Дорина Василева: Духовните ритми в човешкия живот (1)

Submitted by admin 2 on Вт., 25/02/2020 - 22:19
Космос

Духовните ритми в човешкия живот

Лекция по покана на Валдорфското училище „Проф. Н. Райнов”,

Март 2019 год.

Скъпи приятели,

Нека първо да благодаря за поканата да говоря днес, пред вас, по тази толкова важна човешка и житейска тема. Тя е важна за всеки един от нас, независимо дали сме в ролята на родители, на учители, независимо от професията, интересите ни и възрастта ни.

В забързания ритъм, в който живеем, сякаш ни остава все по-малко време да осмислим важни за съществото ни въпроси – определено това няма как да се случи сред шума на навалицата, в постоянното бягство в измисления виртуален свят, или в рутината на ежедневието ни... За такова осмисляне е нужно обръщане навътре, към сърцевината на съществото ни, вътрешна искреност и един обективен поглед за това кои сме ние, за мястото ни в този свят, в този живот, за мястото ни в миналото ни и в сегашното ни семейство, за мястото ни изобщо като същества на планетата Земя.

И така, ние можем да осъзнаем два много важни факта! Първият от тях е малко тъжен – сякаш все повече човек губи усета си за цялостност със света, с природата, с неговата истинска душевна същина. Можем да почувстваме тази огромна празнота, фрагментарност в нас самите, живеенето само за момента, защото така е по-лесно или защото за толкова ни стигат силите.

Оказва се, че нещата не са толкова прости – ние сме като една ядка с обвивки: аз като човешко същество; семейството ми; мястото, в което съм се родил и народът към който принадлежа; природните особености, които хранят сетивата ми; човечеството, от което аз съм също част; планетата, на която живеем; Слънчевата система, на която сме също „граждани”; галактиката „Млечен път”, на която принадлежи нашата Слънчева система, и т.н. Оказва се, че НИЕ СМЕ ЧАСТ ОТ ЦЯЛОТО ТОВА НЕЩО! А то по своята същност достига до безкрайност - и то до една подредена, сякаш свише осмислена безкрайност.

Някога в древните мистерийни школи са прозирали и живели с тези знания, че Земята и човекът са центърът, крайната цел в космическото съзидание. Живели са с чувството за тази цялостност, за хармонично единство, за единен ритъм, от който човекът е част. Стъпка по стъпка това знание бива забравено, идват новите теории, научните теории, които измерват и дават само емпирични доказателства. И така постепенно човекът забравя за своята цялостна природа, превръща се в тяло, емоции, действия, които могат да бъдат измерени, пипнати, физически осмислени. Само че, всичко ОНОВА продължава да съществува, макар и невидимо то действа в нас и в света. Него го има и то действа неотменно и въпреки нашето незнание или забрава.

Днешният човек има един невероятен шанс – и това е именно вторият факт, въодушевяващ и развиващ! Пренаситен от твърде материалния свят, в който живеем човекът вече сам търси пътя назад, пътя към истинското СЕБЕ, към своята цялостност. И идеята на тази наша среща днес, е именно: да можем заедно да направим тези вътрешни крачки, взаимовръзки и осмисляне на мястото ни в света.

Човешкият живот е една загадка, една мистерия. Той е уникален сам по себе си – като поредица от събития, срещи, контакти, преживяни от самия човек и от никой друг. Кои сме ние? Човекът е физическо същество – имаме тела, които можем да докосваме. В течение на живота тялото ни се променя, остарява и накрая умира. Освен това – в нашето физическо тяло има и човешка душа, т.е. ние сме душевни същества – душата ни говори през нашите мисли, чувства, активност и дела.

И най-важното – освен тяло и душа, човекът е и духовно същество. Това е също толкова явно, колкото всичко останало досега. Ако бихме останали само на ниво физическо тяло и душа – то, би липсвал Водачът в нас, а това е именно човешкият Аз. Именно той е този, който образно казано „пробива” отгоре-надолу съществото ни, дава ни чувството за цялостност, за собствена биография по протежението на целия ни живот, консолидира ни. И, когато успеем с душата си да се издигнем до по-голяма осъзнатост, идва моментът да прозрем, че този наш Аз е онази свята нишка, която ни прави истински граждани на Космоса, чрез него ставаме част от този всеобщ ритъм, за който ви говорих по-горе. Именно Азът на всеки един от нас е онова невидимо ядро в душата ни, което създава нашия интегритет. От една страна той действа тук, на Земята, в телата и душите ни, а от друга страна тук той е гост, защото неговата истинска родина е Космосът.

Със сигурност много от вас като родители са се замисляли за собствените си деца, когато от малки проявяват много живо даден талант: „Откъде идва това?” Знаете, много малки деца от съвсем ранна възраст проявяват невероятни таланти в рисуването, пеенето, свиренето на инструмент, математическото познание, чуждите езици... Направо вършат уникални неща, с които дори и възрастните не могат да се похвалят. Какво се случва всъщност? Изписаха се много книги за т.нар. „кристални деца”, „индигови деца”, и аз ги имам в библиотеката си, защото и аз имам двама сина, които са ме впечатлявали от съвсем малки! Защо е този бум на свръхнадарени деца, малки професори, малки музиканти и всезнайковци? 

 

Душата

 

Аз не мисля, че те са тук, за да „приближат” бъдещето към нас, както се твърди – да ни открият визия за един бъдещ свят или нещо подобно. Според мен те са тук по друга причина. И тя е: да ни покажат от кой свят преди раждането си те идват, да ни събудят за онзи свят, в който сме били заедно, преди да дойдем тук, на Земята, а и със сигурност за животите ни заедно преди този живот, в който те вече са владеели до виртуозност пианото, или са били талантливи художници... Тук те само си припомнят. Тези деца идват, за да ни припомнят и да ни пробудят за мъдростта на миналото, без която не можем да прозрем настоящото, както и да имаме образа на бъдещето.

А тази мъдрост е всъщност много, много простичка – човешката душа е част от всемирния космически ритъм. Тя не е само един-единствен път тук на Земята. Тя вече е била, избрала е отново да бъде, за да се усъвършенства още и още, избрала е нас като семейството за своя земен път. Ето, така работи нашият Аз като духовно ядро, което преминава от живот в живот, носейки нашите таланти, импулси и задачи.

Замислете се върху казаното, вглеждайте се във вашите деца, наблюдавайте ги и ще останете наистина докоснати от тази дълбока мъдрост, която те носят, за да ни пробудят нас, техните родители. Тя действително не е от този свят!

От казаното до този момент, по логичен начин стигаме до извода, че човешкият живот може да бъде видян в два плана, които са взаимосвързани – предземен, в който душата и Азът ни са обитатели на истинския си дом, и земен – в който земният ни аз (висшият аспект на Аза ни остава през цялото време на земния ни живот в Духовния свят, но свързан с нас, за да ни направлява!) и душата ни намират своя дом в човешкото ни тяло. Има и един трети план – да живеем с мисълта, че вече сме били на тази Земя, в друго физическо тяло, и по всяка вероятност с всички тези хора от семейството ни и които срещаме, но това е забравено дълбоко в съществото ни. Този път навътре и назад във времето са го умеели древните посветени и такива личности като Рудолф Щайнер, съзнателно развил душевните си сетива, за да може да вниква в живота и света преди земното раждане, както и в предишните земни животи на човешките души. Т.е. човек може съзнателно да се обучи в това, за което Рудолф Щайнер дава упражнения, медитации, изкуства, и реално – цялото познание на Духовната наука. Но това тук само го споменавам и може да бъде импулс за някой от вас да потърси развитие в тази област.

Нека се върнем на картината на душата, която е тук и сега, в това наше тяло; която със сигурност идва от един невидим за нас предрожден свят; и която отново ще се влее след физическата ни смърт в този невидим свят, където ще се подготви за ново слизане на Земята. Нека задържим в съзнанието си тази могъща картина! Защото именно чрез вживяването в тази картина, можем да си обясним много до сега неясни за нас неща както по отношение на децата ни, така и по отношение и на нас самите.

И сега идват двата важни и може би малко странни въпроса, които материалистичната наука или материалистичната педагогика никога не би си задала: „На какво ме научи моето дете? На какво научих аз моите родители?” Защото обикновените въпроси са: „Какво направиха моите родители за мен и какво правя аз за своите деца?” Гледната точка е обърната, защото в действителност нещата не са винаги такива, каквито ни изглеждат - те, както казахме, имат и невидима страна. Оказва се, че често живеейки във видимото, оставаме слепи за невидимото, което в действителност е реалното, дълбоко смисленото, нашият велик Учител!

Благодарността между нас и децата ни, между нас и родителите ни трябва да е ВЗАИМНА, а не едностранна и едностранчива. За такава гледна точка може да ни помогне единствено, ако осъзнаем, че всеки един от нас е част от всеобщия ритъм, в който Земята, човечеството и ние участваме. Тогава бихме истински разбрали връзката ни със съществата около нас – нашите близки, приятели, колеги... Така както нашата душа в предземния си път, според своите задачи, е взела решение да избере именно тези родители, които имаме, така и собствените ни деца са взели това решение за нас, преди да изпълнят със смисъл живота ни!

И тук е важно да осъзнаем една истинска трансформация, която може да се извърши в душите ни. Нека си представим, че ние, с нашия Аз, с цялата си душевност и многопластовост на живота ни стоим в тази точка – това е целият наш свят /схема 1/. До един определен момент, когато се обърнем назад до нашето детство, ние имаме спомени. Дори можем да кажем, че сякаш от онзи момент до сега ние вече имаме спомени. Сякаш „онзи момент”, „онези моменти” – детството, юношеството, ранната младост... са много по-замъглени, неясни. Сякаш много неща са ни се случвали „случайно”, изборите ни, интересите ни, изведнъж са изниквали от нас, без видима външна причина. И това сякаш ни отвежда още по-далеч, преди този наш живот, когато вече нашата душа е имала същите тези опитности, които сякаш сега ни срещат като „познати” хора, ситуации, места...

 

Схеми

 

Да, но ние сме тук и сега, миналото си е минало, не трябва да потъваме в него. То сякаш носи един момент на несъзнателност и неосъзнатост. И въпреки това, чувстваме че без него ние не бихме били ние, не бихме били цялостни. Това минало ни предпоставя, вкоренява ни в настоящето. Но, дори само осъзнавайки това, сякаш в нас се пробужда едно ново съзнание, една нова сила израства в нас. Ние осъзнаваме всичко това и в същия миг, съзнавайки го, настъпва прозрението, че ние не можем да го променим, защото вече е било. Но! Тук и сега ние можем да променим настоящето. Не трябва да разрешаваме миналото да властва в настоящия момент, а да осъзнаем свободната си воля да стъпим на него и свободно, съзнателно, от днешната точка на нашия Аз, да предпоставим нашето бъдеще.

И така животът ни се превръща в единство на предпоставеност, която идва от изборите на душата да се развива според задачите си за усъвършенстване, но заедно с това и на съзнателен свободен избор как да действаме, за да променим тази предпоставеност, за да не се налага отново и отново да решаваме един и същ проблем, един и същ конфликт с обкръжението ни. Всъщност това е конфликт в собствената ни душа - неразрешен. Това можем да наречем кармични възли, които всеки един от нас решава в индивидуалната си съдба по съзнатален начин!

Нека още веднъж се върнем на картината за пътуването на душата ни в невидимия свят след физическата смърт. Тук в левия край на схема 2, която нарекох „Редуващи се животи на Земята и в Космоса", съм обозначила Прага на физическото ни раждане, при който напускаме нашия Духовен дом. Ние се спускаме в земния живот, като постепенно на 7-годишни ритми след раждането на физическото ни тяло, от невидимия свят напълно се отделя и се ражда жизненето ни тяло, след това тялото на нашия емоционален живот, и около 21 година напълно се ражда нашият Аз, който стъпка по стъпка навлиза в съществото ни през целия този период от 21 год. Най-вдясно на схемата виждате другото обозначение - Прагът на нашата физическа смърт и духовното раждане на нашата душа. След което тя продължава своя живот в Космоса. Всъщност тези два Прага непрекъснато се редуват, докато душата слиза на Земята в човешко тяло и отново се ражда за Космоса в невидимите си обвивки. И можем да кажем, че става едно непрекъснато взаимно преплитане на нашите кармични задачи и съдби от една страна в земен план, а от друга – в космически план.

Оттук-нататък е нужно да прозрем без предразсъдъци, че сякаш душата ни действително има един свой ритъм. Тя не живее хаотично, няма хаос, а напротив – всичко се случва по един особен, ненатрапващ се, невидим и пулсиращ ритмичен начин. Извървяваме един път като човешки същества, като части от този всеобщ космически план и ритъм, и същевременно сме вплели нашите лични задачи и съдби като индивидуалности тук на Земята, в този общ и подреден ритъм.

Всъщност ние се докосваме до истинското тайнство на живота ни! Като част от всеобщия ритъм на Космоса човешката душа изминава строго определен път, когато напусне физическото си тяло. Когато, обратно, премине прага и се роди отново физически тук, тя отново е вплетена в този ритъм, който вече се проявява невидимо и на земно ниво. И ако сме още по-точни и конкретни, върху човешката душа въздействат определени общокосмически планетарни сили. Те са част от общата музикална космическа симфония, за която говори още Питагор. Ние самите сме част от това Сътворение в Макрокосмически план. И тук не става дума за чисто физично-материалистично въздействие, а за формиращи, изграждащи живи планетни и звездни въздействия на фино духовно ниво. Именно, когато душата отново се върне в своя Духовен дом след физическата смърт, ние, освободени от плътта, работим ЗАЕДНО с финотъчащите планетни и зодиакални сили, оглеждайки се в отминалия вече земен живот, но и планувайки бъдещия.

За какво би ни помогнало това познание? Не е ли някак отвлечено, странно, нереално? Да, то е невидимо. Да, то не може да се пипне, да се измери. Но! То съществува, въпреки нас и заради нас, и продължава да действа. То би ни дало чувството за сигурност, за цялостност, за смисъла на живота ни, за задачите, които сами сме донесли и върху които работим тук и сега. То би ни направило съработници на тези сили! То би ни помогнало будно, съзнателно и отговорно да се отнесем към собствения си живот и да го живеем не за мига, а с мисъл за истинската му стойност в света!

И така нека да обобщим няколко неща, които оттук-нататък ще държим в съзнанието си. Първо – всеки човек се ражда физически, идвайки от един безплътен свят като ДУША, КОЯТО САМА ЗНАЕ, какво е нужно за нейното развитие. Второ – както в Космическия свят душата живее с формиращите духовни сили, които действат за изграждането на бъдещите му физическо тяло, жизнено тяло и емоционално тяло, от света на планетите и Зодиака, така раждайки се физически това влияние продължава. Така човешката душа – Горе и Долу – живее в непрекъснат ритмичен обмен с тези живи невидими сили. По този начин човешкият живот може да бъде разгледан като редуващи се ритмично периоди, през които е важно да преминаваме с ясно и будно съзнание. На схема 3 можете да видите това ритмично взаимодействие, в което имаме огледалност в земен и космичен план на влиянието на Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер и Сатурн.

И нека да си представим една наистина величествена и красива картина – човекът като микрокосмос е част от тази Макрокосмична симфония. Той участва в нея с цялото си същество. Заедно с ритмичния танц на планетите, там горе танцува и човешката душа, която слизайки долу продължава своя космичен ритъм и в човешкото си тяло. Човекът е музикалният земен инструмент, чрез който Космосът изразява своята Божествена симфония.

Дорина Василева

Следва!