„Бъдете уверен, че винаги ще остана свързанa с вашата работа.”
(Ита Вегман до Карл Кьониг, 18 януари 1940г.)
Предговор
„В шест часа пристигна съобщение, че д-р Вегман е починала.
Рядко съм изпитвал толкова незабавна скръб. Чувствам се разбит.”
(Карл Кьониг, Дневник, 4 март 1943г.)
Невероятният живот и дело на Карл Кьониг (1902-1966г.), довели до развитието на движението Кемпхил и до сформирането на холистична и лечебна педагогическа инициатива на базата на езотеричното Християнство бе, още от самото начало, подкрепен от Ита Вегман - категорично, с внимание и предвидливост. Скоро след смъртта на Рудолф Щайнер, Кьониг се поверява на Вегман с дълбоко уважение към Медицинската секция и нейното ръководство в Гьотеанума. Карл Кьониг е ценял изключително високо Ита Вегман и нейната духовна мисия като съдружник на Рудолф Щайнер и като „представтител” в областта на антропософската медицина – и не остава разочарован. Скоро след тяхното запознанство, Ита Вегман ясно вижда духовните способности на Карл Кьониг и неговите намерения в областта на медицината и социалната сфера, а в същото време и неговата едностранчивост и слабости. Тя е един от малкото хора, от които Карл Кьониг се е чувствал разбран и ценен. Карл Кьониг с благодарност приема съветите, поощренията и поправките на Ита Вегман, и за известно време става нейн медицински и научен асистент в клинката в Арлесхайм. Клиничният терапевтичен институт е основан през 1921г. За Кьониг същността на клиниката е била и си остава завинаги неразделно свързана с медицинските инициативи на Рудолф Щайнер. Именно в Арлесхайм, в Зоненхоф, през декември на 1927г. той открива мисията, на която ще посвети целия си живот и работа. Карл Кьониг пребивава в Арлесхайм от ноември 1927г. до лятото на 1928г. Никога, през никой етап от живота си, не възобновява работата си там, макар че на няклко пъти, след преместването му в Пилграмсхайм, Кьониг е искал да се върне в клиниката в Арлесхайм. Но връзката му с Ита Вегман и Медицинската секция в Гьотеанума остава непрекъсната от 1925г. нататък.
Очевидно Ита Вегман (1876-1943г.) интуитивно е схващала каква е конкретната мисия в живота и съдбата на Кьониг. Вегман е знаела от каква социална среда и пространство за развитие се е нуждаел Кьониг. Тя е виждала специалния му потенциал като доктор и учен, изключителната сила на неовата воля и морал, но явно е знаела също така, че е разчитал на подходящи условия и обратна връзка, и се е нуждаел от време, за да не прибързва в работата си и да не прави импулсивни промени. От самото начало Ита Вегман оказва сериозна помощ на Карл Кьониг, а скоро след като се запознава с него, го кани да изнесе важни лекции от името на Медицинската секция. Тя му помага, когато положението му в Антропософското общество и движението за лечебно възпитание се оказва сложно и трудно; нейната подкрепа се състои в чести разговори с други антропософи, а в много ситуации е играла ролята на негов посредник. Тя му се притичва на помощ и през 1938г., когато животът му е застрашен, заради еврейския му произход. Тя играе активна роля при емиграцията му в Шотландия, а в резултат от това, и за поставянето на началото на обществото Кемпхил в Къща Кирктън (Kirkton House). Следи отдалеч начинанията на Кьониг в Шотландия, до напускането й на живота в началото на март 1943г.
Документи от онова време показват, че Ита Вегман е водела Карл Кьониг по един особен начин – това не е ръководство на базата на принуждението или на заповеди, а един освобождаващ вид наставничество, което се фокусира върху личността на човека и неговата съдба. Това очевидно е в резултат на духовните качества, които съществото Ита Вегман носи вътре в себе си, които Зигфрид Пикерт бе усетил през май 1925г. скоро след смъртта на Рудолф Щайнер, и които по-късно описва със следните думи: „Това е духовността на Рудолф Щайнер, която действа вътре в Ита Вегман и чрез нея.”1 През целия си живот Карл Кьониг не може да приеме подобни съвети, помощ и поощрение от никой друг освен от Ита Вегман, и това със сигурност се дължи на нейната връзка с Рудолф Щайнер.
* * *
Отправям специална благодарност за цялата лична и професионална подкрепа, която получих докато работих над тези документи, към Гунхилд Пьорксен, Фелиситас граф и Рут Андреа (Арлесхайм/Дорнах, Швейцария), Щефан Гайдер, Дейвид Коу, Фридварт и Нора Бок (Кемпхил, Шотландия), Кристоф-Андреас и Норма Лин-Бок (Бивър Рън, Пенсилвания), Маргит Енгел, Симон Вантц и Ханес Вайгерт (Жидарасен, Норвегия), Бригит Кьобер (Рутихубелбад, Швейцария), Ерика фон Арним и Ричард Стийл (Фьоренбюл, Германия), Райке и Нилс Емке и Тони Фоскет (Кьонигсмюле, Германия).
Относно съдържанието на книгата, отправям най-искрена благодарност към доктора и лечебния възпитател, Ханс Мюлер-Видеман (1924-97г.). През 1992г. неговата проникновена биография на Карл Кьониг за пръв път обърна внимание на важната роля на Ита Вегман в живота и делото на Карл Кьониг. Ето защо тази книга е посветена на паметта на Ханс Мюлер-Видеман.
Петер Зелг
Институт Ита Вегман
Арлесхайм, Архангеловден 2006г.
Из "Ита Вегман и Карл Кьонг. Писма и Документи"
Превод: Ати Петрова