ОЛОВО – Тежкият метал на Сатурн
„Беловласият Сатурн, безмълвен като камък.”
Кийтс
От седемте древни планети Сатурн е най-външната, описваща със своята самотна орбита границата на нашата Слънчева система, бележейки прага между човешкото съзнание и безкрайните незнайни пространства отвъд. Така Сатурн управлявал планетарния пантеон преди да бъдат открити по-късно Уран, Нептун и Плутон, чиито влияния са внесли несвойствени /нехарактерни/ промени в човешката сфера.
В митологията Сатурн, с чието име е наречена планетата, още през 4 век пр. н. е., е бил древноримски бог, идентифициран също така в по-ранен период с гръцкия бог Кронос, който е най-младият от титаните - чудовищните деца на небето (Уран) и Земята (Гея). Мразен от баща си, който заточил децата си в пещера под земята, Кронос, за да му отмъсти, влиза в заговор с майка си Рея. Той кастрира баща си със сърп и заема мястото му като владетел, но на свой ред става безмилостен тиранин. Предупреден, че собствените му деца един ден ще го детронират, той ги изяждал още при раждането им. Само синът му Зевс избягал и след дълга битка победил Кронос и жестоките хтонични сили на Титаните, които били прогонени в подземния свят.
Фигурата на Кронос - или Сатурн - продължава да присъства в народното въображение: мрачният жътвар на души с косата си, скелетът „човек от кости“, който е Смъртта. Докато Юпитер, или Зевс, е бил бог на светлината, Сатурн въплъщава всички тъмни сили, както и тежестта на земята.
СИВИЯТ, МРАЧЕН БЛЯСЪК НА ОЛОВОТО
Оловото, металът на Сатурн, в старите окултни и алхимични традиции е плътен и тежък, мек, но крехък и лесно се чупи при разтягане. Въпреки че оловото лесно се разтапя до сребриста течност на топлината от огъня на свещ, когато се втвърди лъскавият му блясък скоро избледнява до сив мрачен оттенък. Това е металът, при който са най-силно изразени земните сили, главен сред тежките „неблагородни“ метали. Оловото не притежава никаква влажност, никаква живителна вода - носителка на искрата на живота. Вместо това оловото олицетворява твърдостта на смъртта.
Чистото естествено олово е изключително рядко, то най-често се среща под формата на рудата оловен сулфид, също наричанa галенит. Най-големите находища са разположени в северното полукълбо, в Северна Америка, Европа, в Испания, Германия и Белгия, Австралия и Азия.
Оловният сулфид е плътен, мрачен, сребристо-сив минерал. При него тежестта на оловото е покорила ярката летлива сяра и я е оковала в праисторическа скала. И все пак, ако вземете парче олово в ръка, на пипане то е изненадващо меко и топло. Както пише Рудолф Хаушка: „ако човек продължи да го изучава по-подробно, ще опознае една друга, много важна страна на оловото, която няма нищо общо с тежестта: огънят, който се крие в дълбините му.“ 11
Освен оловен сулфид има и много други оловни руди като кроконит и вулфенит, яркочервени и жълти руди, които искрят с вътрешен огън. Бялата оловна руда разкрива „скрития огън чрез своята форма… мрежа от искрящи пластини ла̀мини. Прилича изумително много на структурата на кост. Така оловото обединява две много силни контрастиращи сили: твърда тежест и съживителен вътрешен огън.“
Това виждаме и в тясната връзка на оловото със среброто; винаги го откриваме заедно със сребро и по време на процеса на топене по-голямата част от оловото се изпарява, за да остави след себе си маса течно сребро, покрито само с тънък слой олово.
Скритият огън на оловото се вижда и в оловните кристали (силикати), които искрят с диамантен блясък при рязане, поради високата способност на кристалите да пречупват и разпръскват светлината. Докато сребърните соли са чувствителни към светлина и се използват широко във фотографията, „оловните соли не се променят от светлината; те я променят, като я свързват интензивно с тъмнината в собствената си субстанция.“2
Оловото е познато и използвано от хиляди години: от египтяните и асирийците, от гърците и етруските, които са използвали среброто, извлечено от оловни руди, и от китайците и римляните, които са правили монети от олово. В древна Италия оловото е било използвано от римляните в техните обширни акведукти. Установено е, че оловните тръби за вода, разкопани след 2000 години, все още са в отлично състояние, въпреки че по-ранните дървени тръби или каменни канали са далеч по-полезни за здравето, както отбелязва „водният вълшебник“ Виктор Шаубергер. Съществуват сведения за това, че император Тит е имал около 50 000 роби, работещи в испанските му оловни мини.
Тъй като издържа много добре на атмосферни условия, през Средновековието оловото е било използвано за строеж на покриви и резервоари за вода и е било смесвано с калай, за да се получи често срещаната и много полезна сплав, известна като пютър.
Друга, по-езотерична, употреба на оловото е описана от Мели Уйлдерт в Metal Magic 3 като част от стар холандски обичай. В навечерието на Нова година хората топели олово и го изсипвали в чаша студена вода, а от формите, които се образували при втвърдяването му, гадаели бъдещето за следващата година. Сатурн, планетата на оловото, отдавна управлява знаменията и поличбите на съдбата.
Днес оловото има широка употреба. Защитните свойства на неразтворимите, стабилни оловни съединения са особено ценни като покритие за кабели, вани, резервоари, котли и др. в химическата промишленост. Оловните бои се използват за защитно покритие на други метали, а ковкостта на оловото го прави незаменимо при ламинирането и производството на оловни плочи. Използва се в батерии и акумулатори, за оръжия и боеприпаси (още от едно време за оловни пелети за пушки), както и в текстилната, керамичната и пестицидната промишленост.
Но според последни данни в Съединените щати има тревожна епидемия от отравяния с олово - от промишлено замърсяване, люпеща се боя и наситен с олово прах. „Преди 1950г. американските градове буквално са били заляти с олово“, съобщава „Сан Франциско Хроникъл“ (23 август 1991г.) - отровно наследство, от което сега страдат милиони хора, особено малките деца. Добре известно е, че приемът на олово в минимални количества редовно и за дълги периоди от време води до хронично натравяне и увреждане на нервите и мозъка. Въпреки че сега е забранено в повечето бензини, противоударното съединение оловен-тетраетил, силно рекламирано от петролните компании през 20-те години на миналия век, продължава да бъде основен източник на замърсяване с олово, въпреки предупрежденията на здравните власти.
„Половин век пушеците от автомобилни газове са посипвали американските градове със слой наслагваща се отрова. Около 800 милиона паунда (ок.360 милиона кг. - бел.пр.) олово са изхвърлени в небето над Калифорния, три четвърти от тях от олово в бензина.” Счита се, че в почвите на САЩ все още остават 4 до 5 милиона метрични тона бензиново олово.
В експерименти, вдъхновени от Рудолф Щайнер, като демонстрация за ефекта от оловото върху някои формобразуващи сили при растения, отглеждани във въздух, съдържащ оловен тера-етил, се появили изменеия в клетките на стъблото – те покълнали с хипер-активна жизненост в началото, но умряли преждевременно.
ИЗНЕНАДВАЩАТА ТОПЛОТА НА ОЛОВОТО
Въпреки смразяващата репутация на оловото, то е тясно свързано с топлината, както беше споменато по-горе, като се топи при топлина на пламък на свещ при 327 °C и се изпарява при 1555 °C. Вилхелм Пеликан 2 отбелязва, че: „Въпреки че е твърд при нормални условия, той е толкова силно свързан с топлината, че се държи така, сякаш постоянно се намира на самия ръб на твърдостта.“, още един пример за ролята на олово-Сатурн като пазител на границите.
Оловото е изключително мек метал, лесно се драска с нокът, издърпва се в тънка тел или се кове до тънкостта на хартия. Можете да рисувате с олово, откъдето произтичат и първите ни оловни моливи. Освен когато силно се охлажда, от всички метали той е най-слабо проводим на топлина и електричество и въпреки че може да бъде описан като муден, при температурни промени той се разширява и свива енергично.
Сивотата /притъпеността/ на оловото се разпростира и до неговия резонс: „Когато докоснем звучащ обект с олово, звукът веднага замръзва, всички вибрации секват.“ Това е последният метал, който бихте свързвали с музикални инструменти, освен може би в бронзова сплав, за придаване на по-голяма дълбочина на камбанения звън. При все това, оловните кристали притежават най-чистия звук, тъй като светлинните сили на силициевия двуокис преодоляват притъпеността на оловото и чрез звука отключват неговата тайнствена вътрешна красота.
Но в своето химическо съществувание оловото се втвърдява - или се утаява, в неразтворими съединения - повече от всеки друг метал, въпреки че се комбинира лесно с други елементи и лесно образува сплави. Този утаяващ се или калциращ характер на оловото може да се сравни с калциевите минерали, на които силно наподобява, и наистина е любопитно, че оловни руди често се срещат във варовикови образувания.
ОЛОВО И РАДИОАКТИВНОСТ
Защитните екраниращи свойства на оловото, споменати по-рано, са безценни при използването на този метал като бариера срещу рентгенови лъчи и радий в болниците, а изключителната плътност на оловото осигурява добра изолация срещу радиацията в производството на ядрена енергия.
Както в макрокосмоса сферата на Сатурновата орбита обгръща Слънчевата система и предоставя на Земята предпазен щит срещу проникващата отвъд космическа радиация, така оловото на земята ни помага да се предпазим от отровните лъчи на ядрените храмове на смъртта и други източници на радиация, които човекът е стоварил върху планетата.
Самото олово е много тясно свързано с радиоактивните процеси в природата. Както Сатурн днес е свързан с Времето и Смъртта, така оловото е свързано с разпадането и разлагането на материята, което представлява процес на трансмутация, освобождавайки енергията, заключена в материята, под формата на радиация. В прехода към процеса на разпадане на силно плътните и радиоактивни уран и торий, намираме олово в изключително голям брой радиоактивни изотопи. В последния етап на радиоактивно разпадане, нерадиоактивното олово е „крайното вещество, което не може да претърпи по-нататъшни промени.” Най-голямо е оловното съдържание в най-древните радиоактивни руди – то олицетворява края на един пълен цикъл на живот и трансформация, „крайната субстанция на възрастта и смъртта."
МОТИВИТЕ НА САТУРН, ОТРАЗЕНИ В ОЛОВОТО
Великите природни цикли се въртят и повтарят, концентрират планетарните енергии върху земята, носят живот и растеж чрез силата на Слънцето през лятното слънцестоене, а сезонът на Сатурн е в средата на зимата, времето на тъмнината и смъртта. Зимата е също и сезонът на оловото, както показват експериментите на учената Лили Колиско - времето на най-силно свиване, „когато растителните сили се оттеглят, тогава кристализацията достига своята най-висока точка. Нейната сила покорява дори водата, която се превръща в твърд лед.”4
Разтворите от оловен нитрат постигат най-голямо тегло на кристализация през месец февруари, в сравнение с най-ниското им тегло през летния месец юни. Забелязано е, че в много отношения оловото е противоположно на силите на Юпитер и неговия метал, калая. Докато оловото се свива, утаява и втвърдява, за калай-Юпитер е характерно разширяването. Докато калаят има връзка със светлината, най-активен е през лятото и има афинитет към минерала на светлината - силициевия двуокис, оловото е металът на тъмнината и е свързано с калция и земните сили.
За да проучи връзката, за която отдавна се казва, че съществува, между Сатурн и оловото, Лили Колиско използва разтвор от оловен нитрат, за да проучи формите, получени по време на неговата кристализация преди, по време и след съвпад на Сатурн с Луната. Обикновено оловото кристализира в рамките на определено време, но Лили открива, че в точният момент на съвпада Сатурн-Луна, кристализацията почти винаги се забавя, а понякога разтворът въобще не кристализира. В същото време медните и железните соли остават напълно незасегнати. „Ефектите от съвпада между Сатурн и Луната се наблюдават само в разтвора, съдържащ олово.”
Тръгвайки от резултатите на Лили, друг учен на име Теодор Швенк провежда допълнителни експерименти с кристализацията, за да проучи ефекта на определени планетарни аспекти върху съответстващите им метали. Няколко дни преди, по време и след съвпада на Сатурн с Марс, той изучава формите, получени от разтвор от железен сулфат, оловен нитрат и сребърен нитрат. Както бе казала Лили, в картините, образувани от кристализацията на оловото, не се наблюдават меките и деликатни форми, като тези, например, в снимките на среброто, а по-скоро са тежки и твърди. „Подобно на бръчките на старостта...”, казва тя, „... образуванието прилича на скала, претърпяла процес на изхабяване. Някак си изразява процеса на стареене. Оловото добавя „тегло“ и нещо, което създава впечатление за старост.“5
В деня на съединението съвпада Сатурн-Марс обаче Швенк съобщава, че изведнъж всичко се променило и се появила напълно необичайна картина. Той пише: „Широките, тежки „оловни образувания“ станаха изострени и тесни и по-малобройни; фонът силно почерня.” На следващия ден снимките възвърнали нормалния си вид. 2
РОЛЯТА НА САТУРН В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Тежестта, очевидна в снимките на оловото, е свойствена за Сатурн, където и да го намираме; в тялото Сатурн-оловото е свързано с процесите на втвърдяване и минерализация. При малките деца костите все още растат и се формират от мекия хрущял. Сатурн е този, който ги втвърдява и калцира, или с други думи, извайва постоянната им форма. Отново виждаме оловно-калциевата връзка, тъй като костите са направени предимно от калций, дори формата на костите, също като твърдия ствол на дървото, е изградена от концентрични пръстени, наподобяващи пръстените на Сатурн. При остаряване нормалните калциращи процеси се увеличават, костите стават по-чупливи и „настъпва физическа смърт, защото вече не можем да преодолеем натрупването от втвърдяващи процеси.“
В своята книга Saturn & The Human Organism, Лили и Юджин Колиско отбелязват: „Това, което работи в най-твърдото вещество, в минералите, твърдите вещества, скелета, в земното, свързва Човека със земята, но по такъв начин, че той трябва непрестанно да се стреми да преодолява тази сила. Смъртта отвежда човека физически обратно в земята; духовно тя извежда Човека от земята.“6 След смъртта остава само твърдият минерален скелет; мъртвецът не може повече да се изправи.
Най-трудната и най-костеливата част на тялото е черепът – представете си, например, изключително твърдия и дебел череп на дивото прасе или носорога. Докато фонтанела, меката част на главата на бебето, бавно се затваря през първата или втората му година, детето се научава да се изправя и да пази равновесие между силите на гравитацията и по-рядко забелязваните сили на левитацията. Подробните физиологични изследвания на двамата Колиско разкриват връзка между умението на детето да стои изправено и способността за запаметяване и, че когато изграждането на костната система завършва, в началото на живота, „се освобождават сили, които са тясно свързани с човешкия характер, с моралните, духовните, индивидуални умения на човека.“6
В организма дори малки количества олово са изключително токсични, разрушават храносмилателната система и с напредъка си безмилостно унищожават нервната система и мозъка. Костите са увредени и кожата става сива като олово, жертвите се състаряват преждевременно, отслабват и скоро биват унищожени. Минералните процеси стават твърде мощни, нарушавайки деликатния баланс между силите на живота, които се съдържат в топлината на кръвта, и втвърдяването на материалната субстанция.
Винаги когато влиянието на Сатурн е прекалено силно, имаме ненормални втвърдявания; намираме олово в бъбречните камъни и в камъните в пикочния мехур, във втвърдяващите се артерии. То предизвиква контракции и спазми, и не само физически - тъй като „душевните спазми причиняват страх и мъка, оловното тегло на Сатурн.” Има едно изсушаване и студенина на тялото и духа. Животът се нуждае от топлина, от топлината на кръвта. В напреднала възраст тялото става по-крехко и настъпва охлаждане, свиване.
Хомеопатично приготвеното олово, plumbum metallicum, при силно разреждане (високи потенции – бел.пр.) се бори с този упадък, тъй като „ефектите на материалното олово са сменени с тези от сферата на духовното влияние на оловото. Това е силата, с която човек държи процесите на втвърдяване непрекъснато под свой контрол.“2
Освен, че е чудесно лекарство при склеротични състояния, хомеопатичното олово се използва и при алкохолни зависимости – ненаситното желание към спиртни напитки на земята. Интересно е да се отбележи вековния обичай да се запечатват бутилки вино с олово; освен за практически цели, може би това служи и да се държи духа на виното запечатан вътре? Това ни кара да се замислим за ефекта от оловото или оловните ковчези, които са били често явление в Европа до нашия век.
Органът, свързан със Сатурн, е далакът, където червените кръвни телца се разрушават и изграждат отново, както и в мозъка на костите, където се образува нова кръв. Така че дори в дълбините на костите, най-древният символ за Сатурн и смъртта, се развива нов живот. Далакът споделя и огромната сила на свиване на Сатурн и значително се свива в напреднала възраст.
Други два антидота против токсичните ефекти на оловото са сярата и среброто, естествените му спътници в земята. Сярата стимулира тежестта на оловото и хората често ходят на серни извори или горещи извори, които облекчават ревматизма и други сатурнови заболявания.
Растенията, свързани със Сатурн-олово, според билковата традиция, са от вида solanaceae (картофови, ядливи или отровни, бел.ред.), включително домата, картофа и токсичните беладона, блян и тютюн.
Минералната сол (шуслерова сол – бел.пр.) калциев фосфат, за която се казва, че се управлява от Козирог - сатурновия зодиакален знак, е сол, която образува костите и скелетната част на всяка клетка. Това е изграждаща сила на варовик в природата, процес, отразен в астрологията, в която Козирогът управлява професии, занимаващи се със строителство и архитектура, както и със структури на всяко ниво, включително социалната структура на цивилизацията и бюрокрацията, или „костите” на правителството.
ОКУЛТНИЯТ САТУРН
„Сатурн ни носи предсказанието за собствената ни смърт от момента, в който се раждаме.“ Анон.
При старата алхимия оловото, земният колега на Сатурн, е билo символ за „неблагородния” метал, суровината за работата и за първия или „черния” етап в алхимичната дейност, често изобразяван като гарван, череп или гроб. В символа за Сатурн-олово лунният полумесец е под кръста на земята, и представлява душата, задушена и затъмнена от земята, или „хаотичното потъване на съзнанието в тялото“7.
На този етап човек се обръща навътре, за да намери духа, като оттегли сетивата и „умре за външния свят.“ Но преди златото на вътрешното слънце да се издигне, за да озари новия вид съзнание, това отвръщане от външния свят се преживява като време на дълбок мрак и сухота. Във всички Мистерии на смъртта, именно това е моментът, когато посветеният се идентифицира с пожертваното божество и се превръща в него.
Озирис, черният бог, е бил първото египетско божество, който умира и възкръсва, демонстрирайки отново контрастиращите свойства на Сатурн-олово - на ригидност и тежест, и на съживяващ вътрешен огън. Именно Изида, неговата сестра и съпруга, го възвръща към живота. Действащата сила, свързана със смъртта му е бил Сет, син на първоначалната богиня, откъдето произлиза името Сатурн - костите са негов символ. Кръстосаните кости са също символа на Водо лоа барон Самеди - Господар на кръстопътищата - който стои на кръстопътя на живота и смъртта.
Когато отчаянието и самотата се надигнат, за да изстискат радостта и любовта от живота, може да бъдете сигурни, че сянката на Сатурн минава покрай вас, черна като враните, пратениците на Кронос. Хората, при които Сатурн е силно изявен в хороскопа, клонят към сериозност, прагматизъм, понякога са студени и черногледи, понякога направо болезнено мрачни. Но те често живеят до дълбока старост, въпреки самите себе си и като планинския козел могат да изкачват височините чрез своята упоритост, самодисциплина и издръжливост. Те могат да покажат и неочаквано чувство за хумор.
Сатурн носи изпитанията, отговорностите и трудностите в материалния живот, които никой от нас, родени на земята, не може да избегне, и средновековните астролозите са го считали за великия злодей. Но както оловото притежава скрит огън и красота, така и Сатурн има друга, по-универсална роля, предоставяйки ни мост към външните планети и други състояния на битието, като използваме окултното познание, което можем да открием единствено в неговата тъмнина.
Сатурн има и друга страна - ако се върнем назад, отвъд неговите „тежки“ особености, първо откриваме, че Сатурн и Кронос първоначално са били богове на селското стопанство, като името Сатурн произлиза от латинското severe, „да сея“. Съпругата на Сатурн, Опс, е била земна богиня на растителните култури и реколтата, а враните, споменати по-горе, също са били свързани с древни ритуали, при които царят на ечемика се е жертвал всяка година или е „жънат“ със златния сърп на Богинята, като кръвта му е оплождала нивите за новата година.
Големият римски фестивал – оргия, Сатурналия, посветен на Сатурн и Опс, започва на 19 декември и продължава няколко дни, като се е празнувало както зимното слънцестоене, така и паметта за златното царуване на Кронос. Всички социални обичаи са били обърнати, господарите слугували на робите си, а хората разменяли свещи и кукли, имитирайки първоначалните човешки жертви пред бога на ечемика.
Казвали, че времето на царуването на Кронос е бил златен век, когато хората са живеели като богове, необременени от работа или скръб, или старост, време, когато земята цъфтяла като градина. Има една версия, в която се разказва, че когато древните титани били прогонени, Кронос не отишъл в подземния свят, а на Островите на Блест в северните морета, където спи силно охраняван, но един ден ще се върне.
БОГИНЯТА НА САТУРН
„Аз съм Живота и даряващата Живот, но следователно знанието за мен е познанието на смъртта.“ Liber AL vel Legis
Ако се върнем още по-назад, преди „упадъчният патриархат“ на Кронос и олимпийските царе-богове да се оформи на базата на още по-ранна митология, сърпът първоначално е бил символ на древната звездна богиня от съзвездието Голямата мечка.
В кабалистичната традиция женската природа на Сатурн е ясно изразена чрез сферата, наречена Бина на Дървото на живота, описана като „женската сила на Вселената“ и „първоначалното формообразуващо влияние… зад и отвъд проявяващата се субстанция“, точно както Сатурн е наричан „бог на най-древната форма на материята.“8
Нейните символи са утробата и чашата, а тя е едновременно и Майката на всеки живот, „която свързва силата с дисциплината на формата“, и носителка на смъртта. Чрез нея животът се спуска надолу във всички нива на материална проява. Някога обичаят е бил булките да носят черно на сватбените си церемонии, а в източноевропейските страни - да носят сватбения пръстен на сатурновия среден пръст, за да се свържат с женската сила на тази сфера.
Индуистката богиня Кали, черна като космоса, носеща гирлянд от черепи и с меч в ръка, изразява природата на тази пра-сила, двойствената природа на Сатурн, който редува съзиданието с унищожението. Във всички стари религии, които се основават на природните цикли, смъртта се чества наравно с живота - за да живее, ечемичното семе трябва да умре.
Когато поклонението пред първоначалната богиня било насилствено потиснато от новите, ориентирани към мъжете религии, разбирането за смъртта се превръща в най-големия страх и табу за човека. Вкопчването в материалната и временната сила, най-ниските изрази на Сатурн, е сякаш компенсация за загубата на духа на богинята.
Посивелите владетели, които дебнат из студените бюрократични зали на църквата и държавата днес, са старите ечемични крале, които отказват да умрат. Неслучайно президентът Буш е член на елитния и силно символичен клуб „Черепи и кости“.
Но опита на човека да доминира над природата е белязан само от замърсяване, гниене и унищожение, и Сатурн настъпва, търпеливо, неумолимо, за да ни даде урок.
ОЛОВО - БИБЛИОГРАФИЯ
- The Nature of Substance, Rudolf Hauschka, Rudolf Steiner Press, London, 1983
- The Secrets of Metals by Wilhelm Pelikan, Anthroposopbic Press, N.Y., 1973
- Metal Magic, Mellie Uyldert. Turnstone Press Ltd., England 1980
- Agriculture of Tomorrow, L & E Kolisko, Kolisko Archive Publications, Bournemouth, England 1978
- Spirit in Matter, L. Kolisko, Kolisko Archive, Rudge Cottage, Edge, Stroud, England 1948
- Lead and the Human Organism, L and E Kolisko, Kolisko Archive Publications, Bournemouth, England 1980
- Alchemy, Titus Burkhardt, Element Books, Ltd., Dorset, Great Britain, 1986
- The Mystical Qabalah, Dion Fortune, Samuel Weiser, Inc., N.Y., 1984
Nightside of Eden, Kenneth Grant, Frederick Muller Ltd., London 1977
Gray’s Anatomy, Henry Gray, Running Press, Philadelphia, PA 1974
Homeopathic Materia Medica, William Boericke, Jain Publishers, New Delhi, 110055 India
Astrology and Biochemistry, Vanda Sawtell
The Encyclopaedia Britannica, New York, 1911 The White Goddess, Robert Graves, Farrar, Stroud & Giroux, N.Y., 1984
Превод: Ати Петрова