Връзката на човека с трансценденталните планетни сфери на Уран, Нептун и Плутон
Лекция по покана на Валдорфското училище "Проф. Н.Райнов"
Март, 2019 год.
След 63 год. човекът получава пълна свобода и независимост от планетните сфери до Сатурн, с които е бил свързан от физическото си раждане до този момент. Ето какво казва Рудолф Щайнер:
„Заедно със Земята ние съществуваме вътре в седем междупланетни сфери, растем в тях и влизаме във връзка с тях в течение на живота. Нашият живот от раждане до смърт се разгъва дотолкова от неговите вродени склонности, доколкото звездните сфери ни теглят от раждане до смърт. Когато достигнем до Сатурн, ние ще сме преминали през всичко, което различните планетни същества по благодат вършат за нас, и след това, говорейки в окултен смисъл, влизаме в свободно движещо се космично наше собствено съществувание. Това е съществувание, което може в известен смисъл да бъде освободено от онова, което в по-ранните жизнени периоди все още е било необходимост.”
Нашето физическо умиране всъщност започва още с нашето раждане, колкото и парадоксално да звучи. В човешкия организъм непрекъснато се срещат два основни процеса – растежният етерен поток и склерозиращият втвърдяващ Азов поток. В младостта първият надделява. Сънят ни е даден, за да получаваме сили от космическия етер за нашето жизнено тяло, защото самият процес на мислене по време на будността води до умъртвяване на растежните етерни сили. От около 35 години постепенно вторият поток взема превес. Духовната работа, заниманията с изкуства, заниманията с Евритмия, помагат този процес да бъде до голяма степен забавен. В крайна сметка се стига до едно физическо стареене и промяна.
Какво се случва с човешката душа и с духовното ядро в нас – с Аза ни? Те могат да запазят силите и младостта си, стига да не се поддадем на сковаващия телесен студ на старостта. Постепенно в този вече късен период на живота душата сякаш започва своята подготовка за истинската си родина – духовната. Интересни са наблюденията над много възрастни хора, които се намират на Прага – те често сякаш са вече във връзка с близки души от другата страна, виждат ги, говорят с тях...
И планетните сфери, с които душата се свързва след 63 год., които се наричат неслучайно трансцендентални, т.е. извън познатото ни, отвъд всяко възможно човешко познание, са именно сферите на Уран, Нептун и Плутон. Смята се, че трите са били комети с твърде ексцентрични пътища, като най-ексцентричаната от тях е Уран. Постепенно те стават част от Слънчевата система. Тя ги засмуква със своята гравитационна сила и те поемат своя път в нейната периферия. И ако Сатурн е „планетният страж” на границата на времето и пространството, то Уран, Нептун и Плутон се оказват отвъд обикновеното време и пространство, те са врати към неизследвания космически Всемир, както и към по-висши състояния на човешкото съзнание.
Мисловните мълнии на Уран
Уран като митологичен архетип носи съграждащата сила на Първосътворението. Гея се появява от първичния хаос, а Уран е първото й дете. Той излива върху нея нежен дъждец и тя разцъфва. Става неин мъж и от техния барк се раждат първия род богове, между които и Сатурн. Той кастрира баща си, а семето на умиращия Уран пада в океана, като от него се ражда божествената Венера и фуриите – богините на отмъщението. Уран съзижда, опложда, твори, той дава основния импулс на Сътворението.
Същевременно Уран е открит за земните жители през 1871 год., и исторически това откритие носи енергията на бунтарство и промени – Френската революция. Уран носи нещо Прометеевско, освобождаващо от структурата, от традициите, от подредения и всъщност стагниращ свят на Сатурн. Той е ексцентричен и невписващ се в никакви рамки и стереотипи.
Как можем да почувстваме в живота си това влияние във възрастта от 63 до 70 год.? От една страна физическото ни тяло е все повече и повече приковано към земята, а от друга - човешкият дух и душа се чувстват бунтари, не могат да приемат тази скованост - старостта. Освен цял период от живота ни, Уран се появява като транзитиращ към важни точки в наталната ни карта през различните части от земния ни път – на 21 год., на 42 год., на 63 год. и на 83 год. Обикновено носи кризи и дълбоки пробуждания, вади от рутината и буквално мълниеносно променя нещо, което е успивало живота ни.
Как можем да почувстваме този хвърлящ мълнии Уран? Като проблясъци на идеи, като проникновения, като всеобхватност на мисленето. Вдъхновението, творческият ентусиазъм, удивлението от света – да откриваме нещо ново в познатото, активността на душата и духа – това са проявите на Уран, въпреки напредващите години на физическата старост. Всеки догматизъм, тесногръдие и отпадналост на душата до отчаяние, водят в обратната на Духа посока – към мъртвата материя.
Нептун и вътрешният мир на душата
Планетата Нептун е открита за човечеството през 1846 год. Като архетип бог Нептун владее океаните, а това е човешката душа с нейните дълбоки копнежи и фантазии, мечтателност, загубата на егото в емпатията към другите, състраданието и вживяването в чуждата болка, дълбоко преживяната религиозност и вярата в Божествената сила.
Рудолф Щайнер казва, че, ако детето и младият човек са възпитавани на любов към всичко, което Бог е сътворил - към самия свят, в който живеем, на благодарност и благоговение, това би дало много сили за активен живот в по-късна възраст и в старостта.
Нептун е наш душевен и духовен другар през периода 70-77 год. Важно е да живеем с реалността на изминалия жизнен път, с равносметката за това какво сме дали на своите близки, на света или какво не сме успели да дадем или направим. Важно е човек да има Духовната наука за свой светоглед, защото тогава със сигурност ще знае, че онова, което не е направено не е безвъзвратно загубено. Душата има своя път след физическата смърт в Духовния свят, от който след определено време отново ще се върне, за да довърши започнатото.
Подобна гледна точка дава много сила в трудните моменти на старостта. Ако възрастният човек познава Духовната наука и тя е станала негов светоглед, то той чувства огромна подкрепа за душата си от цялото духовно знание. Така запазва връзката си със своя духовен център, със своя духовен Аз. Това подхранва силите му да приема и се справя спокойно с трудностите.
И тогава душата получава една духовна топлина вътре в себе си, едно спокойно и тихо излъчване, едно дълбоко осъзнато и прието вътрешно смирение към всичко, което е, и което предстои. Това дава действително чувство за цялостност. Все повече се осъзнава, че физическият край е неминуем, но душата остава завинаги свързана със света на Духа.
Плутон и Прагът към Духа
Планетата Плутон е открита за човечеството през 1930 год. В исторически план тя е свързана с разрушителната сила на атомната енергия. Като архетип бог Хадес в древногръцката митология или Плутон в римската, е бог на подземното царство, в което след смъртта отива душата. Когато Плутон има някакъв транзит към важна точка от наталната ни карта по време на земния ни път, се случват събития, които разтрисат до основи човешкото същество. Той води до трансформация в нас, до загуба на важно за нас нещо, до неговата и реално нашата „смърт”, от която е нужно отново да възкръснем.
Във възрастта след 77 години, до края на земния ни живот, ние оставаме с изпитанията, които може да ни поднесе Плутон – болести, загуби, ограничения. Човек трябва да се адаптира към старостта и нейните ограничения. За да бъдат приети спокойно помага много богатството на душата. Има и важни неща, от които човек трябва да се откаже – те са му вече ненужни. Променят се навиците. Човек пести силите си, ограничава контактите си. Сякаш все повече и повече чисто физически тялото се свива. Духът и душата продължават да работят в това променено и теглено от земните сили тяло. Тялото тлее, но е важно, ако възрастният човек е имал своите духовни занимания, да се опита да ги продължи – духът ще продължи да работи затоплящо в душата му, да му дава сили и упование.
Съществено за тази душа, която всъщност вече се намира на края на своя физически живот, е да прости, да се помири с човек или със себе си. Защото от Духовната наука знаем, че тук на Земята, с делата си, ние можем да решим конфликт, да простим и да се помирим. След физическата смърт това вече не е възможно. Там, където душата отива, ние ще изживеем само последиците от това, което се е случило на Земята – ще усетим болката, която сме причинили.
В антропософията има една област, която може да се нарече терапевтична. Тя е свързана с работата с душата на терминално болния човек, преди преминаването му на Прага. Тя е много, много важна, защото можем още тук, на Земята, да подпомогнем тази душа за Пътя, който й предстои. Важно е и как като близки ще се отнесем към самото преминаване на Прага, защото до третия ден от смъртта все още етерното тяло не се е разтворило напълно, т.е. то е около мъртвото физическо тяло и около нас. Тези неща не трябва да ни плашат, напротив, трябва съзнателно да мислим за тях и да сме подготвени.
Антропософията дава знанието и голямата надежда на човешкото същество, че душата му продължава своя живот и след физическата смърт. Важно е да прекрачим този Праг между двата свята умиротворени, простили на света и на себе си, да занесем Горе много душевна топлина и светлина от живота ни на Земята.
Бих искала да завърша с малък откъс от д-р Ита Вегман, най-близко до Рудолф Щайнер в последните шест месеца от боледуването му и в последните минути от земния му живот. Той си заминава на 64 години, в края на своя Сатурнов цикъл и в началото на Урановия:
„Неговото преминаване беше като чудо. Той премина така, сякаш това се разбираше от само себе си. Струваше ми се, че решението беше взето едва в последния момент – но веднага щом беше взето, вече нямаше никаква борба, никакви опити да остане на Земята. Известно време той гледаше тихо пред себе си, промълви с любов още няколко думи към мен – и в пълно съзнание затвори очи и скръсти ръцете си.
Духовният свят го поиска, това беше ясно показано; също така беше ясно показано, че той носи в духовния свят нещо, което може да бъде предадено само от него.”
Благодаря Ви за вниманието!
Дорина Василева
Първа част: Духовните ритми в човешкия живот
Втора част: Човешкото тяло, душа и дух в ритъма на Луната, Меркурий и Венера
Трета част: Трите слънчеви лъча в човешката душа
Четвърта част: Човешкото тяло, душа и дух в ритъма на Марс, Юпитер и Сатурн