Наближава Рождество, едно тъй тайнствено и пробуждащо време от физическия и духовно-душевен календар на човешката душа! Онова, което всяка година през този период можем да получим е вътрешно знание, което година след година да издигаме все по-нагоре по спиралата на нашия живот. Издигането нагоре в процеса на собственото естествено съзряване, когато е правилно изживяно, води до разгръщане не на външно-показното "духовно величие", а на вътрешното ни най-съкровено пространство, до пробуждането на вътрешната ни светлина, такава каквато я носим в себе си от първото ни проплакване на този свят. Някъде по житейския ни път тази светлина се превръща в едва мъждукащо пламъче, дълбоко в нас, превръща се в нежна светлинка. Там, дълбоко в сърцето ни, остава тя, девствена и недокосната, но жива!
От антропософската духовна наука ние знаем, че троичността, заедно с четворността, седморността и дванадесетичността са основни, дълбоко заложени окултни принципи в цялото ни битие, в човешкото същество, в космичността като един вечен първообраз и жива сила, залегнала в нашия произход, живот, развитие в земен план и в космически план като тяло, душа и Дух. Онова, което закономерно ни възпрепятства, "пречи", провокира, и истински развива, са полюсите във всяко нещо. Но също така и равновесната точка! Ариман и Луцифер в двата края, с техните същества, с които непрестанно живеем, омаломощаваме, чрез противоположността, но и реално - спасяваме, чрез равновесната точка - Христос! Всеки покой е равнозначен на смърт, на заспиване, но и на дълбоко проглеждане именно в точката на равновесие. Важното е да успеем да бъдем будни именно в равновесната точка. Човешкото сърце във физически и в духовно-душевен план е именно тази точка, там е живото и девствено духовно пламъче, което носим, там е свещената обител на великото същество, чието Раждане трепетно очакваме всяка година! Този момент е свещен, дълбоко личен и искрен. Той ни предстои!
* * *
СЪРЦЕТО – ОКО НА ЧОВЕШКАТА ДУША КЪМ БЪДЕЩЕТО
Автор: Дорина Василева
25. март 2017 год., Благовец
„...Това, към което науката за духа се стреми, е с духа, с който сме се проникнали, да се потопим, да вникнем навсякъде, да кажем как живее духовността, духовната същност във всеки отделен орган на човека, каква е мъдростта на белите дробове, черния дроб, сърцето, стомаха и т.н., прозряна духовно, как духът и душата проникват целия човешки организъм, да осветлим с духа всяка отделна клетка така, че да не остане нищо, което да не е осветено със светлината на духа...” /Събр.съч. 78, Р.Щайнер/
За да може човек да си представи цялата картина на човекораждането от Космоса, той трябва да съумее да разшири съзнанието си до онзи предел, в който макрокосмическото се смалява до рамките на един орган или на една функционираща телесна система. И как същото това вече чисто физическо диференцирано „творение” вътре в нас, може да разшири размера си, но не физическия, и да намери своя дом в космическото. Представях си този процес като една жива етерна субстанция, или ако си представим на материален език това – като космическа плазма, която гради материя по един животворен начин и след нашата физическа смърт душата ни отново се връща там и изработва своите сили заедно с Висшите духовни същества за следващия си земен път. Представях си също как постепенно огнено-топлинната, въздухообразната и течната субстанции са извървели своя път от Стария Сатурн, Старото Слънце, Страта Луна до Земята /твърдата, земна субстанция/, формирайки човешкия космически зародиш от огнено ядро, което дава началото на физическото тяло, през добавяне на етерното, после на астралното тяло, като човешкото същество от огнено същество, се сгъстява до въздушно, после то достига до водно проявление, докато достигне до онова, което е днес...
* * *
Нека да разгледаме от духовно-научна гл.т. произхода на сърцето, мястото му като орган в тялото ни с определени задачи, както за физическото ни същество, така и за душевното ни и духовно развитие.
Ето какво казва Р.Щайнер в Събр.съч. 102, за произхода на сърцето от топлинно-огнената първична материя. И да носим в мислите си идеята, че ние носим в себе си, концентрирано в сърцето си, не само живата физическа, но и живата духовна топлина на Първосътворението:
„Какво е направила тогава топлинната материя? Тя е дала на вашето телесно същество онова, което пулсира сега във вашата кръв. Това не е била топлината, която съществувала в началото. Когато говорим за първичното топлинно състояние на Земята, то вие не бива да си мислите, че говорим за тази топлина, която се получава когато палим печка. Последното е минерален огън и минерална топлина. Ние говорим за тази топлина, за този огън, който пулсира в нашата кръв, - това е жива топлина. Действително съществува не само тази минерална топлина, която се проявява в пространството; но съществува съвсем друга, жива топлина, която имате в себе си. Тя е била в началото на Земята и от нея се образувал първия зачатък на човека. Но с продължилото сгъстяване, тази жива топлина постепенно станала нежива топлина. Това било вързано с процеса на сгъстяване, който е настъпил когато Слънцето се отделило от Земята и само Луната останала съединена със Земята. И топлината, която станала минерална топлина се проявява за първи път като процес на изгаряне...
Ние вече видяхме, как под въздействието на мировия звук, който се излял и предизвикал танца на веществата са се образували маси протоплазма. Виждаме, как съществата разполагат по силовите линии отначало тънки маси протоплазма, образувайки нещо подобно на състава на съвременния белтък. След това виждаме по-плътни маси, които служат като защита, образувайки леплива обвивка около дадено вещество. Какво не достига на тези същества? Твърда костна маса! Говорейки на по-пулярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах. И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества. В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно. Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса. Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции. По този начин, в човешките същества, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел. И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си, започвайки от твърдите кости до течната кръв. Вие лесно може да си представите какво е влязло в човека тогава: всичко това, което остава от него като пепел, когато тялото се изгаря. И това, което остава като пепел, било наистина последно образувано.
Как е проникнала пепелта в силовите линии, които били запълнени от белтъчна субстанция?
Видяхме, че в началото е бил огънят; от него се е образувал зачатъкът на белите дробове; след това се присъединила светлината и се е образувал зачатъкът на нервите; по-нататък се появил звукът и предизвикал танца на веществата, образувал живата субстанция.
Коя била причината за присъединяването на пепелта, на минералното? Това, което внася пепелта в човешкото тяло, сега било мисълта, от която звукът, тонът прави словото... Всичко, което сега съставя членоразделната реч, и това, което се изразява в нея, създавало танц; звукът на езика, музикалното в него, е съставяло веществата в живата субстанция. Смисъл, значение на словото внася в тази жива субстанция пепелта, образуваща се при процеса на изгаряне, и според това до колко костната система постепенно се е втвърдила към края на Атлантската епоха, човекът все повече и повече се пронизвал от мисли, от самоосъзнаване. В него възникнал интелектът, и той ставал все по-осъзнато за себе си същество.
Отвън-навътре ставало създаване на онова, което имаме в себе си: първо нашия физически зачатък, който намира своя завършек във висшия орган сърце, след това нашата нервна система със зачатък органите на дишане, след това тези органи, които се образуват в живия организъм както системата от жлези. След това се присъединява костната система, твърдите вещества, които са проникнати от пепелта, и човек става осъзнаващо себе си същество. Такъв е ходът на развитието в границите на нашето земно въплъщение. Заедно с това ние почти сме достигнали края на Атлантската епоха."
И по-нататък Щайнер продължава с образуването на човешкото сърце:
„В тези времена, когато отново се е появила Земята, когато тя, така да се каже, е излязла от мрака на мировото пространство, като пространство пронизано от топлина, тогава в това пронизано от топлина пространство първите човешки форми, също са живеели като топлинни същества. Ако вие с ясновидски поглед се оглеждате в миналото на това, какъв е бил човекът тогава, то вие преди всичко ще откриете този първи човешки зачатък като че ли в топлинна сфера, която цялата е пронизана от много, много потоци...
Аз най-добре ще ви обясня, какъв е бил човек тогава, ако сред човешките органи ви обрисувам това, което се е образувало тогава в своя първи зачатък.
Представете си току-що родено дете, което отгоре на главата си има съвсем меко място. Представете си, че това място е напълно открито и че отвън в този отвор влиза топлинен поток. Но си представете този топлинен поток не плътно материален, както топлината в потока кръв, а по-скоро като силови потоци слизащи надолу и образуващи свой център, там където сега се намира нашето сърце, и имащи кръговрат в силовите потоци, а не в кръвоносните съдове. Тогава ще имате първия топлинен човешки зачатък. От топлинния човешки зачатък в по-късно развитие се е образувало човешкото сърце с неговите кръвоносни съдове, образувала се е циркулацията на кръвта.
Този орган, който дълго време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък. Много по-късно в развитието на Земята, човек още е имал този орган. На това място на главата, което е меко при детето, ни показва топлинния орган, който се възвисил от човека, още когато не е можел да вижда своето обкръжение. Когато човекът е бил още морски човек, когато още не е можел да има такива възприятия, както сега, когато той още е плувал в морето, тогава преди всичко е трябвало да знае обкръжаващата температура, да знае, дали може да се движи в едно или друго направление. С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи. Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха. Веднъж ви бях споменал, че легендите за циклопите, хората с едно око, се отнасят за тази форма на човешкото око. Това не е било точно око, и когато се изобразява във вид на око, то това не е вярно. Това е било един вид топлинен орган, който показвал в каква посока може да върви човек. Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете. Такъв е бил първоначално този орган...
...Ако вие вземете под внимание краткия преглед на земното развитие, който направих, ще видите, че човекът като земно същество, какъвто се явява сега, има своя изходна точка, всъщност, сърце. Разбира се, сърцето не е било тогава такъв орган, какъвто е сега. Този вид е придобило много по-късно: но зачатъкът на сърцето е възникнал от огъня.
...Но вие видяхте, как това, съставя, всъщност, мисията на земното развитие, това, което служи на човека за изразяване на любовта, в началото е било заложено във вид на онова, което открихме като топлинен орган; това се проявява първо."
Става ясно, че човешкото сърце е всъщност първият топлинен зачатък на човешкото същество в еволюционния му път, изграден от огън и топлина на чисто физическо ниво. Той води началото си от топлинен орган, подобен на фенер, в горната част на главата, свързан фуниеобразно с днешната сърдечна област, и който топлинен орган е изпълнявал основната сетивно-възприемателна функция за тогавашнато същество, което с него не само се е ориентирало, но е осъществявало и контакта си с всички духовни същества, населяващи естественото му обкръжение.
В своята статия „За нашата жизненост” д-р Иванка Кирова доизяснява и конкретизира описаното по свръхсетивен начин от Р.Щайнер раждане на човешките органи, подобно на космическа етерна пулсация, или вграждане на космическия етер, и излъчване на етерни сили отново към него, като казва следното:
„Нашето етерно тяло е част от космическия етерен океан. Етерното тяло представлява жизнените потоци, които ритмично навлизат и излизат от човека от вечно пулсиращия безкраен етерен /жизнен/ свят, проникващ цялата Вселена. След като се “очовечат” в нашия организъм те се излъчват отново и се сливат с външната жизнена енергия... Етерният организъм е наречен също „тяло на строителните сили”, защото по неговите енергийни, силови линии се разполагат минералните частици на органите и системите на тялото, на всяка клетка, молекула и атом... Етерният организъм е сложна система от „етерни двойници” на всички органи и системи на тялото на човека. Ние имаме етерен мозък, етерно сърце, етерни бъбреци и пр... Етерното тяло създава чувството за време. То отразява движението на планетите в ритмите на нашето тяло, като свързва с тях космическия живот и енергии с човешките. Движението на кръвта, ритмичните пулсации на кръвта не се получават от сърцето, а обратно – етерните пулсации на кръвта задвижват сърцето. По същия начин можем да кажем, че потокът движи воденичното колело, а не воденичното колело движи потока... Много важно е да се знае, че мисленето се извършва в етерният мозък. Той прониква изцяло физическия мозък, който служи като основа, един вид огледало, в което се отразяват мислите от етерния мозък. В главата етерните потоци имат „свободен етерен живот”. Тези етерни пулсации се проявяват като мисловна дейност. Поради подвижността на етерните потоци мислите могат бързо да се асоциират, навързват се във верига, подвижни са, израстват от една мисъл в няколко други и пр.”
Днешната официална медицина разглежда сърцето като една помпа, която задвижва кръвта в човешката кръвоносна сисема, като по този начин уж то се превръща в неин разпределител към всички части на тялото ни. Но това е една механистична теория и поглед към човешкото същество - то сякаш е взето само по себе си, и вътре в него се случват определени процеси на ниво клетки, тъкани, органи, системи, и в цялата тази организация сърцето стои като един задвижващ сам себе си орган вътре в тази жива и самоподхранваща се система. Е, това е като да твърдим, че животът се е самовъзпроизвел и се самовъзпроизвежда от самосебе си!
„...сърцето изобщо не е нещо, което да може да бъде наречено активен организъм. Защото сърдечната дейност не е причината, но е последица...” /Р.Щайнер, Събр.съч.312/
Щайнер обяснява сърцето като орган в човешкия организъм, който е ключов и в който се събират и концентрират взаимнопроникващите се процеси – дихателния и хранителния в най-широк смисъл, чрез втечнените хранителни вещества, които кръвният поток е поел. Сърцето се явява уравновесяващият център на тези два процеса – нервносетивния и веществообменния в човешкия организъм, или както Щайнер го нарича „орган на застоя” и „сърдечната дейност представлява последица от взаимодействието между втечнените хранителни вещества, т.е. между хранителната течност и приетия отвън въздух.”
„Но човек си остава при механистичното разбиране, когато всичко, което е сърдечната дейност, го разбира като последица от тези взаимопроникващи се, бих желал сега да ги нарека течения, водните течения и въздухообразните течения. Защото какво, в крайна сметка, представлява сърцето? В крайна сметка сърцето е сетивен орган, и дори ако не осъзнаваме непосредствено това, което е сетивната дейност на сърцето, ако това, което става в сърцето, спада към подсъзнателните сетивни дейности, то сърцето именно затова съществува, за да възприема в известна степен горните дейности, и да може да чувства долуразположените дейности на човека. Тъй, както Вие, скъпи приятели, с очите си възприемате външните цветни процеси, по същия начин, само че чрез смътното си подсъзнание, чрез сърцето възприемате онова, което протича в долната част на тялото ви. В крайна сметка сърцето е сетивен орган за вътрешни възприятия. И трябва да бъде разглеждано като такъв.”
„В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство. Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство...”
„И двата процеса отново се срещат, дихателният процес с кръвотворния процес, и тяхната среща се осъществява в човешкото сърце. Виждате, целият външен свят, доколкото включва и външността на човека, ни се представя като една двойственост, натрупваща се в човешкото сърце, стремяща се към един вид уравновесяване чрез него. И така можем да достигнем до един странен образ: до образа на човешкото сърце с неговата вътрешност, със способността му да синтезира онова, което въздейства външно върху нас според обхвата на тялото, синтезиране - а във външния свят анализиране, повсеместна разхвърляност, която бих желал да кажа - е концентрирана в сърцето. Тук Вие достигате до важната представа, която бихме могли да изразим приблизително по следния начин: вие поглеждате към света, виждате околността и се питате: Какво има в тази околност? Какво от тази околност въздейства? Какво мога да открия в себе си, което да е сродно с нея и да е със същия характер? Когато погледна в собственото си сърце, то в него в известен смисъл откривам обратното небе, полярно противоположното: доколкото ето тук имате периферното, бих желал да кажа - тази отдалечена в безкрайността точка, свитият кръг го откриваме в човешкото сърце. Ето тук вътре е целият свят. Ако трябва да си послужим с един груб образ, то просто бихме могли да попитаме: да си представим, че човекът е застанал и гледа нашироко около себе си света; той е застанал на една планина, вижда широката околност на света, и поставете едно съвсем малко джудженце в човешкото сърце и се опитайте да си представите, какво вижда там вътре това джудже, тогава там вътре ще видите обърнат цялостния образ на света, синтезиран.”
„..като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес. И това, което се разиграва в растението, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира израз на това, което се извършва в човека, но са напълно израз и на извънчовешките отношения. Когато разглеждате сърцето на човека, то в него - бих казал - взет в основата си, се отразява целия световен процес. Човекът всъщност е индивидуализиран само като духовно-душевно същество. Той е включен в целия световен процес чрез това, че сърцето например със своите удари действително представлява израз не само на това, което става в човека, но е израз и на онази борба, която се разиграва между светлината и тежестта в целия Космос.”
Следва!