Карл Кьониг се ражда на 25 септември 1902 год. във Виена. Той е единствено дете в семейството. Родителите са свързани с еврейската община. Майка му Берта не съблюдава строгите обичаи на вярата и посещава синагогата само по големи празници. Бащата, Адолф Бер Кьониг, е сериозен, благочестив и спокоен човек. Още като дете, заедно със своя парализиран баща – равин и трите му сестри, той пристига във Виена и започва трудовата си дейност като ученик на обущар. По-късно, благодарение на усърдието си, той се оказва собственик на голям обувен магазин.
След окупацията на Австрия от Хитлер, по време на погромите, магазинът е разграбен и разрушен. През март 1938 год. родителите на Карл Кьоник са арестувани от национал-социалистите, но с помощта на приятели, скоро са освободени. Благодарение на тях Карл Кьониг получава разрешение той и родителите му да отпътуват за Англия. Те намират убежище в малък дом в Нютон Ди, в едно шотландско селище кемпхил. Адолф Бер Кьониг живее там до края на своя живот. Умира на 14 ноември 1962 год., на 90 год. възраст. Неговите брат и сестри загиват в концентрационен лагер.
За своята възраст Карл Кьониг бил прекалено интелигентен и не му било лесно да си намери приятели. Както той сам споменава в своя дневник – неговото мислене се формира благодарение на четенето. След Робинзон Крузо и историите за индианци, скоро той «поглъща» цялата бащина библиотека. В училищна възраст прочита Гьоте, Хайне, Шилер. На 15 год. в ръцете му попада книгата на Ибсен «Накрая, съвременна литература». На 16 год. започва да чете «Фауст» на Гьоте. Пред него се разкрива светът на музиката на Вагнер и Моцарт.
Това, че превъзхождал със знанията си своите връстници, не правело живота му лек. Случвали се конфликти и с учители. Решава дори да смени училището, което говори за неговата ранна самостоятелност, която е можела бързо да се замени със своеволие. На 13 год. е «задължен» да посещава синагогата, но точно тогава избира свой собствен път, който го води постепенно към излизане от еврейската религиозна община. Още когато е на 11 год., родителите му намират в неговия шкаф скрита картина на Христос. Редовно посещава католическата църква, но от еврейската религиозна община официално излиза на 10 април 1921 год., когато става на 18 год.
Първата световна война заварва Кьониг, когато е на 12 год. Няма съмнение, че трудностите на времето, гладът, човешките страдания оказват огромно влияние върху него. Постоянно влошаващото се положение пробужда в него интензивно търсене на нови цели и утвърждаване на смисъла за собственото съществуване. Оставайки „примерен ученик”, той дори завързва контакти със социалистически младежки групи, които всъщност се оказват краткотрайни. Малко преди края на войната и началото на своето университетско образование, както пише в своите автобиографични бележки, той е вече напълно съзрял човек. Пише: „Краят на Първата световна война донесе със себе си разпада на австрийско-унгарската монархия. Ясно си спомням деня, когато кайзерът Франц Йосиф е погребан в Капуцинската крипта, а две години по-късно – аз навърших 16 год. – пробивът на фронта и революцията през ноември 1918 год.”
От 1920 до 1927 год. Карл Кьониг е студент във Виенския университет. В началото той учи във философския факултет и два семестъра учи физика, химия и висша математика, след това постъпва в медицинския факултет и през април 1927 год. защитава докторска дисертация. Сред учителите на Кьониг са няколко велики представители на старата виенска медицинска школа, като: Я. Тандлер, преподаващ анатомия; Я. Вагнер-Яугер, преподаващ психиатрия, и други.
В началото на клиническата си практика Кьониг започва като демонстратор в ембриологическия институт на Виенския университет и посещава лекциите на Е. Лазар, който през 1911 год. основава в детската клиника лечебно-педагогическо отделение. След смъртта на Е. Лазар завеждащ на това отделение става д-р Г. Аспергер. По този начин Кьониг взема участие в първите започнали във Виена съвместни мероприятия между лечебната педагогика и медицината.
Въпреки това, самият Кьониг оценява времето, прекарано в университета по-скоро като негативно. Той не среща учител, който да отговаря на неговите познавателни потребности и морални цели. Пише следното: «На лекциите ни представяха болни хора, но господстващите възгледи и методи ме отблъскваха. Тук се опитваха да разберат човека материалистически и съответно такива бяха резултатите. В действителност пациентите не бяха излекувани, но на висота се оказваше лекарският престиж. Отделните професори бяха добри диагностици и блестящи хирурзи, но къде отиваше истинската лечебна сила? Тя се превръщаше в пуста фраза, употребявана за защита на дисертации. Святата клетва на Хипократ беше станала призрак.» И по-нататък: «Колкото по-дълбоко прониквах в естествознанието, толкова повече се убеждавах в своето незнание. Пред нас стоеше великата, възхитителна, свята загадка, която ние трябваше да разгадаем, за да намерим пътя към Бога. А ние говорехме за висотата на нашето развитие! Ние бяхме само в началото на всяко познание.» (и дневника) Пътят на търсещ подготвя Кьониг за среща с Рудолф Щайнер и Антропософията. Ето как Кьониг сам описва тази среща:
«Моята първа среща с името Рудолф Щайнер беше някъде през 1921 год. На една изложба на съвременната живопис видях триптих на известен по онова време във Виена художник и график – Рихард Тешнер. Отляво беше изобразен Конфуций, отдясно – медитиращият Буда, а в центъра – фигурата на съвременния пролетариат. Под изображението на Буда имаше надпис от Дхаммапада, под изображението на Конфуций – откъс от Лан-Ю.» Кьониг разказва, че под централната картина стоят стихове на д-р Рудолф Щайнер, които го докосват до дълбините на сърцето му. И продължава: «Но кой беше Рудолф Щайнер, чието име можеше да стои заедно с имената на Конфуций и Буда? Взех от университетската библиотека неговата книга «Светогледът на Гьоте» и бях дълбоко удовлетворен от нея. Но търсех нещо повече, тъй като прочетеното в голямата си част вече ми беше известно. Продължих да търся. И тогава в моите ръце – след една лекция, която прочете в университета моят бъдещ приятел Ойген Колиско, за метаморфозата на костите – попадна книгата на Рудолф Щайнер «Философия на свободата». Това беше онова, която аз търсех! В нея беше изразено това – често със същите думи, с които аз сам пишех за творческите сили на природата и човешкото мислене! Бях потресен дълбоко и плодотворно. Да не съм го преписал всичко това? Или това е истината, която се открива пред всеки с търсещо мислене? Пред мен лежеше пътят на Антропософията. Започнах да чета основополатагище книги на Рудолф Щайнер...»
Между Щайнер и Кьониг започва истински духовен диалог. В този смисъл да самата си смърт Кьониг се счита за ученик на Щайнер. Но да се запознае лично с Щайнер не му се отдава. Съжалението за това съпровожда Кьониг през целия му живот.
След завършването на университета няколко месеца работи в голяма детска болница. От това време е познанството му с Ита Вегман, която го кани да се запознае с антропософската клиника и лечебно-педагогическия пансион «Зоненхоф» в Арлесхайм (Швейцария). Именно тогава той започва своята лекторска активност.
От есента на 1928 год. до 1936 год. Карл Кьониг работи като лекар в института Пилграмсхайн, недалеко от Бреслау на Одер. Тук се запознава с бъдещата си съпруга – Матилда Елизабет Маасберг (сватбата се състои на 5 май 1929 год.). Скоро става баща на три деца. Продължава да чете лекции, често съвместно с водачите на Християнската общност Емил Бок и Рудолф Майер. Темите на лекциите, които четат в Хамбург и Берлин, например, са следните: «Медицинските и религиозните импулси на Антропософията като източник на социалните лечителни сили», «Душевно-духовните причини на престъпността (измама, кражба)», «Проблеми на сексуалния живот», «Семейни консултации», «Причини и лечение на нарушенията на съзнанието (наркотици, алкохол, медиумизъм, душевни заболявания)», и др.
Това време Кьониг нарича преходен период: «Там аз не преживях напълно лечебно-педагогическа активност, но като лекар израснах до определено разбиране на индивидуалната природа на отделните пациенти. Укрепна лечебната ми воля, и това, което не можех да достигна, поради липса на знания, компенсирах с ентусиазъм.»
Около 1933 год. политическата обстановка се изостря. Карл Кьониг и много негови сътрудници и приятели постоянно са контролирани и заплашвани от националистите. От друга страна, както Кьониг отбелязва, отношенията му с водещи личности в областта на лечебната педагогика в Германия остават доста напрегнати. На 27 февруари 1936 год., на рождения ден на Рудолф Щайнер (75-годишнина), се прощава със своите сътрудници в института и на 7 март с цялото си семейство напуска Пилграмсхайн.
След непродължително пребиваване в Прага в началото на май се връща във Виена, открива там свой лечебен Праксис и организира педагогически курс за млади хора.
През март 1938 год. немските войски настъпват в Австрия. Семейството на Кьониг заминава за Италия, после за Париж, и през есента на 1938 год. - в Англия. След няколко дни в Англия, заедно със своя приятел Емил Рот, Кьониг заминава за Шотландия, където живеят приятелите на Ита Вегман, мистър и мисис Хоутон. В земеделската част, която е тяхна собственост се намира старият дом на свещеника, който става и първия дом на общността. Тук са приети първите деца, които се нуждаят от душевна грижа, а на 28 май 1939 год. се състои неговото официално откриване.
Когато войната започва, мъжете са интернирани в специален лагер на един остров като «враждебни чужденци». В същото време с помощта на издателя Макмилан е откупен още по-голям дом. Там, където той се намира, общата площ достига 10 хектара, на брега на реката Ди, на 11км от Абърдин и е наречен «кемпхил». Преместването осъществяват жените – М. Кьониг, А. Рот, А. Вайс. По този начин 1 юни 1940 год. може да се счита за началото на кемпхилското движение. Когато в края на годината мъжете се връщат, там има 12 деца. По-късно Кьониг описва този опит по следния начин: «Преди всичко, най-важното за тези деца се явява създаването на истинско социално обкръжение: не учреждения с просторни спални и учебни стаи, а семейство, състоящо се от деца, учители, помощници, сестри и лекари, в което социално обкръжение собственото семейство би било ядро на по-голямото семейство.» За Карл Кьониг кемпхил общността преди всичко е социално явление.
Групата основатели на кемпхил движението, освен самия Кьониг, се състои от неговата съпруга М. Кьониг (09.03.1902-17.07.1983), Питър Рот и сестра му А. Рот (24.06.1916-25.05.1987), Томас Вайс (30.04.1914-19.06.1983), жена му Анке Вайс (30.06.1914-27.08.1987), Труде Аман, Барбара Липскер, Мария Корах, Карло Пиетинера и Алекса Баум.
Превод: Дорина Василева
* * *
На сайта на Сдружението по антропософска лечебна педагогика и социална терапия можете да поръчете четирите книги на Карл Кьониг, преведени на български език - "Първите три години на детето", "Развитие на сетивата и телесен опит", "Детето, нуждаещо се от душевни грижи" и "Братя и сестри": http://oporabg.com/