Алисън Дейвидсън: Мощта на металите - душевният живот на планетите. Нептун (9)

Submitted by admin 2 on Ср., 25/09/2019 - 10:55
Нептун

ИЗНАЧАЛНИЯТ ОКЕАН НА НЕПТУН

„...този дълбок и безкраен източник

на вълшебно въображение и гностично съзнание.”

(Х.Ф.Жан-Мейн)

Нещо смущаваше движението на новооткритата планета Уран; всички показатели сочеха към съществуването на друго планетарно тяло, но толкова отдалечено от Земята, че да е почти невидимо. Френският астроном Урбейн Леверьер изчисли положението на тази непозната планета и прогнозите му съвпаднаха с тези на младия английски математик Джон Адамс. Към 1845 г. и двамата успяват да предскажат къде би могла да се намира осмата планета, но официалното търсене бе затормозено от бавене и пречки. Евентуално Леверьер се оказва с повече късмет и Берлинската обсерватория, при едно търсене, открива едва доловимия зеленикав обект, наподобяващ звезда, на 23 септември 1846 г., толкова отдалечен, че „да се опитате да видите детайли на Нептун от Земята е все едно да се опитате да видите детайли върху монета от разстояние една миля.” За първи път планета беше открита чрез прилагане на математическа теория, а не чрез наблюдение през телескоп; изведнъж Слънчевата система се бе разширила страхотно.

След полета на Вояджър 2 покрай Нептун през 1989 г. милиони хора по целия свят за първи път изживяха чудесната гледка на този далечен свят, с неговия тъмно морско-син въздух, богат на метан, и система от тънки пръстени. Също така беше открито Голямото тъмно петно ​​в атмосферата на Нептун, голямо колкото самата Земя и подобно на червеното петно ​​на Юпитер. Снимки в близък план на сателита Тритон показаха една ледена повърхност (-236°C), приличаща донякъде на кора на пъпеш. Нереид и други новооткрити луни завършват картината на мистериозното семейство на Нептун.

Объркването и противоречията относно откритието на тази планета са типични за характера на Нептун. Наречен на името на римския бог на морето, Нептун символизира финия и постоянно променящ се океан от енергия, който се намира отвъд света на проявленията. В това отношение Нептун е „извън“ традиционната система от съответствия, които свързват вътрешните планети със специфични метални вещества на Земята. Вместо това, „Нептун ни настройва към реалността на невидимите, нематериални сили в живота.“

Точно както океанът разтваря всички елементи в себе си, така и безформеният и безграничен Нептун разтваря всички ограничаващи структури и схващания, всички разграничения между енергия и материя, между дух и тяло. При Нептун имаме работа със сила „…отвъд границата на разума или на разбираемото за логичния ум.“ Ние се докосваме до тайната на самия живот, даряващ вдъхновение и мистични видения, избягван от нормалния и разумен учен, който се занимава с безкрайно каталогизиране, класифициране, категоризиране, налагане на фиксирани, точни факти, граници и ограничения.

Този безграничен океан от изначална енергия, която поражда всички форми, е образ, срещан във всички древни митологии. В египетската традиция бог Ну е бил виждан като дълбоката водниста маса, от която е възникнала изначалната материя. Богинята Нуит била негов партньор в съзиданието, тя удържала и насочвала неговата първична енергия. Буквата-звук N /\/\/\/\/\/\/\/\/\ с вълнообразните си „електрически” вълни е йероглифът за първичната водна енергия, „...защото първоначалната Енергия е като неподвижна вода, която при стимулиране, се проявява във вълни, които нарастват с напредването си и пренасят енергията от центъра към обиколката.”1

Хиляди години по-късно този образ все още е пред нас... Теодор Швенк пише: „Природната философия по времето на Гьоте и романтичното движение продължава да счита водата за символ на всички течности и носител на живите формиращи сили. Хората усещали, че флуидният елемент е универсалният елемент, все още невтвърден, а податлив на външни влияния - неоформеният, неопределен елемент, готов да получи крайна форма - те я наричали „чувствителния хаос.“ 2

Тази изначална енергия, пропита с „живи формиращи сили“, също е била наричана Aethir (Етер), или етерите, наред с други имена, и е била предмет на огромен интерес за изследователите, стоящи встрани от основния поток в съвременната наука. Тук, в невидимата област на етерите, езотеричните знания от миналото и естествознанието се обединяват.

Много е писано за етера, но почти нищо не стига до редовните научни списания. Следва кратка история на схващането за етера; както го нарича сър Оливър Лодж: тази „универсална и възможно безкрайна единна вездесъща свързваща среда“.

Според физика и неконвенционалния учен Карл Ф. Крафт: „Съществуването на единен универсален субстрат за всички различни вещества смътно е подсказано в омировите поеми, датиращи още от девети век пр.н.е., в които се изразява съмнение дали наистина има толкова различни видове материя, колкото са безкрайното разнообразие от вещества, които откриваме в природата. В стиховете на Омир, а също и в последвалите учения на Талес през шести век пр.н.е., водата се счита за универсалния субстрат, от който се появяват всички останали вещества. Въпреки че водата определено не е етерът, все пак лежащата в основата мисъл, че съществува универсален субстрат, е почти толкова стара колкото самата писана история и именно затова никак не е учудващо, че опитите на релативистите да заличат етера не успяха.”

„По-близък до съвременната теория за етера е възгледът на Анаксимандър (611 - 547 г. пр. н. е.), ученик и наследник на Талес. Анаксимандър не признава водата за основна субстанция, но приема, че съществува субстрат, а именно „Безкрайността“, който той описва като по-разреден от въздуха и различен от който и да е от елементите, но от който всички елементи (а именно въздух, вода, огън и земя) произлизат, и където тези елементи ще се върнат, когато бъдат унищожени.”

„За Безкрайността на Анаксимандър говори Аристотел като отбелязва, че „не е необходимо да се доказва, че Безкрайността всъщност трябва да бъде материята, която сетивата могат да възприемат” - по подобен начин днес ни се казва, че етерът не е форма на материя, която можем да възприемем, но въпреки това той е източникът на всички субатомни частици, от които е съставена материята. Анаксимандър заявява, че Безкрайното е в непрекъснато движение и че ако движението му някога престане, светът ще престане да съществува. Това не е нищо друго, освен перифразирана версия на съвременната теория на етера с нейните вихрови протони, електрони и неутрони, които дължат съществуването си именно на движението си.”3

Някои ранни изследователи сравняват свойствата на етера с електричеството, като например д-р Т. Хенри Морей, който пише: „Там, където етерът ...е неподвижен, не виждаме нищо. Светлината предизвиква вибриране на „етера” и именно тези вибрации карат очите ни да долавят. Всички вещества всъщност са комбинации от една изначална субстанция, т.е. електричество, или, с други думи – електричеството е всъщност модифициран етер.”

След това той казва: „… цялият космос е изпълнен с енергии, които несъмнено са електрически в своите крайни енергии или са много близки до електрическото действие. Отношението на материята към енергията и енергията към материята се превръща тогава в потенциала на Вселената, една непрекъсната серия от трептения, осцилиращи напред-назад като голямо махало през цялата Вселена.“4

Някои от най-изчерпателните описания на етера в съвремието идват от ученията на д-р Рудолф Щайнер и неговите последователи. Той дефинира седем етерни сили, като само четири се проявяват в света на явленията - древните елементи огън, вода, въздух и земя, на които дава имената топлина, светлина, химически (или звуков) и жизнен етери. Тези четири етера са описани като проводници на формиращите сили идващи отгоре, от свръхсетивния духовен свят. Под тези четири етера се намира суб-материалният свят, царството на електричеството, магнетизма и ядрените сили. Д-р Щайнер далеч не гледа на електричеството като същественото вещество на живота, а го нарича „паднал“ или „покварен“ етер.

Любопитен факт е, че откриването на Нептун съвпадна с големия напредък в електротехническите науки, проправяйки пътя към огромната мрежа от електронни технологии, от които нашата цивилизация е напълно зависима. Но с превръщането на електричеството в доминираща сила и източник на енергия, древните схващания за етера и неговите духовни качества бяха изоставени от всички, с изключението на шепа посветени изследователи, еретиците в съвременната наука.

Сред тях бяха хора, практикуващи различни лечебни изкуства, които простряха погледа си чак до етера и демонстрираха неговата реалност по много практичен начин, например с Радионните (Radionic) инструменти и фотографиите с Радио-Визия (Radio-Vision) на д-р Рут Драун. Като ехо от древната мъдрост, тя повтаря много пъти: „Има само Един Живот, Една Материя и Една Енергия! Всички явления са само преципитат/отлагане от една единствена енергия, която функционира на различни вибрационни честоти ...Радио-терапевтичните инструменти на Дрон са средство, използвано за улавяне и задържане на определено количество от Жизнената сила на пациента, който се лекува ...В по-широкия си смисъл, Жизнената Сила е Светлина, която се превръща, чрез сублимация, във форма на енергия, след това става газообразна и накрая се кондензира в течност, в което състояние тя потича през кръвоносните съдове и обхваща нервната система. От тази фаза нататъка кристализира във форма.”

Със своя инструмент за Радио-визия д-р Драун можеше да прави снимки на своите пациенти навсякъде по света. Както тя казва: „вибрацията на всичко в света е там, където се намираме ние; трябва само да го извадим от етерите и да го прекараме през нашия инструмент, за да лекуваме пациент от разстояние или да направим снимка на която и да е част от тялото му.”5

По същото време, по време на забележителните си експерименти с биони (най-малките частици в организма, нематериални и по-скоро пакети от енергия доловими с инструмент или с просто око – бел.пр.), д-р Вилхелм Райх открива и универсалната жизнена енергия, изначална енергия без маса, която той нарече „оргон”. Както пише Тревър Джеймс Констебъл, той нарича тази енергия оргон, „...за да я свърже завинаги с органичното, с оргазма и с живота. Той доказа нейното съществуване визуално, термично, електроскопично и по-късно чрез брояча на Geiger-Muller и чрез нейното сияние във вакумни тръби.”6

Марк Галерт дава допълнително описание на това ... „Данните показват, че оргонната енергия е навсякъде, из целия космос и че тя прониква дори в така наречения „ вакуум “. Изглежда, че оргонът наистина е космическият етер, който учените търсеха толкова усърдно няколко десетилетия назад ... Терминът на д-р Райх за етера е „оргонният енергиен океан”.7

Констебъл, истински пионер в етерните науки, се простира далеч отвъд оригиналните разработки на д-р Райх и драматично показва реалността на етерите с многобройните си успешни експерименти с метеорологични условия и намаляване на смога.8 Също така, на основата на емпирични наблюдения по време на експерименти, той ни показва теоретичната връзка, между етерните сили на Щайнер и оргонната енергия на Райх.

 

Нептун

 

ДУХОВНИЯТ ЕТЕР

„Тези, които по някаква причина не харесват думата етер, разпръскват математически символи навсякъде във вакуума и предполагам, че си измислят някакъв вид характерен смисъл зад тези символи. Не мисля, че някой има намерение да изгражда дори нещо така относително и неуловимо като сила от едно пълно нищо.”  (Сър Артър Едингтън)

Ако съществуването на тази първична жизнена енергия е толкова добре установено, защо науката е решена да я игнорира? Проблемът с концепцията за етера е, че тя преминава всички граници, които са толкова старателно очертани между духовния и материалния свят. Науката по-скоро би харчила милиарди долари в търсене на някаква хипотетична субатомна частица, която някога може би е съществувала, отколкото да разгледа възможността за жива енергия, пропита с душевни и духовни качества. Оставете Живота извън уравнението, за Бога!

Науката може да измерва всички части на проявленото, дори да му направи дисекция и да опише отделните парчета, но не може и да си помисли, че ще успее да предаде красотата на розата, нейното ухание и въздействие върху душата. Науката вече не се занимава с качеството, със същността, с цялото. Тя се е заключила в ограничен, тъмен свят на мисловни абстракции, въпреки че самите учени все още мечтаят, фантазират, правят секс, чувстват красота и любов, (но дали е така?) Докато науката и изкуството някога са били синоними, сега съществува огромно презрение на едната към другото, една пропаст между това, което чувстваме, и онова, което ни е дадено като „факти.“ Отстраняването на духа от науката за веществата ни дава един мъртъв свят, чисто механичен и лишен от смисъл.

От друга страна, духовната наука подчертава, че „етерът има не само количествени, но и качествени характеристики, които в никакъв случай не могат да бъдат разделяни - тоест той притежава свръхсетивни, духовни характеристики“ 9.

Идеята за духа и материята като две независими и отделни реалности е едно сравнително ново схващане, насърчавано от Декарт и други убедителни пропагандатори на „сухия рационализъм“, който се разпространи и се установи дълбоко навсякъде в западния свят. Хората от по-ранни времена биха считали подобно разцепено виждане за света като странно психическо изкривяване. Как биха могли да се разделят материята и духа, когато са близнаци или полюси на една единствена божественост? „Материята все още се разглеждала като „матер“, майчинския елемент, в която са били въплътени духовните сили на Вселената.“10

Този пряк контакт на индивида с духовния свят, без посредник, беше анатема за ранната християнска църква, която с придобиването на власт се стреми да заличи всички следи от старите религии за живота. Тризъбецът на Нептун, от който извираха мощните потоци от жизнена енергия, се превръща в инструмент на дявола и най-висш символ на злото.

Описвайки ранните алхимици, които бяха принудени да се скрият в нелегалност, за да спасят кожите си, Алистър Кроули пише: „Те винаги започват с вещество от природата, описано като съществуващо почти навсякъде, и че всички са го приемали като нещо без всякакво значение. Във всички случаи алхимикът е трябвало да вземе това вещество и да го подложи на ред процедури. По този начин той получава своя продукт. Този продукт, независимо как е назован или описан, винаги е вещество, което ни показва истината или съвършенството на оригиналната „Първа материя“; и неговите качества са неизменно такива, каквито се отнасят за живите същества, а не за неодушевена маса.“11

Алхимиците нарекли етера материя или квинтесенция, която представлява основата на четирите елемента - огън, вода, въздух и земя. Но душата също е наричана изначалната материя на духа и се казва, че всички души са направени от същото това вещество.

Откриваме паралел в тибетския будизъм, където четирите елемента в природата съответстват на психическите центрове в човешкия организъм; коренният център в основата на гръбначния стълб съответства на елемента земя, центърът на пъпа - вода, сърцето на огъня, гърлото на въздуха и центърът на короната на главата - на елемента етер. В процеса на разгръщане на съзнанието през тези психически центрове и достигнето му до най-високата си точка „тъмното семе, съдържащо същността на Вселената ...се пуква и разцъфва в ослепителния пламък на просветлението.” Тази „пламтяща капка” обозначава елемента етер (или пространството в пасивния му аспект), а санскритският му термин е akasa. Ако цитираме Lama Anagarika Govinda: „Активният аспект се състои в идеята за една елементарна вибрация на точко-подобни, безкрайно малки единици невидима енергия, проникваща в цялата вселена… По този начин akasa е всепроникващ етер и всеобхватно пространство, синтезът на всичко, което съществува, и следователно, по същество, символ на космическата, психическата и физическата енергии.”10

Светлината и движението винаги се били споменавани във връзка с живия етер. Около V в. пр. н. е. Хераклит описва върховната субстанция като „Огнения етер“ или „Божествения огън“ и я тълкува като едновременно примитивна материя и божествена интелигентност, или „светоуправляваща мъдрост“. Тя била основната субстанция и на материята и на душата.

„Духовното и телесното са просто термини, които изразяват степента на съпротивление или плътност на субстанцията“, пише известният окултист Елифас Леви, описвайки „неуловимия вездесъщ етер“ като универсален или флуиден агент, а също и като „изначална светлина, която е носител на всички идеи. .. майката на всички форми.” В комбинация с изключително фини течности, казва той, тази астрална светлина образува ефирното Етерното тяло.12

ЛИТИЙ – ЕТЕРНИЯТ ЕЛЕМЕНТ

Въпреки, че Нептун по природа не подлежи на строга класификация, съществува един метал, който езотеричните писания свързват с тази планета – литият, най-лекият познат метал. След газообразните водород и хелий, литият е първият твърд елемент в Периодичната таблица.

Описан като „бял неметален метал”, литият е прахообразно вещество, който в естественото му състояние в природата винги намираме в комбинация с други елементи. Бил е открит от шведския химик Джон Арфежедсон през 1817г., 30 години преди откритието на Нептун.

Литият е бил наричан порталът на границата между мисълта и материята и е тясно свързан с епифизата. В своята книга за този елемент, Харолдин го нарича „първоначалната структурна основа за всяка друга твърда материя... Понякога се споменава като ЕТЕРЕН ЕЛЕМЕНТ...литият е главната връзка от етерното към физическото ниво и контролира първоначалното формиране на човешкия живот посредством нервната система – така да се каже, „входът”. „Изходът обратно навън” е адекватното количество литий, което да позволи на естественото отваряне на „Третото око” – пътят ни към по-висшо съзнание.”13

В тялото литият е необходима съставка за изграждането на клетъчните стени, както и в обвивката на окончанията на изходящите нерви. Има тясна връзка с далака и имунната система – „главният комуникатор между тялото и мисълта”, и взима сериозно участие в преобразяването на биоелементите в ядрата на клетките, особено на калия, натрия и берилия.

Като израз на афинитета си към флуидните енергии на Нептун, литият реагира енергично с вода и неговите съединения показват невероятна способност за абсорбиране на вода, свойство, което се използва при пречиствателите на въздух, респираторите и климатиците. Постоянно филтрирайки в земната атмосфера Харолдин описва междупланетен литий като „същност/етерна форма, носеща вода в геосферата“.

Литият има огромно приложение в днешния свят; от терапевтиката до термоядрената технология. Неговите необичайни ядрени и електронни свойства водят до голямо разнообразие от приложения в промишлеността. Литиевият изотоп служи като ядрено гориво в литиевите реактори, а в ракетната и космическата промишленост за твърдо ракетно гориво се използва съединение, съдържащо над 50% литий. Литиевите сплави имат много ценни приложения в металната промишленост. Някои литиево-магнезиеви сплави са е по-леки от водата, други остават непроменени от времето. Литият се използва като катализатор в индустрията, в електродите на акумулаторите, като основа за машинни смазочни материали, в керамичната промишленост. Стъкла, обработени с литий, имат ценни оптични свойства, а телескопите с лещи, направени от литиев флуорид, са с най-високо качество, което дава възможност на астрономите да виждат още по-дълбоко в необятното пространство.

Забележителните лечебни качества на лития тепърва трябва да бъдат проучени изцяло, независимо дали се използва в естествената му кристална форма или в литиеви съединения, които сe предписват при шизофрения и маниакална депресия. Обаче, последни данни показват, че литиевите съединения, използвани в медицината, имат много по-ниска степен на успех, отколкото се смяташе досега, и често предизвикват тежки странични ефекти. Но естественият литий, какъвто се намира в минералните извори, е високо ценен заради терапевтичната си стойност и сред хора, имащи късмет да живеят в райони, където се използва такава вода, психичните заболявания се значително по-рядки.

Разтварящите и емоционалните качества на Нептун се проявяват най-вече в балансиращите и лечебни свойства на различните естествени литиеви кристали, които, както казва Харолдин: „действат като неинвазивен метод за постигане на равновесие за индивида като премахват бариерите и блокажите във физическото тяло, в което се съхраняват всички незавършени емоционални травми.“

 

Нептун

 

„БОЖЕСТВЕНОТО НЕДОВОЛСТВО” НА НЕПТУН

Вдъхновението, въображението и интуицията са думите, използвани от астролозите, закогато описват Нептун, владетелят на водния знак Риби и тайнствения 12-ти дом. Всичко, което Нептун докосне, придобива повече съвършенство и чувствителност. Често наричан любовта на Венера на едно по-високо ниво, Нептун ни настройва емоционално към по-висшите и по-фини нива на чувствата. Това помага за пробуждането на духовната ни природа, подтиква ни към други състояния на съзнанието.

Това визионерско качество на Нептун е свързано с епифизата, през която животворната светлина или жизнената сила навлиза в тялото. Когато е активирана, тя отваря Третото око, органа на ясновидството, и това ни позволява да виждаме океана от енергия, в който живеем, ритмите и теченията на фината етерна мрежа. Ето защо, естествено, Нептун управлява медиумите, екстрасенсите, окултистите и лечителите, отваряйки за тях пряка връзка с духовния свят.

Всички наркотици, алкохола и халюциногенните вещества са под влиянието на Нептун - всичко, което освобождава въображението от земния захват на Сатурн. Интересно е да се отбележи, че тютюнът, свещената билка на индианците, съдържа значителни количества литий. От най-древни времена Нептун е вдъхновявал използването на психеделични отвари, вълшебни гъби, кактуси и мазила. Всяка култура има свои традиционни вещества, променящи ума, включително такива активирани от Нептун наркотици, като LSD, които хвърлиха едно цяло поколение директно в етерния океан.

Откриваме и лудостта и просветеността в сънуващите (мечтателните) дълбини на Нептун, там от където художникът черпи визия за филми и поезия, вдъхновение във всички форми на изкуството, танца и музиката. Основното качество на изкуството и музиката е да говори директно на сърцето, да повдигне духа ни и да ни пренесе в други светове. За лития, разкриващ връзката си с фините универсални енергии на Нептун, казват че има „една основна хармония, която резонира с всяка нота от музикалната гама“.

Но обратната страна на Нептун го превръща в инструмент за заблуда и измама. Ако индивидът не е добре стъпил в здравата реалност на Сатурн преди „да се зарее в облаците“, винаги има опасност да бъде психически сринат, да бъде хвърлен в непрекъснато променящо се море от заблуждаващи образи, докато егото му се разтваря в безграничния океан на Нептун.

КОСМИЧЕСКИЯТ СТИМУЛ

Мощен и гол, с чорлава гъста коса, богът на морето Посейдон се носи в колесницата си над издигащите се вълни, заедно с жена си Амфитрита, Нереидите и други обитатели на морето. Друг път стои изправен върху водата, размахвайки тризъбеца си, обхаващ с поглед своето царство. Далече долу, скрит в дълбините на океана, се намира неговият златен палат.

Още в началото гръцкият бог Посейдон бил идентифициран с Нептун. С ударите на тризъбеца си той хвърлял моретата в ярост, разцепвал скалите и от тях извирали фонтани и коне. Той е причинявал бури и корабокрушения, но същевременно е бил известен още като „Спасителя“ и „крепителя на земята“; моряците и всички дейности, свързани с морето, са били под негова закрила, а в негова чест били издигани храмове по носовете на бреговете, високо над вълните. Конете и делфините били особено свещени за него, а черните бикове, символизиращи бурното море, били хвърляни живи в реки, за да го умилостовят. Той бил похотлив бог, имал многобройни връзки с нимфи, които раждали много потомци, а те често бивали диви и жестоки.

Можем само да се чудим как ужасното замърсяване на реките и морета се отразява на Нептун и неговото океанско семейство. Дали играят все още нереидите във води, задушени от пластмаса и километри изоставени плаващи мрежи? Сирените дали все още пеят върху стръмни скали над пръски от канализации и промишлени отпадъчни води? И какво ли е накарало енергията на Нептун да се обърне против себе си? Свещеният за Нептун нефт сега е основен замърсител - с новите изпускания на петрол, за които ни съобщават като по часовник. Дали Нептун няма да издигне тризъбеца си и да изпрати още по-силни бури и приливни вълни, за да накаже осквернителите на свещените му океани?

Тризъбият инструмент на Нептун също е носен от Шива, индуисткият бог на екстаза и разпада. В кабалистичната традиция фаличната символика на Нептун се приписва на Чокма, втората сфера на космическото Дърво на живота. Наричан „Мъдрост“ и „озаряващ разум“, Чокма лежи над Бездната, над и отвъд света на формите, като „динамичната сила на живота, която е дух, която одухотворява глината на физическата форма.“ Тя е „безформена, като чистия импулс на динамичното творение; и бидейки безформена, творението, което поражда, може да приеме която и да е и всяка форма.“14

Именно тази космическа сила древните езически традиции празнуваха със своето фалическо поклонение и екстатичен ритуал. Танцът, песнопението и музиката, всички тези аспекти на магическия ритуал принадлежат на сферата на Нептун, а ритуалните модели, мандали и талисмани са създадени под астрални и етерни влияния. В сложната космология на хаитиянското Voudoo тези ритуални картини или veve са описани като „кондензатори на астрални сили и ритуални притегатели на планетарни сили.”15 Очертани върху земята с брашно или царевично брашно, геометричните шарки на veve придават видима форма на етерните течения, привличат астралните планетарни течности и духовни влияния, които този, който ги чертае, „улавя“, за да върши магическата си работа.

Въпреки че символиката, свързана с Чокма, по принцип има фаличен характер, в безграничния океан на Нептун има постоянно меняща се полярност; нито чисто мъжко, нито женско начало, но непрекъснато сливане на едното в другото.

Според Робърт Грейвс първоначално Посейдон нямал нищо общо с морето и придобил властта си над водите едва когато морската богиня Амфитрит, „всеобхватната триада“, била принудена да сключи брак с него. Атина Палада, гръцката богиня на мъдростта, която се причислява към тази сфера, също първоначално е била богиня на морето.

Още по-рано, много преди гърците да формират своята патриархална йерархия от богове, тризъбецът е представлявал тройната богиня на новата, пълната и намаляваща луна, почитана в целия келтски свят още от предисторически времена. Това била богинята Маре, тройната Муза, вдъхновителка на поети и барди и пазителка на природните извори, откъдето се счита, че блика творческата й сила. Дълбокото разбиране на нейните лунни и етерни ритми е било жизненоважно за успеха на всички магически дейности.

Може би повече от всеки друг окултен символ тризъбецът представлява потапянето до най-дълбоките нива на безсъзнателния ум, там, където е скрит златният палат на Нептун, тайното място за преминаване към света на духа. Но тази точка на пресичане или връщане от познатите към непознатите светове се охранява във всички традиции чрез плашещи и гневни божества като „могъщия демон”, наречен Хоронзон. Окултистът Кенет Грант описва това същество като изопачена форма на Чозар, древният бог на атлантската магия, едно по-ранно проявление на Нептун, символизирано от „три-езичния пламък на духа“. Като Пазител на Дълбините, това страшно същество бдяло над последната врата, през която се установява извън- или свръхземен контакт. Това е природата на „скритото“ или „забраненото“ познание на Чокма, забранено, защото сочи пътя за достъп до други, нечовешки измерения.

Свещените делфини на Нептун са символ на този контакт с други светове, един спомен за божествата полухора-полуриби, почитаните в най-древни времена, морски чудовища като Дагон и Кан, за които се казва, че са дошли от далечни звездни системи, за да предоставят своите знания и да помогнат на еволюцията на човешката раса.

В съвремието възраждането на интереса към науките за етера съвпада и с огромно увличане по НЛО и извънземни контакти. Още през 40-те и 50-те години на миналия век Мийд Лейн, основателката на Borderland Sciences Research Foundation, писа много за летящите чинии (или етерните летателни апарати), че пристигат от етерните светове, които взаимно се проникват с нашия собствен материален свят.16

В своята изключителна книга „Контакт с Космоса“ д-р Райх документира и появата на НЛО по време на експериментите му с облаци, в които участва и океана от оргонна енергия. Контактът е бил от огромно значение по отнощение на възможните последици и е накарал много от неговите по-консервативни последователи да си мислят, че е полудял. Но както самият Райх пише: „Земляните се изправиха пред космоса такъв, какъвто е в действителност; а не както науката го е виждала досега ...Знаех, че без да имаме такова намерение, пробихме дупка в стената, която хилядолетия е деляла човека от Вселената около него.”17

Загадките на Нептун ни водят далеч отвъд всякакви рационални обяснения или удобни изводи. Това, което започва като обикновено изследване на етерните светове, се превръща в едно все по-дълго пътешествие в безкрайността на духа. Докато някои от неговите качества и процеси могат да бъдат описани, самият етер в крайна сметка остава неуловим и неописуем; той може да се усети и разбере само при развиването на висшите органи на възприятие. Да се ​​опитаме да впрегнем или манипулираме етерите, без да разбираме духовните сили, които те въплъщават, означава да попаднем в същия сляп капан на съвременната материалистична наука. Но бъдещият учен, както алхимикът от миналото, ще знае, че в над-физическото пространство на етерите, трансмутациите на материята и на съзнанието са едно цяло.

Както казва Елифас Леви: „Великият Магически Агент, наричан от нас Астралната светлина, а от други - душата на земята, и обозначен от старите химици с имената AZOTH и MAGNESIA, тази окултна, уникална и безспорна сила, е ключът към всички империи, тайната на всяка власт.”12

NEPTUNE REFERENCES

  1. Sacred Science, R. A. Schwaller de Lubicz, Inner Traditions Int., N.Y., 1982
  2. Sensitive Chaos, Theodor Schwenk, Schocken Books, N.Y., 1976
  3. Glimpses of the Unseen World, Carl Frederick Krafft, BSRF, Garber-ville, CA
  4. Radiant Energy, Dr T. Henry Moray, BSRF, Garberville, CA
  5. The Science and Philosophy of the Drown Radio Therapy, Ruth B. Drown, BSRF, Garberville, CA
  6. The Cosmic Pulse of Life, Trevor James Constable, BSRF, Garber-ville, CA 1990
  7. New Light on Therapeutic Energies, Mark L Gallert, BSRF, Garber-ville, CA
  8. The Journal of Borderland Research: Operation Pincer II. Vol. XLIH, No. 1, Jan-Feb 1987; Project Tango. Vol XLV. No. 5, Sept-Oct 1989; Operation Clincher. Vol XLVII. No. 3, May-June 1991; BSRF, Garberville, CA
  9. The Etheric Formative Forces In Cosmos, Earth and Man, Dr Guenther Wachsmuth, Anthroposophical Pub. Co., London, 1932
  10. Psycho-cosmic Symbolism of the Buddhist Stupa, Lama Anagarika Govinda, Dharma Publishing, CA, 1976
  11. Magick in Theory and Practice, Aleister Crowley, Castle Books, N.Y.
  12. Transcendental Magic, Eliphas Levi, Rider & Company, London, 1958
  13. Lithium and Lithium Crystals, Haroldine, BSRF, Garberville, CA, 1988
  14. The Mystical Qabalah, Dion Fortune, Samuel Weiser, Inc., York Beach, ME, 1984
  15. Veve, Milo Rigaud, French & European Publications Inc., N.Y., 1974
  16. The Ether Ship Mystery, Meade Layne, BSRF, Garberville CA
  17. 17. Contact With Space, Dr Wilhelm Reich, Core Pilot Press, N.Y., 1957

Uranus & Neptune The Distant Giants, Eric Burgess, Columbia Univ. Press, N.Y., 1988

The Ether of Space, Sir Oliver Lodge, BSRF, Garberville CA

Alchemy, Titus Burkhardt, Element Books, Ltd., Dorset, UK, 1986

Astronomy Magazine, Kalmbach Publishing Co., Milwaukee, WI The White Goddess, Robert Graves, Farrar, Straus & Giroux, N.Y., 1984

Astrology, Karma & Transformation, Stephen Arroyo, CRCS Publications WA, 1978

Tales About Metals, S. Venetsky, Mir Publishers, Moscow, 1981

The Voudon Gnostic Workbook, Michael Bertiaux, Magickal Childe, N.Y., 1989

Превод: Ати Петрова