Рудолф Щайнер: АПОКАЛИПСИС - непубликуван досега цикъл лекции Събр. съч. 346, втора лекция (3)

Submitted by admin 2 on Съб., 06/02/2021 - 13:32
Рудолф Щайнер

Рудолф Щайнер

АПОКАЛИПСИС

осемнадесет лекции изнесени в Дорнах

от 5 до 22 септември 1924 година

възпроизведени по записки на участниците

Съдържание

 

 

Рудолф Щайнер за този курс

Приветствие от Йоханес Вернер Клайн

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. 

Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Терминът „Апокалипсис“: окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 септември 1924 г.

Обзор на опита в транссубстантирането през различните преминали епохи на мистериите.

* * *

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 6 септември 1924 г.

Нека първо да разгледаме по-подробно връзката между тайнството на освещаване на човека и това, което е апокалиптично (das Apokalyptische) като такова, за да можем след това да се заемем пряко с Апокалипсиса на Йоан и неговото значение за работата на свещеника в настоящето и бъдещето.

Вчера посочихме трите изминали епохи на мистериите. Тези мистерии се опитаха да доведат свещеника – благодарение на случващото се в неговото същество, - до апокалиптично настроение. Ние посочихме древните мистерии, в които самите богове слизаха надолу, за да действат в мистериите заедно с човека. Посочихме полудревния период на мистериите, когато боговете изпращаха надолу силите си, като по този начин дадоха на хората възможността, намирайки се в царството на божествените сили, да действат във Вселената заедно с боговете.

Казах, че през третия период, в полуновите мистерии, всичко се случваше по съвсем различен начин. Тук ставаше дума за следното: човекът насочваше своите сили, които първо трябваше да развие в себе си, за да могат те да го доведат нагоре до боговете. И виждаме тук, че човекът търсеше път към божествено-духовните сили на света чрез интониране на магическото слово в култовата церемония. Именно по този начин в словото му се разкриваше божествено-духовното действие. При това нямаше значение дали изричаше тази магическа дума в издигащия се нагоре дим и благодарение на нея се явяваше имагинация от дима, както казах вчера, или пък думата действаше директно в цялото душевно настроение на човека.

И паралелно с развитието на определено религиозно чувство в човека, което всъщност може да се опише само поотделно, винаги е съществувала, като необходимо условие, определена форма на транссубстантизация (gewisse Form der Transsubstantiation), която беше в центъра на светото тайнство на освещаване на човека. Задачата на свещениците на настоящето и на близкото бъдеще се явява да преживеят транссубстантирането в нова форма и по този начин да преживеят в нова форма всичко, което се отнася към свещеническата работа. Това ще бъде невъзможно без дълбокото разбиране на това, което в четирите последователни периода на човешкото развитие се явява - съответно за всеки един от тези периоди –  транссубстантизацията и Апокалипсиса.

Видяхме, че тайнството на освещаването на човека, което включва транссубстантизация, е действие на хората в единство с божествено-духовния свят. Работата на свещеника е напълно невъзможна без осъзнаването, че човек може да действа заедно с боговете.

Нека разгледаме още веднъж най-древната форма на тайнството на освещаване на човека и най-древната форма на транссубстантизация. Виждаме, че боговете намират път към хората в определени интервали от време, възниквайки, всъщност, в резултат на разликата между това, което човек може да изчисли в хода на времето през годината, и това, което се случва в Космоса. Боговете слизаха именно в такива интервали от време, които възникваха в резултат от несъответствието между хода времето в Космоса и човешките изчисления. И така, в тези интервали от време, наречени „свещени времена“, човекът трябваше да се намира директно под въздействието на Космоса, за да се извърши транссубстантизация. Той запазваше нещо от тези субстанциите, които претърпяваха трансформация под въздействието на Космоса, така че по-късно, в следващите времена, с помощта на тези запазени субстанции, да може да извърши транссубстантизацията.

В онези дни подходящо място за пребиваване на свещениците и вярващите членове на общността – при провеждане на транссубстантизацията – беше пещерата, скалната пещера или изкуствено създадената пещера. И всъщност виждаме, че в древните времена на мистериите, когато напълно осъзнаваха присъствието на боговете и значението на транссубстанцирането, навсякъде се стремяха да пренесат свещеното действие в скалния храм, в подземния храм, под земята.

Този стремеж беше свързан с опитностите и изживяванията, които свещеникът имаше при транссубстантизацията. Транссубстантизацията се състои в трансформация на вещественоста в земната материя. И ако искате напълно да обхванате този процес, към него трябва да се добави причастието (die Kommunion) – приемането на преобразената, транссубстанцирана вещественост в собствената човешка същност. Така че всъщност последните две основни части от тайнството на освещаването на човека – транссубстантизацията и причастието – формират в това отношение единство, а четенето на Евангелието и подготовката на даровете (das Offertorium) са подготовка за тях. В транссубстантизацията и в причастието виждаме едно общо действие на свещеника, един култов акт. И можем да посочим особеното разбиране, присъщо на посветените на най-древните мистерии, които бяха наричани „отци”. „Отец” – означаваше степен на посвещение, степен „отец”. От тук остана името, което и до днес носят свещениците на много конфесии, - патер.

И така, свещенослужителят, осъществявайки транссубстантизация в подземния храм, в скалния храм, изживяваше единението на своя физически организъм с цялата Земя. Затова и се опитваха да пренесат свещеното действие в скалния храм, в подземния храм. Дори и да живеем в ежедневното си земно съзнание между раждане и смърт, ние наистина трябва да се чувстваме ведно с това, което ни заобикаля в Космоса. Така беше и през цялото земно развитие на човечество.

Въздухът, който сега се намира във вашето тяло, малко преди това е бил извън вашето тяло, и след кратко време отново ще бъде извън тялото. Въздухът, който се намира извън тялото ви, и въздухът в тялото ви, са едно цяло. Същността на това явление е следната: съществува въздушно море (Luftmeer), и когато човек вдишва, част от това въздушно море се трансформира в човека. Въздухът се възприема, прониква вътре, изпълва целия човек, той самият придобива човешка форма. При издишване тази форма веднага се разтваря отново във въздушното море. Това е - непрекъснатото възникване и изчезване на въздушния облик на човека. Само че всичко това остава извън нашето съзнание.

Когато древният индийски йога съзнателно изпълняваше своите дихателни упражнения, този факт винаги присъстваше и в неговото съзнание. Чувстваше се не изолирано същество, а в единение с цялото въздушно море на Земята, той чувстваше постоянното възникване и изчезване на въздушния човек във всяка систола и диастола. Това може лесно да се изживее чрез простите дихателни упражнения, които обаче вече не са подходящи за съвременния човек.

Но човекът във физическия план не се състои само от твърда земна субстанция. Той е човек, съставен от твърда земна субстанция дотолкова, доколкото това, което наричаме физическо тяло, е основно активно. Той също е и течен човек (der Flüssigkeitsmensch). Човекът е изпълнен с течност, която циркулира в него, и благодарение на това човекът, състоящ се от твърда земна субстанция, и течният човек действат един на друг и взаимно си влияят. Течният човек предимно зависи от етерното тяло, тъй като силите на етерното тяло действат не толкова в това, което е твърдо, колкото в това, което е течно (flüssig ist).

Ние също носим в себе си въздушен човек (Luftmenschen) и топлинен човек (Wärmemenschen). Въздушният човек, благодарение на който се случва дишането, е под въздействието на силите на астралното тяло. Топлинният човек се намира главно под влиянието на Азовата организация. Трябва да си спомните как при измерване на телесната температурата установявате, че тя е различна в зависимост от това дали я измервате вътре в тялото или на повърхността на тялото. Дори този неточен начин на измерване температурата на тялото ни показва, че човекът е диференциран топлинен организъм.

Така в човека откриваме четири елемента: земята – намираща се под въздействието на физическото тяло, водата – под въздействието на етерното тяло, въздуха – под въздействието на астралното тяло, и топлината, огъня – под въздействието на организацията на Аза.

Когато древните „отци” се отправяха в скалния или подземния храм, за да се слеят със земното  развитие, транссубстантизацията заедно с тайнството на причастието предизвикваха в тях преживяване на връзката на тяхната физическа организация със Земята.

По принцип всичко, което човек днес мисли за собственото си същество, докато мисли, както той казва, „научно“, всичко е коренно погрешно. Всичко това всъщност е глупост. Всичко, което засяга човека, трябва да бъде представено по съвсем различен начин. И древните „отци” получаваха такива представи по време на жертвеното освещаване на човека (Menschenweiheopfer) по пътя на пряко съзерцание, произтичащо от транссубстантизацията. Те знаеха: въздухът се вдишва през дихателните органи, но освен това, чрез сетивните органи постоянно се възприемат и всевъзможни вещества от Космоса. През косата, през кожата постоянно се възприемат всевъзможни вещества от Космоса. И както човекът, който съзнателно диша, чувства проникването на въздуха в дихателните си органи, така и древният свещенослужител усещаше как субстанциите от заобикалящата го силициева среда в подземния храм за посвещение, преминават в него и проникват в неговата нервно-сетивна организация. Както въздушният човек, когато съзнателно диша, чувства движението на въздуха в себе си, така древният свещеник чувстваше, как тези вещества проникват в целия му организъм. Той знаеше, че човекът на крайниците и обмяната на веществата в своя субстанциален състав (Zusammensetzung) не съдържа нищо от това, което се приема с храната. Нищо от това, което се прима с храната, не влиза в човека на крайниците и веществообмена.

Субстанциите се възприемат от Космоса. Цялата съвременна теория за храненето е невярна. Свещеникът, който провеждаше службата, чувстваше: това, което се приема с храната и претърпява трансформация чрез храносмилателната организация, преминава от човека на веществообмена към нервно-сетивния човек, главно в главата. Той знаеше: това, което човекът приема в храната, се превръща в субстанция на главата и това, което е свързано с нея. От Космоса чрез фино дишане се възприема точно това, което образува в човека органите, отговарящи за обмяната на веществата. И чувстваше, как от всички страни от Космоса той възприема чрез сетивните органи и нервите субстанцията, които го организират като човек на крайниците и веществообмена. Той чувстваше как течението, водещо своето начало от всички посоки на Космоса, струи от горе до долу в неговия организъм. И още той чувстваше: това, което човек приема като храна и това, което претърпява трансформация в неговото тяло, се движи в обратна посока и организира именно горния човек.

Докато „отецът” извършваше транссубстантизация, в него действаха два потока, единият от които течеше надолу, а другият нагоре. В тези два потока той осъзнаваше физическото си тяло. След това, когато извършваше причастието, той осъзнаваше своята връзка с Космоса. Това, което получаваше на олтара по време на службата, той съчетаваше в себе си със потоците, вървящи отгоре-надолу и отдолу-нагоре. Ставайки едно със Земята, свързваше полученото на олтара с потоците, които принадлежаха едновременно на Земята и на неговото тяло, свързваше се с божественото на Земята, което се явяваше отражение на Вселената. Изживяваше себе си като едно цяло с Вселената, с онова, което беше извън него. Той знаеше, че така приетата храна, е храна, която неговият космически човек приема (sein kosmischer Mensch). Чрез това, което се вливаше в потоците, течащи надолу и нагоре, той чувстваше как в него се ражда Божественият Човек, който има правото да бъде съмишленик на спускащите се богове. Той чувстваше как неговото физическо тяло се преобразява от боговете в Божествен Човек, Усещаше как физическото му тяло се трансформира от боговете в Божествен човек, чувстваше себе си субстанциално преобразен (транссубстанциран, бел.ред.). И в този момент от дълбините на сърцето му звучеше: „Сега аз не съм този, който се скита тук във физическия свят. Аз съм този, в който живее слезлият Бог. Аз съм този, чието Име съдържа всички звукове. Аз съм този, който беше в началото, който е в средата и ще бъде в края. Аз съм Алфата и Омегата.”

Всичко зависеше от това, как е формиран неговият вътрешен свят благодарение на това чувство, от степента, в която той наистина можеше да участва в мистериите на Космоса, в божествените дела и божественото творчество, в проявата на божествено-духовните сили, субстанции и същества на Космоса. Така действаше свещенослужителят в древните мистерии.

Обръщайки се към полудревните мистерии, виждаме, че по онова време храмовете вече не са под земята. И дори те да бяха пренасяни под земята, то това ставаше според традициите, за които живото разбиране вече бе загубено. Тези храмове се издигаха над земята, и в тях важна роля играеше онова, което се явява светената вода, което се явява измиването, жертвените действия, свързани с водата.

Подобни традиции все още остават в ритуала на кръщението, при потапянето във водата по време на кръщението. Това, което извършваше свещеникът, беше в по-малка степен, отколкото в древните мистерии, свързано с непосредствената стихия. Независимо от това, благодарение на вътрешната сила на жертвения акт, от този момент течният човек (der Flüssigkeitsmensch) ставаше едно цяло с Вселената, човекът в който действат силите на етерното тяло. Когато се извършваше транссубстантизация, и в тайнството на освещаване се случваше всичко, което по някакъв начин беше свързано с течния елемент, тогава човек можеше да усети, как в него в течение на определено време работи организацията на етерното тяло. Докато се извършваше транссубстантизация, човекът чувстваше, че до известна степен растежът му през неговото детство се е извършвал под влиянието на течния елемент в него, чувстваше как този растеж продължава по-нататък и как в потока на времето – от миналото, през настоящето, към бъдещето – действа етерното тяло.

Точно както древните свещеници чувстваха – благодарение на физическото тяло – своето единство със земния елемент (mit dem irdischen Element), така и извършващия транссубстантизация в полудревните мистерии, през втория период на мистериите, чувстваше своето единство с това, което живееше като воден елемент в целия Космос. Той чувстваше как силите на растежа, излъчвани от всички същества, проникват в него, покълват в него, насърчават растежа му, разгръщайки се в развит организъм, и в крайна сметка отново се свиват в зародиша. Извършвайки транссубстантизация, чувстваше в себе си дейността, проявяваща се в покълването, растежа, живота и смъртта. Благодарение на това, че възходящите и низходящите сили на етерното действаха в него, той можеше да каже: „Сега знам, как възникват съществата в света. Сега знам, как умират съществата в света”. По някакъв начин чувстваше вечността в свещената трансформация на веществата.

И ако ние отново обединим транссубстантизацията и причастието в един жертвен акт, в тайнството на освещаване, тогава можем да кажем: свещеникът, който извършваше причастието, знаеше, че трансформираните субстанции (die verwandelten Substanzen) – преобразувани по начина, описан вчера, - се разтварят в неговото водно, етерно същество. Той чувстваше своето единство с това, което е безсмъртно, което възниква и изчезва, ражда се и умира във Вселената. Раждането и смъртта повяваха от олтара и от олтара облъхваха събранието на вярващите, което се проникваше с чувство за вечността. На мястото на предишното чувство за единство с целия Космос, преживяно чрез стихията на земята, се появяваше преживяването на чувството за вечност.

След това, в третия мистериен период, човекът трябваше в святото тайнство на освещаване съзнателно да съпреживее своето единство с въздушния елемент и чрез въздушния елемент – с Космоса.

Чувството за единство с въздушния елемент се предизвикваше на Изток по съвсем различен начин. Йогата се стремеше индивидуално, в пълно уединение, в процеса на вдишване и издишване да осъзнае потока на божествено-духовните свръхсетивни космически сили. Йогата директно овладяваше дишането. Но вече в западна Азия, и още повече в Европа, те не се стремяха да овладяват непосредствено неритмичното дишане. Вместо това се стремяха да интонират в дишането (in den Atem hinein) магическото слово. Благодарение на това чрез магическото, чрез култовото слово, те овладяваха дишането, въздуха, който се влива в човека и изтича от него. Човекът насочваше силите си към божествените сили, произнасяйки магическото слово в жертвения дим или директно изживявайки интонацията на магическото, на култовото, молитвено слово. До известна степен човекът чувстваше, че самият той интонира магическото, култовото, молитвеното слово. По същество смисълът на всяка молитва се състои в това, че човек се стреми със собствените си сили да се издигне до божествено-духовната сфера, където може да срещне боговете. В интонирането на култовото слово вече не говори човекът, а самото Божество. Култовото слово е откровение на Божественото във въздушния елемент. Човекът чрез своето астрално тяло се чувстваше в Божеството, господстващо над силите на въздуха.

Помислете само колко значим беше преходът от полудревните мистерии към полу-новите мистерии, от втория период към третия. Това, което древните „отци“ изживяваха, се изживяваше във физическото тяло. Това беше засилване на дейността на физическото тяло. Това, което изживяваше свещенослужителят на Слънцето през втория период, беше укрепването на етерното тяло, на течното тяло на човека. Това, което свещеникът изживяваше в третия мистериен период, интонирайки култовото слово и чувствайки потока от божествено-духовните сили, се изживяваше от него в астралното тяло. Въпреки това, дори по това време астралното тяло само до незначителна степен достигаше до обикновеното съзнание. Само в самото начало на третия период свещениците можеха да почувстват следното в магически произнесеното култово слово: „Когато аз говоря, в мен говори Бог”. По-късно това чувство започна да отслабва. Астралното тяло в своите проявления постепенно престана да достига до съзнанието. Съзнанието ставаше все повече и повече независимо от астралното тяло. Астралното тяло на съвременния човек е напълно извън областта на неговото съзнание.

През третия период на мистериите, в словесното съдържание на култа, посветените още можеха да изживеят божественото присъствие. Но за непосветените това словесно съдържание постепенно се превърна в нещо външно, което не недостигаше до тяхното съзнание. Същото се случи по-късно и с католическите свещеници, за които култът стана само нещо външно. Тайнството на освещаването на човека – месата – макар че се отслужваше от свещеник, постепенно се превърна в нещо, в което самият той вече не присъства. Службата обаче, по време на която звучи култовото слово, е невъзможна без присъединяването на определени същества, които обитават въздуха, тоест без факта, че тя е изпълнена с духовност. Когато на материята се придава форма, тя незабавно се прониква с духовност. По този начин, ако в тайнството на освещаване на човека звучи истинско култово слово, то в него – дори ако службата се извършва от недостоен свещеник – винаги присъства духовното. Така че истинската литургия наистина е духовно събитие за вярващия.

В последния етап от третия период на мистериите съзнателното присъствие в култа беше почти напълно загубено. В по-късните рационалистично ориентирани евангелски вероизповеданията вярваха, че изобщо могат да се откажат от провеждането на култа. Те повече не осъзнаваха значението на култа, значението на пряката реална работа на човека заедно с боговете. Всичко това доведе до това, че настъпва епохата на вътрешния опит, в която ние днес и живеем. Тайнството на освещаване на човека, благодарение на което божествено-духовният живот непосредствено се спускаше на Земята, постепенно се превърна в нещо неразбираемо. Самата апокалиптичност, която трябваше да се изживее тайнството на освещаване на човека, също стана нещо неразбираемо.

Всъщност именно в резултат на такива преживявания някои от вас дойдоха тук веднъж и казаха: „Трябва да започне християнско обновление”. Те усещаха, че религиозният живот на всички конфесии, всичко, което се случва в религиозния живот на съвременната цивилизация, целият живот на съвременната цивилизация, - всичко това е откъснато от действителния, реалния духовен свят. Те отново искаха да намерят пътя към действителния, реалния духовен свят.

За нас водещо е знанието, че транссубстантирането в първия период на мистериите се свързва с опитността с физическото тяло, във втория период - с етерното тяло, а в третия период - с астралното тяло. Именно това знание ни води едновременно в дълбините на мистериите, свързани с Апокалипсиса. Ще може ли Азът на човечеството (Ich der Menschheit) да постигне тайнството на освещаването и апокалиптичното – това зависи от вас, от вашето вътрешно изживяване как духовността твори и работи в света.

По този начин всичко, което трябва да се осъществи благодарение на Движението за религиозно обновление, трябва да се разбира като пряко действие, поставено изцяло в служба на свръхсетивните сили, като изпълнение на задача, която е свръхсетивно поставена пред нас. В това се заключава и единствено вярното разбиране за това, какво трябва да се направи благодарение на Движението за религиозно обновление. Защото, ако не разберете цялата дълбочина на вашата задача, тогава вашите действия ще се превърнат в илюзия и пречка за еволюцията на Вселената. Ако постигнете цялата дълбочина на вашата задача, тогава ще почувствате, че тази задача е свързана през цялата земна еволюция с делата на боговете, а не с действията на човека. И тогава ще трябва да си кажете: „Ние сме призовани да формираме заедно с боговете четвъртия период от мистериите в развитието на човечеството на Земята“. И само ако имате достатъчно смелост, сила, сериозност и постоянство, именно по този начин да намерите себе си в своята задача - само в този случай тя ще бъде поставена в служба на силите, благодарение на които преди две години, когато бяхте тук, съдържанието на култа слезе директно при вас от духовния свят. Само тогава ще стане реално това, което получихте благодарение на съдържанието на този култ, култът, който се явява откровението на духовния свят, което ви озари.

И тогава вие ще бъдете все по-силно проникнати от чувството и усещането: Христос влезе в земния живот и това беше реален космически и телуричен акт. Мистерията на Голгота е реален акт. В наше време човек трябва да свърже с Мистерията на Голгота преди всичко своя Аз. Защото първоначалният спомен за Светата Тайна вечеря все още се корени в третия период на мистериите, в периода, когато култът, осъществяван във въздушния елемент, въздействаше върху астралното тяло, което го възприемаше. Но днес пред човека стои задачата с цялата си съзнателност да обедини с Христос дълбините на своя вътрешен свят и по този начин да положи началото на ново разбиране на Апокалипсиса.

 

Печати

 

Как разбираха Апокалипсиса през първия период на мистериите? Изживяваха го като присъствие на боговете, които са началото, средата и края, Алфата и Омегата.

Как разбираха присъствието на божествените сили през втория период на мистериите? Изживяваха ги в това, което звучеше в света като музика на сферите, в струящото от небесата към Земята космическо Слово, което създаде всичко, твори във всичко, живее във всичко. Тогава всичко, което е в началото, в средата и в края, го изживяваха като нещо съединено в един миг, изживяваха го в космическото мирово Слово на Алфата и Омегата. И когато в различните епохи говореха за Алфа и Омега – разбира се, в други звукови символи, но по същество, подобни на гръцките, - тогава всъщност, винаги се стремяха към знанието за това, което се съдържа в Алфата и Омегата, в Първото и Последното.

Как разбираха апокалиптичното през третия период на мистериите? То беше разбирано, като се разви култовото слово, което все още не беше напълно осъзнато. В третия период апокалиптичното се възприемаше, когато човек интонираше полу-осъзнато култовото слово и това наполовина осъзнато култово слово само по себе си се транссубстантираше (sich selber transsubstantiierte). Ще обясня последното по следния начин. Вероятно, някой от вас или много от вас, след като веднъж са успели чувствително да се отворят за впечатленията от външния свят със сетивата и душата си, са слушали някое музикално произведение, след това заспиват с това музикално впечатление и насред съня се събуждат. Възможно е да се случи по този начин, все едно живееш в някакво вълнение, но в едно преобразено вълнение в сравнение с това, което сте чули през деня като симфония. Така беше и със свещениците в третия период на мистериите. Това, което се случваше с тях, може да се сравни тези с прости опитности, които току-що дадох. Свещениците извършваха тайнството на освещение, използвайки култовото слово, в което изживяваха Божественото присъствие. Те изпращаха нагоре култовото слово, в което се вливаше Божественото. След това те се оттегляха в такова настроение, в което беше уместно да се оттеглят след свещен акт, и изживяваха трансформацията не само на това, което е култовото слово, в което присъстваше божествената духовност, но и на самото култово слово на човека. Сега те изживяваха субстанциално преобразено и трансформирано също и това, което самите те бяха произнесли. Изживяваха свръхсетивния отзвук от онова, което самите те интонираха в литургичната меса, когато апокалиптичното идваше към тях трансформирано и им се разкриваше. Като ответен дар за жертвения акт, извършен по правилния начин, Бог им разкриваше апокалиптичното. Така чувстваха апокалиптичното през третия  период на мистериите.

            Авторът на Апокалипсиса, който знаеше, че самият Христос Исус го е направил свещеник, е първият, който изживя изкачването на апокалиптичното съдържание в собствения Аз. Нещо подобно едва ли някога е било преживяно по-късно, и ако е било, в крайна сметка било е от малцина. Защото този отзвук, за който говорих и в който Бог разкриваше апокалиптичното като дар в отговор на култовите слова, тогава се възприемаше само с астралното тяло.

Йоан чувстваше единството на своя абсолютно съзнателен Аз със съдържанието, което излагаше в Апокалипсиса. Импулсът, който инспирира автора на Апокалипсиса, свещеникът, който се чувстваше помазан от самия Христос Исус, идваше от отдавна изчезналото жертвено служене в Ефес. Ето защо Йоан се чувстваше така, сякаш непрекъснато провеждаше най-древното свято тайнство на освещаване. Той чувстваше, как тази абсолютна изпълненост на неговия Аз със смисъла на тайнството на освещаване от сега нататък беше също абсолютна изпълненост с апокалиптичното съдържание.

И така, Йоан изрази Апокалипсиса по същия начин, както всъщност човек в обикновеното си съзнание може да произнесе само думата „Аз”. Когато човек казва „аз”, в този единствен звук той изразява своя вътрешен свят. В същото време е невъзможно да имаме предвид нещо различно от едно-единствено, индивидуално човешко същество. Но тази единственост носи в себе си богато съдържание. И това богато съдържание е съдържанието на Апокалипсиса.

Ако в нашето духовно същество работи това, което религиозното чувство и разбиране може да даде на душата, работи стремежът да разберем свръхсетивното и просветлението, получено в резултат на упорит стремеж, ако имаме желание да разгледаме трите минали периода на мистериите, ако това, което живееше в първия, втория и третия период на мистериите, стане за четвъртия период жив източник на инспирации, ако ние позволим в нашата душа да действа силата на Божествения Дух, както това стана възможно отново днес, - само по този начин ще можем да изживеем нещо много значимо. Ние ще можем да изживеем, че количествено съществува не един Апокалипсис, но че има толкова Апокалипсиса, колкото са човешките Азове, посветени на Бога и обърнати към Христос в отделни свещеници. Към Христос, Който отново трябва да бъде намерен от Движението за християнско обновление.

Има един Апокалипсис като такъв, но той може да стане съдържание на душата на всеки свещеник. И обратно, всеки, извършвайки тайнството на освещаването на човека, може да стане свещеник чрез такава подготвителна работа, която ще му позволи да идентифицира собствения Аз със съдържанието на Апокалипсиса. Като хора ние сме Аз. И ставаме свещеници в съвременния смисъл на думата, само когато открием Апокалипсиса не само съдържащ се в Евангелието, не само съдържащ се в нашите сърца като нещо окончателно написано, но когато нашият Аз осъзнае, че във всеки миг от живота, създавайки сами себе си, се поражда определен отпечатък (Abdruck) на Апокалипсиса.

Да вземем за сравнение следната картина. Може да изглежда, че това е педантично-филистерски образ, но все пак може да ни послужи. Някой пише книга. Тя се изпраща се до печатницата. Напечатаната книга се публикува в определен брой екземпляри. Но по отношение на съдържанието тя е една. Същият е случаят и с Апокалипсиса. Това е едно откровение, дадено на Йоан от Самия Христос, към което се насочва вашето внимание веднага в началото на Апокалипсиса: „Откровение на Исуса Христа, що Му даде Бог... на Своя раб Йоана” (Откровение, 1:1). Съдържанието е едно, но се размножава, когато самият човек създава това съдържание от мъдростта на свръхсетивните светове.

Това е разбирането на Апокалипсиса на Йоан. Това е и най-дълбокото разбиране на думите: „Христос ни посвети в свещенически сан”. Вие осъзнахте, какво означават думите на Йоан, че самият Христос го помаза за свещеник. За да бъдем помазани за свещеници (7), е необходимо да почувстваме по какъв начин в Йоан възниква съдържанието на Апокалипсиса. Когато има съзнание, че онези, които се стремят да станат свещеници днес, стават такива поради факта, че те, създавайки в себе си самите тях, изживяват Аза в Апокалипсиса, тогава Азът става Апокалиптичен (wird das Ich apokalyptisch), тогава Азът – това е Азът на свещеника.

Но за това ще говорим утре.

______________________________________________________

(7) Във версията, разпространена за вътрешна употреба в Христианската общност, този пасаж гласи следното-«Die Salbung erfolgt, wenn gefühlt wird, wie in Johannes der Inhalt der Apokalypse entstanden ist, sobald man fühlt, diese Menschen von heute wollen Priester werden dadurch, dass sie selbsterzeugend in sich das Ich selbst in der Apokalypse erleben. Wird das Ich apokalyptisch, dann wird das Ich priesterlich».

 

Превод от руски език: Петранка Георгиева

Редакция: Дорина Василева