Алисън Дейвидсън: Мощта на металите - душевният живот на планетите. Уран (8)

Submitted by admin 2 on Пет., 20/09/2019 - 10:42
Уран

УРАН И РАДИОАКТИВНИТЕ МЕТАЛИ

„Уран представлява разширяване на възприятието

до области на свръхсъзнателния разсъдък...“

Стивън Аройо

Сред необятното пространство на галактиката Млечен път нашата слънчева система съществува като една от милиардите точки звездна светлина, една мъничка клетка в огромното галактическо тяло. От Земята наблюдаваме как Слънцето и Луната изгряват и обикалят по небето. Също така виждаме вътрешните планети да се носят по тъмните океани на нощта, сияещите точки на Меркурий, Венера, Марс и Юпитер, искрящи ярко, очертавайки сфери от енергия, невидими, но мощни в своето влияние върху нас. По-слабо е студеното сияние на Сатурн, а отвъд този древен пазител, в най-далечния край на нашата система, се намират тайнствените външни планети.

Наречени „посланиците на галактиката“ от именития астролог Дейн Ръдиар, Уран, Нептун и Плутон символизират сили, които не са напълно от Слънчевата система, но се намират в нейната сфера на влияние „за да свържат нашата малка система, (в която Слънцето е центъра, а орбитата на Сатурн - обиколката) с по-голямата система - галактиката.“1

Преди откриването на Уран, Сатурн е очертавал неподвижната бариера, която църквата е налагала на Вселената в продължение на векове. Единствено еретиците се осмелиха да поставят под съмнение валидността на тази стара система под страх от отлъчване или дори смърт. Така появата на Уран бележи революционен пробив в човешкото съзнание и началото на разкрепостяването ни от властта на една всемогъща църква.

Астрологично външните планети символизират космически, или галактически, сили, които проникват в най-дълбоките нива на съзнанието, което води до дълбока промяна и трансформация. Енергиите на Уран се проявяват във внезапни, често разрушителни промени, създаващи нетрадиционния, често ексцентричен бохемски характер, тласкан да пробие старите структури, вдъхновявайки неконвенционалния учен, художник и музикант, окултиста и изобретателя. В по-екстремни прояви подбужда и анархиста и революционера към насилие.

Подобно на Прометей, който откраднал огъня от боговете, подвластният на Уран човек се стреми да свали познанието за висшите светове чрез коренно нови и оригинални начини на себеизразяване, жадувайки за вълнение, свобода и експериментиране, „като проводник, през който се стичат мощни сили с електрическа бързина.” Тази аналогия е особено подходяща, защото Уран, който управлява зодиакалния знак на Водолея, има силно родство с електричеството и пренасянето на информация чрез внезапни импулси и проблясъци на прозрение.

Във физическото тяло Уран е свързан с електрическите импулси на нервната система. В окултната сфера той символизира силата на универсалния ум, който захранва „езотеричното инженерство“ на гностичния учен и се занимава със „усъвършенстването на електрическото умствено поле“. 2

Откриването на Уран поставя началото на ерата на глобалните комуникации, използващи електронна технология и синхронно, с откриването на урана, пося семената на една широкообхватна ядрена религия.

 

 

Уран

 

Уран – космическият гигант

На 13 март 1781год. един любител астроном и професионален музикант на име Уилям Хершел открива нова планета, далеч отвъд орбитата на Сатурн, планета, толкова отдалечена от Земята, че е почти невидима с просто око. Той дава на този бледо морско-зелен на цвят диск баналното име Георгиум Сидус, на името на неговия покровител - английския крал Джордж III, но според общото виждане името скоро бива променено на Уран, баща на Кронос (или Сатурн) и най-древния бог на небесата в гръцката митология.

За древните гърци Уран е бил и син и баща на Гея, Земята, която ражда първата митологична раса, дванадесетте титани. Той е бил Небето, Небето-Баща и бащата на боговете. Но той се боял от чудовищните си деца и ги затварял дълбоко в земята веднага след раждането им. Въпреки това, с помощта на майка си, Кронос атакува Уран, докато той спи и с „най-силния метал“, неидентифицирана субстанция, наречена adamant (непреклонен, твърд, диамант – бел.пр.), го кастрира. След това той престава да е от интерес за Гея и скоро изчезва от митологичната драма.

Но да се върнем към планетата... Възможно е Хершел да е преоткрил само планетата, спомената в древните бирмански писания - невидима планета, която те наричали Раху. В края на краищата африканското племе Dogon описва четирите главни луни на Юпитер и ореола на пръстените на Сатурн. Освен това, за учудване на съвременните астрономи, те не само знаели за наскоро откритата бяла звезда-джудже, която обикаля около ярката звезда Сириус, но знаели, че орбитата й била с времетраене от 50 години!3 Толкова древни познания са изгубени. Толкова много предстои да преоткриват изследователите на Уран.

Уран е наистина гигант, около четири пъти по-голям от Земята и третата по големина от известните планети. Учените казват, че атмосферата му се състои главно от водород и хелий; фригидното му тяло - от метанови и амонячни ледове. Но той е странен и ексцентричен гигант, в истински ураниански стил, и се различава коренно от другите външни планети по това, че оста му е наклонена почти на нивото на равнината на орбитата му. С други думи, Уран се върти през космоса на страната си, което кара учените да спекулират, че може би се е сблъскал с друго огромно тяло в най-далечното минало, един катастрофален удар, който го изтласква в сегашната му позиция.

Представете си, че стоите на един от полюсите на Уран с неговата 84-годишна орбита, бихте живяли в 42-годишен ден, последван от 42 години тъмнина. Друго любопитно разминаване с другите външни планети е това, че Уран сякаш не отделя повече топлина, отколкото получава от Слънцето.

Сателитната система на Уран също показва бурна история. Снимките, върнати от Voyager 2, разкриха 10 нови спътника, както и неизвестни досега подробности за петте сателита, които вече са известни. Те донесоха доказателства за бурната му и сложна еволюция - от причудливата топография на Миранда с нейната мозайка от сложни фрактури, канали и кратери - сякаш е била разбита на парчета и после наново закърпена, - до дългите разделителни долини и кратери на Ариел, осеяните с дупки кратери на тъмния Умбриел и луноподобната кратерна повърхност на Титания. Това са пейзажи, предназначени да вълнуват и удивляват жителите на нашата на вид спокойна планета Земя.

Около Уран е открита и система от пръстени, характерни за Юпитер и Нептун, както и знаменитите пръстени на Сатурн. Уран има поне осем такива тесни, широко раздалечени пръстени, далеч по-тънки и по-дифузни от тези, които са около Сатурн. Камъните в тези пръстени изглежда се състоят от големи, въглено- черни камъни, съпровождани сякаш от пастири”, от малки орбитни спътници.

Но дори и със снимките и потоците от електронни данни, които учените извличат от Уран (и трохите от информация, които подхвърлят на обществеността), Уран си остава, както казва Брадфорд Смит, ръководителят на екипа по изображенията на Вояджър 2: „… планета на безкрайната мистерия4.

 

Урановият” метал

Докато седемте планети на древните хора и съответните им метали и сфери на действие са добре документирани в окултната традиция - а вече в по-близки времена са „потвърдени“ чрез научни експерименти - особено чрез изследванията на Лили Колиско, то Уран, Нептун и Плутон не са част тази традиционна база от знания. Така че тук ние оставяме традицията и тръгваме в нова посока, към ново изследване на дълбоките връзки, които несъмнено съществуват между Уран и също толкова загадъчния метал уран; вещество, което е огледален израз на трансформиращата и радикална природа на Уран на земята, един невероятно мощен елемент, който променя хода на човешката еволюция с пагубни резултати.

Сред различните древни традиции американските индианци и аборигените в Австралия са били добре запознати със съществуването и силата на урана, но в алхимичната литература няма пряко споменаване на този метал, въпреки че в Средновековието Чехословакия, която има големи находища на уранова руда, е гъмжала от експериментиращи алхимици.

Съвременната история на урана започва през 1789год., годината на Френската революция, когато немският химик Мартин Х. Клапрот открива много тежък елемент и го наименува клапротиум. Малко след това го преименува на уран, в чест на новооткритата планета.

Около 50 години по-късно Юджийн Пелигот, френски химик, изолира първия метален уран, но той практически бива игнориран, като са считали, че има малко практически приложения, освен в стъкларството в Бохемия и производителите на порцелан от Саксония, които са използвали уранов оксид за красивите жълти и черни цветове, получени от него. Древните римляни също използвали уранов оксид за оцветяване, открит е в стенопис близо до Неапол с поразителни цветове, запазили своята яркост дори след 2000 години. Някои уранови съединения се използват във фотографията, но истинската му сила при ядреното делене е открита едва век по-късно, откритие, предвидено от Дмитрий Менделеев, който работи върху своята Периодична таблица, и е убеден, че този нов елемент с голямото си атомно тегло (238.03) ще постави началото на важни нови открития.

Френският физик Хенри Бекерел е този, който случайно открива невидимите излъчвания от урана. По време на изследвания на фосфоресценцията той оставя уранови соли на фотографска плоча в тъмно чекмедже, докато изчаква слънчев ден, за да продължи експериментите си. По-късно, когато решава да прояви плочата, за негово учудване открива ясни очертания оставени от урана, въпреки липсата на светлина. Той стига до заключението, че уранът е „първият пример за метал, показващ свойства, подобни на невидимата фосфоресценция“5 или „съхранена светлина“.

Д-р Густав Льо Бон (истински уранов тип) доразвива тези експерименти и скандализира ортодоксалните физици, като заявява и доказва, че излъчванията не са никакъв вид светлина, а съвсем нова сила. Той също така демонстрира, че всяка материя излъчва радиоактивност, а специалните свойства на урана са „само частно проявление на един много общ закон“.6

Когато Бекерел обявява спонтанното делене на урана, научният свят наостря уши. Сред желаещите да изследват този нов елемент е физикът Мари Кюри, която успява да се сдобие с няколко тона уранови отпадъци и открива и други, по-силно радиоактивни елементи, включително радий, давайки голям тласък на тези изследвания.

Въпреки че през 1934год. елементарният уран няма практическо приложение, през 1939год. настъпва огромна промяна в отношението към него, когато взривните възможности на ядрената реакция привличат вниманието на света. В Италия Енрико Ферми експериментира с уран, като го облъчва с неутрони. На Ото Хан обикновено се приписва откритието през 1939год. на процеса на ядрено делене, но според други източници именно дъщерята на Мари Кюри, Ирен Жолио-Кюри, е тази, която след повтаряне на експериментите на Ферми открива, че когато неутрон удари ураново ядро той го разделя на две. На нея също се приписва откритието, че при това разделяне се освобождават няколко неутрона, които, удряйки съседните ядра, довеждат до допълнително разцепване, създавайки верижна реакция.

Верижна реакция се случва само при човешка намеса, в естествено срещащ се уран няма достатъчно U-235 атоми.

Съветските физици, експериментирайки веднъж дълбоко под земята, в една метростанция на московското метро, където не проникват никакви космически лъчи, доказват, че урановите ядра могат да се разпадат спонтанно.

Когато Ферми бяга от Италия в края на 30-те години на миналия век, Алберт Айнщайн ходатайства пред правителството на САЩ да подкрепи финансово неговата изследователска работа върху урана - елемент, който той популяризира като важен нов източник на енергия, но още по-важно, от гледна точка на правителството, би могъл да се приложи за създаването на мощно ново оръжие.

Един ден през 1942год. милиони жители на Чикаго остават в неведение, че се е провел най-опасният експеримент в историята, в един градски спортен стадион - под пейките на Стаг Фийлд. Това била контролираната верижна реакция на разцепване на уранови ядра. Нарича се „контролирана“, когато един неутрон от всяко разцепване после поражда друго разцепване. Но когато се случи многократно разцепване, реакцията се ускорява с катастрофална скорост, в рамките на милионна част от секундата, произвеждайки експлозия.

За щастие на Чикаго, изчисленията на Ферми били вярни: верижната реакция продължила 28 минути и след това била спряна. Ако е имало дори и най-малката грешка, градът е щял да бъде опустошен заедно с жителите му.

След този успех, Ферми и други участващи изтъкнати учени били отведени в центъра за изследване на уран в пустинята в Лос Аламос и техните по-нататъшни експерименти били забулени в тайна, т.е. до 1945год., когато светът стана свидетел на ужаса от смъртоносно ново оръжие, стоварено върху Хирошима и Нагасаки, отнемайки стотици хиляди животи.

Заедно с атомното оръжие се появи и „мирното“ развитие на производството на атомна енергия. Към 1954год. първата атомна електроцентрала е пусната в СССР. След това се появи първият атомен ледоразбивач, наречен Ленин, при който една малка бучка уран замести хиляди тона нефт или въглища, и Арктика, която след 3 години си пробива път през ледената покривка на Северния ледовит океан, за да достигне Северния полюс.5

Един любопитен факт е, че плутоният, който се получава от уран, в крайна сметка осигурява електрическата енергия необходима на космическия кораб Вояджър”, за да стигне до Уран - неговия космически родител.

 

Радиоактивни места

 

Уранът в метално състояние

За разлика от другите метали, описани в предишни глави, никога не съм виждал метален уран и вероятно никога няма да го видя. Неговото производство и съхранение е пазено под най-строга охрана.

Описан като радиоактивен метален елемент, уранът е със сребристо бял цвят и умерено ковък и пластичен. Той е леко парамагнитен, но е слаб проводник на електричество. Почти толкова твърд, колкото стоманата и с тегло, близко до това на златото, уранът има най-голямото атомно число (92) от елементите, намиращи се в естествен вид на земята (което според ядрената физика означава, че в ядрото има 92 протона). Елементите с по-високо число като нептуний (93), плутоний (94), америциум (95) и т.н., са създадени от човека. Учените спекулират, че уранът е продукт на радиоактивно разпадане на други елементи, съществували някога на земята, които вече не се намират на тази планета.7

Уранът никога не се среща в естествен вид в чистото си метално състояние, а се извлича от многото видове уранови руди. Познати са няколкостотин от тези минерали, съдържащи уран, и най-богатите от тях са уранинит U02, тъмно синкаво-черния минерал пехбленда U3О8, който винаги съдържа хелий, и карнотит. Рудните находища никога не са особено наситени, атипичната руда съдържа по-малко от 0,3% уранинит или пехбленда, така че трябва да се добиват огромни количества руда, за да се получат много малки - и много скъпи - количества уран.

Уранът има 16 изотопа и всичките, с изключение на три, са създадени от човека. Те се разпадат и отделят алфа частици, които образуват изотопи на елемента торий. Най-накрая разпадането на тези изотопи приключва със стабилни изотопи на оловото. Изотопите се описват като атоми на елемент, които имат еднакъв атомен номер, но различни атомни тегла.

Най-често срещаният се нарича уран-238 и той представлява над 99% от естествено срещащия се уран. Следващият най-разпространен изотоп е редкият U-235, който в очите на ядрените физици е едно от най-важните вещества в света по простата причина, че е единственото естествено вещество, което се дели лесно.

Друго вещество, което лесно се дели, е плутоний-239, вещество, получено при бомбардиране с неутрони на U-238. Това означава, че се разцепва на две по-малки ядра с приблизително еднакъв размер, освобождавайки големи количества енергия. (Именно това несиметрично разцепване на урановия атом изследователят Карл Крафт използва като едно от доказателствата си за вихровата, а не ядрената, структура на атома, но тази тема е твърде сложна, за да навлизаме в нея сега.)

Деленето се осъществява чрез бомбардиране на материала, който трябва да се раздели, с неутрони, така че, например, когато ядрото на U-235 абсорбира бомбардиращ неутрон, то може да бъде разцепено на ядро ​​на барий-141 и ядро ​​на криптон-92 или йод-137 и итрий-97, или лантан-143 и бром-90. Възможни са много други комбинации, които се наричат ​​продукти на делене. Деленето е реакцията, използвана в атомните електроцентрали за производство на топлина, за създаване на пара за задвижване на турбините, както и в атомните бомби за създаването на експлозия.

Третият изотоп U-234 се среща естествено само в минимални количества.

След смилане и други процеси, урановата руда се излугва и чрез сложни процеси се превръща в уранил-нитрат, от който могат да се получат уранови съединения или уранов метал. Сред най-разпространените методи, използвани за отделяне на уранови изотопи за медицински, промишлени, военни и промишлени цели, са газообразна дифузия, центрофуги и лазерни техники.

Уранът е много реактивен, толкова лесно се окислява, че в прахообразна форма се възпламенява спонтанно във въздуха. Разлага водата и се комбинира директно с много газове. Макар инертен в алкални разтвори, той реагира с киселини, за да образува уранови съединения, поради което се среща по-често в кисели скали, като гранит, отколкото в базалт. Той се топи при 2070°F и кипи при 6904°F, а химически е свързан с хром, молибден и волфрам.

Уранът е изключително токсичен и химически, и радиологично, поради което унищожаването на урановите отпадъци е един от най-сериозните проблеми, стоящи пред съвременната цивилизация.

„Далеч в безлюдната пустош на източен Вашингтон, при гигантските Ханфордски заводи за плутоний на Комисията по атомна енергия, радиоактивни елементи се надигат в огромни подземни резервоари - море от насъбрана безполезна енергия, което създава постоянни притесния за учените, които неволно са го създали. Този смъртоносен бульон от продуктите на делене, е боклукът на атомната ера.”9

През 1991год. в САЩ са работили 111 ядрени реактора, произвеждащи хиляди галони радиоактивни отпадъци на ден. И къде отиват тези отпадъци? Контейнерите се изхвърлят в морето, където корозират и изтичат във водата, или са заравяни под земята, където остават да замърсяват нашата планета хиляди години напред. Експертите предлагат също така да изпратят контейнерите в космоса или дори в Слънцето! Част от така наречения обеднен уран се използва за облъчване на храната, намираща се по рафтовете на нашите супермаркет; някои се орат в нашите земеделски земи, където се използват за наторяване.

Неотдавнашен доклад посочва, че само сметката за почистване на замърсяването, свързано с отбраната само в правителствените обекти в САЩ, може да се утрои до 12 милиарда долара годишно до 2000 г.

 

Реактивни земи

 

Ядрени храмове на смъртта

Изправени в мрачна изолация като храмове на някаква извънземна и зловеща религия, бетонните куполи и комини на ядрени реактори се издигат зловещо над някога спокойна селска местност. Съвсем основателно гледаме на тях със страх и тревога, особено след катастрофата в Чернобил.

„Познати са ми чувствата на операторите при началото на авария“, пише Грегори Медведев, главен инженер в Чернобил през 70-те години. „В първия миг изтръпвате, усещате пълен срив в гърдите и ледена вълна от ужас...иглите на автоматичните барабани на принтера и на контролните инструменти се люшкат във всички посоки.“10

Ядрените реактори се захранват с обогатен уран или плутоний, който е поставен в ядрото, заедно с „регулиращи пръчици“, направени от материал, който абсорбира неутроните и ги вади от обръщение, за да не създават по-нататъшно делене. Тези пръчки се управляват така, че само толкова неутрони да останат в циркулация, колкото да се поддържа верижна реакция с коефициент на умножение един.

В случай на опасност, пръчъците автоматично се придвижват по-дълбоко в ядрото, поглъщайки повече неутрони и (надяваме се) мигновено да спрат верижната реакция. Енергийните реактори в САЩ използват водата като модератор (именно модераторът забавя неутроните).

Освен енергийните реактори има много по-опасни „развъдни“ реактори, които превръщат U-238, който не е делим, в плутоний-239. При този тъй ироничен репродуктивен жаргон, U-238 се нарича плодовит материал, за разлика от U-235 и Pu-239, които са делими. При реактор за бързо развъждане на течни метали са необходими около 10 години, за да може реакторът да има достатъчно плутоний, за да се зарежда с гориво и да зареди и друг реактор. Развъждането трябва да започне с U-235 и ядрената индустрия сигурно се тревожи, че ако реакторите, които не са репродуктивни, изразходят всичкия U-235, няма да остане нищо за започване на размножителния цикъл.

При някои размножители не се използва модератор, защото именно бързите неутрони превръщат U-238 в плутоний. Водата не може да се използва за пренасяне на топлина от ядрото, както при конвенционалните реактори, защото това би забавило неутроните, така че вместо това се използва течен натрий. Натрият е ефективен проводник на топлина, но изгаря при контакт с въздух или вода, става силно радиоактивен от бомбардировката с неутрони и е непрозрачен, което прави невъзможно техническите специалисти да виждат какво правят при смяна на гориво или други действия в ядрото. Охлаждането става по-трудно за контролиране и аварии като разтапяне са по-вероятни, отколкото при конвенционалните реактори. Тази непрекъсната опасност е цената, която заплащаме за нашия ток всеки път, когато се включим в националната електрическа мрежа.

Урановите земи

Въпреки че е едно от най-търсените вещества на земята, уранът не е рядък минерал и всъщност е по-изобилен от такива „често срещани“ елементи като живак или сребро. Но в повечето скали концентрацията на уран е само няколко части на милион.

Водещите запаси на руда се намират в САЩ, Канада, Южна Африка (където уранът се произвежда като страничен продукт от златната индустрия), Чехословакия (първоначалният източник на по-голямата част от световния уран), Заир (чиито резерви са на практика изчерпани ), Австралия и Франция. Подробности за запасите на уран в други комунистически страни се намират по-трудно.

В САЩ уранът се добива широко в югозападните пустини на щата Юта, Ню Мексико, Аризона и Колорадо, известна като Зоната на четирите ъгъла. Това е свещена земя за индианците Навахо и Хопи, които смятат нейния център - Черна планина - за едно от най-свещените места в света. Тяхната традиция включва безгранично уважение към Великия Дух и към всички живи същества. Животът в хармония с природата е от най-дълбока ценност и те отправят молитвените си церемонии от песен и танц за балансирането на природата в света. Тези мирни хора, обаче, намират земята на предците им тъй опустошена, откакто започнаха да се добиват уран и въглища, че се страхуват, че религията им и дори собствения им живот ще бъдат разрушени.

Според пророчеството на Хопи, изписано на скала и предавано от поколение на поколение, Великият Дух е предупредил, че скритите ресурси не бива да се вземат от земята, докато хората не се научат да ги използват за мирни цели. Преди всичко, те никога не трябва да се използват за война или разрушителни цели.12

Хопи и Навахо не са и подозирали, че уранът, използван в атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, е добиван на тяхна земя. Японците обаче не бяха единствените жертви. През 50-те години в Невада са проведени общо 119 атмосферни ядрени опита, взривове, които озариха небето чак до Лос Анджелис. Около 200-300,000 опитни зайчета - американски войници – са били изложени експериментално на радиоактивни отпадъци. Можем само да гадаем колко ли от тези „атомни войници“ са все още живи днес.

За да получи въглищата и урана на Индианската земя, правителството я обяви за зона на „национална жертва“ и през 1974год. Конгресът на САЩ прие законопроект за принудителното преместване, буквално културен геноцид на хората, които са живели там в продължение на хиляди години. „Новите земи“, които им предлагат в замяна, са замърсени от една от най-тежките радиационни аварии в историята на САЩ, когато през 1979год. хиляди тонове радиоактивна вода и утайки взривиха дига и изтекоха в Рио Пуерко; тя се влива в Рио Гранде, която след това продължава до Мексиканския залив.

Много Навахо нямаха друг избор, освен да работят за многонационалните компании, които не ги информираха за опасностите, свързани с добива на уран. Работещите в мините се раболяват и продължават да боледуват от рак, силно радиационно облъчване и дихателни болести.Чувствах се така, сякаш имах атомни бомби в белите си дробове“, казва един миньор малко, преди да умре.12

Процесът на извличане на уранов диоксид от рудата за получаване на пречистен уран създава големи количества радиоактивни отпадъци, тъй като цял тон руда трябва да бъде преработен, за да се получат само 10 грама уран. Около 280 милиона тона радиоактивни отпадъци са оставени по земите на Навахо до 1990год. Духащите пустинни ветрове разпръскват праха върху огромна площ, замърсявайки земята, животните и хората. Мнозина се разболяват, поразени от рак и други заболявания и което е още по-зловещо, все повече жени раждат деформирани и умствено изостанали бебета.

Но добивът продължава. Правителството обяви тази земя за отчуждена и планира 1000 мини и 10 преработвателни предприятия да бъдат в експлоатация до 2000год.

Зелените мравки сънуват

Австралийските аборигени също са свидетели на съсипването на най-светите им места от добива на уран и говорят открито за това как уникалната енергийна система, която предпазва и енергизира нашата планета бива унищожена.

Те казват, че когато древните им предци дошли на Земята, те изградили кръг от пирамиди около планетата, за да я защитят ако се случи планетарна катастрофа подобна на онази, запаметена в древния Dream Time” („сънувано време” или „време, през което се сънува” бел.пр.) Те говорят за космически лъчи, които могат да проникнат само на някои места на планетата, космическа енергия, която удря урана и вибрира навън през кръга. Ако това бъде прекъснато, Земята ще остане без защита.

Приказката за Зелените мравки, които сънуват, разказва за едни зелени мравки, които живеят под земята в районите на урановия пояс. Те се считат за канибали и не бива никога да бъдат обезпокоявани. Аборигените са знаели, че ако се позволи на тази отрова да изплува от земята, тя ще зарази и убие хората.

Но, както казва Лорейн Мафи Уилиамс, една говорителка на Аборигените, „мините вече са открити, направили са огромни зеещи дупки в земята и оттам се издигат изпарения. Земята около тези мини е мъртва, няма никакъв живот, нищо. Когато космическите лъчи се появяват в определен момент, няма останал никакъв уран, който да ги поеме.”13

За хора така тясно свързани с природата е ясно защо уранът трябва да остане в земята. Той има жизнена функция за организма на нашата планета и когато бива разбутан, се превръща в смъртоносна отрова. Както казват Хопите: „...земята е като част от тялото ни. Тя е нашата майка. Енергийните ресурси тук принадлежат на земята, те са органите на майката земя. Нужно е земята да запази органите си здрави.”12

Това схващане е изразено отново, макар и по друг начин, от учения и философ д-р. Уолтър Ръсел в книгата му „Atomic Suicide” („Атомно самоубийство” – бел.пр.): „Тези така наречени смъртоносни радиоактивни отрови всъщност подготвят почвата за живот, зависим от кислородa, посредством създаването на безброй милиарди микроскопични експлозии в скалните образувания под земята, за да се освободи вода и други необходимости за човешкия живот и растителност ...Едва когато ги изкопаем изпод земята и кондензираме тонове безобидна скала до унции смъртоносен свободен метал, като например уранови купчини, ние правим земята необитаема.”9

Невидимият убиец

„Образованието за биологичните ефекти на ядрената радиация

е абсолютно необходимо условие,

за да оцелее човешката раса.“

Д-р Ралф Лап

Какво е радиоактивността, този мълчалив и невидим убиец? Не е свойство уникално за урана, както обикновено се предполага. В края на миналия век Льо Бон демонстрира, че „спонтанната радиоактивност на някои вещества, като уран и торий… в действителност е универсално явление и основно свойство на материята.“ Цялата материя е радиоактивна, цялата материя излъчва невидими частици, които пътуват с огромна скорост, като алфа, бета и гама лъчи и цялата материя е в процес на разпадане, превръщайки се в други елементи, които накрая губят материалните си качества и се връщат в „нематериалния етер“ като енергия.6

Както отбелязва друг известен изследовател д-р Т. Хенри Морей, „при еволюцията на материята и еволюцията на силите, материята непрекъснато се променя в енергия, а енергията непрекъснато се променя в материя.“м Те са, както твърдят древните алхимици, две форми на едно и също нещо.

Частиците, излъчвани при радиоактивен разпад, описват различни етапи на разпадане на материята, която става все по-фина, докато се превърне отново в чиста енергия. Радиоактивният процес създава „излъчване“ според Льо Бон, която е „посредник между материалното и нематериалното... между материята и етера.“ Това излъчване поражда алфа лъчи, положителни йони, движещи се с невероятна скорост, които превръщат въздуха в проводник на електричество; след това и бета лъчи, описани като отрицателни електрони с по-голяма сила на проникване, което им позволява да произвеждат фотографски ефекти; и гама лъчи с още по-голяма сила на проникване, за които се казва, че са подобни на рентгеновите лъчи,” и които изглежда представляват една от последните фази на разпадането на материята преди окончателното й връщане в етера.” 6

Обикновено унищожаването на материята става толкова бавно, че е незабележимо за нас, но при вещества, наречени радиоактивни, и които са изкуствено произведени, като уран или плутоний, разпадането е спонтанно и изключително бързо.

Както го описва Ръсел: „Всяко нещо в природата обикновено умира като бавно излъчва топлината си.” Но „радиоактивността е екслпозивно бързият принцип на смъртта… Атомното делене помага на материята да избухне моментално, вместо да се разпада през дълги периоди от време.” Това е в съответствие с астрологичното виждане за Урановите енергии, при които се наблюдава, че винаги ускоряват ритмите в природата.

Нощта на живите мъртви

Силно радиоактивните метали са мъртви и гниещи тела, които тровят и замърсяват всичко, с което влизат в контакт - може би несъзнателно усещане, вдъхновило такива ужасяващи култови филми на ужасите като „Нощта на живите мъртви”. Подобно на трупове, мястото на тези вещества е под земята, защото когато са взети от естественото им място и пуснати на свобода в света, тогава кошмарът няма край.

Това стана трагично ясно за много хора по света, включително хората от Палау, чиито острови в Тихия океан още вонят на отровна радиоактивност, дължаща се на ранните опити в САЩ, дори когато целият горен почвен слой беше отстранен; особено за жените, които след девет месеца тревожна бременност са родили това, което наричат ​​„брадавици“, тъй като тези буци недиференцирана тъкан нямат дори далечна прилика с човека, защото земята, водата и растителността са толкова замърсени. Или като някои хора от аборигенски племена, на които, след като провели ядрените си опити в отдалечените пустини на Австралия, британците им раздали гумени ботуши, които да ги предпазят от отровените земи на предците им.

Клетките на репродуктивните органи са особено уязвими към радиоактивни елементи, особено стронций-90, който причинява генетично увреждане, деформации при раждане и мутации. По-близо до дома, неотдавнашна статия във вестник описва тревожно високия брой изследвани мъже студенти в САЩ, които се оказали импотентни. По странен обиколен начин това сякаш е ехо от мита за Уран, който е бил направен импотентен от Гея, отмъщението на Земята. Казват, че от кръвта на Уран, смесена с морска пяна, се раждат отмъщаващите Фурии, но любопитно е, че там се ражда и красивата Афродита, богинята на любовта.

Ръсел е казал, че: „Радиоактивността е човешкото откритие за това как човешката раса може да умре бързо и да не може да възпроизвежда своя вид в продължение на много дълги векове.“ Той предупреждава и за предстоящи още по-сериозни опасности. „Най-голямата опасност е радиоактивността, която се натрупва на височина от 8 до 12 мили. Изглежда това се игнорира. Горната атмосфера вече е наситена със смъртна радиоактивност, която все още не ни е изпратила сметката си. Постепенно обаче този момент наближава и след век ще трябва да се разплащаме, дори и още днес да прекратят плановете за атомна енергия.“

Тук отново се натъкваме на древния Уран, известен още като Надвисналите небеса15, „генеративната сила на небето, която опложда земята с топлината на слънцето и влагата на дъжда.” Но сега ярките надвиснали небеса са заредени и радиоактивни облаци се сипят безшумно „малко по малко…при дъжд и сняг и роса, върху земята, реките и морето“.

Д-р Вилхелм Райх също описва как чистата пустинна атмосфера станала сива и безжизнена, заредена със Смъртоносна оргонна енергия (Deadly Orgone EnergyDOR, бел.пр.) веднага след провеждането на ядрени опити.16 И никъде не е безопасно. От снега на Антарктида до люцерната в полетата на Уисконсин, навсякъде са открити следи от радиоактивен стронций. Пророчеството на Хопите също предупреждава за катастрофалните резултати, ако уранът бъде взет от свещените земи с лоши намерения.

„Така че започваме да наблюдаваме повече земетресения, промени в сезоните, сурови зими, силни суши, или например силни ветрове, убиващи хора и унищожаващи имущество, и порои причиняващи голями наводнения, а може би планини, чиито върхове избухват, земята да потъва, и най- накрая светкавици ще започнат да удрят хората, защото не са следвали закона на Великия Дух... Сега се намираме на последния етап, както е предсказано от Великия Дух.”11

Фактите говорят сами за себе си. Земетресенията, наводненията, сушите и големите бури... всички те се увеличават - дори случаен зрител на новините не може да не забележи. Очаква се най-малко 15 милиона души да умрат от глад и болести в Африка през следващата година поради суша. Подземните ядрени изпитвания замърсяват огромните подземни водни запаси в пустинята, и въпреки че учените казват, че „няма връзка“, рояци от земетресения разтърсват планетата в дните, дори часовете, след тези гигантски подземни взривове. Има съобщения за повече смъртни случаи от земетресение през 1990 г., отколкото през цялото десетилетие на 1980-те. Една завладяваща книга „H-Bombs Have Us Quaking” („Водородните бомби ни карат да се тресем” – бел.пр.) подробно описва големите размествания на земята, последвали атмосферните опити от 50-те години. Съвсем основателно авторът нарича ядрената енергия „научната религия на смъртта“.17

Алхимия и науката за сенките

Древната алхимична традиция с нейните метални и планетарни съответствия е дълбока наука за трансмутациите, която се отнася както за съзнанието, така и за материята, описваща живота и смъртта, и обновяването на живота като една непрекъсната метаморфоза. Но докато тази благородна наука търси лечебния еликсир на живота, упадъчната наука на сенките и на ядрените технологии донесе нещастие и смърт на планетата, хвърляйки сянка върху нашите деца и техните потомци за хиляди години напред.

Крайният продукт получен при разпада на уран, е олово, докато алхимията започва от оловото като основен метал, който бива пречистен и в крайна сметка се превръща в злато - символа на духовното съвършенство. Откриването на уран и последвалото негово използване във военните и ядрените технологии необратимо промениха хода на човешката еволюция. Към пропастта се отвори портал и човечеството несигурно пази равновсие на ръба.

В окултната кабалистична традиция планетата Уран се причислява към 11-та сфера на космическото Дърво на живота, „фалшивата“ сефира, наречена Даат и Портата към бездната. Тук се намира познанието за смъртта, едно внезапно и експлозивно познание, когато чернотата на бездната бива озарена от светлината на избухнала светкавица.

Даат е призракът, сянката на реалността, както пише окултистът Кенет Грант; това е мястото на пресичане на прага или „връщане обратно към източника на Небитието… тъй като Даат е портата към бездната, тя е едновременно мястото за навлизане в нумена (Термин, въведен от Кант, който в противоположност на феномен означава схващана само чрез ума същност, нещото само по себе си Бел.пр.), така и за изхода в света на явленията; с други думи, тя е вратата към проявляването на непроявеното.“18

Тук се крие тайната на двойствеността, търсена от учени на етера като Льо Бон, които показаха, че „материята не е вечна, че представлява огромен резервоар от сили и че тя изчезва, като се трансформира в други форми на енергия, преди да се върне към това, което за нас представлява нищото.”

В човешкото тяло сферата на Уран съответства на фината енергийна чакра наречена Висудда, в областта на гърлото. Тук е източникът на Словото, „творческата сила на мистичния Звук, който според старата индийска традиция, прониква във всички пространства”, концепция отекнала в думите на Морей, който пише: „Там, в самата си основа, материята се състои от електрически заряд, който управлява самото движение на планетите и слънцата. Считам гама лъчите или радиоактивността за електрическо явление, само че с различни вибрационни честоти. Следователно, ако се създаде звуково трептене, звуково трептене, съществуващо в сферите отвъд светлинните лъчи, човек ще бъде в хармония с вибрациите на Вселената, енергията, която идва непрекъснато на земята, осцилираща напред и назад в определено звучене.”14

Най-висшите науки за урана ясно показват, че безкрайно малките частици на материята се подчиняват на същите универсални закони, простиращи се от атомното пространство до планетарното и звездното пространство. Със протягането на човешкото съзнание все по-нататък към отдалечените райони на Слънчевата система, ние срещаме нови потоци от космически енергии, извънземни излъчвания от дълбините на космоса... и независимо дали сме наясно с това или не, и ние биваме преобразени и променени в нова форма на живот.

URANUS REFERENCES

  1. Astrology Karma and Transformation, Stephen Arroyo, CRCS Publications WA, 1978
  2. The Voudon Gnostic Workbook, Michael Bertiaux, Magickal Childe, Inc. N.Y., 1988
  3. The Sirius Mystery, Robert K.G. Temple, Futura Publications Ltd., London, 1976
  4. Uranus and Neptune — The Distant Giants, Eric Burgess, Columbia University Press, N.Y., 1988
  5. Tales About Metals, S. Venetsky, Mir Publishers, Moscow, 1981
  6. The Evolution of Matter, Dr. Gustave Le Bon, BSRF, Garberville CA
  7. CRC Handbook of Chemistry and Physics, 70th Edition, 1898-90, CRC Press, Inc., Boca Raton, Florida
  8. The Ether and Its Vortices, Carl Frederick Krafft, BSRF, Garberville CA The Structure of the Atom, Carl Frederick Krafft, BSRF, Garberville CA
  9. Atomic Suicide, Dr Walter and Lao Russell, University of Science and Philosophy, Waynesboro, Virginia, 1957
  10. The Truth About Chernobyl, by Gregori Medvedev. Book review in The Economist. 27 April 1991, London
  11. McGraw-Hill Encyclopedia of Science and Technology, Vol 19. McGraw-Hill c. 1987
  12. Hopi Prophecy, video presented by Land and Life, Japan, Produced by Kiyoshi Miyata
  13. Living Sphere Magazine, Vol I, BSRF, Garberville, CA
  14. Radiant Energy, Dr. T. Henry Moray, BSRF, Garberville, CA. First published 1907
  15. Dictionary of Classical Mythology, J.E. Zimmerman, Harper and Row, N.Y., 1964
  16. Contact with Space, Dr Wilhelm Reich, Core Pilot Press, N.Y., 1957
  17. H-Bombs Have Us Quaking, Thurman C. Dibble, BSRF, Garberville, CA.
  18. Nightside of Eden, Kenneth Grant, Federick Muller Ltd., London, 1977

 

Превод: Ати Петрова