Рудолф Щайнер: Физическото тяло в контекста на космическото и земното (4)

Submitted by admin 2 on Нед., 16/05/2021 - 06:37
Кадуцей

Физическо тяло – повлияване

…Един закон в развитието на човечеството гласи, че в развитието си човек все по-малко има преобразяващо влияние върху физическото си тяло. Това физическо тяло получава сравнително твърда форма едва с развитието на разсъдъчната способност и свързаното с това втвърдяване на скали, минерали и метали в Земята, които през атлантската епоха са били по-меки, отколкото са сега… 11.70

Физическото тяло – упадък

…Ние имаме една разпадаща се организация и с нас и Земята е в упадък. Физическата природа на Земята се намира в упадък. Ние сме в разпадащи се тела, но именно от нашите разпадащи се тела се развива още по-силно духовността, ако само ѝ се отдадем. При древните тела е било така, че тялото изцяло е било проникнато от неговата духовност, отвсякъде е всмуквало духовността. Днес тялото се разпада многократно и духовността се пръска навсякъде навън, тя се освобождава от тялото…191.116

Форма и материя на физическото тяло

Това, което всъщност виждате като физическо тяло, в неговата форма не е физическият организъм на човека, е именно формата. И материята е само включена в тази форма. Тя се обхваща от формата, докато формата е изцяло духовна. Това, което се изоставя след смъртта, са само материалните частици, които са били включени във формата. Но формата, която човек е имал, не се изоставя, а действа и в следващия живот…199.216

Физическо тяло – полове

Противоположността между мъжа и жената е само най-ниският израз за противоположността в Макрокосмоса. Правилният образ на духовността показва само главата с крайниците. Всичко друго не отговаря на духовното, не и половете мъж и жена.

Това произлиза оттам, че разделянето на половете става в лемурийското време, в което някогашният единствен образ е включвал всичко в себе си, което сега стои отделено пред нас. Това разделяне става, за да се даде възможност с развитието да се свърже едно прогресивно материализиране. Така човек все повече е материализирал своя образ, който е произлязъл от един духовен праобраз. Под формата на неутралния пол, той е стоял още близко до духа-образ.

При настъпилото по-нататъшно развитие в посока на женския пол се запазва същевременно един предишен образ, в който човек е бил все още по-духовен. Женският образ запазва тази по-духовна форма, не слиза в материята така дълбоко, колкото всъщност би отговаряло на нормалното развитие. Така жената консервира нещо, което всъщност е неправдиво.

Точно обратното е при мъжа. Той надхвърля нормалната точка на развитието и изгражда външен образ, който е по-материален, отколкото стоящият зад него праобраз, отговарящ на нормалната средна степен. И двата пола не показват истинския образ на човека.

Затова не е най-висшето, най-съвършеното това, което виждаме в човешкия образ. Затова някога е правен опит да му се прибави това, което е представено в древните свещенически одежди, за да изглежда човешката форма, особено мъжката, по-правдива, отколкото е по природа. Женската форма ни води назад до по-ранна степен на развитието на Земята – в лунната епоха. Мъжката форма води извън земното време в юпитеровото съществуване, но в една нежизненоспособна за това форма…118.135 и сл.

Физическото тяло в светлината на ясновиждането

…Където физическото тяло се съзерцава ясновидски, то се разтваря като мъгла, разпръсва се и изглежда като майа, илюзия. Ако искаме да опознаем физическото тяло в неговия истински образ, трябва да навлезем не само в астралния план, а в най-висшите области на духовния свят, в девахана, така че е необходима по-висша степен на ясновидство, за да се възприеме физическото тяло наистина в правдивия му образ. Тук, във физическия свят, това физическо тяло е само илюзорно отражение и когато наблюдаваме физическото тяло отвън, ние виждаме това отражение…129.126

 

Физическо тяло

 

Физическо тяло – азът и астралното тяло могат

днес да се потопят в него

…В древните времена до средата на 15-ти век е било така относно целия човешки живот, че не е съществувала възможността азът и астралното тяло изцяло да се потопят във физическото тяло по време на съзнателния буден живот.

Извънредно значителното в развитието на нашата следатлантска епоха е, че нашата душа и духовността ни, нашият аз и астралното тяло, едва сега могат изцяло да се потопят във физическото и етерното тяло, и то именно сега, защото по-късно условията след 28-та, 29-тата година отново ще се променят.

Това пълно потапяне означава, че чрез него сме в състояние да развием материалистическите мисли, природонаучните идеи от времето на Галилей и Коперник. Нашето сегашно физическо тяло е правилният инструмент за тези идеи. В предишните столетия това не е било възможно в будното състояние, затова е нямало и природонаучно мислене… 193.143

Физическо тяло – макрокосмическият образ за него е Плутон

…За да действа волята в човека, тук, във физическия свят, човек трябва да има физическо тяло. Какво е чувствал гъркът, когато се е запитвал какво се простира навън в Макрокосмоса като същите сили, които предизвикват в нас волевите импулси, целия свят на волята? Какво лежи там навън? И си е отговарял с името Плутон… 129.63 и сл.

Метаморфозата на физическото тяло и Юпитеровото развитие

…Преди човек да встъпи в ембрионалния живот, след като е преминал през смъртта, всичко, което като сили е действало във физическото тяло няма право да се намира на Земята. Само по времето на човешкия физически земен живот се формира образът на това физическо тяло и се разиграват процесите в него, то расте, повяхва и т.н. То принадлежи на човека, не на Земята.

Това следва от едно съвсем обикновено обмисляне. В момента, когато разгледаме този физически свят с науката за духа, констатираме, че е правилно физическото тяло да няма продължителност на Земята, но и това, което го комбинира също няма основание да продължи да съществува в съзнателния живот на човека. То остава напълно подсъзнателно.

Но то е въпреки това вътрешен образ и ние можем да го схванем, когато развием имагинативното съзнание. Тогава развиваме в известна степен вътрешната образност на това физическо тяло. И това, което съзерцаваме като вътрешен образ, са противодействащите сили, спрямо които веществата на физическото тяло не са дорасли със своите сили. Този вътрешен образ не подлежи на земните процеси. Той може обаче да остане и когато Земята някога няма да съществува, да бъде пренесен в бъдещите степени на развитието на Земята.

Тогава от това физическо човешко тяло ще се образува нещо, което можем да наречем един бъдещ природен свят, който за сега още не съществува, който според своята същност в известно отношение ще съществува между нашия сегашен минерален свят, който е като мъртъв на Земята, и растителния свят, който навлиза в мъртвия минерален свят, оживява го, развива живот. Това е степента Юпитер. Един бъдещ жив минерален свят, но този минерален свят ще бъде толкова жив, че ще се формира до растение и в известен смисъл веществените химически процеси, навлизащи сега в растителния свят, ще станат живи химически процеси, така че растителният живот и минералното формиране ще се слеят. Това е, което се заражда в днешното човешко физическо тяло като бъдещ растителен свят… 207.133 и сл.

Извадките са предложени от Нели Хорински

Публикации на тази тема