Д-р Инго Юнге: Технологиите в нашето съвремие и бъдеще (вечерна лекция, 10.08.2019 год.)

Submitted by admin 2 on Пон., 02/09/2019 - 06:25
Технологии

Прекрасна добра вечер! Много се радвам, че към тази тема има голям интерес!

Бих желал да започна с един въпрос. Защо всъщност хората трябва да умират? Човек би могъл да бъде така сътворен, че да бъде безсмъртен. Труден въпрос, нали? Рудолф Щайнер прави следното сравнение: той говори за един локомотив, който има задачата да превозва хора. Само че в хода на годините релсите се рушат и „умират”. Задачата на локомотива не е да руши релсите. Умирането не е за това да бъдем мъртви. То е страничен ефект, странично въздействие – така както, когато локомотивът се движи, релсите се чупят. Хората би трябвало да развият определена способност, а тя има страничното въздействие – смъртта.

Тази вечер още веднъж вие виждате написани годините 1413 и 1840. Тогава се случва нещо, което преди въобще не е съществувало и ние трудно можем да си го представим... Преди 1413 година не е имало логическото мислене, то се явява нещо напълно ново за хората. Има го само в западния свят. Когато отидем на изток, там се мисли по съвсем различен начин. Всичко това е свързано с културите. На запад ние имаме материализма, а на изток имаме повече луциферичния елемент. Има повече честолюбие, а също така - спиритуалност, духовност. На запад се мисли практично, с оглед на полезното.

Само че един ден светът ще се промени и всичко, което днес разработваме и развиваме – като само полезно и практично, ще се превърне във враг на човека. В следващата голяма културна епоха всички машини ще бъдат живи същества и ще бъдат ужасно зли – ще бъдат много лоши, зли, паякообразни животни, които искат само да уловят човека... Ако погледнем към всички селскостопански машини, които имат грайфери и захващат, те ще бъдат живи в бъдеще и ще бъдат врагове на човека.

Обаче, всичко, което ние създаваме и го създаваме художествено, красиво, ще се превърне в приятел на човека. Трябва да се научим в бъдеще да правим машината красива. Защото онова, което е само полезно, ще се превърне в нещо лошо.

Но защо идва смъртта? Чрез логическото мислене в организма си имаме химически процес, на основата на който се образуват соли. Т.е. чрез мисленето в нашия организъм образуваме мъртви субстанции, а тях трябва да отделим отново. Ако не можем да ги отделим, те остават в тялото ни, и тогава се разболяваме от ревматизъм или подагра... Ние притежаваме жизнени сили, които чрез мисленето се преобразуват в соли, т.е. умират. И когато цялата ни жизнена сила се изразходва, естествено, умираме.

Но не бихме могли да мислим, ако нямахме тази способност. И това нещо се случва едва през 1413 год., защото преди това сме мислили със сърцата си. Гърците, например, са мислили с душите си. Те не са имали понятия и термини, каквито имаме днес, а са имали духовни образи, същите, каквито днес имаме насън. Ние имаме нужда от съзнателна душа, заради науката, за да се осъществи прогресът.

Но материализмът има и сенчеста страна. Ако погледнем живота на земята, ще видим доста проблеми. Да си помислим само за пластмасата в океаните, в моретата! Или за атомните отпадъци! Материализмът е полезен - той създава колите, самолетите..., обаче ни създава и проблеми. И ако искаме да решим тези проблеми, трябва отново да го преодолеем, т.е. трябва да се научим да мислим по начин, който да ни доведе по-напред от материализма. Да не мислим само логично, а мъдро.

За тази цел имаме нужда от определена сила. И тази сила, която ни е необходима, е за да преодолеем материализма, но тя има и странично въздействие – лошите склонности. Лошите склонности не са за това да вършим нещо лошо. Многото зло не се дължи на лошите склонности, а на политиката и социалните заведения. Но силата да мислим мъдро има като последица тези лоши склонности. Сега, в епохата на съзнателната душа, вече сме усвоили логическото мислене и трябва да пристъпим към усвояване на мъдрото мислене. Тоест, трябва да стигнем по-напред от древните гръцки философи. И това наистина трябва да го направим като човеци.

Рудолф Щайнер ни дава насоките... Трябва да усилим нашата мисловна сила чрез медитация и концентрация, и заедно с това – трябва да създадем в нас едно вътрешно спокойствие. Всичко нервно и всичко нетърпеливо пречи. За да можем да стигнем все пак до мъдростта, трябва да се отучим да критикуваме. Докато продължаваме да критикуваме, не можем да постигнем мъдростта. Това са няколко условия, които трябва да спазим. И тогава ще започнем да възприемаме духовно и мъдро, ще можем да решим всички проблеми - дори и проблемите на политиката. Това е една гледна точка.

 

Паяжина

 

Има и друга гледна точка. Нещо може да бъде лошо или зло, или вредно, когато дойде в погрешното време. Някои неща биха били благословия за човечеството, ако бяха дошли в подходящото, в правилното време. Да помислим за атомната сила! Колко много добри неща могат да бъдат направени с нея. Но ако човечеството бе станало вече морално! Тя, обаче, дойде прекалено рано и по този начин има вредно въздействие. В Африка, в Сахара има контейнери с атомни отпадъци, които стоят открити и излъчват. Какво се прави в Япония с атомната сила? Шейсет и шест години след Хирошима се случи нещастието с реактора в Япония. Направиха се опити, като в Чернобил, излъчването да се стопира... След което там се изпратиха роботи, които се стопиха... Радиоактивността продължава. И всеки ден огромни количества радиоактивност изтичат в океана. Въпреки това там се организира олимпиада и плажовете са свободни за достъп, макар че са радиоактивни. Ето ви пример, че нещо, което влиза в човешките ръце прекалено рано, действа вредно.

Имало е и неща, които са били добри, когато са продължавани. Да вземем, например, правото и юристпруденцията – римският съдия. Разполагал е с известно ясновиждане, благодарение на което е можел да види дали обвиненият е излъгал или е казал истината. В онова време римските закони наистина са били добри. Днес ние все още ги използваме. Само че днес ние можем да излъжем съдията. Точно обратното е – тези закони днес са вредни, защото са били правилни за времето си, а днес за тях е прекалено късно. Когато човек иска да учи в Германия медицина, трябва да научи латински. Римляните са говорили латински, но ние не се нуждаем вече от латински, той е мъртъв език. Никой вече не говори латински, той действа вредно. Трябва по-скоро да учим това, от което днес имаме нужда. Когато нещо действа прекалено рано или прекалено късно, се нанася вреда.

Можем да приложим казаното дотук и към днешната тема. Ние имаме компютри, телевизори, какви ли не устройства... Само че те са дошли прекалено рано. Ние все още не можем да общуваме с тях, защото още не можем да видим какво в действителност прави компютърът. Компютърът ни притежава и ни владее, а не ние него. Ако човек има въпрос към Гугъл и включи компютъра, тогава към него идва какво ли не – идват всевъзможни неща. И когато отново изключим компютъра, вече са минали два часа..., заради един въпрос! Просто не можем да излезем, той ни държи! Имах една пациентка, която се занимаваше с информатика. Беше и ясновиждаща. Тя ми каза: „В компютъра стои едно същество и то изсмуква нашите жизнени сили. Тези същества живеят от нашите жизнени сили и затова искат по възможност по-дълго да ни държат хванати.”

За да бъде обяснено казаното, е нужно да се върнем до Адам и Ева, защото там започна всичко. Ева трябваше да отхапе от ябълката. Тогава й се отвориха очите и получи познания. Дървото на познанието е нашата нервна система. И именно защото ние бяхме изгонени от Рая, се превърнахме в мислещи хора. Но поради факта, че получихме това познание, станахме открити за едно второ същество. Това е Ариман (първото е Луцифер, бел.ред.). Това същество не притежава нашата нервна система, но притежава електрическия ток в нашето тяло. При всички процеси и функции в организма, възниква и малко ток. В медицината това може да бъде доказано. Ток тече през нервите, ток тече през сърцето (това е, което ЕКГ-то отчита), ток тече в мозъка, и всичко е свързано с ариманичното същество. Този ток след определено време е изразходван. И Ариман трябва отново да си зареди батерията, като го прави по изключително рафиниран начин. На нашата земя има места, на които от земята излиза ток – това е земният магнетизъм. Горе-долу на всеки пет метра излиза такъв магнитен лъч, а чрез подсъзнанието ни ние биваме доведени до такива магнитни места. Това не е толкова страшно. Дори е било практически използвано, защото на тези места може особено добре да се мисли, тъй като в тялото ти непрекъснато идва нов ток. Навремето това знание е било използвано, когато са били изграждани църквите. Там, където е олтарът и където свещеникът държи проповед, винаги се кръстосват два такива земни лъча. На тези места магнетизмът е особено силен и когато свещеникът проповядва, той може да мисли особено добре. Важно е, когато човек знае това и може да го измери. Но ако не го знае, например там си е сложил писалището, или леглото, след пет-шест години се появява карцином. Това са същите сили, които действат в компютъра. Когато бяха открити мобилните телефони, аз имах няколко пациенти. Те работеха в магазини за радиотехника и винаги си носеха телефоните в джобовете на панталоните. След няколко години получиха рак на тестисите. А един от тях го носеше в джобчето на гърдите. Той получи рак на кръвта. Да, тези неща са около нас, има ги, изполваме ги, но всъщност са прекалено рано тук. Хората все още не могат да боравят с тях. Те се разболяват от тях.

Ще ви дам няколко примера. Млада майка има дете, което бута в количката, но в това време е с мобилния си телефон в ръка. Изследвани са децата на такива майки и се оказва, че имат трайни мозъчни увреждания, т.е. случило се е нещо, което е непоправимо. В Америка децата държат денонощно мобилните си телефони. Тези млади американци общуват само чрез този уред, те не общуват човек с човек. Констатирано е, че домашни животни, които живеят в близост до постоянно включени мобилни телефони, се разболяват. Напр. на морско свинче е изпаднало изцяло окосмяването. Когато са били отстранени мобилните телефони, то отново се покрило с козина.

Веднъж попаднах в едно американско семейство, тъкмо закусваха – баща, майка и дете. Те въобще не разговаряха помежду си и всеки имаше своя мобилен телефон, натискаше по него и междувременно ядеше. Човешкия контакт беше нулев. При американските деца това води до проблематика в душата. Те се чувстват самотни и тогава извършват самоубийства. В Америка има много младежки самоубийства, повече отколкото има починали при катастрофи и произшествия.

В Германия се случва друго. От пет годишни в училище децата не могат нищо да запомнят. Учителят разказва, но в края на учебната година в главите им нищо не е останало. Един учител купува измервателен уред, с който измерва излъчването в класа, идващо от мобилните телефони. Оказало се много силно. Когато те били извадени извън класната стая, паметта на децата се подобрила.

 

Юнге

 

Какъв е проблемът с телевизията? Когато човек спи, очите му отиват навън и нагоре. Зрителните оси се събират и кръстосват вътре в главата. Когато обаче сме будни, ние фиксираме и зрителните оси се кръстосват извън главата. При хипноза гледаме в една точка, тогава очите са успоредни и няма пресичане на зрителните оси, тъй като осите на двете очи са успоредни. В хипнозата човек може да бъде програмиран, например, да отслабне, да спре да пуши... Чрез хипноза могат да се извършат какви ли не промени!

Когато човек седи пред телевизора, зрителните оси пак са успоредни. Човек е в хипноза. Всичко, което ни носи телевизорът отива в нашето подсъзнание и продължава да действа. Човек купува това, което се рекламира. Когато вечерта гледаме новини, тогава ни се повишава кръвното налягане, а освен това получаваме смущения в съня. Обаче, ако това са деца или младежи, те не могат да се научат да различават кое е тяхно и кое принадлежи на другия. Като резултат се появява клептоманията – именно чрез телевизията. В Германия един клас от валдорфско училище тръгва да пътешества. Всички деца вкъщи са имали телевизор. След три дни учителят е принуден да прекрати пътуването и всички да се върнат у дома. Младежите са влизали в магазините и са крали. Всичките били клептомани.

В Германия проф.Будемайер е установил, че когато има избори, по телевизията винаги се излъчват образи, които ние не възприемаме, образи, чрез които изборите се манипулират. Междувременно истината е разкрита. Друг случай са самоубийствата на млади хора, чиито причини проф.Будемайер трябвало да изследва. Всички деца били купили една касетка с музика. В тази музика имало скрита заповед. И когато 28 дни всеки ден слуша тази музика, детето се самоубива. С медиите може да се навлезе много дълбоко в подсъзнанието на човека. Но днес ние нямаме способността да го разбираме, разграничаваме и откриваме.

В американските болници при новородените има странно оборудване. Тъй като те, знаете, плачат много, и това е неприятно за медицинските сестри, то над главата на всяко бебенце сложили малко телевизорче. Спрял бебешкият плач, защото всички гледали към малкото телевизорче. Но това всъщност е хипноза и е ужасно!

Нека направим мисловен преход в друга интересуваща ни област. Когато испанците стигат до Америка, те носят със себе си книги. Индианците виждат тези книги и буквите в тях, като ги наричат „малки дяволи”.

Преди това ви казах за Ариман. Когато за хората тази епоха е подготвяна в духовния свят, за нас имаше нещо много специално. За да можем ние духовно да се подготвим, Ариман създава противотежест срещу нашето духовно развитие. Това е изкуството на книгопечата. Когато немският философ Ницше почива, в писалището му намират едно листче, в което той пише следното във връзка с творчеството си: „Аз не съм писал сам това, в мен седеше едно невидимо същество, което ми диктуваше какво да пиша и това същество имаше ръждясал глас“. Всъщност Ариман е бил писателят!

Днес се пишат ужасни неща. Най-лошото нещо е ежедневникът. В него винаги виждаме всички сензации. Даже не е необходимо да вярваме непременно на всичко, написано в ежедневника. Четем го повърхностно. И тогава то отива в подсъзнанието, там продължава да действа. Това, което стои във вестника, има най-голямо влияние върху човека. То манипулари най-силно. А пък най-много ежедневници принадлежат на Рокфелер, т.е. той може да определя какво да мислят хората.

Веднъж запитали Рудолф Щайнер кои са най-силните оръжия на Ариман. Той отговорил: „Киното и пишещата машина.” А в компютъра имаме и двете – имаме и екрана, имаме и клавиатурата. Какво се случва, когато работим с компютър? Прави ли компютърът това, което ние искаме или ние правим това, което компютърът иска? Ползвайки клавиатурата, ставаме част от компютъра. Всъщност трябва да правим това, което той ни предписва. Трябва да кликнем върху „ОК” клавиша, за да предприеме нещо или върху „Delete”, тогава „нещото” изчезва.

Но това не е само в компютъра. Да вземем автомобила! Ние казваме: „Аз карам кола.” Какво представлява движението с автомобил? Пътувате с колата през София, завивате наляво, след това карате направо, после надясно... Какво правите? Всъщност седите. Вземете самите движения. Представете си, че колата я няма. Все едно в седящо положение се носите през улицата. Вие бивате носени. Имаше време, когато хората вървяха пеша. След това беше открита железницата. Тогава беше направено лекарско изследване какво се случва с хората, когато се возят често на влак. Оказа се, че голяма част от тях стават нервно-болни. Днес всички сме леко нервни, защото машината прави нещо с нас. (а не ние с нея, бел.ред.)

 

Технологии

 

Веднъж разговаряхме с главния лекар на болницата, в която работех. В разговора можех да му предложа най-различни интересни теми, докато той ми говореше само за телевизионното предаване от предишната вечер. Но аз нямам телевизор! Той ми разказваше всичко, което е видял на телевизора. Това беше всъщност нашият разговор. Изживявам подобно нещо, за съжаление, с много хора. Те само разказват какво са гледали по телевизията. Духовният хоризонт бива изключително стеснен. И след като човек няма телевизор, се оказва, че тези които имат, не намират какво да си кажат с него, тъй като техните теми са само и единствено около видяното. Някой ме беше попитал – добре де, като нямаш телевизор какво правиш? Казах му – имам толкова неща за правене, и през ум не ми минава кога бих могъл да намеря време за телевизор! А освен това трябва и да поспя.

Веднъж имах много интересно преживяване. Когато синът ми стана на 16 год., си купи компютър. Веднъж погледнах, видях че нещо пише и беше написал нещо погрешно. Тогава той премести буквите, а между тях на отворилото се място сложи друга буква. Сега вече компютрите сами правят това, а тогава го направи с мишката. В продължение на три дни, когато правех медитация тази буква ми се появяваше в медитацията. И едва след четири дни аз можех да медитирам нормално, без да ми се явява тази буква. Значи три дни, заради това, че бях погледнал веднъж в компютъра – видяното продължава да работи в нас. Въобще не можем всъщност да се освободим. И разбира се, това много пречи и възпрепятства духовното развитие.

Днешните телевизори и компютри имат още нещо. Те имат едно око. Докато ние гледаме телевизия, ние биваме наблюдавани. Компютърът вижда дали ние ядем шоколад или чипс, пием кока-кола или бира. Той създава профил за нас. Всички модерни компютри го правят, същото го има и при карането на кола. Колко е добре да имаш стара кола! Новите коли регистрират дали сме влезли прекалено близко отпред, дали сме бибипкали, дали сме карали прекалено бързо... Дори в новите коли има вградена видеокамера вътре, която следи дали не заспиваме като караме, тогава се появява шум, който ни кара да се събудим. Модерният свят е много интересен! Обаче дали ние сме в състояние да боравим с него, това е въпросът!

Например, как още можем да бъдем манипулирани! Когато във Франция искаме да продадем определена стока, то трябва така да я произведем, че да мирише на лавандула. Тогава тя бива закупена. Обаче ако искаме да я продадем в Тайланд, трябва да мирише на лимон. Чрез миризмата хорат могат да бъдат манипулирани много добре. На екрана идва реклама. Съзнателно, обаче отчасти и несъзнателно, рекламата прави невъзможен здравословния икономически живот. Ако искаме да имаме социален живот, така че зад всеки човек да има достатъчно пари, то трябва най-напред да изключим тотално рекламата, защото промишлеността и индустрията би трябвало да се ориентират към потребностите на хората. Но днес е точно обратното – търси се пазарна дупка и за нея се прави реклама, което води до тази социална беднотия, която имаме. А това става възможно чрез медиите – вестниците, телевизията, радиото. По принцип ние все още не сме узрели. Разбира се, присъстващите са изключение. Винаги е така! Но това е наистина проблемът, който имаме. Няма значение дали отиваме в някаква служба, при кмета, в общината... Всичко продължава три пъти по-дълго от времето, когато още нямаше компютри. Ако искате да платите на бензиностанцията и пред вас стои човек с карта с чип, тогава не знаете какво да направите, защото докато той приключи, всичко се проточва... Човек си мисли едва ли не, че чрез тези неща животът ще бъде опростен, обаче става много по-сложно.

Най-страшното е, че нашето духовно развитие бива блокирано. Искам да се върна отново на малките дяволчета, за които казахме – буквичките. Когато едно дете е на 15 години, то може да се научи да пише и да чете, без да има някакви щети и вреди за него. Когато обаче се научи на 7 години да пише, то това го разболява. Гьоте не е можел да пише както трябва и на 15 години. В това ранно ограмотяване има негативни сили, които все още не биват овладяни. Веднъж пътувах около половин час на ферибот. Там имаше майка с дете, която беше оставила на масата своя мобилен телефон. Детето с пръста си започна да натиска бутоните, беше малко дете и нито разбираше, нито можеше правилно да действа, а неговото пръстче сякаш се беше залепило за телефона...

Във всяка машина има малък демон, независимо дали е часовник, записващо устройство или ютия. Във всеки уред има един малък елементарен дух и той ни изсмуква. Ако човек знае това, той може да направи този дух свой приятел. Познавам млад човек, който беше програмист. Той беше организатор на панаира в Хановер. Но компютърът му изведнъж рухна, нищо не можеше да направи. Тогава той започна да го милва – „Не можеш точно сега да ме изоставиш!” – му говореше той. И тогава компютърът тръгна и заработи отново.

Ние можем да влезем в контакт с тези същества. Тогава те вече няма да могат да ни изсмукват. Само че трябва да имаме съзнанието за това. Трябва да сме узрели, за да можем да общуваме с тях по този начин. Тогава именно тези уреди могат да ни станат приятели.

Благодаря ви за вниманието!

 

Превод: Катя Белопитова

Записа: Веско Василев

Редакция: Дорина Василева