Игор Фишман: Висшата свободна школа за Духовна наука и нейната роля днес - 19-те урока на Рудолф Щайнер като мощен езотеричен импулс на антропософските инициативи (1)

Submitted by admin 2 on Нед., 28/02/2021 - 21:54
Игор Фишман

Датата 15-ти февруари е много значима дата за тези, в чиято душа Свободната висша школа за Духовна наука се намира на едно от първите места. И действително на 15.02.1924год. се състои първото занятие и фактически преосноваването на предишната езотерична школа, но на съвсем различно ниво, именно като земно въплъщение на небесната школа на Михаил.

Предишната езотерична школа не е имала такъв статус, разбира се, за който може да сравни съдържанието на предишната школа, основана още с началото на Теософското общество. Нейният дух, нейният характер са били съвсем различни.

…Тази дата 15-ти февруари не се чувства просто като някаква годишнина за възпоминание на това паметно събитие, а е нещо, което е живо, вписано е в живия годишен кръговрат.  

Великият посветен Рудолф Щайнер е направил всичко това неслучайно, всичко е било проверено /съобразено/ с космическите импулси и с движението на звездите, без, разбира се, роболепното подчинение на звездите, а в пълна свобода, но в крайна сметка във възможно най-голяма хармония с Духовния свят.

Следвайки този дух и следвайки това чувство, точно в този момент трябва да се направи следващата стъпка… По отношение на импулсите, идващи от Духовния свят, Рудолф Щайнер трябваше да чака търпеливо, докато получи заявка /молба/ от хората. Така че без да се накърнява свободата, импулсите, които идват мощно към него, да не се превръщат в тежест, в непосилно бреме за хората, които не са готови за това, а да бъдат като отговор на молба, на молба на душата. Освен това става дума за сложен, нееднозначен въпрос, който за изминалите почти 100 год. от съществуването на Свободната висша школа за Духовна наука във всеки един момент се явява сложен, объркан, и даже до определена степен взривоопасен.   

Преди да се разгърне съдържанието, е много важно да се обърне внимание на това, че тази тема изисква подготовка. Тя се явява в определен смисъл забранена. За този, който не се е занимавал с тази тема, това може да се окаже странно – как тази тема е забранена? В Съветския съюз можеше са има такива забранени теми. В царска Русия църковният синод можеше да забрани на Рудолф Щайнер да чете лекции в големите градове. Принципно на него му е забранено да изнася лекции на територията на Русия. Пита се: Какво може да бъде забранено сега, когато всичко е разрешено и няма никаква цензура?

Когато започнем да копаем дълбоко, ще видим как се срещаме със забраните, които са в главите ни, като чипове, като невидими програми, как наноботи проникват в съзнанието и ни поставят ограничения, дори в самият обрат на мисленето в определени, много важни за целия по-нататъшен път на човечеството направления. Затова днес, с всички възможни правила за предпазливост, ще започнем да отваряме тези развалини, да разчистваме тези минни полета, да премахваме забраните и да докосваме фините, но най-важни въпроси, от които зависи: да бъде или да не бъде по-нататъшната човешка култура?

За да подходим правилно към това, трябва да се въоръжим с онова, с което започва Духовната наука. Тя започва не само с изучаването на някакви систематически цикли с лекции, тя започва с основни упражнения, които ни дават възможност да развием такова съзнание, за да можем да започнем да се доближаваме до Духовния свят. Ние помним, че това са преди всичко известните шест упражнения, които се явяват основа на всичко. От тях ние ще се съсредоточим върху безпристрастността. А именно по отношение на този въпрос е необходима огромна безпристрастност. Защото именно огромно количество пристрастност присъства тук като железобетонна преграда на пътя към истината.

Тук е важно още едно качество – да се стремим да развием съпричастност, да не се внася нищо личностно, никакви симпатии и антипатии, да се стремим към вътрешно равновесие в душата, което не позволява да се достигне до никакви личностни слабости на човека, личностни предпочитания, за да не стане уязвим. И сега трябва да се въоръжим дотолкова, доколкото сме способни да развием съпричастност, за да засегнем въпроса за Висшата школа, защото извън съпричастността е възможно да се призоват демони, които пазят този въпрос в продължение на почти 100 години и не дават да се излезе от мъртвата точка.

Ние ще се докоснем до този въпрос по такъв начин, че за това да не са необходими предварителни знания. И за тези хора, които вече много години са членове на Първи клас, и за тези хора, които само са се докоснали до антропософията и за първи път сега чуват за Свободната висша школа и изобщо не разбират за какво става дума, ще се опитаме да разгърнем тази тема така, че тя да бъде разбираема и за тях, и за другите. Нужна е много голяма безпристрастност и емпатия, за да може стъпка по стъпка да се ходи по това минно поле, за да не се взриви.

Защо говорим за „минно поле“? Защото, отваряйки първия урок, ние срещаме странна дума на немски, която съдържа корена „заминиран“. Но и буквално в самото първо изречение с изненада четем, че с този първи урок Рудолф Щайнер иска да върне Висшата школа в нейното истинско русло, което е просто катастрофално и по ужасен начин се е отклонило в последно време. Става ясно, че се има предвид пътят, по който се е движила предишната езотерична школа преди да прерасне в езотерична школа след Рождественската конференция.

Много странно начало, но разбираме, че нищо случайно тук е невъзможно, тъй като Рудолф Щайнер дава команда тази лекция да се стенографира. Рудолф Щайнер прекрасно е разбирал, че тези думи ще попаднат в историята, че всеки път, когато някой човек се докосне за първи път до съдържанието на първия урок от Първи клас, той ще се натъкне на тези странни, буквално взривяващи думи.

Защо е нужно да се започне с това? Защото Школата по заплашителен начин се е отклонила от своя път. Дори можем да допуснем, че големият Посветен е видял в бъдещето огромния провал, до който достига Школата и че трябва да бъде възродена, да възкръсне след 100 год. чрез далечните потомци, т.е. ние сме тези далечни потомци. Тези далечни потомци ще отворят първия урок и ще четат това. И ще бъде безкрайно важно да имат вярното настроение и не по хитър начин да продължаваме това дело, а трябва дума по дума да изпълняваме това, което е казано в този урок, за да върнем Висшата школа в нейното истинско русло, от което тя по заплашителен начин се е отклонила.    

Това може да се възприеме като завещание от Рудолф Щайнер към неговите ученици и далечни потомци. Затова и ние можем да поставим въпроса за възкресението на Свободната висша школа за Духовна наука.

 

Корица

 

След такова въвеждане, мисля, че получихме необходимата настройка в какво състояние на ума ние можем безопасно и в същото време продуктивно да се движим по съдържанието. Преди всичко, за да се направи въведение и за да се създаде общо смислово поле, в което можем да започнем комуникация, трябва да се покаже в глобален план какво е Школата на Михаил на Земята. Какво тя означава в дадения етап от еволюцията на човечеството? В глобален план, за да се почувства това явление според неговата важност, в неговото цялостно величие, е нужно да се разбере не просто културно-исторически, а в неговото еволюционно значение, излизащо даже извън рамките на културните епохи.

Ако поставим въпроса така, то ние ще се върнем още в Древна Лемурия, в онези древни времена, когато човечеството е пребивавало още в най-близкото до Земята духовно обкръжение, в т.нар. състояние до Грехопадението. Тогава в древните времена човечеството е било в лоното на висшите йерархии, не е било нещо самостоятелно, то не е имало тази относителна, можем да кажем, свободна воля, до която е достигнало в настоящия момент и е било член на висшите същества. Но съвсем не е било второстепенно. Това е бил най-важният орган, който може да се наречен творящ орган, творящ ларинкс на Боговете, чрез който Боговете сътвориха целия свят. Цялото творение се е осъществявало от великото мирово Слово, което е истинското име на всяко нещо, в определен смисъл евритмизиране на това име, защото тогава евритмията и звученето са били едно и също нещо. Благодарение на творящия ларинкс - ето така в света са възникнали нещата.

Но човечеството е имало много по-голяма роля, от тази да бъде просто творящият орган на Боговете. Макар, че това изобщо не е малко, но на човека е предначертано да бъде не просто орган, а висша йерархия, Десетата йерархия, и при това съвършено особено сред останалите Девет йерархии. Сред Деветте йерархии има върховни същества, които притежават най-прекрасни божествени качества. Най-висшата йерархия са Духове на любовта - Серафимите, след тях идват Духове на хармонията – Херувимите, Духовете на волята – Престолите, Духове на мъдростта и т.н., всички божествени съвършенства се изсипват в Деветте йерархии. Но се оказва, че трябва още нещо. Космосът е абсолютно завършен в себе си и е съвършен. Но въпреки това нещо най-важно липсва в този космос, заради което започва и нов етап от Творението.

Разбираме прекрасно, че това, което познаваме като древен Сатурн, на който възниква първият член на човешкото същество, не е абсолютно начало за висшите йерархии, това е абсолютното начало за човека. До древния Сатурн човекът не е имал нито един член от съществото си, физическото тяло като първи член се появява на древния Сатурн.  До това космосът беше извън човека, извън човешкия космос, съвсем друг. Той достига до определено съвършенство, но в него липсва нещо много съществено. В него липсва субстанцията на свободата. И затова всички големи събития, които се случват на древния Сатурн, достигат своя апотеоз в четвъртия еон на сегашната Земя и ще се развиват още до бъдещия Вулкан.

Това е велик божествен проект, чиято основна цел се явява нещо невероятно – как в този съвършен, а в същото време абсолютно детерминиран, абсолютно подреден, вътрешно свързан, съвършен космос, да се даде възможност да възникне субстанцията на свободата, която да не взриви този космос и да не го разнесе на малки частици. За да стане свободата едно от съвършенствата в космоса – десетото съвършенство сред вече съществуващите девет божествени съвършенства.

До това съвършенство е прието да се постави още нещо, без което свободата се превръща в произвол, и тя би станала взривоопасна и би разнесла целия космос. Това е още една субстанция, родствена на Свободата – това е Любовта.

Следователно и затова човечеството се нарича бъдещата Десета йерархия на Свободата и Любовта. Това може да се разгледа като двете страни на един медал. За да получи човечеството свобода, то не можеше до безкрайност да остане в лоното на висшите йерарси, пропускайки през себе си това съвършенство, което е достигнато от висшите йерархии, а самото то да бъде само негов член. А то трябваше да покълне от висшите йерархии и постепенно да придобие самостоятелност.

Самостоятелността все още далеч не е свобода. Това е възможна свобода, това е предпоставка за свобода. Самостоятелността или независимостта се даряват. Свободата се завоюва. Свободата се печели от самия носител на свободата. Свободата не трябва да се дава. В обикновеното съзнание свободата и независимостта са почти синоними, но в Духовната наука няма синоними. Тези смислови оттенъци в дадения случай играят важна роля.

И така, на човечеството, благодарение на Луциферичните същества и на Луцифер като техен главен водач, който в Библията се описва като змей-изкусител, е дадена независимост. Човечеството започва своето вътрешно самостоятелно развитие, което следва в хода на епохите - това е било през древната Лемурия, после Атлантида, настъпва нашата Пета следатлантска коренна раса. Постепенно се развиват предпоставките за свобода и те изцяло се развиват само в нашата Пета културна епоха – това е Петата следатлантска или т.нар. арийска раса.

Именно сега стоим в този момент, в Петата културна епоха, която започва в 1413г., когато човечеството вече просто е задължено пред Духовния свят, който му е подарил независимост. То е задължено да завоюва свободата си. И ако тази съкровена, свещена възможност не бъде придобита от човечеството, то винаги познаваме принципа, че едно свято място няма да остане пусто. Този свещен Граал, този ескалибур ще бъде изтръгнат от други сили, които… ще поведат човечеството по съвършено различен път.

Пита се: Как може човек да намери свобода? Това е сложен философски въпрос, над който са мислили философите на всички епохи, на всички времена и народи, но отговор на него по-рано не е можел да дойде, защото самата субстанцията на свободата може да се развие само в определен момент от зрелостта на човечеството, от момента който е настъпил с нашата епоха. Антропософията я нарича епоха на съзнателната душа. През предишните културни епохи, всяка от които е продължавала 2160 год., се развиват предишните членове на човешкото същество. През Четвъртата гръко-римска епоха се развива разсъдъчната душа. През Третата египетско-халдейска епоха се развива сетивната душа и т.н., придвижвайки се назад в епохите до Атлантида, там се случва друго. В хода на тази еволюция са дадени различни импулси.

В хода на тази еволюция бяха дадени импулси за различните тела на човека, така че да може да узрее благодатната почва, в която да бъде посадено семето на свободата. Самата свобода може да се развие само в съзнателната душа, доколкото чисто логически и интуитивно можем да разберем, че свободата е свързана със самосъзнанието. Ако човек осъзнава нещо, то тогава той може да действа свободно. Колкото повече осъзнава, толкова повече има шанс за самостоятелни, а после и за свободни постъпки. Затова именно в това време, когато в човека съзрява съзнателната душа и съответно с това съзрява и неговата много важна способност – именно способността за мислене, вътре в която и единствено, първоначално се заражда свободата.

Сега не е възможно дълбоко да засегнем философския дискурс, за да покажем, че първоначално свободата не може да съществува в никакви други психически проявления на човека, освен в мисленето. Само в мисленето, където възниква пълно осъзнаване, започва да се ражда свободата. Във всички други случаи ние можем да имаме работа с избора на човека, с някакви негови предпочитания, с проявите на самостоятелност, на независимост. Има много и различни думи, които характеризират това състояние на свобода. Но свободата в нейното истинско разбиране се заражда в мисленето. И действително доведеното до края мислене, може да доведе до пълно осъзнаване.

Но дори не в началото на епохата на съзнателната душа свободата е можела на навлезе… Само когато през 1879 год. свършва битката на Арх.Михаил с Дракона и пълчищата на демоничните сили са отблъснати, заедно с тяхното войнство, сближаващо се на земята със сетивното обкръжение, може да се каже, че над човечеството се разчиства небосводът на духовния свят.

Чистото мислене, което постепенно израства в област на имагинативно, става защитавано от силите на Михаил. Михаил гарантира, че ако човек развива чистото мислене и го доведе до имагинативно съзнание, то в този процес няма да навлязат демонични сили… По определен начин Михаил се явява гарант на свободата, развивана от човека. Вървейки по този път човек действително ще достигне до свобода, като прави всичко, което зависи от него, да доведе своето мислене заедно с това и разбирането до края.

Въпреки това може да бъде захванат от някакво друго същество, което да му внуши такъв род мислене и да му внуши разбиране. За да не се случи това, именно за това се състои битката на Михаил, за да разчисти пътя за свободата. В края на краищата пътят е разчистен, но ако човек не тръгне по този път и не започне да действа, то разбира се, заради него Арх.Михаил не може да свърши това.

Именно в това време, когато се откриват пътищата към свободата, Рудолф Щайнер написва своята водеща книга „Философия на свободата“, към която има съвършено особено отношение. Нека напомним, че когато го питат дали ако има всемирен потоп, би спасил една-единствена книга от неговото огромно наследство, коя би избрал? „Философия на свободата.“, без да се замисля отговоря той.

Този път изцяло се разкрива с победата на Михаил и той дава основа за всички по-нататъшни антропософски пътища. Защото без ясно мислене получаването на антропософски познания не е достатъчно и може да се стигне до това, че антропософските познания да получат двойник в човека, неговият ариманически двойник, който обладава сенчестото разсъдъчно мислене. А то само прилича на мислене, което е копие на чистото михаелическо мислене, но не е такова.

Затова антропософията се предполага, че ще се базира на „Философия на свободата“. Но „Философия на свободата“ се нуждае от огромен, вътрешен труд. Това вече е свободно мислене. „Философия на свободата“ едва ли може да получи двойник, защото двойникът живее от автоматизираното мислене. Той закрива „Философия на свободата“ буквално на първия абзац, защото не е в състояние да прочете и един ред именно в такъв вид чисто мислене, а не в механично.

Но в това отношение се случва трагедия – „Философия на свободата“ остава непрочетена книга не само от цялото културно човечество и даже за философския свят, който трябва да изучава философия и още повече такава важна тема като свободата.

Слава Богу тази важна тема е старателно разкрита. И това не е направено първоначално от антропософи, а е направено от научния свят. Рудолф Щайнер излага своите идеи в научните си монографии: „Очерк на теория на познанието от гл.т. на Гьотевия светоглед“ и, разбира се, в своята докторска дисертация „Истинската наука“.

Както прекрасно разбираме учените-философи са достигнали във всички свои степени и са легализирали силите на ариманическия двойник. Затова те не успяват да възприемат тези спасителни за човечеството книги и остават в своите предишни предпочитания, остават хегелианци, кантианци… Никой не става практически философ на свободата. Защото с „Философия на свободата“ и самото философстване по стария начин приключва. „Философия на свободата“ е венец на философията. След нея започва нещо ново…

Целият културен свят, преминавайки през това, се движи в един кръг, макар отдавна да е провъзгласено решението, откритието. Как да бъдат решени вечните въпроси – дали във връзка с Духа, или с познанието на трансцедентното, на което още Кант слага забрана. Пътят е бил открит в най-широк смисъл. Но никой не се появява в научния и културен философски свят. За съжаление и в антропософския свят са се задоволявали само с готовите антропософски познания, и с малки изключения никой от учениците на Рудолф Щайнер не се появява на този път.

Затова и антропософията е носела изключително теоретичен характер, макар че са били дадени огромно количество практически начинания буквално във всички области на живота. Същевременно от смъртта на Щайнер са преминали почти 100 год., но самата антропософия като Духовна наука, нито нейната философия – „Философия на свободата“, нито всички нейни практически начинания по някаква причина не навлизат в съвременната цивилизация.

Цивилизацията по очевиден начин се движи надолу към бездната. Това, което се случва, е съвършено очевидно. Чувствителните хора ясно разбират, че това не е просто поредната криза. Става въпрос за реален апокалипсис. Някои си мислят, че този дявол корона-вирусЪТ ще приключи и ние всички ще заживеем предишния си приятен живот. Този, който не е поне малко примитивен, разбира, че това няма да стане. Светът безвъзвратно лети в бездната, като „Титаник“, който е с пробито дъно и няма никаква надежда. „Титаник“ потъва в ужасната водна бездна с всички последствия.

Пита се – защо всички антропософски начинания се оказаха безсилни? Тъй като за това столетие те би трябвало да оплодотворят цялата човешка цивилизация. Щайнер предупреждава за това съвършено еднозначно в открит текст, че ако това не се случи в края на столетието, то човешката цивилизация ще загине. Тя не може по-нататък просто да се движи по инерция от тези импулси, които идват от физическия и подфизическия свят, всичко което имаме като наука, която всъщност е породила и съвременната техногенна цивилизация. Това идва от долните светове, от това, което е известно като Академията на Гондишапур.

Тя съществува в 6 в. от н.е., но по явен начин. Сега е навлязла в плът и кръв във всяко училище, във всеки университет, във всяка научна лаборатория, дори във всяка детска градина. Детето от малко, буквално от раждането, се възпитава именно в този дух - да се стесни душевното начало в човека и да се формира ариманически двойник, който после ще се обучава в училище, после ще се обучава в университета и после вместо човека ще изживее целия му живот.

И ето в такава цивилизация, която според характеристиката на Рудолф Щайнер още в началото на Първата световна война е тежко болна, както той се изразява – ние имаме работа със социален карцином. Това е рак на социалния организъм. Това е било преди 100 год. Ако тогава това е било само раково образувание, сега не просто е дало метастази, а изобщо целият социален организъм се е превърнал в солиден раков тумор. Практически никъде нямаме здрава тъкан в социалния организъм, нямаме здрави социални органи. Този раков тумор не може да живее по-нататък. Защото социалният организъм така или иначе се поддържа от всички, буквално от всички сили на висшите йерархии. Ако висшите йерархии макар и за миг спрат своята работа, то е наивно да се мисли, че пак сам за себе си материалният свят ще съществува. „Къде е този Бог? Няма никакъв Бог! Има вечна материя! Ето, че тя сама по себе си съществува!“ Така говори нашето лениво съзнание.

Но материалният свят не съществува сам по себе си. Това е нещо, което е внушено от Ариман и нещо, което трябва да преживее всеки ариманически двойник. Светът във всеки момент се твори от висшите йерархии. Но когато този свят напълно се е извратил, то разбира се висшите йерархии не биха го поддържали по-нататък. Те все повече и повече вдигат ръце от този свят, но доколкото те се събират и започват да го предават в това време, за да бъде създаван от човека. Т.е. действително човечеството трябва да отговаря за всичко.

Но когато на всеки човек лично и персонално му е внушено, че той е просто гъста материя, че той е просто прах, че той е просто червей и роб, който е едно нищо, то на никой даже в главата му няма да дойде идеята, че човекът може да отговаря за нещо в света. Не просто за нещо. Като минимум той може да отговаря за своя собствен живот, за своята съдба и близкото свое обкръжение.

А като максимум? Кой трябва да отговаря за целия свят? Някаква част от подготвени хора в това време, на които фактически да се предадат юздите на това управление. Но такива хора няма. Всеки човек мисли – в света има световно правителство, то назначава всички национални правителства. В неговите ръце са всички световни финанси, всички спецслужби, целият обмен на ресурсите, целият държавен апарат, всички силови структури. Всичко е в ръцете му, то управлява всичко, а кой съм аз? Не съм никой! Как може изобщо да се помисли, че аз мога нещо да реша в този свят? Та аз са себе си не умея да отговарям и не зная какво ще стане утре с мен?

На човека, намиращ се в състоянието на двойника, му е внушено, че той не може да отговаря за нищо, разбира се, че за нищо няма да отговаря. Но човекът като божия искра, човекът като предназначеност от висшите йерархии е именно в това време, именно в края на 20-ти век, когато трябва да дойде новият импулс на антропософията и да доведе антропософията до кулминация в света. Не просто самата антропософия, като някаква секта, под името Антропософско общество, да преживее някакво озарение. А Антропософията в света трябваше да бъде доведена до кулминация. Това означава, че антропософията трябваше да стане неотменна част от общочовешката култура. Както в Съветствия съюз, в първи курс на всеки университет се изучаваше „Марксизъм и ленинизъм“, по този начин е трябвало да бъде по отношение на антропософията. Нито в един университет да не бъде възможно да си представим правилния ход на събитията, ако хората не получат основен, добър антропософски фундамент, да разберат простичко как изобщо е устроен светът, какво се случва в света. За да действат адекватно в света, в по-малка или в по-голяма степен по творчески начин. Разбира се, това звучи като анекдот, но и затова светът върви към бездната и изглежда вече не е възможно да се направи нещо. Но надеждата умира последна и ако можем все още да говорим за това, значи не е късно. Не е късно, дори и сега.

И след такова въведение, пристъпваме към въпроса – какво е Висшата школа на антропософията, в какво е било изначално нейното предназначение? Колкото и да е трудна общата антропософия, тя се възприема като основно знание за всичко следващо. Това е базово знание, не просто за да удовлетворим своето любопитство, не просто за да се извисим снобски над обкръжението ни: „Ето аз зная някакви космически тайни, другите хора даже нямат и понятие какво ще бъде след смъртта, а аз го зная. Другите и понятие нямат какво е Бог и какво се случва в космоса, а аз знам колко е висш космическият порядък. Не знаят какво е Дявола, Сатаната – а аз зная, с подробности за всички техни проявления.“ И какво от това? Само по себе си това знание, ако води само до самочувствие, горделивост, важничене, то може да обвие човека като в пашкул /да го капсулира/, да му нанесе вреда и да го върне назад, смятайки, че е изпълнил своя човешки дълг.

Но тези знания са само основа за онова, което е много по-значително след това. Никой не би казал – ние наляхме основите, значи направихме всичко. А къде е домът? Къде да се живее? Всъщност нищо не сме направили. Приятели, това че вие сте научили нещо в антропософията, все още нищо не значи. А защо? Защото антропософията не е просто област на знанието, разбира се това е път на познание, но това познание трябва да доведе до нещо. Това познание трябва да разшири нашата сфера на разбиране на света така, че ние да можем да навлезем в света, както в Древна Гърция се наричал – в своя ойкумен /в своята вселена/. Ойкумен означава – познат свят, свят, благодарение на който човекът може да действа и в който не го очакват някакви ужасни изненади.

Ойкуменът е съвършено познат свят, в който човек може да действа, бихме могли да кажем условно, в голяма степен свободно. Зад границите на ойкумена са живеели циклопи, сирени, ужасни същества, хтонични богове, с които човекът не е можел спокойно да развива своята културна активност, защото всяко набъркване на тези могъщи ужасни същества веднага е разрушавало това, което хората дълго са строили. Затова в Древна Гърция се е диференцирало – това е нашият ойкумен, където можем да живеем и да строим своя човешки свят, а там, зад границите на ойкумена може да се случи най-ужасното, най-непредвидимото нещо, да се действа и строи там не трябва, това е съвършено чужда, нечовешка земя.

Погледнато реално сега чуждата нечовешка земя в сравнение с древните гърци не се я разширили, а напротив – стеснили са я до края на носа на човека, до разстояние на протегната ръка. Човекът по-малко или повече може спокойно да действа, но в най-близък радиус, на ежедневно ниво. Дори в ежедневието на човека нищо не му принадлежи. А по-нататък, извън границите, развиват своята активност съвършено чужди същества: както искате ги наречете - световно правителство, рептили, извънземни, които са покорили Земята и установяват свой ред, Ариман, готвещ своята инкарнация и вече налагащ своето глобално царство.

Човечеството като цяло и всеки човек отделно са съвършено безсилни. Именно за това човек да не бъде безсилен, му се дава възможност не само да изучава антропософията, т.е. да получи правилно, истинно световъзприемане и разбиране за самия себе си, а именно центрирайки се върху себе си, преживяващият човек участва във всички неща. Дава ни се възможност да развиваме своите висши сили и способности.

В началото това са познавателните способности. В началото човек преобразува своето мислене, после – чувстване, а после – и своята воля. И тогава неговата воля започва да се разширява извън предела, така да кажем, на протегнатата му ръка. И колкото повече човек опознава нещо чрез мисленето, разбира и осъзнава своето чувстване и встъпва във волята, толкова повече започва да се разширява неговият ойкумен, т.е. обкръжаващата човека действителност, която се подчинява на неговите волеви процеси в такава степен, колкото повече неговите волеви процеси се подчиняват на неговото тяло.

При един развит в идеите човек, той може да приведе в движение не само своето тяло, но и неговата воля ще започне да се простира и във външния свят. Как може да бъде разбрано това? Че той ще стане екстрасенс, ще овладее телекинезата? В такива примитивни понятия тези неща са проникнали и в съзнанието на двойника. Т.е. всички тези понятия: екстрасенс, телепатия, телекенеза, разбира се, те са в нашето познание, но в съвършено извратен вид. Ние коренно не разбираме какво е това, какви са тези странни феномени. В началото науката ги отричаше, сега – ги признава.

От гл.т. на Духовната наука, ако погледнем от друга страна, можем да кажем, че човекът е буден, т.е. е напълно съзнателен само в мисленето и то частично, защото човек трябва да развие съзнателното свободно мислене. Вече говорихме за „Философия на свободата“, че голяма част от най-умните хора на Земята, професионалните философи не успяват да прочетат тази книга, откриваща грандиозна перспектива за цялостното световъзприемане.

Тази книга трябва да се прочете не от професионални философи, а от всеки средностатистически човек, който иска да бъде човек. Той трябва да развие това свободно мислене в целия свят. Когато той достигне това, когато достигне доведеното до край мислене, тогава може да навлезе в тези области на своето съзнание, в които в настоящата епоха още не е пробуден, а именно – в своите чувства човекът се намира в сън със съновидения, а в своята воля той се намира в сън без съновидения. Тук се намира в дълбока безсъзнателност. Може да се каже, че в чувствата човек се намира на нивото на подсъзнанието, а във волята човек се намира в безсъзнателното.

Но ако с помощта на духовните упражнения човекът започне да се пробужда в началото в чувствата, а после и във волята, то какво ще постигне? Как може това да бъде разбрано от друга гл.т.? Нека да попитаме, ако човекът всъщност спи в своята воля, то става така, че хората съзнателно нищо не правят. Външно се оказва, че проявяват някаква огромна активност - човек отива някъде, говори нещо, създава това, създава онова… и толкова много е направил. Но всъщност това е направил не той, а чрез него са преминали волеви импулси преди всичко на висшите същества и т.нар. починали.   

Оказва се, че само след смъртта душата на човека преживява такава метаморфоза, при която всичко се случва обратно. През живота той може да е натрупал волеви импулси. И това, което е изработил през живота си, става достъпно само след смъртта. След смъртта в човек се развива такова съзнание, че това, което е било наш вътрешен живот, например – аз съм чувствал Бог в своята душа, аз нося Арх.Михаил в своето сърце, това е като наш вътрешен свят. Този вътрешен свят става външен свят. След смъртта ние попадаме в този свят, в който тези истинни духовни импулси, които сме внесли в дълбините на своите души, стават наше външно обкръжение…

След смъртта или при посвещение човешката душа се разширява, не отлита някъде на всички страни, а се разширява, и достига в началото сферата на Лунната орбита, после до Меркурий, после до Венера, после до Слънцето и т.н. Напредналата душа се разширява до зодиакалните сфери и става така, че целият космос, включвайки Земята и всичко, което се случва на нея, се явява вътрешен свят на такъв напреднал починал човек и на всеки човек, защото всеки човек достига най-близките планетни сфери.

Ние се намираме във вътрешния свят на починалите хора. И затова, ако имаме някаква инициатива, ако ние движим нещо в света, инициативата може да бъде наша, но когато нещо започва да се осъществява, то това точно не го правим ние, защото на предишния стадий на развитие човекът още не е имал такива способности. Чрез нас действа творящата сила на починалите, но и разбира се на висшите йерархии, които до това са сътворили природното царство, а сега чрез хората творят социалния свят. Само, обаче, ако се твори нещо добро. Но както ни казахме - в основния социален свят се твори ужасна, ариманична, безчовечна, техногенна цивилизация. Така чрез хората творят силите на подфизичните светове.

А вече дойде времето, и от всички страни на Прага, и по време на живота трябва да се развие това съзнание, при което човек може действително да твори външния свят. Това време плавно настъпи в периода на 20-то столетие, което човечеството проспа. То не знаеше, че времето е настъпило и просто си живееше и израсна като тревата  - без да разбира какво се случва по време на Първата световна война, после по време на Втората световна война, последвалата Студена война, следващите различни революции – технически и др., които напълно изтръгнаха човешкото съзнание от тази естествена близост до Духовния свят, до която е било доведено през цялата предишна естествена еволюция. То изостана далеко назад. За да изостане далеко назад не трябва да се прилагат никакви усилия. Трябва просто да се отдаде на потока на външните събития, които само и очакват от човека такава пасивност.

За да стане творец в света, за което човекът е предназначен в хода на 20-ти век, за това трябва да се прилагат неимоверни усилия, преди всичко такива усилия и човек целенасочено и систематично да прилага такива усилия. За това и на Земята е бил спуснат, може да се каже, земният клон на небесната школа на Михаил. Това е, което действително е било основано на 15.02.1924 год.

Каква е тази школа? В какво се състоят нейните занимания? Това школа за вълшебници ли е? И според Хари Потър силите на мислите могат да доведат до нещо! Не! Всички подобни нагласи, подобни образи на вълшебства, магии в обикновеното съзнание – това е съвършено извращение на образите на тази истинска бяла магия на любовта, която действително трябва да бъде научена от човека, като приемник на Божествените творящи сили. Разбира се, това изобщо не се прави в този дух, изобщо не така, както трябва. Но по принцип в хода на 20-ти век, човечеството трябваше вече да встъпи в първата фаза на вече творящото човечество. Вече не като орган на творение на Боговете, каквото човечеството е било в пра-древни времена, а вече като самостоятелен наместник на Богове на Земята, заради когото Боговете са сътворили този свят, за да го приеме човекът под своята опека и под своето по-нататъшно създаване.

За да се научи системно на това, е и създадена Школата на Михаил на основата на антропософското познание. За столетие би трябвало да се случи качествен, еволюционен скок в съзнанието на цялото човечеството. Но затова трябваше да се случи такъв скок в съзнанието на антропософите – водещата, мислещата, съзнателната част на човечеството. Всичко започва от главата, ако рибата се разболее от главата, то и от главата ще оздравее. Затова може да се каже, че в течение на 20-ти век, цялото антропософско общество като цяло, можем да кажем, цялата антропософска общност, това значи и антропософското общество и антропософското движение, и всички антропософски инициативи, които касаят антропософията - това са няколко милиона човека, които се раждат с антропософския импулс и се явяват най-общо михаелити.

Това не е никак малко, но не е и много в сравнение с осем милиарда човека. Можем да кажем 2-3 милиона, но това не е никак малко, т.е. на Земята би трябвало да има 2-3 милиона антропософи, и не просто на това ниво, на което те са били преди сто години, а да са се придвижили едно еволюционно стъпало напред и фактически антропософията би трябвало в този момент да бъде тъждествена на Висшата школа. А за цялото останало културно човечество би трябвало да бъде възприет във всички сфери и на нивото на основните знания и разбиране, и умения и навици, началният антропософски импулс. Т.е. посоката би трябвало да бъде възприета на нивото на тези хора, които днес наричат себе си антропософи. Елементарната антропософска култура би трябвало в днешния ден да бъде достояние на всеки съвременен културен човек, не само на научно образования, но и във всяка друга сфера, в която човекът не е като дивак или неандерталец.

Затова може да се каже, че в днешния момент за антропософите Свободната висша школа за Духовна наука, не е някакво изискване, а е най-насъщната необходимост, за да изпълнят своята мисия, да бъдат на нивото на своето днешно, съвременно, вече в 21-ви век човешко предназначение, да приемат щафетата в творенето на света, да заемат в света най-активна жизнена позиция, за да могат със силата на своето самопознание и познание на света да формират обкръжаващата социална реалност. И разбира се, точни тези сили да въплъщават в своите инициативи и в своите социални проекти.

Можем да си представим, че ако за това няма и най-малка представа, и ако в носителите на антропософските инициативи няма и никаква антропософска основа, и нямат никакво понятие за Висшата школа, дори не са наясно какво значат думите, то какво тогава! Тогава всичко ще стане печално, защото се пита какви сили те ще въплътят в своята инициатива в тази съвършено противоположна субстанция на ариманичния свят? На тях нищо няма да им са даде да направят.

Ако човекът чрез самопознание не разбира самия себе си - къде действа двойникът, къде действат различни народни същности, които във всеки момент, абсолютно във всеки момент могат да уловят съзнанието му и ги привнесе в дела или постъпки, за които той после ще съжалява, а по-тъжното е, че може и да не съжалява, а да мисли, че е прав. Ако в даден момент между хората има карма, те не разбират какво се случва, ако в даден момент нахлуят и народни същности, демонични сили и просто започнат да разкъсва колегията на парчета и хората престанат да разговарят един с друг до края на живота си, то е разбираемо, че хората са съвършено безсилни. А ако при тях нещо се получава, то може да се каже, че още по-лошо, ариманическите сили са решили да не смачкат това нещо, а просто да го подчинят на себе си. Тогава това, което възниква, няма да изпълни своето предназначение, то няма да има в света никакво значение, то ще бъде изпълнено с постоянно сърдити по между си хора, които нямат и най-малък шанс да достигнат явен успех към придвижване и към процъфтяване в напълно ариманичното враждебно обкръжение. Те и през цялото време ще се борят за оцеляване.

В това няма никаква предначертаност. И ако ние все още можем да говорим, то сега не е късно, да се поправи това и да се възприемат от Духовния свят тези спасителни импулси и тази помощ, и тази сила, които идват заедно с Висшата школа. И оттам идват не толкова сложни знания, не също толкова сложна антропософия, някой си казва сигурно – „Там знанията са още по-сложни. Не, не ни е нужна Висшата школа!“. Не, това не е още по-сложно знание, това е самата творяща субстанция, която се дава чрез съдържанието на тази Висша школа, в т.нар. мантри от 19-те урока. Но в още по-голяма степен това според идеята трябва да се разшири зад границите на този Първи клас, във Втори и в Трети клас, които Щайнер не успява да основе, защото и срещу Първи клас е оказана огромна съпротива.

Но сега след идването на Втория импулс на антропософията, всичко това ще стане възможно, ако в хората има добра воля да заемат в света нужната позиция да бъдат наместници на Боговете на Земята. В това отношение в последната си публична лекция, която Рудолф Щайнер прочита в навечерието на Михаиловия празник на 28.09.1924 год., той казва, че ако на Земята се намерят 4х12, 48 антропософи, които изцяло биха възприели в сърцето си Михаиловия импулс, силата на Михаил, то тогава би се променил ходът на събитията. Това са много дълбоки и проникновени думи, което и до момент никой не разбира и не им придава никакво значение. А фактически в личен разговор със свой близък ученик той говори за това, че този Първи клас е фактически неограничен, Втори клас вижда да се състои от 36 човека, а Трети клас – от 12 човека. Т.е. ето кои се явяват тези 48 човека. И ако на Земята се намерят тези 48 човека, то тогава делото на Михаил ще победи на Земята. Но, очевидно, досега не се е намерил нито един.

Но не значи, че това е всичко. Защото всеки, който иска днес да осъзнае това положение на нещата и осъзнава думите на Рудолф Щайнер като към него лично, може да каже: „Ако не аз, тогава кой? Ако не сега, то кога? Аз искам да бъда това.“ Това е, което се отнася за много по-високото ниво на Втори и Трети клас, затова ще се спрем на Първи клас. Защото Първи клас се явява фундамент. Имаше въпрос – може ли да се премине във Втори и Трети клас, без да се премине Първи клас? Може! Защото участието във Втори и Трети клас, вече е представено в Първи клас. И в Първи клас ние обезателно преминаваме определени епохи като във Валдорфското училище, които после ще прераснат във Втори и Трети клас.

Това беше достатъчно въведение в темата, за да се разбере каква е същността на Висшата школа за Духовна наука, не като някакъв деликатес, не като нещо извисено аристократично и отделено от живота, а обратно – като най-насъщна, най-необходима, за някой, който наистина иска нещо да свърши, а не просто безнадеждно да се бори за оцеляване под натиска на задушаващите и унищожаващи сили. 

Февруари, 2021 год.

Следва!

Превод: Дорина Василева

Още по въпроса за ситуацията в България: "Съвременната гледна точка към „тайните“ Събрани съчинения 270"