Има най-различни форми на аутизъм. Основно са две: Аспергер и Кaнер. При Аспергер човекът може да живее изцяло сам и е ограничен в социалните си контакти. Това не е по-често срещания случай, по-често се среща аутизмът по Кaнер.
При аутизма по Кaнер са характерни следните неща: децата стоят встрани от другите деца, не се заиграват с тях, обичат да се усамотяват; не стоят дълго на едно място, по-често непрекъснато се движат; ако нещо им се забрани почва да крещи; имат неподвижен поглед, който сякаш минава през хората без да ги вижда; често са особено красиви деца; не си приличат по нещо външно специфично; имат множество страхове, трудно понасят промените; при лошо отношение стават агресивни, в противен случай – не; извършват повтарящи се, свои си движения; обичат повтарящи се действия, движения, особено въртеливи /пумпали, вентилатори, въртящи играчки, колелца/; дребни неща могат да ги раздразнят; често хиперактивни; обичат шума от падащи неща; силна чувствителност към шумове, звуци – или ги харесва, или се плаши от тях, или самото то ги издава; сякаш общуват с някой, който е невидим за нас; умеят да имитират много добре; запомнят чудесно това, което им харесва; харесват рекламите; харесват животните и не се страхуват от тях; обичат да рисуват;
Аутизмът е едно съвсем младо, ново заболяване, появява се едва след Втората световна война. Дължи се на това, че човекът не може истински да се инкарнира. Физическото тяло /ФТ/ не е достатъчно добре образувано. Физическото тяло, което получава като наследствено, духовно-душевното което слиза, не може да го промени както иска. В утробата на майката ембрионът е едно от Физическо тяло, Етерно тяло /ЕТ/, Астрално тяло /АТ/ и Аз, и когато детето се ражда, от плацентата Етерното тяло, Астралното тяло и Азът влизат във физическото тяло, но при аутизма това не се случва докрай. Азът остава заловен в прехода между Небето и Земята. ЕТ и АТ са групирани около Аза и физическото тяло остава като марионетка на конци, която се води отгоре.
При Аспергер не е така, те имат достатъчно добро ФТ и Азът е добре инкарниран. Но при Аутизма по Кaнер Азът е захванат между Небето и Земята където обитават много демони и човекът с аутизъм е непрекъснато подложен на този ужас на Бездната. Но този човек не може да установи това, защото не е в тялото си, за да може да се отдели и наблюдава това. Действително някои от аутистите говорят със същества от тази духовна област, в която е уловен Аза им. Други не могат да общуват и се намират в пълен ужас и всичко, което им се налага да правят /техните малки ритуали/ е своего рода "магия", чрез която те се справят, управляват своя ужас, защитават се. Те са изключително напрегнати и с тези "магии" се справят със своето напрежение. Детето не може да развие нито своето ФТ, нито своето ЕТ, много е трудно. Но децата-аутисти знаят много, независимо дали могат да го изразят, движат се свободно в полето от знания и мисли на хората. За всичките техни странни неща, които те правят, за да се освободят от вътрешното си напрежение, ние не трябва да се безпокоим. Нужно е да им помагаме максимално да се освободят от своя плен или да го понасят по-леко.
Най-важното е Азът да намери път към тялото на детето. Този път е пътят на Слънцето, този път, по който Христос е стигнал до Земята. И ако си изясним добре този път, направим го ясен, ще окажем невероятно голяма помощ на всички аутисти. Ние трябва да пазим Аза на нашето дете-аутист. Да си представим, че то е заобиколено от демони и ние като куче-пазач трябва да го браним от тях. По този начин много силно се свързваме с това Азово същество. Много е важно детето да усеща, че не е само. Важно е вътрешно да сме с това дете, да мислим за защитата на Аза му. За да помогнем на инкарнацията на тези деца е необходимо да изградим голяма вътрешна смелост. И не е необходимо толкова да искаме нещо от тях и да ги стимулираме за различни неща, колкото просто да ги пазим.
При аутизма по Аспергер също не е добра инкарнацията, но не се намират в Бездната и тяхното напрежение е по-малко. Но също се нуждаят от огромна сила за вътрешна стабилизация, поради което почти нищо не им остава за външно общуване. Добре е през първите 7 г. тези деца да скачат и подскачат. Те са много талантливи и интелигентни, нужно им е стимулиране в движението /жонглиране, различни циркови умения като ходене по въже, салто, скачане на батут/.
Но има и много други хора с недобра инкарнация, които не са аутисти. Кое е специфичното при аутистите? Не че Азът не иска да се инкарнира, а просто не успява, бива захванат, уловен. Защо се увеличават тези случаи? Говори се дори за епидемия.
Когато детето се инкарнира и ФТ не е достатъчно добро и то се ваксинира, духовно-физическото тяло /фантомно тяло/, което е невероятно красиво и свети по невероятно прекрасен начин, след ваксината угасва, опепелява се.
Лекция от тригодишно обучени от АЛПСТ
Тези деца, сякаш плават над нещата, поради което получават поглед върху тях, какъвто останалите нямат. В духовната област, която обитават, душата им се атакува от зли сили, поради което те изпитват непрекъснати страхове и в опита си да се предпазят и да не им се подадат, те имат необходимостта да извършват различни действия. Тези деца се намират в един междинен свят и не са свързани с тялото си, така както другите хора.
Те носят в/със себе си един голям въпрос, като личен или като поет от другите /човешките души въобще/: КАК МОЖЕ ЧОВЕК ДА ПОЗНАЕ ИСТИНАТА? Кое е добро, кое е зло? В гръцката култура е развито мисленето свързано с боговете. Дионисий Ареопагит развива учението за Ангелите, а впоследствие то заляга и във философията на Тома от Аквино. Връзката с Ангелите е важна за децата, още повече това се отнася за децата с Аутизъм. Архангел Михаил е Духовното същество, което придава Интелигетността - това човек да има духовни идеи и мисли. Защото, в действителност, в акта на познание ние подготвяме себе си, мислите си, така че да възприемем духовните истини отгоре. И аутистите могат да улавят това знание. Но те не са свободни да го изразят, цялото тяхно богатство е затворено в тях и ние можем да се стремим да подпомогнем тяхната вътрешна свобода. Те се намират на едно място, където тяхната вътрешна същност е непрекъснато обезпокоявана и за тях животът е въпрос на оцеляване. От тази гледна точка, вече, не е толкова важно дали едно дете-аутист ще се научи да чете или смята. Ние можем да се стремим да създадем облекчение за детето, дори с най-лудото, на което сме способни. Най-важното, което могат да получат са миговете, в които могат да си отдъхнат. Защото в тези мигове те могат да пренасят мъдростта си и да я даряват на Земята.
Можем да направим всичко възможно, детето-аутист да се свърже със своя Ангел. Най-доброто, към което можем да се стремим:
- да отнемаме страха /и по ексцентрични начини/
- да ги научим да се молят
- да не им говорим като на малки деца - пред тях могат да се излагат, дискутират философски въпроси, такива касаещи човечеството
- да се опитаме да отнемем бича на страховете им, чрез стабилно обкръжение, да му позволяваме да си живее свободно по своя си начин, те знаят най-добре какво искат.
- да се грижим добре за телата им
С моята Душа да се опитам да вляза в Съществото на това дете, да се вчувствам в него, всеки следващ и следващ път, защото първия път то може да се страхува от тъмнината, поради което ние да трябва да запалим свещ, но в следващия момент то може да се страхува от свещта. Ние отново и отново се вживяваме в него за да познаем и отнемаме страховете му. Страха на това дете е свързан с изгубването, че се губи, затова всичко, което му създава опора – една връвчица, едно вързано шалче, игри с овързване - един жълт шал е слънчев лъч, който го пази и всеки ден то знае, че има на разположение този слънчев пазител.
- да задаваме въпроси: Как се възприемаш? Как ще ми покажеш?
Въпрос: „А ако детето не се интересува от нищо?”
Като не се интересува от нищо, не се интересува - трябва да му дадем пространство, то си знае. Ако едно дете иска нещо, то може да го научи. Ако то се освободи от страховете си, тогава може да се концентрира върху другия човек и върху другите неща. Ние се ангажираме със страховете, защото ако тях ги няма, останалото само ще си дойде. ДЕТЕТО ИДВА В НАШИЯ СВЯТ, АКО МОЖЕ! Най-важно е да се справи със страха си, да го удържи. Хубаво е да му се говори за Ангелите, те да му станат убежище. Но най-важен е достъпът до Архангел Михаел.
Мария помага на хората да стигнат до Мъдростта, тъй като у човека има много неща, които пречат на това достигане. Михаел осъществява самото послание, той ни дава Мъдростта. Мария помага на човека така, че той сам да достига до Мъдростта. Аутистите нямат кой знае какви съпротиви за достигането на Мъдростта. Михаел помага за откровението на Мъдростта, за предаването й.
Въпрос: „Защо по-голямата част от аутистите са момчета?”
За тях познанието е по-важно. На жените им е по-лесен достъпът до Ангелите и по-лесно се инкарнират, а това помага и да се държи в по-добро равновесие Душата.
Лекция в Център по аутизъм - София