Рудолф Щайнер: Интуитивното познание като трета крачка от съвременното посвещение (2)

Submitted by admin 2 on Съб., 22/05/2021 - 07:55
Рудолф Щайнер

Интуитивно мислене и духовно познание

…Ако, от една страна, интуитивно изживяното мислене е протичащ в човешкия дух деен процес, от друга страна, то е същевременно възприятие, получено без сетивен орган. То е възприятие, в което възприемащият е деен в самия себе си и е собствена дейност, която същевременно се възприема. В интуитивно изживяното мислене човек се намира в духовния свят и като възприемащ (съзерцаващ). Това, което в този свят се представя пред него като възприятие също като духовният свят на собственото му мислене, това човек го опознава като духовен свят от възприятия. Този свят на възприятията би имал същото отношение към мисленето, както в сетивния свят има светът на сетивните възприятия. Когато духовният свят на възприятията се изживява от човека, за него той не е нещо чуждо, понеже в интуитивното мислене има изживяване, което носи чисто духовен характер. От живото разбиране и обхващане на мисленето, което се има предвид в книгата Философия на свободата, естествено ще последва по-нататъшното живо навлизане в духовния свят на възприятията… Събр. съч. 4, стр. 273 и сл., немско издание 1973 г.

Интуиция

…Интуицията е протичащото в чистата духовност съзнателно изживяване на чисто духовно съдържание. Само чрез интуицията може да се схване същността на мисленето… Събр. съч. 4, стр. 146, немско издание 1973 г.

* * *

…Интуицията не се получава чрез логичното мислене, нито чрез комбиниращото мислене, а дадена истина застава непосредствено пред духа на въпросния човек. Той я знае. Не е необходимо тя да му бъде доказвана… Събр. съч. 89, стр. 90, немско издание 2001 г.

* * *

…В същия смисъл както откровението (проявлението) на телесността се нарича усещане, така откровението на духовността се нарича интуиция. Най-простата мисъл вече съдържа интуиция, защото човек трябва да получи чрез аза откровението на духа (в своето мислене)… Събр. съч. 9, стр. 51, немско издание 1961 г.

* * *

…Това от духовния свят, което се разкрива чрез интуицията като пълна реалност на надсетивното познание, се изявява в своето най-нисше откровение на духа-себе, манас така, както външното битие на физическия свят се изявява във възприятието, в усещането… Събр. съч. 9, стр. 199, немско издание 1961 г.

* * *

…Днешната наука познава понятието на интуитивното само в областта на математиката. Сред нашите науки само тя е познание, почиващо на чисто вътрешното съзерцание. Но има подобно вътрешно съзерцание не само за пространствените величини и числата, а и за всичко друго. Гьоте например се опитва да основе в областта на ботаниката такава интуитивна наука. Неговото прарастение в своите различни метаморфози е резултат от вътрешното съзерцание… Събр. съч. 34, стр. 398 и сл., немско издание 1960 г.

* * *

…Животът на нещата в душата е интуиция. Трябва да се вземе напълно буквално, когато за интуицията се каже, че чрез нея се навлиза във всички неща. В обикновения живот човек има само една (съзнателна) интуиция, това е тази на собствения му «аз». Защото азът не може да бъде възприет отвън по никакъв друг начин. Той може само да бъде изживян във вътрешността на човека. Възприятието на собствения аз е предпоставка за всяко интуитивно познание. Така да се навлезе в нещата обаче, трябва да се излезе навън от самия себе си. Човек трябва да стане самоотвержен, за да се слее със себето, с аза на друго същество… Събр. съч. 12, стр. 22 и сл., немско издание 1969 г.,

 

Христос

 

* * *

…Това, което смътно, предчувстващо се появява в съвестта на човека, е отблясък, в известен смисъл сянка на най-висшето, което се явява едва в истинската интуиция, в най-висшето възможно за човека като земен човек познание. Като земен човек, човек има наистина нещо от най-долната интуиция, и същевременно сенчест образ на най-висшето, което се достига едва в (съзнателната) интуиция. Именно средните области (по пътя на познанието), а именно имагинацията и инспирацията първоначално изцяло липсват на земния човек. Той трябва да си ги извоюва.

Интуицията е чистото земно отражение, именно в моралното чувстване, в съдържанието на моралната съвест, на това, което тогава се появява като интуиция. Така че може да се каже: Когато човек като посветен, като опознаващ, се издигне до истинското интуитивно опознаване на света, светът, който той познава само в природните закони, ще му стане така интимен, така ще се свърже с него, както иначе само моралният свят е свързан с него като земен човек. Точно това е значимото в човешкото същество на Земята, че ние сме свързани с най-висшето чрез едно вътрешно смътно предчувствие, което от своя страна е достъпно в своя истински образ само на развитото познание.

Само чрез най-висшето образоване и одухотворяване на способността да се обича може да се постигне това, което се разкрива в интуицията. Трябва да стане възможно за човека да превърне способността да обича в сила на познанието.

Ние се подготвяме добре за тази одухотворена способност да се обича, когато по определен начин се откъснем от плена на външните неща, когато например с редовни упражнения си представяме нещата, които сме изживели не в реда на изживяването им, а обратно, отзад напред. Трябва да извършим важно, изхождащо чисто от вътрешността ни усилие, за да си представим изживяното ретроспективно. Чрез това откъсваме вътрешната си душевна дейност от плена, в който иначе непрекъснато се намираме и чрез това довеждаме постепенно това вътрешно духовно-душевно изживяване до точката, където духовно-душевната същност наистина се откъсва от телесната и етерната… Събр. съч. 227, стр. 59 и сл., немско издание 1982 г.

* * *

…Каквото може да се постигне като трета степен на духовното познание, се постига тогава, когато човек напълно разбере – това ще се появи в определен момент от душевното развитие, – че е някой друг, че наистина има в себе си един вътрешен наблюдател, поради усилията, които е направил за постигането на имагинацията и инспирацията. Той вижда, че от духовността се изгражда не само нашето физическо тяло, а и нашата душа, както тя живее в нас със своите чувства, тенденции, амбиции, афекти и волев характер и сама е станала такава чрез духовни процеси. Драмата на познанието става вътрешен съдбовен акт… Събр. съч. 73, стр. 34 и сл., немско издание 1973 г.

* * *

…Интуитивното познание е дадено тогава, когато човек се учи в душевния си живот чрез мощни волеви импулси да упражнява, сам да предизвиква това, което може да се нарече отдръпване на етерното тяло от физическите процеси… Събр. съч. 66, стр. 171, немско издание 1961 г.

* * *

…Силите, които се прилагат в интуицията, в интуитивното познание, са същите сили, с които човек така расте до седмата си година, че този растеж получава своя израз в смяната на зъбите. Тези спящи сили, които са дейни в човешката природа до седмата година, се използват в надсетивното познание, за да се стигне до интуицията… Събр. съч. 191, стр. 32, немско издание 1983 г.

* * *

…Извършваните упражнения за интуицията въздействат не само на етерното тяло, а чак до надсетивните сили на физическото тяло (виж фантом). Но изживяванията на интуицията са нежни, интимни и фини, а физическото човешко тяло на сегашната степен от развитието си е грубо в сравнение с тях. Затова то оказва силна съпротива за успеха на интуиционните упражнения.

Духовният ученик забелязва това от факта, че постепенно овладява някои прояви на физическото тяло, които преди са ставали изцяло без неговото съзнание. Той го забелязва и при това, че за кратко време чувства необходимост така да повлияе например дишането си или др.п., че да го приведе в един вид съзвучие или хармония с това, което душата прави в упражненията или иначе при вътрешното концентриране. Идеалът на развитието е да не се правят никакви упражнения чрез самото физическо тяло, не и дихателни упражнения (за тяхната голяма проблематика виж цитатите за дихателните упражнения), а всичко, което се случва с него, да се прояви само като резултат на чистите интуиционни упражнения… Събр. съч. 13, стр. 371 и сл., немско издание 1962 г.

Извадките са подбрани от Нели Хорински

Портрет на Рудолф Щайнер от Петър Господинов

Раздел "Съвременно посвещение"