своя собствен живот, не се свързва вътрешно с намиращото се навън. Споменавам тези неща малко радикално. Не искам веднага да твърдя, че човек попада в ръцете на Ариман или Луцифер, ако не знае дали дамата има руси или черни коси.
Искам само да посоча, че хората проявяват известен интерес или незаинтересованост към обкръжението си, но това има голямо значение. Интересуваме ли се за обкръжението, душата вътрешно е импулсирана от него, тя живее вътрешно с околните. Каквото обаче се изживява тук с интерес, с участие, се внася при преминаването на портата на смъртта в просторите на Космоса. И както човек трябва да има очи, за да вижда багрите на Земята, така трябва да бъде импулсиран тук, на Земята, чрез интереса си към околните, за да има възможност в живота след смъртта и новото раждане духовно да види това, което там ще преживява. А минава ли без интерес през света, не спира ли погледът му на нищо, не чува ли нищо от това, което става наоколо, тогава между смъртта и новото раждане той няма да се свърже с Космоса, ще остане в известна степен душевно сляп, няма да може да работи със силите на Космоса.
Чрез това обаче човек зле подготвя своя организъм, своите органи. Той стига в посоката на Лъва и не може да извърши първата подготовка за сърцето си; отива в слънчевата област и не може да доизгради сърцето си; идва в областта на огъня, на топлината на Земята и тук не може да му даде последната шлифовка; ражда се на Земята и тогава има предразположението за сърдечно заболяване.
Така душевното, липсата на интерес действа по-нататък в следващ земен живот. И същността на болнавостта става всъщност напълно разбираема едва когато прозрем взаимовръзките, когато видим как човекът, който в настоящето страда от някоя болест, е получил това физическо страдание, защото е развил нещо душевно в предишен земен живот, което в този земен живот се е превърнало в нещо физическо. Физическите страдания от един земен живот са различни по вид изживявания от предишен живот. Хора, които са много здрави, не могат да се разболеят и винаги се радват на добро здраве, по правило насочват погледа ни от този земен живот обратно в предишен земен живот, в който са имали най-дълбок интерес за всичко в тяхната околност, всичко са разглеждали, всичко са опознавали.
Естествено е, че нещата, отнасящи се към духовния живот, никога не бива да се насилват. Едно кармично течение, разбира се, може и да започне. Мога да започна с незаинтересованост в този живот и тогава бъдещето ми ще се насочи назад към нея. Не бива да се сочи само от настоящето в миналото. Но може само да се каже, че по правило или ако има кармично предразположение е така, че определени болести са свързани с определена душевна нагласа.
Изобщо душевното в един земен живот се превръща в телесно в следващ земен живот; телесното от някой земен живот се превръща в духовно в друг земен живот. В това отношение наистина е така, че този, който иска да разгледа кармичните взаимовръзки, понякога трябва да насочи поглед към детайлите. Невероятно важно е погледът да не се насочва само към нещата, които обикновено смятаме за особено важни. Ако искаме да опознаем как един земен живот довежда до друг земен живот, трябва отвреме навреме да насочваме погледа си към малките неща... Събр. съч. 239 Кармични взаимовръзки, лекция 3
* * *
...Когато от битието ни преди раждането, в което се намираме между смъртта и новото раждане, слезем от мировите простори на Земята, ние преминаваме през лунната сфера и вътрешно сме докоснати от това за нашето минало, което лунните мъдреци са отбелязали в голямата книга. Това наше минало е отпечатано в нашето астрално тяло още преди да слезем на Земята. В нашето астрално тяло, което сваляме в земното битие, намираме записаното от тези лунни същества. При обикновени обстоятелства това не влиза в нашата глава. Главата не е изключително важен орган за повечето неща по време на земното ни време. Тя е подходяща за външните материални понятия и идеи. Това, което се записва от лунните същества в човешкото същество през последната степен от неговото слизане от Всемира долу на Земята – човек може да вярва или да не вярва, – е записано в онази част на нашето човешко същество, която наричаме духовната страна на нашата двигателно-веществообменна система.
Затова то почива дълбоко в подсъзнанието, но е там, преминава в растежа, в здравословното състояние и именно в това, което бих искал да нарека оздравителната способност на човека, когато той се разболее на Земята. Разбира се, че е много важно да се опознае същността на болестта, но много по-важно е да се опознае как да се лекува. Самото свръхсетивно познание е съществено помощно средство за опознаването на същността на болестта. То обаче е познаване на записаното по този начин в растежа, в хранителните сили, в силите на дишането и се намира в хрониката Акаша на лунната същност. То прави човек да прояви по-голяма или по-малка съпротивителна сила за излекуването от някоя болест. Един човек се лекува по-лесно, друг по-трудно. Това зависи изцяло как тези записи са направени въз основа на неговата карма, на неговия предишен земен живот.
Когато погледнем това, което за нас, земните хора, представлява Луната с нейните обитатели, стигаме дотам да кажем: «Тя е интимно свързана с всичко, което е наше минало, разпростиращо се и върху предишните земни животи.» Да се разбере истински лунната същност, както тя съществува вън в просторите на Всемира, означава да чувстваме и усещаме миналото на човека на Земята. Човешката съдба се изгражда от онова, което донасяме от предишен земен живот, това означава от нашето минало и от това, което можем да изживеем по време на нашия живот в настоящето. От това, което може да се узнае в настоящето заедно с нашето минало, се изгражда съдбата ни по-нататък в бъдещето и в следващите земни животи. Разгледано космически, Луната с нейните същества се проявява като това, което нашето минало внася в съдбата ни... Събр. съч. 240 Кармични взаимовръзки том VI, стр. 60 и сл.
* *
...Когато по този начин човек насочи погледа си към мировите простори, тогава точно Луната и Слънцето му се явяват като двете порти, водещи в духовния свят. И човек си казва: Това, което се намира във физическото земно обкръжение, в момента живее в моето физическо тяло, а това, което е в обширните етерни сфери, където се намират звездите, живее в моето етерно тяло.
Но когато погледна към Луната и към Слънцето, тогава поглеждам към това, което нито е в моето физическо тяло, нито в това, което живее в моето етерно тяло, то живее в моето астрално тяло и дава сила на моя аз. Там чрез лунната същност сме изведени от физическия и етерния свят нагоре в духовния свят. И отново, когато погледнем към Слънцето си казваме: Чрез това, което като духовно-душевна същност принадлежи към Слънцето, съм превеждан през една порта, която ме извежда в един свят от същия вид както моята азова същност, не само в един свят, който е еднакъв с моето физическо и астрално тяло, а който е еднакъв дори с моята азова същност, чрез която пристъпвам като съзнателно същество в света с това, което ни изглежда вплетено като необходимост в нашата съдба, което следваме, понеже имаме определено физическо устройство, определен темперамент и определен характер.
Всичко това е само израз на нашата карма. Във всичко, което следваме като необходимост на тялото си, във всичко, което поетът произнася с думите: «Такъв трябва да бъдеш, ти не можеш да избягаш от себе си», във всичко това живее човешкото минало от лунното съществуване. А във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние действаме – искаме го от нашето пълно убеждение, – действа слънчевата същност.
Така според духовното наблюдение едно в друго се преплитат природната необходимост и моралното битие. Пред такова духовно разглеждане ние нямаме от една страна природата с нейната скована необходимост, а от друга страна духовно-душевното, което не може да осъществи никаква връзка с нея и се простира там като изолиран морален миров ред, не, ние нямаме пред нас тези противоположности, а в проявленията на природата имаме възможност същевременно да намерим това, което живее в нас като моралност. Но от обикновените природни явления трябва да се издигнем до това, което ни се представя в духовната слънчева и лунна същност.
Пред такова разглеждане изобщо изплува възможността да се издигнем от природната същност на човека към духовно-душевната му същност. Ние поглеждаме в природата така, че когато погледнем навън – макар и да не можем да го прозрем с нашето обикновено съзнание, – виждаме и това, което в нашето земно обкръжение, а също в мировото пространство, ни донася болестите. То е навсякъде в нашата околност. Сам по себе си нашият организъм е здрав, защото е изграден от неговия здрав аз, от неговото здраво астрално тяло, а също и от неговото здраво етерно тяло. Тук, на Земята, може да ни разболее само нещо, което стига до човека отвън и каквото човек не е в състояние да преобрази като подходящо за неговата вътрешна същност.
Можете да го наблюдавате при най-простите явления. Нека да приемем, че се намирате в една топла или в студена стая и приемате топлината и студа. Те не трябва да преминават през вас като през едно дърво или през камък. Вие не се намирате в една топла или студена стая като дърво или камък и също като дървото или камъка ставате топъл или студен, а преработвате топлината, която се намира извън вас. Външното само ви поощрява. Топлината, която носите в себе си, сами я произвеждате във вашата организация. Ако не можете да го направите и стоите в обкръжението си като дърво или камък, и третира ли ви вашето обкръжение като дърво или камък, нещо външно навлиза във вас, без да може да се преобрази, и тогава веднага ще настинете. Човек не бива да приеме в себе си заобикалящото го на Земята без да го преобрази, същото се отнася и за храните. Само една научна фантастика е, когато се вярва, че човек преработва храната подобно на всичко, което се намира около него. Ако той не може да го направи, тогава се разболява – това е физическата причина за болестта. Болестта обаче е свързана и със съдбата, тя навлиза в човешкия живот като нещо съдбоносно.
Когато в този сегашен земен живот първо сме такива, както сега заставаме от някоя година през 19-то или 20-то столетие до 6 февруари 1924 година, когато стоим в този човешки живот и само го наблюдаваме, бихме вече могли да кажем: Ако в този живот искаме да се разболеем чрез това, което идва отвън, то трябва грубо да ни въздейства. Поне топлината, студът или някакъв вреден въздух, или нещо подобно трябва да въздейства върху нас. Трябва да е нещо грубо, което идва отвън и въздейства върху нас, като се превръща в болест. Когато едно отровно растение само се погледне, човек не се отравя от него. Когато някакъв вреден въздух се намира достатъчно далеч от нас, човек не се отравя с него, не се разболява. Накратко, когато човек има само впечатление за душевното, не се разболява. Трябва да има грубо въздействие.
Но нека да предположим следното: В съвремието има толкова много хора, които живеят напълно материалистически, които искат да получават от това, което ги заобикаля само материални впечатления. В живота обаче те се отказват – също и по отношение на някои функции на тяхното тяло – да бъдат материалисти: Те ядат духовното на растението, душевното на животните, това те го ядат; защото ако бяха послушни материалисти също и по отношение на яденето би трябвало да ядат само камъни, неорганичното, което е мъртво. Но в душата си те възприемат само идеи, понятия от неживото. Това, което духовно-душевно се свързва с душата на човека, ще бъде болестна предпоставка за следващия земен живот. Там вътре въздействат впечатленията, те се преобразяват, така че могат да станат физически действащи сили.
Съдбовното на болестта от предишни земни животи го внасяме в нашия сегашен земен живот затова, защото ставаме възприемчиви за болестите поради това, че известни впечатления, които не са подходящи за човека, сме ги възприели в предишни земни животи. Тези впечатления сега действат като груби физически болестотворни възбудители в този земен живот.
Всичко, което в един земен живот е било само идея, чувство, вътрешно душевно изживяване, се преобразява през времето, което прекарваме между смъртта и ново раждане в действена физическа същност в човешкия живот и ние носим в нас много физически процеси, които са били само нещо душевно в минал живот. По този начин и в болестта трябва да намерим нещо съдбоносно, не бива да изпадаме в суеверието, че болестите могат да се лекуват само с духовни средства. За това са необходими физически, подобни на физическото средства.
Но когато застанем с пълно разбиране пред факта, че действащата физическа същност на съвремието се отнася към душевната дейност от предишни земни животи, можем да си кажем: Онова от болестта, което иначе бихме занесли в следващия земен живот, ще го излекуваме за един следващ живот, когато отклоним мислите от това, което е било несъвършено в човека и ги насочим към това, което е съвършено в него.
Когато сме сигурни, че например някоя болест е във връзка с материалистически душевен живот в едно предишно земно съществуване, можем да сме сигурни, че ще можем да отстраним тази болест само чрез това, че лекуваме болестта, като изхождаме от духовни възгледи и идеи. Всичко, което действа в антропософията, действа точно така, че не е само теория, а стои в непосредствена връзка с живота, създава усещания и чувства за живота... Събр.съч. 240, Кармични взаимовръзки, л. 4 Щутгарт. 6 февруари 1924, стр. 87.
Гняв
…Гневът и ядосването всъщност са слабост на волята, дори може да се каже болест на волята. Когато човек спи, през нощта е обратното както през деня, тогава спи нашето мислене, а волята е будна. При човек, който е бил гневен през деня, през нощта се събужда неговата болна воля и прави физическото му тяло физически болно: Има голяма разлика в това, дали през деня човек се отнася към своята съдба спокойно и с преданост и чрез това подготвя волята си така, че може да се каже, че тази воля развива приятна топлина, чувство на приятност – или дали проявява гняв. През следващата нощ, или при следващото заспиване тази нездравословност на волята се излива в тялото и е причина за многобройни болестни състояния, чиято причина не може да се открие, защото истинските последствия, които се проявяват като болестни състояния, се появяват едва след години или след десетилетия.
* * *
Само който може да разглежда големите времеви отрязъци, може да види взаимната връзка между душевните и телесните състояния. Следователно, волята трябва да се школува и в смисъла на телесното здраве… Събр. съч. 130, лекция от 05.11.1911 г.
ЦИКЪЛЪТ ОТ ИЗВАДКИ "БОЛЕСТ И ЗДРАВЕ" Е ПОДГОТВЕН ОТ НЕЛИ ХОРИНСКИ!
ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ!