Няма съмнение, че много от дневните преживявания се повтарят по определен начин в нашите сънища. Това е общоизвестно, макар нещата да не са така прости, както обикновено се представят. Начинът, по който в съня се представя случващото се в реалността, е своеобразен и интересен.
Рудолф Щайнер обръща внимание на факта, че обикновено в съня виждаме тези неща, които са преминали през нашето дневно съзнание незабелязано. Например, получаваме писмо и много внимателно го четем. В подсъзнанието си може да съпровождаме това четене или с лека симпатия, или с антипатия по отношение на написаното. Следвайки това, през нощта в съня можем да видим не съдържанието на писмото, а по-скоро този, който го е написал, във връзка с нашето приемане или отхвърляне на написаното. „Затова ние действително трудно можем да разберем сънищата, тъй като в тях навлиза много от онова, което дневното съзнание изобщо не отчита...”, - казва Рудолф Щайнер.* /*Rudolf Steiner: "Anthroposophische Lebensnahen", 3. Vortrag vom 2. April 1918. GA Bibl. Nr. 181/. Всеки ден ние преживяваме стотици и хиляди впечатления, но много малко от тях навлизат в нашето съзнание. Тези незабележими впечатления, имайки предвид цялата краткотрайност на тяхната проява, стават част от нашите преживявания, като се впечатват в дълбоките, подсъзнателни слоеве на нашите души. Именно тези отпечатъци се надигат през нощта и се проявяват в нашите явни сънища, съдържайки нещо от своя базисен смисъл. Многобройните експерименти, особено тези, които провежда Пьотцл, потвърждават това наблюдение. /*O. Pötzl: "Еxperimentell erregte Traumbilder in ihrer Beziehung zum direkten Sehen", Z. Neur. 37. 3/4. 1917/
По-късно Леонард отбелязва тези резултати, като ги пояснява с многобройни примери. Някои от тях могат да бъдат представени. «След като през деня ме срещна познато дете, през нощта в съня си аз виждам цялото семействто на това дете, но самото него не виждам. Родителите и неговите четири братя и сестри седят около масата, липсва точно това дете, което видях предишния ден... На следващия ден имам важен телефонен разговор, после в съня аз отново звъня. Медицинската сестра идва при мен и ми казва за звъненето. Отлично виждам и разпознавам медицинската сестра. След като се събуждам в главата ми идва мисълта, че аз отдавна-отдавна не съм виждал тази медицинска сестра. Правя запитвания и установявам, че става дума за медицинската сестра, която не е на работа в момента, а вече две седмици е в отпуска. Всички останали 16 сестри аз съм виждал в последните два-три дни, най-малко един път... През деня виждам катеричка и се изненадвам, че тя изобщо не се страхува от мен; след това си помислих доколко успешно една котка може да лови катерици. В нощта, която последва, сънувах котка, която преследва мишка, при това видях котката неясно, като «периферен» образ в съня, а мишката – напротив, като централен и много ясен образ.»
Леонард нарича образа на котката «периферен» образ на съня, а образа на мишката «централен». Много интересно е това, че тук, така както и в другите сънища, централното впечатление отпада, а на негово място навлиза заместващ образ. Катеричата се заменя с мишката, но основната идея се появява в образа на котка, която преследва мишката. По подобен начин родителите стоят около масата заедно със своите деца, но «централният» образ - самото дете, отсъства. Медицинската сестра, която отдавна не е била пред очите ми, заема мястото на тези, които са видяни предишния ден.
Това е фундаментално наблюдение, което може да направи всеки, ако проследи своите сънища. Леонард показва, че са необходими от 10 до 30 дни преди да дойде моментът, в който централното дневно преживяване да се появи в съдържанието на съня.
Различни чувства в различна степен вземат участие в създаването на съдържанието на сънищата. Също така не може да има съмнение в това, че нашите пространствени наблюдения предоставят основното съдържание на сънищата ни. Ние виждаме пейзажи, хора, движещи се и променящи се обекти. Но тези обекти рядко са придружени с шум, тон или музика. И ние почти никога не чуваме свистенето на вятъри или звъна на камбани. Случва се да възприемаме изговорена дума, но и това не е толкова често. Възприятията за мирис и вкус, и преди всичко – за мирис, почти никога не се появяват в съня. От друга страна – възприятията за допир, възприятието за топлина, студ или натиск, са много чести.
В съня различните сетивни възприятия почти никога не се смесват помежду си. Те не се преплитат така, както в нашия дневен живот. Сами по себе си представляват разделени преживявания, и това отделяне и разпад се явяват, наред с други неща, причината, поради която нереалността на нашите сънища е толкова очевидна.
През деня виждаме дадено нещо и в същото време можем да го докоснем. Този двоен опит ни дава убеждението в истинността и реалността на това нещо. Възприятията за допир, за тон, шум, топлина и студ се явяват основата за преживяването на действителността в дневния ни живот.
Сънищата са само образи; те се появяват и изчезват като фантастично видение и доста рядко можем да ги докоснем или да чуем техния тон или глас. Само в онези сънища, които се появяват преди самото пробуждане, осезателните и звуковите възприятия излизат на преден план. Директните сетивни възприятия, обаче, влизат в царството на съня. Звънящият будилник или натискът на смачкан чаршаф, който ни пречи, може да прекъсне съня ни.
Евалд* смяташе, че зрителните сънища са свързани със състоянието на дълбок сън, докато звуковите сънища често се появяват при заспиване или малко преди събуждането. /*G. Ewald: "Über das optische Halluzinieren im Delirium und in verwandten Zuständen". Mschr. Psychiatr. 7.1.1929./ Почти съм сигурен, че звуковите и осезателните сънищни преживявания в действителност винаги идват от директните сетивни възприятия. Същото се отнася и за преживяванията на вкус и мирис.
Друго наблюдение, което се прави доста често, е от голямо значение за разбирането на съдържанието на сънищата. Сънищата обикновено са безцветни. Някакъв очевиден цвят във връзка с образите на сънищата може да се различи изключително рядко. Тези образи дори не са сиви, черни или бели, те са просто безцветни, като здрачаващ се пейзаж в мъглива, облачна нощ, осветена от луната. Бихме могли абсолютно точно да възприемем „централните” обекти на сънищата, но не виждаме очертания и форми. По-скоро тези жестове на образите и фигурите, и начините на тяхното движение, са тези, които ни впечатляват и чрез които познаваме тези образи.
Ако насън видим див кон, тогава в много по-голяма степен ние разбираме неговите движения, скоковете и галопа му като действителна форма на тялото му. Когато видим приближаваща се змия, откриваме страх от появата й, особено от езика, който се движи в устата й, но не забелязваме нито цвета, нито формата й.
Съществуват обаче сънища, които имат специален цвят и Леонард ги визира. Той открива, че точно такива цветове се явяват повторения на възприятията от предишния ден, и доказва това с убедителни примери.
Колкото повече се засилва символичният характер на съня, толкова по-цветен става той. По отношение на съдържанието на сънищата дори можем да наречем това правило.
Ако сега се опитаме да свържем тези различни наблюдения помежду им и да направим някои изводи от резултата, тогава можем да установим следното: сънищата обикновено са безцветни. Те се появяват под формата на образни впечатления, в които „централната” тема е заобиколена от съпътстващите я „периферни” явления. „Периферните" образи, като правило, се свързват с преживяванията от предишния ден, които не достигат директно до активното ни съзнание. „Централната“ тема показва впечатленията, получени преди време. Други сетивни впечатления, като осезателни, звукови, топлинни и т.н., обикновено са преки преживявания, които преминават прага на съня и водят до промяна в състоянието на съзнанието; започваме да се събуждаме.
Благодарение на разглеждането на това явление, можем да кажем, че съдържанието на сънищата се плаши от всякакви сетивни усещания. То избягва цвета, формата, очертанията и се появява по-скоро в неясни впечатления, отколкото в обективни образи. Ако разгледаме голям период от време, лежащ между зрителното впечатление и неговото повторно появяване насън, можем дори да кажем, че образите, които изскачат в съня, губят почти всички свои сетивни качества.
Когато видим насън някакъв цвят (бял сняг, жълто пиленце, зелени завеси и др.), или прехвърляме непроменен в съня си цвета от предишния ден, или се появяват стари спомени, свързани с особени чувства. Цветът от предишния ден е все още напълно свеж в нашето сетивно преживяване и се появява насън като някакво друго сетивно възприятие. Цветът, подчертан от чувството, не може повече да се освободи от силната си връзка и следователно се издига като определено сетивно възприятие.
Сега ние започваме да разбираме, че съдържанието на сънищата е изплетено от особени духовни качества. Това преживяване е лишено от тези свойства, които му предават нашите чувства. В определени случаи тези качества могат да се присъединят към съдържанието на сънищата или чрез факта, че те проникват непосредствено през прага на съня в сферата на сънищата, или по друг начин, принудени от силата на чувствата. Съдържанието на сънищата, обаче, е свободно от качествата на тези чувства.
Ако това е така, следващото, което трябва да попитаме, е: какъв вид образи се появяват насън? Могат ли да се сравнят с нашите спомени? Или са едно и също нещо? Ако не, от каква субстанция са изградени? Но преди да се обърнем към тези проблеми, трябва да разгледаме други факти, имащи особено значение.
Из "За човешката душа", Карл Кьониг
Превод: Дорина Василева
Следва: Големина на сънищата