Скъпи приятели, след тези толкова ценни и пълни с практически опитности представяния на лекторите преди мен, искам да споделя моя опит за онова, което земята ни дава като сили на живот, за възможността именно тя да ни събере и консолидира като уникални човешки същества в общност, имаща свое физическо тяло, душа и дух, въпреки всичките ни човешки различия, особености, характери и темпераменти.
Чувствам се наистина развълнувана да мога да споделя моя опит от шестмесечната ми работа в антропософски социално-терапевтични общности, като практика към тригодишното обучение по Антропософска лечебна педагогика и социална терапия.
В тези общности, според нуждите, едни от основните активности, които действат от една страна терапевтично, но и които дават професия на практикуващите и живеещите хора, е биодинамичното земеделие, заедно с фермерството, както и различните занаяти.
Ето какво казва Рюдигер Грим, който дълги години ръководи секцията по Антропософска лечебна педагогика и социална терапия в Гьотеанума, Дорнах: „Своята стойност и своето достойнство социално-терапевтичните общности ще запазят в действителност, ако не биват разглеждани само като гаранти за хората, отпаднали поради обществена недостатъчност или унаследени модели, а като иновативни форми на живот в едно плуралистично общество, при което самото то има нужда от развитие.” Нека задържим в съзнанието си последната част на това изказване.
Преди да продължа, бих задала следните въпроси: има ли хора без проблеми, има ли хора, които са в идеален и постоянен баланс със себе си и света? Задавам тези въпроси, защото особено нашето съвремие носи в себе си огромен стрес и огромен потенциал да провокира в нас постоянен дисбаланс. Така че, ако преди по-малко от сто години антропософските общности са насочени най-вече към хора с диагностицирани от официалната медицина проблеми, то днес съвсем актуално думите на нашия съвременник Рюдигер Грим говорят за една променена гледна точка към тях – общността може да се превърне изобщо в иновативна форма на живот като противодействие на хаоса на света, в който живеем, със свой собствен ритъм и пулс. И именно общността може да се превърне в импулс за развитие на обществото като цяло. Общността или съвкупността от общности може да не е просто изолирана и маргинална единица в обществото, а все по-съзнателно да заема своето място в него като променящ го социален и човешки фактор.
Какво представляват по своя характер антропософските социално-терапевтични общности или т.нар. „кемпхили”? Те са създадени от д-р Карл Кьониг и неговите сътрудници в Англия, през 50-те години на миналия век.
- В тях живеят и се трудят „хора с проблеми” (както би ги нарекла официалната медицина, психология и психиатрия), съвместо с екипи от социални асистенти, арт-терапевти, биодинамични земеделци, фермери и други професионално насочени помагащи професии.
- Тези хора живеят и се трудят в съзвучие с природата и земята.
- Те създават своя пълноценна житейска биография – участват в ритъма на цялата общност.
- Начинът, по който са устроени тези места, стъпва на взаимодействието и равенството между всички човешки същества, независимо от техните изявени или неизявени здравословни проблеми.
- Подкрепят се най-силните страни в един човек.
Работейки заедно, рамо до рамо, очи в очи, ние се превръщаме не само в лечители на земята, но и в лечители на самите себе си – на собственото си тяло, душа и дух. Таза лечебна сила се увеличава още повече, когато споделяме общи душевно-духовни идеи, идеали, разбирания и търсения. Тогава се превръщаме в общност, в която всеки е индивидуалност, но крепяща и ценяща цялото, което цяло пък от своя страна е готово да подкрепи здравословните индивидуални импулси.
Нека да споделя как аз си представям нещата, благодарение на антропософската ми гледна точка и на собствения ми жизнен опит. Човешкото същество не трябва да живее с илюзията, че е центъра на Всемира – истината е, че ние сме само част от космическо-земния ритъм, съществена част, но в крайна сметка - само ЧАСТ!
Всяко човешко същество е част от един огромен ритъм. Нека си представим нещата двустранно, от една страна - все едно сме застанали в Космоса и наблюдаваме оттам Земята и обективно случващото се на нея. И от друга страна – застанали сме на Земята и наблюдаваме природата, звездното небе, изграждайки си представа за космическия Всемир.
От тези две позиции можем да си извадим заключението, че всичко в Космоса, на Земята, в природната сезонна цикличност пулсира от една страна в свой собствен ритъм, но в същия момент този собствен ритъм е в съзвучие с ритъма на цялото. Човешкото същество също в своя живот, съзнателно или несъзнателно, живее в тези земни ритми, които са част от космическите ритми. Дори вътре в човека, на ниво дихателна и сърдечна система, в процесите на вдишване и издишване, в процеса на кръвообръщението, се отразяват големите космически ритми. Макрокосмосът живее в микрокосмоса – човека. И е жизнено важно ние човешките същества да осъзнаем, че нашите душа и тяло са микрокосмос, който буквално диша и издиша Макрокосмоса. Можете много подробно да се запознаете с тези идеи в антропософската Духовна наука.
Ако отворим сетивата си и съзнанието си за тази гледна точка, тогава ние ще можем да осъзнаем и мястото на всяко човешко същество, на всяка човешка индивидуалност като част от този природно-човешки и космическо-земен ритъм. Само в тази разширена, космическа представа, в нея ние можем да положим човешкото същество и да осъзнаем ролята на този ритъм за самите нас в ритмично действащата космическа реалност. Това осъзнаване може да се случи, ако човекът е съзнателен и буден, че не живее само в един напълно разлеченен и детайлизиран материалистичен свят, а че в основата на този свят стои друг, невидим, пулсиращ свят, който създава този ритъм. Този ритъм се явява истинската основа на целия физическо-сетивен свят, в който сме позиционирани и ние с нашите физическо и жизнено тяло, с нашата душа, с всичките ни стремления, желания, воли, неволи, радости и скърби... Ние сме част от този космическо-земен ритъм.
И така, човекът има своето тяло, душа и дух... Всички ние, когато сме заедно, с нашите тела, души и дух, създаваме общото физическо тяло, душа и дух на една общност. Общността сама по себе си се явява малък микрокосмос, който е също отражение на Макрокосмоса. И така, от земна гледна точка, имаме като: човек – семейство – общност в идеите и идеалите – народ – човечество – Природа - Земя – Слънчева система – Галактиката Млечен път... Всемир... Ето това е истинскатата картина на нашето място в този Макрокосмически ритъм. И когато някъде по веригата ритъмът се наруши, то се нарушава ритъмът на Цялото. Всеки сам може да си отговори – къде и как се намеси човекът в този ритъм и до какво вече води това?
Нека да видим сега как визията за този ритъм на всички нива може да бъде осъществена и организирана в земен план, като същевременно носи в себе си огромна лечебна, оздравителна, профилактична сила. Карл Кьониг ни насочва към истинската здравословна нагласа, която е нужна:
„Лечебната нагласа се появява единствено, когато в сърцето започва да израства нов вид смиреност, чрез която приемаме като свой брат всяко човешко същество...”
„Единствено помощта, която човек може да окаже на друг човек е при срещата на Аз с Аз – признаването на индивидуалността на другия, без да се изследва вярата му, или разбирането му за света, политическите пристрастия. Важна е срещата очи в очи на две личности.”
Това са думи, които ни водят към мисли, чувства и действия, пълни с дълбоко съдържание, човеколюбива философия и морал. Тези думи всъщност изразяват и основната идея за това как бива възприето всяко човешко същество.
Целта на Карл Кьониг и неговите сътрудници някога е да се развие такава форма на социален живот, в която хората със специални нужди да градят собствен живот и бъдеще, като се очертава следната картина:
- осъществява се живот в комуна
- съвместно със сътрудници, които са професионалисти в различни терапевтични области
- формите на живот са „семейства по избор”, живеене с придружител, или напълно индивидуален живот в общността, като се развива култура на съжителството
- развива се производството на продукти с потребителска и естетическа стойност,
- развива се културен живот, съвместно с терапевтични и медицински услуги, като част от живота на селището
- постига си действителност и ритмичност на живота за тези хора с нормално протичане на техния ден, седмица, година, жизнен цикъл...
- основен принцип е зачитането на личността и нейните потребности, равнопоставеност
- налице е действително трудово преживяване, имайки предвид възможностите на работещите и тяхната потребност да участват със свой трудов принос в живота на общността.
- всеки човек взема не само участие в живота на общността, но и решения в личен и в общностен план
- човекът е част от ритъма на един постоянно протичащ социален, професионален и общностен живот, като в ритъма на цялото той участва и се вписва със своя собствен житейско-биографичен ритъм.
- налице са чувството за смисленост, придобиването на лични, социални и професионални компетентности, осъзнатост за собствения биографичен житейски поток
Човекът чрез общността, и общността чрез взаимодействието на отделните индивидуалности – са в непрекъснат обменен процес. При този обмен не само отделният човек има нужда от лечение, но и социалният живот също бива повлиян от неговата индивидуална дейност и включване. Съвкупността на социалния и индивидуалния опит поражда чувството за успешно живян живот.
Социално-терапевтична общност е базирана в самото общество, вътре в него като част от цялостния социален ритъм на живот. Човекът е равнопоставено живеещ, ползващ, произвеждащ за всички, като в същия момент общността подкрепя индивидуалните му потребности и нужди. Индивидуална подкрепа според потребностите. Индивидуален план за настоящото и бъдещо развитие, в съставянето на който човекът сам участва – решенията се вземат в подкрепяща среда! Общността осигурява качество на живот на своите членове, отчитайки основни техни потребности.
Холистичната гледна точка на антропософския подход възприема всяка човешката индивидуалност като духовно-душевна същност, избрала и формирала своята индивидуална съдба преди физическото си раждане. Във всеки човек пулсира тази духовно-душевна същност и този избор. Нашата хуманна задача е да се съобразим с тази сърцевина, която всеки от нас притежава в душата си.
Днес по света функционират антропософски социално-терапевтични общности, в които се е запазил този модел на „семейственост”, ритмичен културен социален живот, занимания с изкуства, речева терапия, лечебна евритмия, арт-терапия, биодинамично земеделие, отглеждане на селскостопански животни, занаятчийски ателиета за работа с вълна, филц, дърво, тъкачество, кошничарство, ръчно месене на хляб, сладкарство... В тях живеят, работят и се развиват хора със специални нужди, хора с психически заболявания, хора в старческа възраст, хора претърпели насилие...
Фактите от моята практическа работа са достатъчно красноречиви. В антропософска социално-терапевтична общност за хора с психически заболявания в Северна Германия направих импровизирана анкета: мъж с биполярно разстройство живееше тук от 10 год. – влизал е в болница само два пъти. Жена със страхова невроза живееше тук от 9 год. и никога преди или след това не е била в болница. Жена с шизоафективно разстройство и с наркоманна зависимост живееше тук от 6 год. и е била в болница 3 пъти. Мъж с шизофрения и наркоманна зависимост живееше тук от 7 год. и е бил в болница само два пъти. Мъж с депресия живееше тук 9 години, преди това е бил в болница 4 пъти, но след това-нито веднъж. Жена с гранично личностно разстройство беше тук от 3 год., никога не е била в болница... Да, те пиеха медикаменти, но в абсолютно ограничено количество, с ритмични консултации с психиатър. Моят опит като клиничен психолог в най-голямата психиатрия в България – „Св.Иван Рилски”, показва друга система и порочна схема, свързана с фармацевтичната мафия.
Интересен факт е, че първите общности, които са приютявали болни, сакати хора и хора, които са били извън социума, са богомилските общности по нашите земи, още по времето на средновековна България. Там те са получавали подкрепа, лечение, място за нормален живот и труд. Не е ясно по какъв начин тази идея се развива през вековете, и би било интересно да се проследи как тя достига и до антропософското движение през 50-те години на миналия век.
Моят опит, наблюдения и чувство показват, че не може и не трябва просто един модел да бъде взет и да бъде присаден на друго място. Това би било неистинско и ще доведе до проблеми, до сблъсък не само на две различни култури, но и до антипатия и отпор от страна на мястото, към което се тръгва с желанието да бъде „оплодено”. Говоря от собствен опит и работа с „мисионери” от западен тип. Нашите земи, нашите души носят импулсите на богомилството и на манихейският поток, който идва от бъдещето. И това не е случайно! Тук е и учението на Учителя. Рудолф Щайнер говори за живеещите хора по нашите земи като за хора, които до голяма степен и последни в Европа носят старото атавистично ясновидство, което се изразява в по-изнесено над физическото тяло етерно тяло. Т.е. конституцията на душите, които са тук е по-различна от конституцията на душите, които живеят на запад. Това е кардинална разлика. Ще споделя мой скорошен опит от първата година от обучението по Евритмия! Още след първия модул нашата учителка Галина Бертелсен (българка, антропософски лекар и евритмист), която повече от десетилетие живее в Швеция и Норвегия, сподели следното, тъй като в Евритмията се работи именно с етерите, които се раздвижват чрез движенията: това, което тук се случва за пет дни, сцеплението и консолидирането в ритъм, движения, форми в пространството с една толкова разнородна група от над 20 човека, там където е била и е преподавала, е невъзможно – там то се случва за месеци.
Обяснението дава самият Рудолф Щайнер. Той само веднъж споменава за тези южни народи. Същевременно за сегашната епоха той говори от една страна - за пълното закономерно навлизане на етерното тяло във физическо, като се губи негова флуидност, жизненост и жива връзка с етерните енергии. От друга страна той казва, че именно сега започва обратен процес в човешкото същество и той ще се ускори, ако човекът съзнателно намери пътя към Духа в прекалено втвърдения и материалистичен свят, в който живеем.
И тук е интересна медиаторната роля на такива души като нас, които са избрали да се родят по тези земи. За да не останат несъзнателни силите на дремещите атавистични способности, е нужно активно и напълно съзнателно да работим с тях. Смятам, че тази „остатъчност” е голям наш плюс, наша привилегия и наша задача, насочена към бъдещето. Именно затова смятам, че тук, в България, точно поради тази наша „унаследена” и по-различна човешка конституция, преминаваща от поколение в поколение, на основата както на наследствен принцип, но и на индивидуален принцип като избор на самата душа, преди физическото й раждане, когато съзнателно се работи с нея, би импулсирала наш, специфичен общностен модел, който разбира се може да взаимства всичко онова, което е полезно от западния антропософски модел, но и ще внесе нещо свое, специфично и различно, защото ние притежаваме и по-различна конституция.
Нека преди да ви представя моята презентация с богат снимков материал, отново да си припомним думите на Рюдигер Грим, че тези общности могат да бъдат „като иновативни форми на живот в едно плуралистично общество, при което самото то има нужда от развитие.”
Както и думите на Карл Кьониг: „Лечебната нагласа се появява единствено, когато в сърцето започва да израства нов вид смиреност, чрез която приемаме като свой брат всяко човешко същество...”
Аз лично разбирам думите на Кьониг, пречупени през казаното от Рюдигер Грим, по следния начин - в този свят на хаос и тотална загуба на човешки ценности, да отправим поглед към сърцето на всеки човек, в което да се издигне чувството за отговорността на човека към човека, към земята и света като цяло.
ДОБРИ ПРИМЕРИ В УНГАРИЯ, ШВЕЙЦАРИЯ И ГЕРМАНИЯ - ПРЕЗЕНТАЦИЯ!
Виждате този модел, който имах възможност да преживея извън България. Сега, нека кажа и следното – ако вътре в душата си човек не носи нужния импулс – морален, общочовешки за отговорност и мисъл за бъдещето, т.е. ако в душата ни не стоят определени идеали, този общностен модел много лесно може да се превърне просто в една по-различна социална институция, с външно декларирани по-различни разбирания за човека и за общността, която нарича себе си – „антропософска”. И в нея просто да живеят едни хора, за които професионално се грижат други хора, получаващи добри заплати.
Дотук видяхме външната форма – общността, нейната структура, залегналите идеи, хуманното отношение. Кое обаче е най-важно, кое би трябвало да е истинската основа на една такава общност, кои са тези сили, които импулсират, подхранват човешките същества и човешката общност, като стоят зад природните ритми, а оттам и зад целия ритъм на годината?
Вълшебните приказки ни дават този отговор! Макар и като съвременници да сме свикнали да възприемаме редица герои като измислени, приказките носят в себе си нещо много повече от това, което днес може да възприеме съзнанието ни. Рудолф Щайнер има лекции, посветени точно на това как може да се възприеме онова, което се случва в приказките. Той казва, че приказките, легендите, митовете са образи на такива процеси в света, които са били възприемаеми и разбираеми за някогашните хора, притежавали различна конституция от съвременния човек, а именно по-изнесено извън физическото тяло жизнено тяло. С жизненото си тяло тогавашният човек е продължавал да бъде във връзка със същества, които днес за нас са невидими, но са живодействащи реалности в света около нас – в природата, в растенията, в земята... Днешният човек, за да придобие съзнание, е загубил тази връзка. Но приказките, с техните гноми и приказни същества край реките – ундини, край цветята – елфи, в огъня и топлината – саламандри, или пък митовете – с техните богове, днес ни разкриват образи именно от онова космическо и земно еволюционно минало. Днес, като съвременни хора, дори и само да имаме съзнанието и познанието, че именно такива същества работят в природата, е важно за самите тях, както за самите природни процеси. И ако човек с искреност и сърдечност мисли за тях, той действително става част от един процес на истински обмен с живата и одухотворена природа. За целия космически и природен ритъм, в който участваме като човешки същества, Духовната наука дава знанието именно кои са духовните и природни сили, които го инспирират. И това знание би одухотворило съвременната наука, зад която стоим като нейни съвременници, би й дало нейната истинска цялостност.
Тъй като сме в навечерието на Йоановия празник или Еньовден, който е част от природния ритъм, зад който стоят невидими за нашите сетива сили, ето какво казва Рудолф Щайнер в Събр.съч.143:
„Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа. И през лятото, в средата на лятото, тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден. После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях. Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас.
...Да, днешните хора - с изключение на тези, които седят тук - сигурно силно биха се разсмели, когато се говори така за заспиването и събуждането на земните духове. Това човечество прави всичко, за да докаже, че няма понятие от действителните процеси в света. Но не всякога е било така, съвсем не; по-рано е било другояче! Някога имаше едно старо човешко ясновидство и то правилно виждаше такива факти. Хората виждаха, че земните духове се оттеглят през пролетта, за да се издигнат в космическите висини. През есента тези духове отново слизаха долу. Това беше виждано в старите времена. Тогава беше естествено да се говори, че през средата на лятото същинската земна духовност отсъства от Земята. Затова избуява дейността на елементарните природни духове като в един пароксизъм и на Земята остава да действа земно-телесното, което именно излиза на преден план в сетивността. Когато тези неща е трябвало да бъдат илюстрирани, не е могло да се направи по-добре, освен празникът на Йоан (Еньовден - б.пр.) да бъде преместен точно в това време, за да се покаже, че действат избуяващите природни духове, а същинските духове на Земята, които са Азът и астралното тяло на Земята, ги няма..."
Едно подобно разбиране и отношения би дало на човека съзнателно разбиране за всяко стръкче от растителния свят, за всеки представител около нас на минералното, растителното и животинското царство, за мястото на годишните празници – Коледа, Великден, Йоановден, Михаиловия празник – като съзвучни „стъпки” от годишния ритъм, който е свързан и с изживявания на човешката душа, като част от него...
Зад природните сили действат определени същества: гноми, свързани със земния елемент; ундини, свързани с водния елемент; силфи, свързани с въздушния елемент; саламандри, свързани с топлинно-огнения елемент. Щайнер казва, че тези същества не са някакво древно суеверие. Там, където природните царства се докосват едно с друго, и където дадено царство има нещо в излишък, именно то става „храна” на дадената група от елементални същества, там те се проявяват:
- Гномите са преплетени там, където се докосват скалите с металните жили.
- Ундините са там, където има извори, и където мъхът покрива камъните, т.е. растителното царство се докосва до минералното царство, ундините просветват за обикновеното зрение на човека.
- Силфите се движат вихрово там, където в цветчето на едно цвете се докосват животно (пеперуда, птица, пчела) и растение. Когато пчелата смуче от цветето, тя усеща определен вкус и излъчва чрез вкуса „цъфтяща аура”, която става храна на силфите.
- Саламандрите се появяват там, където общуват човек и животно – напр. пчеларят и пчелите, овчарят на едно стадо, или стопанинът на едно животно... Това се случва особено ярко, когато човекът има определени чувства, проявява душевност и грижа към животното. Чувството, което се проявява между овчаря и овцете, между стопанина и животното, е храна за саламандрите.
Откъде идват тези същества?
Ето отговорът на Рудолф Щайнер:
„...известни факти се разиграват във висшите светове, където чрез известни събития това, което е вредно и зло, се преобразява чрез мъдрото ръководство в добро... неща, които привидно са отпаднали от по-висшето развитие, се приемат от по-висшите сили и се преобразуват.”
Тези същества, природни духове, стоящи зад природните сили, са отпаднали от по-висши светове, от по-висши духовни йерархии. Ако бяха оставени на себе си, те щяха да пречат на Космоса и на еволюцията. Голямата армия от елементални същества е поставена под висшето мъдро водачество на Висши духовни йерархии, т.е. изпълнява се принципът – вредното се преобразува в ползотворно.
Човек трябва да вземе и да носи в съзнанието си тези същества, да мисли за тях... Тогава ги издигаме на по-високо ниво и това води до съвместно хармонично развитие на света. Така човек поема отговорност за конкретното място, в което живее и за съществата, които живеят около него. Необходима е съзнателност и доброта към тези същества и тяхното присъствие на определено място.
И така, това е само съвсем леко разкриване на завесата кои невидими сили действат в природата. Темата е изключително интересна. И проучвайки я от трудовете на Рудолф Щайнер, можем да променим светогледа си по отношение на заобикалящата ни природа. Щайнер описва подробно, например, какво се случва с едно растение още от неговото посяване, покълване, поникване, растеж, образуване на листна маса, цъфтеж... във връзка с тези т.нар. елементални същества, които действат всъщност именно в елементите земя, вода /влажност/, въздух, светлина и топлина. Описва истинския невидим процес на опрашване на растенията, който е свързан със саламандрите.
Всъщност само и единствено пробуденото съзнание на човека за този невидим и намиращ се зад материята свят, носи сили на живот в себе си както за човешката душа, така и за общността от хора, които живеят съзнателно в природните ритми. Така както човешката душа, така и душата на общността, черпи своите сили от този ритъм. В чисто лечебен план ритъмът дава на човешката душа чувството за сигурност, за времева цикличност в протежението на собствения биографичен път, той дава сили както на нашето собствено жизнено тяло, така и на жизненото тяло на цялата общност. Да се живее със съзнанието, разбирането и благодарността в сърцето към тези природни сили е важно както за човешката душа, така и за самите сили.
И именно на тази наша среща тук, в навечерието на Йоановден, като една общност, събрала се в името на благородни каузи, приветстваме тези сили! Пожелавам успех на целия замисъл и инициатива, и благодаря на действащото ядро на тази инициатива – Михаела, и всички нейни помощници – малки и големи, за това, че ни събра.
Дорина Василева
Снимки: Ники Колев