"В най-фино състояние на разтвор пчелната отрова, отровата на осата и мравчената отрова някога са слизали върху растенията от космическите пространства и остатъците все още може да се видят днес. Ако не съществуваха пчелите, осите и мравките и ако те не хапят цветята, тогава необходимата мравчена киселина, необходимите отрови не ще потичат в цветята и постепенно растенията ще умрат. Отровите са събирачи на онова, което е духовно; по тази причина те са лекуващи.

В своето изложение Пеликан заляга на основите на еволюцията на растителния свят, екстраполирани към тази на човека. Той обяснява, че медицината от антропософска гледна точка не е само наука, опираща се до сетивната реалност, а в нея участват и невидими лечителски процеси, до които човек се докосва чрез медитация и по свръхсетивен път.

Рудолф Щайнер беше казал, че трябва да се търсят и да бъдат намерени нови пътища за производството на лечебни средства. Когато години наред се подхранва стремежът да се последва този апел, постепенно става ясно, че има три съществени неща, които трябва да се вземат под внимание. Първото е следното: От историята на сътворението знаем, че човекът е първородния в творението и едва в течение на планетарното развитие са се появили природните царства като излъчени от човека (човечеството). Природата следователно е част от самите нас.

Белият равнец прави впечатление на силен и пуснал здрави корени в земята. Той действа съгреваещо, спазмолитично, свиващо и подсилващо. Той увеличава секрецията на жлъчката, насърчава храносмилането и стимулира апетита.

"Съвсем иначе стоят нещата с кръвната система, която по подвижен начин следва нашия индивидуален човешки живот и повече от всичко друго зависи от процесите на нашето вътрешно изживяване. Това е един вид погрешно заключение от страна на официалната наука, когато се твърди, че нервната система е по-силно зависима от вътрешните изживя- вания, отколкото кръвната система.

Въпросите, на които трябва да се отговори, чрез аускултация на възрастни са напълно различни от тези при децата. В този случай, аускултацията се използва изключително за разбиране на процеса на заболяването. За да се направи това, трябва да се има предвид следното: докато човек става възрастен, развитието на сърцето не се прекратява. До тогава, то е по-скоро израз на общото битие; при съзряването, то може да се превърне в инструмент на индивидуално битие.

„Култура на умирането” и израз, който може би стряска и плаши някои хора, но други събужда. Още повече, че това не е сфера, която ни е така близка за замисляне, обсъждане, интерпретация, както в антропософските среди извън България. Това е сфера, която някак се опитваме да подминем в нашето ежедневие, да не коментираме, а когато се случи в живота ни с наш близък, като че ли пред нас зейва огромна празнина... Защо?

Лечебната евритмия е метаморфоза на художествената евритмия, а началото на художествената евритмия е поставено през 1912 г. от Рудолф Щайнер и е наречена Изкуство на движението.

През 1921 г. Fritz von Bothmer бил помолен от Рудолф Щайнер да разработи някакъв вид гимнастическо обучение за първото валдорфско училище в Щутгарт. Когато Bothmer признал, че не се чувства подготвен да се справи със задачата, Щайнер го посъветвал просто да бъде щастлив, докато работи. И това било нещото, което той направил; така постепенно развил серия от гимнастически упражнения за деца. Той не започнал с установяването на абстрактни теории за движението, а със самото движение. Просто се движел.

В концепцията на препарата Cornea/Levisticum comp. Cornea/Levisticum comp., Einzeldosis-Augentropfen (еднократни капки за очи) са преследвани две цели. Първо, в резултат на обработка на средите, свързани с пречупването на светлината чрез Cornea, Lens cristallina и Corpus vitreum заедно с Nervus opticus трябва да се оживи етерната организация, която действа слабо в органите на чувствата – окото. Второ, с помощта на Calcium carbonicum от кората на дъб и отвара от дъбовата кора специфично може да се стимулира астралната дейност в етерното тяло.