Документ 2
Ойген Колиско за темпераментите
От откриването на училището за медицински сестри към Клиниката и терапевтичния институт в Арлесхайм през май 1925 г. различни членове на Медицинската секция провеждат курсове за училището за медицински сестри, както и като част от обучението на работещите в областта на лечебната педагогика, за евритмични терапевти, студенти по медицина и социални работници. Записките на медицинска сестра за курса, проведен от Ойген Колиско, са възпроизведени тук като илюстрация на тази преподавателска дейност (от наследството на Ита Вегман).
Е. Зейлманс
* * *
Ентусиазмът е особено необходим в професията на медицинската сестра. Но ентусиазмът може да възникне само ако се основава на правилно разбиране за човека и света. За медицинските сестри става все по-трудно да развиват отдаденост към пациентите въз основа на съвременната наука. Това, което учим по анатомия, физиология, патология и т.н., е правилно, но всичко това се отнася само до разбирането на физическото тяло. Тези знания не са подходящи за въздействие върху човешките същества, за разговор със сърцето. Ако приемем, че сърцето е просто помпа, то не се чувства стимулирано по никакъв начин да се занимава с някаква друга дейност. Човек трябва да стигне до разбирането за свръхсетивния елемент, който действа в човешките същества. В съвременната наука има напредък в анатомията, физиологията, патологията, но терапията е изостанала, защото човешкото етерно тяло не се взима предвид. Няма да постигнем никакъв напредък в медицината, ако не вземем под внимание свръхсетивната страна на човешкото същество. Трябва да признаем, че силите на етерното тяло, астралното тяло и аза действат във физическото тяло по различни начини. Но за да го сторим, трябва да усвоим други понятия. Точно както в живота имаме усещане, чрез което преживяваме какво е болест, здраве, благополучие и т.н., така трябва да се развие и орган, който да възприема житейската ситуация на другия човек, за да може да навлезе в неговото преживяване. Познаването и живеенето с това, което е свързано с темпераментите, е необходимо, за да се работи със здрави и най-вече с болни хора. Ще разгледаме тази тема по няколко начина, които обаче могат да бъдат разбрани само от гледна точка на духовната наука.
При флегматиците преобладава активността, свързана с етерното тяло. Лечебните сили действат в потока на лимфата и жлезистите течности. Един пример може да се види в растението, което като етерно същество, никога не се разболява. Но веднъж щом болестта завладее флегматика, е трудно да се отърве отново от нея. Нито пък трябва да се очаква, че пациентът ще разкаже за симптомите си. Той няма да го направи, защото не иска да си дава труд и затова трябва да бъде внимателно наблюдаван. Той е отдаден на извайването на жизнените си процеси, което става чрез флуидния елемент. Лечебните процеси действат също и в съответствие с различните темпераменти.
При сангвиника преобладава въздушният елемент, свързан с астралното тяло, в което живеят чувствата и движението. Можем да илюстрираме разликата между флегматик и сангвиник с една картина. Нека разгледаме динамиката на растенията и насекомите или птиците. Насекомото бърза или лети, то винаги е в търсене, бърза или лети. Птиците са издути и изпълнени с въздух, неспокойни, усещането и движението се редуват. Те не се нуждаят от много сън. Не целият въздух се вдишва, а част от него се издига нагоре и това предизвиква тяхната будност. Но дишането предизвиква и движението на крайниците. Колкото повече е развит белият дроб, толкова повече са развити и крайниците (вж. развитието на жабата). Въздухът има одушевяващ и събуждащ ефект.
Хората със сангвиничен темперамент скачат от едно впечатление към друго. Те не навлизат много дълбоко. Те са нетърпеливи и искат да се излекуват веднага, когато се разболеят. Лечението също така протича по-бързо, защото те имат склонност да се отървават от болестите също тъй бързо, както и от всяко друго усещане. Сангвиниците не страдат от запек. Непостоянството на мислите им се пренася в червата.
Още в самите темпераменти се съдържат семената на болестите. И при боледуване те се засилват още повече. Задачата на медицинската сестра е да компенсира темпераментите, което може да стане на базата на знанието, с вътрешен хумор, който също е и любов.
При холерика са важни процесите, свързани с топлината. Преобладават процесите на аза. Когато е ядосан, топлината се издига на вълни към главата. Холериците в повечето случаи са в състояние да се справят с болестта си; те я преодоляват, като преминават през криза. Ако холериците не намерят достатъчно вътрешен кураж, съществува риск да се превърнат в меланхолици.
Меланхолията силно нарушава оздравителния процес. Имаме нещо като парализа на жизнените сили. Меланхолиците са твърде оплетени във физическото. Метаболизмът започва да се забавя. Всичко ги засяга дълбоко, понякога съвсем незначителни неща. Това означава, че те лесно могат да изпаднат в истерия. Много може да се направи, за да се помогне на меланхолиците, ако човек успее да ги убеди да направят нещо за някой друг от любов, или нещо друго, което да ги извади от физическото и да ги пренесе в свръхсетивното. Особено трудно е да се излекуват меланхолиците, когато в болестта се намесят душевни сили, например когато отново изплуват мъки или удари на съдбата от миналото. Това може да доведе до заболявания на кръвта, които се проявяват в напреднала възраст.
Задачата на медицинските сестри е да компенсират темпераментите. Въз основа на правилно разбиране човек трябва да може да позволи на нещо от своя темперамент да се влее в другия човек. Ако болният е меланхолик, човек трябва да бъде весел, да му донесе светлина, ако е холерик, трябва да се поддържа определено спокойствие и т.н. Това, което е толкова важно за лечението, ще успее, ако антропософията е разбрана по правилния начин.
Превод: Ати Петрова