Споделено от Дарина Шентова: ОСНОВНО ЧУВСТВО - ТЪРЖЕСТВО (2)

Submitted by admin 2 on Вт., 20/05/2021 - 18:38
Арво Пярт

В заблудата, че упражняваме демокрация и свобода, можем всички поголовно и безнаказано да боравим и злоупотребяваме с думите. Малко по-страхопочитателно се отнасяме с нотите, тъй като сами, без водачество, без учител, не можем да създаваме нотно писмо или всевечна музика... Музиката като изкуство е излияние на Аза. Земната музика е само проекция на небесната музика; едва начинът, по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно.

Ренесансовата музика като сакрална и светска е изразявала противопоставянето на дух и тяло. Композиторът Арво Пярт новаторски съживява този тип музика, ознаменувайки съвременния стремеж за осъзнаване и живот в  Духа, тъй като в наше време сме призвани да търсим Духа във всяка област на мирозданието. Най-неочаквано - с привидно семпъл музикален изказ - за претоварения ум на съвременника, се открехва вратичка. През нея светва необятен космос, озарен от разбирането и поемането на Духа. В този Дух човекът е отгледан предрождено. Именно Духът е вложил предварително в човешката същност истинското природопознание, касаещо предстоящия му земен живот! Това истинско природопознание включва в себе си и музиката. Тя, както геометрия, геодезия и архитектура, е сред науките/изкуствата, които следва да се изучават именно на земята, заради земята.*

Арво Пярт (роден в Естония, 1935г.), е най-много изпълняваният жив класически композитор в света. През 1941г. Естония е окупирана от Германия, а през 1944г. от Съветския Съюз. Има палежи, домът не е точно дом, а се превръща в квартира... Един от мъжете в семейството е служил в германската армия, по-късно военопленник в противниковия лагер, докато друг е бил в съветската армия и откаран в плен в другия лагер... Тези събития се отразяват силно на подрастващото момче, което свири и импровизира на един недотам прецизен роял...

движение и тишина - до постигане на тържеството

Момчето пораства и става композитор. Но в биографията му, в продължение на 5-6 години до 1976, внезапно настъпва застой. Пауза. Тишина. Ето това е което ме кара да занемея, да изпитам благоговение пред силата и решителността на Духа, който твори! В тези години на преосмисляне Арво Пярт създава свой специален стил тинтинабули (лат.звънче). Така, познавайки тишина-резигнация, редувайки с тържество и завършеност, Арво Пярт ни поднася най-съкровените плодове на творящия в него Дух Божи. Нека чуем произведение за две цигулки, струнен оркестър и подготвено пиано Tabula Rasa в две части: 1.Ludus (con moto) и 2.Silentium (senza moto), 1977г.

 

 

Концепцията за Tabula Rasa (чиста плочка, дъска) отново ни среща с противопоставянето Платон - Аристотел в аксиомата: дали човек слиза на земята като породен от идеята и неин носител и изразител или  пристига на земята невинно-незнаещ и започва да попълва гладката восъчна повърхност на плочката за писане емпирично - чрез наблюдения и опит в околната среда. Tabula Rasa в две части: 1.Ludus (con moto) - игра с движение и 2.Silentium (senza moto) -тишина без движение. Игра, движение – срещу – неподвижност и тишина. Музиката в игра и в тишина. Парадоксално, тишина в музиката, и музика в тишина.

Нека се върнем към вече разгледаното преживяване Основно чувство Тържество (1). Нека отново се потопим  в радостта на всички сокове, които, оживени, преодоляват пречките и се съединяват -  преливат - и в нежно променлива смес балансират чувствата до амалгамата на тържеството... хубаво и тихо като след Възкресение...

Словесно, тишината е безмълвие. За Арво Пярт обаче тишината, макар и senza moto без движение, е изпълнена със звуци. Тук компромис е възможен. Музикално, тишината е звучаща. Такава ни я поднася композиторът. Остава само да поемем подадената ни ръка, за да се отпуснем и да пребиваваме в тишина, поднесена звучащо.

 

Арво Пярт

 

Как да усетиш живота без наличието на тишина? А как да оживееш без движението, наречено игра? Играта е живот. Не че животът е игра обаче. Все пак игра - движение благословено! - щом може да се балансират чувствата до амалгамата на тържеството, до емоцията (e-motion), душевното движение с апогей, наречено Missa Solemnis. В собствената ни душевна тишина остава тонът, както Арво Пярт ни го  поднася и редуването тон след тон, както Арво Пярт е избрал за нас, за да се усетим като сътворци в космическата тишина. До преживяването, наречено Missa Solemnis. Ах, Тържеството!

________________________________________________________________

*Рудолф Щайнер: Събр. съч 233а, Втора лекция, Дорнах, 20 април 1924 год.

19 май 2021 год.

Дарина Шентова

ПОРЕДИЦАТА "СПОДЕЛЕНО ОТ ДАРИНА ШЕНТОВА"