Хирофонетиката е терапия, която е разработена от д-р Алфред Баур на основата на антропософското човекознание на Рудолф Щайнер. Понятието хирофонетика произлиза от гръцки език, при което cheires означава ръце, а phonos звучене или звук.
През 1972 г. в кабинета по говорна лечебна педагогика на д-р Баур идва за лечение едно дете, което не може да говори. Момчето не реагира на лечението с конвенционални методи. Едва когато Баур довежда говора до детето, като го свързва с докосване на тялото му, то показва интерес и започва да подражава на говора (Баур, 1996, 12 и сл.). В основата на този процес, както го описва А. Баур, са залегнали два въпроса: как изглеждат фигурите на въздушния поток на звуковете1 когато ги артикулираме и как тези форми на въздушния поток могат да бъдат пренесени върху тялото, за да може говорът да бъде направен сетивно по-интензивно възприемаем. Когато например се артикулира „L“, то върхът на езика натиска една съвсем определена точка зад резците. Сега по време на артикулацията на „L“ въздухът се изкачва нагоре, протича от двете страни на езика и се изплъзва от устата (виж фиг. 1).
Фиг. 1 (горе): Фигура на въздушния поток на „L“ (чертеж на Д. Шулц според Баур, 1996, 14)
При артикулацията на „R“ въздушният поток, когато R се изговаря от небцето, отново и отново се прекъсва и се вижда образно как много малки въздушни мехурчета се освобождават в бърза последователност от устата. Така всеки звук може да бъде описан в своята индивидуална фигура на въздушния поток и е лесно тези форми на звуковете да бъдат възпроизведени в собственото говорене.
Въпросът за предаването на тези форми на тялото намира своя отговор в разбирането на принципа на метаморфозата, който вече е бил описан от Гьоте във връзка с растенията. При това той е разглеждал, сравнявайки, листата, цветовете и плодовете, както и всяка отделна част от растението, като израз на цялото растение и как листото се развива във венчелистчето на едно ново ниво. Винаги отделната част, макар и още съвсем малка, показва отново цялото, на което принадлежи.
И при човека закономерностите на метаморфозата са валидни. Така от акупунктурата ни е известна възможността чрез ухото да се действа енергийно на всички области на органите или кракът да се разглежда така, като че ли в него отново може да бъде открит целият човек. Резултатите от един масаж на рефлексните зони на крака действат убедително и показват, че гледните точки на метаморфозата могат да бъдат реализирани конкретно до една физически възпроизводима ефективност.
От тази гледна точка може да бъде установена връзката между устната кухина и общия организъм на човека. Един пример може да поясни това: в антропософското човекознание се изхожда от връзката между мекото небце и системата на веществообмена на човека.
/1. На български език се прави разлика между „звукове“ и „звуци“. Първото се отнася само до говорните звукове, а второто - до всички останали, непринадлежащи към фонетичната система на езика между мекото небце и системата на веществообмена на човека./
Така наречените небни звукове действат благоприятно върху тази система, което се взема под внимание в терапевтичното говорно формиране. Други артикулационни зони се намират във връзка с други системи на органите, така че въз основа на знанието за тези връзки, точно от гл.т. на метоморфозата, е възможно формите на въздушното течение да се пренасят върху целия организъм в зависимост от мястото на образуването или възникването им. Това означава, че всички звукове могат да бъдат пренесени както на гърба, така и на ръцете и на краката.
Споменатото по-горе дете бива лекувано от Баур с хирофонетика То се научава да говори и с това окуражава Баур да проследи по-нататък този терапевтичен подход. Първоначално той изхожда от това, че хирофонетиката може да бъде прилагана като терапия за прокарване на пътя на говора. След лекуването на много други пациенти обаче става ясно, че се обхваща един значително по-широк спектър на въздействие, тъй като с тази терапия може да бъде оказвано влияние върху поведението на човека. Това може да се обясни с ефективността на звуковете. Подробни описания относно ефикасността, а с това и възможността за терапевтично прилагане на всеки отделен звук, има от Рудолф Щайнер, който дава живот на евритмията и говорното формиране (1990, 279). Един прост пример може да онагледи това, без да имам желание сега да се спирам на същинското терапевтично въздействие: когато едно „R“ се из- говаря многократно, много бързо се изживява възникващият вследствие на това импулс и събуждащото въздействие. При изговарянето на „L“ на преден план настъпва един повече спокоен, течащ елемент, със съответното обратно въздействие. И със сигурност не е случайност, че някой, на когото му е вкусно, казва „мм-мм“, а не „F“ или „K“, или пък „T“. И когато някой влиза в помещение, в което хората разговарят, а той желае да им съобщи нещо, то той изговаря звука „S“, след който, за да се постави говорно точка в смисъла на спиране, се присъединява още едно „T“, за да направи така, че да го чуят. С познаването на тези действия на звуковете може след поставената диагноза да бъде съставена една поредица от звукове, която предава на пациента нещо, което може да допринесе за промяна на неговата ситуация.
Който лекува със силите на звуковете, независимо дали това става в областта на терапевтичното говорно формиране, на лечебната евритмия или на хирофонетиката, работи като изхожда от основното предположение, че в хода на детските и юношеските си години човек все повече бива проникнат от своята душевно-духовна същност и се намира в тялото, което му е дадено в наследство от неговите родители. Този процес на инкарнация може да бъде засегнат вследствие на заболявания или нарушения в развитието, така че да се наложи терапевтична помощ. Опитът показва, че с помощта на говорните сили връзката със собственото тяло може да бъде така подобрена, че да бъдат променени или дори преодолени отклоненията от нормата в развитието и поведението.
В хирофонетиката физическата възпроизводима форма на въздушното течение се предава на тялото така, че детето не само да чуе говора, а непосредствено да може да съвъзпроизведе процеса на възникване на говора, като изхожда от осезателното и слуховото сетиво. През портата на сетивата се стимулира собственото възприятие, следователно идентификацията със собственото тяло, а с това и възможността за по-добро възприятие на чуждото. При това докосването придава едно чувство на първично доверие и чувство на задоволство, които водят до намаляване на напрежението. Интензивното говорно възприятие по време на лечението често събужда при неговорещите деца волята за имитиране на говора. Могат обаче да бъдат постигнати и успокояващи, стимулиращи, разпускащи или структуриращи и много други въздействия, поради което хирофонетиката се прилага във връзка с много лечебнопедагогически и педагогически задачи.
Външно погледнато, детето по време на терапията се намира в пасивна ситуация. Вътрешно чрез звуковете се стимулира неговата активност и тук опитът показва, че след хирофонетичното лечение детето е толкова при себе си, че след това може значително по-ефективно да прави непосредствено следващите лечебно-педагогически упражнения, отколкото без тази предварителна терапевтична подготовка. Наред със звуковете, в хирофонетиката се използват и класическите гръцки стихосложения, при което всеки ритъм от своя страна отново съответства на едно специфично въздействие, което ще бъде използвано целенасочено. С това по-специално ще може да бъде упражнявано въздействие върху дишането, а с това и върху хармонизацията на ритмичната система.
По време на лечението субективно-емоционалното на терапевта отстъпва изцяло на заден план и от детето се възприема най-вече обективността на закономерностите на звукообразуването. Този факт обяснява защо хирофонетиката се приема много добре и от хората с аутистични черти, които показват иначе голямо отхвърляне и страх спрямо субективно възнамеряваното докосване. Чрез терапевтичната работа по гърба при пациента се развива слуховото пространство, което днес в много случаи е отслабено вследствие на претоварване на зрителното.
С една поставена от лекаря диагноза звуковете могат да бъдат прилагани подобно на медикаменти.
Щом хирофонетиката бъде избрана като терапия, то медицинската диагноза, която допълва лечебнопедагогическата, е предпоставка за свързаното с органите лечение. В хирофонетиката се добавя това, че се изучава и упражнява как диагнозата, която се получава от антропософското човекознание, може да бъде преведена в съответните звукове. По време на лечението се възприемат реакциите на пациента и при необходимост могат да бъдат предприети изменения на поредицата от звукове в зависимост от съответното ниво на развитие. Както при всяка терапия, след една серия от проведеното лечение следва почивка. След нея отново се диагностицира и проверява дали има смисъл от продължаване с хирофо- нетика или някоя друга терапия ще се окаже сега по-подходяща.
Освен в лечебната педагогика, хирофонетиката се използва като придружаваща мярка и в психиатрията, при грижата за стари хора, в логопедията, физиотерапията и в общата медицина.
Литература
Baur, A. (1996): Lautlehre und Logoswirken - Grundlagen der Chirophonetik. 2. Aufl. Mellinger-Verlag, Stuttgart Schulz, D. (1991): Frühförderung in der Heilpädagogik. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart
Steiner, R. (GA 279) (1990): Eurythmie als sichtbare Sprache. 5. Aufl. Rudolf Steiner-Verlag, Dornach
Автор: Дитер Шулц, Из "Компендиум по антропософска лечебна педагогика" (Грим, Кашубовски), САЛПСТ, 2014. Публикувано с разрешение от българския издател.