Том Ван Гелдер: ШЕСТТЕ ОСНОВНИ УПРАЖНЕНИЯ ОТ Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ШЕСТТЕ ОСНОВНИ УПРАЖНЕНИЯ ОТ Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР

Увод от преводача

Целта на този превод е да подчертае важността на актуалните за времето ни подготвителни антропософски душевни упражнения, без чието изпълнение болшинството от стремящите се антропософи биха придобили или никакви, или изключително горчиви плодове от своите медитации, тъй като много често бързащите да преодолеят Прага на духовния свят търсачи започват с последната стъпка на медитациите, вместо преди това да са изградили нужните душевни качества, които да действат като пазител спрямо влиянията на низшия астрал, от които човек бива завладян, ако преди това не е изградил нужния характер, именно чрез упражненията описани по-долу.

Приятно четене!
 

Въведение от автора

Рудолф Щайнер ни е завещал шест лесни упражнения за развиване и пречистване на мисленето, чувстването и волята. Те се наричат основни упражнения или допълнителни упражнения (на немски: Nebenübungen), защото можете да ги изпълнявате в допълнение към медитациите си. Дори и да не желаете да медитирате, правилното и редовно изпълнение на тези упражнения носи големи ползи на упражняващия ги духовен изследовател. Чрез тях ние опознавате себе си по-добре и дори животът ни може да стане по-интересен.

Мисленето, чувстването и волята са съставните части на човешката душа. Упражнявайки ги първо отделно едно от друго, а след това и в различни комбинации, ние развиваме душевното си тяло.

Има няколко причини да правим тези упражнения:

• По време на медитация мисленето, чувстването и волята се отделят едно от друго и е възможно да поемат по свой собствен път.
• В обикновения живот също може да се наблюдава прекъсване на връзката между мисленето, чувстването и волята. Например, чувствате нещо, но мислите нещо диаметрално противоположно, което няма връзка с конкретното чувство. – От една страна може да изпитвате съжаление, но от друга страна да си мислите, че това не е ваш проблем или пък импулсивно да направите нещо, за което първоначално въобще не сте мислили и впоследствие да съжалявате заради деянието си. – Например, гледате телевизия и виждате, че някой яде фъстъци, отивате в кухнята, вземате си фъстъци и ги изяждате, а след това си мислите: "Защо ядох фъстъци – аз действително ли имах нужда от тях?". Следователно с помощта на тези упражнения ще засилите консолидирането на мислене, чувстване и воля.
• Понякога може да осъзнаете, че мисленето, чувстването и волята ви се осъществяват автоматично и че някои ваши мисли, чувства и действия не са толкова добри, колкото бихте желали. Правейки редовно основните шест упражнения, ще успеете много по-лесно да пречистите мисъл, чувство и воля.

 

Шестте упражнения:

1. Контролът на мисълта има за цел да установи контрол върху това, което мислите.
2. Контролът на волята има за цел да се установи контрол върху вашите действия.
3. Спокойствието – упражняване на чувстването – има за цел да помогне за осъзнаване на чувствата, за да отслабите силните чувства и да засилите слабите чувства и така да ги балансирате успешно.
4. Проявата на положителна настройка цели да се научим да виждаме и положителното, а не само лошото и грозното. При това упражнение мисленето и чувстването се съчетават в едно цяло.
5. Непредубедеността има за цел да бъдем винаги отворени за нови изживявания. В това упражнение хармонично се съчетават чувстване и воля.
6. Вътрешната хармония – шестото упражнение, чрез което трябва да се практикуват предишните пет упражнения, за да се изгради съзвучие между мислене, чувстване и воля.
    

Цели на упражненията:

• • Да осъзнаем по-добре как мислим, чувстваме и действаме.
  • Да придобием по-добър контрол върху мисленето, чувстването и волята.
  • Да мислим, чувстваме и действаме по-ясно.
  • Да обединим в едно, по един хармоничен и синхронизиран начин, мислене, чувстване и воля.

Упражненията може да изглеждат лесни за изпълнение, но те не са толкова лесни, когато трябва да се изпълняват всеки ден в продължение на месеци и години. Възможно е да ви се струва, че ежедневието изисква толкова много от вас, че не ви остава достатъчно време, за да правите упражненията. В такъв случай за някои от практикуващите би било от полза всеки ден да записват опитностите си, относно това какви упражнения са правили и какъв е бил техният резултат.

Въпреки че д-р Рудолф Щайнер има само няколко коментара относно продължителността на упражненията, като цяло се препоръчва всички упражнения да се правят последователно и в посочения ред в продължение на минимум четири седмици. След четириседмичното практикуване придобитите умения се превръщат в навик, който се включва в човешкото етерното тяло.

Когато започнете да изпълнявате дадено упражнение, през първата седмица сте обикновено ентусиазирани поради новостта на упражнението, така че първоначално самото упражнение ви мотивира и води напред. През първата или втората седмица въодушевлението започва да изчезва и вие трябва да започнете да се мотивирате сами, активирайки по този начин своя личен ентусиазъм. След първите една, две седмици става по-трудно да постоянствате с упражненията и се налага да полагате по-големи усилия, което обаче умножава ефекта от упражненията.

Може да се окаже доста ефективно, ако правите всяко упражнение само по една седмица и след това започнете следващото – така ще правите упражненията една седмица последователно и без прекъсване. В крайна сметка начинът, по който ще правите упражненията, зависи изцяло от вас, от вашите възможности и от вашия интерес (бел. прев. Ако упражненията се правят само една седмица, вместо минимум четири седмици (един месец), резултатите от едноседмичните упражнения няма да се интегрират в етерното тяло).

Отнасяйте се към упражненията сериозно, но не прекалено сериозно; те не трябва да бъдат задължение. С чувство за хумор ще достигнете много по-далеч!

Литература

1. Dam, J. van, 1999. Het zesvoudige pad. Vrij Geestesleven, Zeist.
2. Steiner, Rudolf, 1910. An outline to esoteric science. Steiner books.
3. Flensburger Hefte 47, 1994. Übungen zur Selbsterziehung.

 

 

Контрол на мисълта (Упражнение №1)

Използвайте обикновен предмет (молив, книга, часовник и т.н.) и мислете за него в продължение на пет минути всеки ден.

Вземете предмета пред себе си или пък го визуализирайте в ума си и първия път го опишете на глас. Можете също така да си представите, че го описвате на сляп човек. Използвайте всичките си сетива и направете колкото се може повече наблюдения за общо пет минути. Повторете това и на следващия ден, като вероятно ще забележите и нови подробности по описанието на предмета. След известно време може да започнете да задавате въпроси за естеството на обекта: "Какво мога да направя с него?", "От какво е направен?", "Защо има тази форма?", "Какви други форми може да има?", "Къде е направен?", "Как го получих?", "Как се добиват суровините за този предмет?" и т.н. На някои от тези въпроси ще можете да отговорите веднага. Ако не знаете отговора, тогава може да потърсите отговора в някоя енциклопедия или в интернет. Трябва да сте в състояние да определите дали мислите ви са правилни; в противен случай мислите ви ще блуждаят, което само би ви попречило. Добре е не само автоматично да изреждате отново и отново същите си вчерашни въпроси и отговори относно външното естество на предмета, но и да надградите с нови допълнителни въпроси и отговори. След известно време ще сте задали всички възможни въпроси. Тогава ще е добре да повторите упражнението с конкретния обект на наблюдение още максимум един или два пъти, докато наистина вече не намирате повече въпроси, върху които да мислите. След това, използвайте същата методология, но вече с друг, нов обект на наблюдение.

Когато правите това упражнение, може да забележите, че мисълта ви става по-ясна и остра, а възприятието, концентрацията и обективността ви нарастват. Също така интересът ви към външния и към собствения ви вътрешен свят също ще се увеличава.

Трудността на упражнението се състои в това, че умът има склонността да се лута. Предизвикателството е да успеете да мислите само и единствено за избрания обект в продължение на пет последователни минути. Ще откриете, че умът ви много лесно се отклонява към друг мисловен обект и че мислите ви са асоциативни, пораждайки се автоматично от само себе си. Например, съзерцавате и мислите за даден молив и изведнъж виждате в съзнанието си баба си с молив в ръка, а баба ви има домашна котка, и веднага след това вие започвате да си мислите именно за тази домашна котка, а не за молива, който наблюдавате. Винаги прекъсвайте подобен род странични мисли и се завръщайте към първоначалния обект на наблюдение. Явява се и друга трудност, когато предварително не знаете отговорите на собствените си въпроси относно естеството на предмета. Въпреки това, в днешно време е лесно да откриете отговорите в интернет, но потърсете отговорите в интернет едва след като завършите упражнението си.

Това упражнение се нарича контрол на ума. Току-що даденият пример ни демонстрира, че често ние нямаме контрол над мисленето си, защото обикновено мисленето ни е асоциативно и автоматично. Вярваме, че мислим, но мисленето ни често не е концентрирано и не е породено от нас самите.

Уверете се, че правите упражнението всеки ден. Най-добре е да изберете конкретен и точен времеви период за тази цел. Изберете например сутрешно време, когато сте будни и с ясно съзнание. — Не се упражнявайте след вечеря, а преди нея или най-късно в 8 часа вечерта. Можете да правите това упражнение и докато например очаквате обществения транспорт. Правенето на това упражнение с не повече от общо два или три различни предмета в продължение на минимум 28 поредни дни е достатъчно (бел. прев. - по около 9–10 дни на предмет за общо три различни предмета на наблюдение).

 

 

Контрол на волята (Упражнение №2)

Вземете решение да извършвате по едно лесно действие всеки ден в конкретен час и в продължение на минимум четири седмици.

Не е нужно това действие да има конкретна важна цел, а е съществено просто да бъде упражнявано. Действието може да бъде каквото и да е, например, да подръпнете лявата си ушна мида, да извадите носната си кърпичка и отново да я приберете в джоба си, да развържете и завържете връзките на обувките си, да повдигнете единия ръкав на пуловера си или да свалите и напомпите гумата на велосипеда си. Вариантите са безкрайни, но се уверете, че имате необходимата вещ на разположение, когато тя ще стане нужна за предварително определения конкретен час.

Можете да правите упражнението по едно и също време всеки ден или – което е още по-трудният вариант – да решавате всяка нова сутрин в кой конкретен час да го предприемете.

Трудността на упражнението се състои не в това да разсъждавате върху елементарното си волево действие, а да го правите всеки ден в точно определеното от вас време. Възможно е да се сетите да направите упражнението един час или 15 минути по-рано от предварително определеното, а след това нещо да ви разсее, като например телефонът ви да звънне или пък някой да ви каже нещо, и следващия път, когато се сетите за упражнението, да е вече с час закъснение, а вие наистина сте искали да направите упражнението навреме! И ето, били сте заети с това, което другите са искали от вас или пък сте се разсеяли от някоя нова мисъл, която ви е споходила, но въпреки че сте закъснели за упражнението в този ден, все пак е добре да го направите, дори и със закъснение.

Смисълът на правенето на това упражнение в предварително определения точен час е такъв, че от една страна трябва да се придържате към точното време, а от друга да се въздържате от това да направите упражнението преди да е настъпил конкретният час. По този начин осъзнаването за това, което наистина искате да изградите като душевно настроение и навик, ще нарасне.

Упражнението се нарича действие по собствена инициатива. Целта е да се научите да поемате инициатива за действията си, да насочвате по-добре волята си и да овладявате порива си за своеволие.

Много, ако не и повечето наши действия през деня се извършват или защото трябва да бъдат задължително осъществени, или защото ги правим в името на хората около нас. Действията, които предприемаме в името на самите себе си не са много на брой. Това упражнение е един вид ангажимент да направим нещо за самите себе си. Подобен род ангажимент се спазва по-трудно, отколкото ангажимента ни към някой друг.

Няколко съвета, за да може това упражнение да има успех:

• Изберете удобен конкретен час. Ако се събуждате всеки ден в седем часа, можете да направите упражнението скоро след събуждането си. Ако се храните всеки ден в шест вечерта, може да направите упражнението в 17:50. Ще забележите, че когато сте в различен дневен ритъм, упражнението е по-трудно за изпълнение. Например, по-лесно ще се справите с упражнението през работната седмица, но няма да ви е толкова лесно през почивните дни. През тези почивни дни ще ви се наложи да проявите по-голяма точност и воля.
• Визуализирайте веднага след сутрешното си събуждане как извършвате упражнението на мястото и при обстоятелствата, при които очаквате да се намирате в определения за упражнението час. Така ще си изградите представа за предварително зададената цел. Ако се придържате към тази представа, е по-вероятно да успеете да направите упражнението навреме.
• Ако изпълнявате упражнението по шеговит начин, ще ви е по-лесно да го правите в дългосрочен план, и това ще ви прави още по-доволни след всеки нов ваш успех.
• Ако ви е трудно да правите упражнението навреме, тогава си сложете бележка на стената, която да ви напомня за конкретния час.

 

 

 

Спокойствието (Упражнение №3)

Наблюдавайте чувствата си – сдържайте силните реакции и укрепвайте слабите.

Това упражнение не се прави с даден предмет или пък в определен час, а през целия ден. Когато ви се случи нещо конкретно, направете анализ на чувствата си към конкретния момент или по-късно.

Когато започнете с това упражнение, е възможно в началото да не изпитвате разнообразни чувства с различен интензитет, но вероятността тези чувства да започнат да варират и като вид, и като интензивност в продължение на четирите седмици, е голяма, като най–вероятно вие ще изживеете солидна палитра от положителни, отрицателни, силни и слаби чувства. Може да си помогнете като в края на деня направите списък или карта на чувствата си и тяхната интензивност.

Човешките чувства са подобни на метеорологичното време – те просто съществуват, независимо дали това ни харесва или не. За нас е невъзможно да контролираме метеорологичното време, но пък сме в състояние да регулираме реакциите си чрез собствените си мисли. Един пример: казвам нещо на някого. Той излиза от стаята и вратата се затваря с трясък. Изплашвам се и изпитвам страх. Дали това блъскане на вратата е отговор на това, което съм казал? Дали съм наранил другия човек? Тази моя мисъл оправдана ли е? Може би вратата се е затворила от порива на вятъра? Когато човекът се върне и ми се усмихне и каже нещо от рода на: бравата се изплъзна от дланта ми, то тогава аз се успокоявам и разбирам, че реакцията ми е била неправилна, и по този начин бавно ще мога да променя отношението си към всяко следващо блъскане на вратата, а следващия път вероятно ще бъда по-малко уплашен и може би ще съм по-неутрален към подобен род събитие.

Друг пример: когато ме бутнат в гърба, докато вървя по улицата, изживявам гняв, раздразнение или страх. Когато обаче видя, че съм бил бутнат от един сляп човек, разбирам, че той не е бил в състояние да ме забележи. Може би тази мисъл ще измени представата ми за събитието, а аз ще мога да направя още една стъпка напред в развитието си, като култивирам следната мисъл: "Част от хората са неосъзнати (слепи) за това как влияят на другите. Именно тяхната неосъзнатост ги кара да действат спрямо мен по такива начини, които може да предизвикат гнева ми." Тогава тази мисъл започва постепенно да прониква в нас и в чувствата ни и постепенно реакциите ни се изменят. С времето негативните ни чувства стават по-балансирани и по-краткотрайни.

Няма как да избегнем всички неприятни моменти, но трябва да се научим да сдържаме както силните си негативни реакции, така и да укрепваме фините и красиви чувства в себе си. Когато в края на деня направим ретроспективен анализ на вече случилото се, ще установим, че понякога е можело да реагираме и по-разумно, а за други случаи ще установим, че сме се справили успешно. На следващия ден е нужно да продължим осъзнато напред с новите изводи, които сме си извадили предишната вечер.

Невинаги е лесно да назовем чувствата си по конкретен начин. Има чувства, които са сходни, но все пак се различават едно от друго, като например щастие и веселост, тревожност и уплаха, гневност и ядовитост. Често е по-лесно да разграничим и осъзнаем отрицателните, отколкото положителните си чувства.

Нужно е и да различаваме чувствата от получувствата си, които обикновено изразяваме с фразата "чувствам се", например, „използван“, „обичан“, „нападнат“ и т.н. Истинските чувства обикновено започват с "аз съм", например, „ядосан“, „щастлив“, „тъжен“, „изненадан“. Може да ви е от помощ, ако си съставите списък на различните видове чувства. Този примерен списък в линка е предоставен от Центъра за ненасилствена комуникация.

Цели:

• Да осъзнаваме изпитваните чувства и тяхната интензивност, а това означава, че ще трябва да наблюдаваме реакциите си. Правете си списък с всички изживени чувства и тяхната интензивност веднъж или няколко пъти на ден, или пък в края на деня. Използвайте чувствата си като мерило както за отношението ви спрямо заобикалящата ви среда, така и спрямо самите вас. Ще забележите, че има чувства, които изпитвате често. Ще забележите също, че някои чувства са по-интензивни и че има чувства, които са по-слабо развити, възприемат се по-трудно, изявяват се по-рядко или пък въобще не се изявяват.
• Да осъзнаете как мислите влияят на чувствата ви. Колкото по-стриктно успявате да се придържате към безпристрастния анализ на наблюденията си, толкова по-малко ще ви завладяват нехармоничните чувства.
• Създаване на хармония и баланс в чувствата. Контрол и утихване на бурните реакции и укрепване на слабите позитивни чувства, така че да се постигне спокойствие. Целта е не да се отрече чувстването, а да се намалят бурните реакции, за да може да се почувстват други по-изтънчени емоции. По този начин ние сами поемаме отговорност за чувствата си, вместо те да ни контролират инстинктивно. - Не трябва да избягваме гнева на всяка цена, а по-скоро да потискаме неволното проклинане и инстинктивната си реакция на „бий се или бягай“. Контролирайте безплодния ирационален страх, агресията, неувереността и не им позволявайте да ви завладеят веднага при срещата ви с определен дразнител.
   

Резултати:

"Вие не сте чувствата си - вие само ги изживявате." Ставате по-възприемчиви към чувствата си и можете да ги преживявате по-балансирано. Появяват се спокойствие и уравновесеност. Появява се и осъзнатост относно вашите чувства. Става възможно да идентифицирате чувствата си и да работите целенасочено с тях. Наблюдавайки ги, вие създавате определена дистанция спрямо тези чувства. Те вече не могат да ви завладеят така лесно. Контролирате по-добре себе си и чувствата си. Ще сте в състояние по-добре да запазвате самообладание.

 

 

Положителната настройка (Упражнение №4)

Винаги се опитвайте да видите положителните аспекти на негативните случки.

В много от ситуациите, с които се сблъскваме, ние виждаме съвсем ясно отрицателните и грозни аспекти. Целта на това упражнение е винаги да виждаме и нещо положително, без обаче да отричаме негативното. Когато нещо е принципно отрицателно, може да подчертаем положителното или в него, или в непосредствена близост до него. Винаги съществува и нещо добро или красиво, което може да бъде видяно дори и в трудните ситуации. Упражнението, обаче, не бива да води до безкритично отношение и до неясното "всичко е добро и красиво" или до отричане на негативното.

Упражнението е изградено на базата на предишните упражнения; то е една нова стъпка поради съчетаването на мисленето и чувстването. За да откриете положителното в отрицателното, трябва да преодолеете своите реакции, мнения и предразсъдъци. Така обстоятелствата на случилото се ще стават все по-интересни за вас. Въпроси като – "Какво ми казва това?", "Какво мога да науча от това?", "Защо не чух?" – могат да ни помогнат за по-ефективното изпълнение на това упражнение. Добра възможност за практикуване на това упражнение са ретроспекциите, оценките, себеанализите, сравненията и т.н., стремейки се да споменаваме една положителна точка повече в сравнение с отрицателните. Ако изберем да започнем с критика, то нека тя да бъде само отправна точка към търсенето на позитивното.

Това упражнение има два аспекта:

• Укрепване на възприятието. - Не трябва да позволяваме на негативното или грозното да ни разсейват от упоритото търсене на позитивното, защото чрез позитивната настройка ние засилваме интереса си към доброто и красивото, което търсим.
• Търсейки положителните изводи и наблюдения, да станем значително по-независими спрямо отрицателните си чувствата. - Трябва да обуздаем негативните си чувства, защото в противен случай те ни възпират от по-нататъшно задълбочено наблюдение и анализ.

По време на упражнението и след неговия край негативното не изчезва от полезрението ни, но е нужно да се открие и нещо положително чрез самия отрицателен аспект. Понякога е възможно да се види положителната страна само когато се погледне ретроспективно назад след няколко дни или дори след няколко години. Тъй като благодарение на това упражнение сега наблюдавате и преценявате ситуацията по-обстойно, първоначално ще се научите да сдържате мнението си, а след това ще станете и по-умели в това да наблюдавате ситуацията не само от една единствена гледна точка. Следователно упражнението води до развиване на по-голяма толерантност. В крайна сметка почти всяка негативна ситуация носи и нещо положително в себе си.

             Трудности:

• Негативното ви завладява изцяло или пък е толкова неудържимо, че не успявате да откриете позитивното.
• Възможно е да не успеете да се въздържате от критики, тъй като преценките ви са се формирали в продължение на редица години и ги приемате за даденост.

Склонни сте да забравяте да търсите положителното към настоящия момент. При такива случаи погледнете назад във времето, за да потърсите позитивното във вече отминалата ситуация.

 

 

Непредубеденост (Безпристрастност - упражнение №5)

Винаги бъдете отворени към възможността да преживеете нещо ново и имайте предвид, че новите преживявания могат да преобразуват старите.

Често ние живеем в един автоматичен свят на навика. - За пореден път се разхождаме из гората, за пореден път караме колело до училище или работа. Всичко от дневната ни рутина ни е вече добре известно. Изведнъж забелязваме, че слънчевата светлина пада по особен начин през листата на дърветата или съзираме вече порасналата трева на някоя поляна, или това че цветовете в позната нам природна местност в момента са по-различни и с по-особен интензитет. Изведнъж усещаме непознат аромат. Фактът, че забелязваме нещо ново, ни прави щастливи и спокойни, а щастието и спокойствието се отразяват на тялото ни – усмихваме се, чувстваме се по-добре и дишаме по-свободно. Ако се зачудим какво се е променило в нас и защо сега се чувстваме по-специално, ще осъзнаем, че първоначално сме били по-малко наблюдателни и че сме били по-затворени в себе си. Сега вече констатираме предишното си уединение. Преживените от нас възхита и изумление биват породени от това, че сме отворили душата си за външния свят.

Целта на това упражнение е да стимулира умствената ни свобода. Обикновено колкото повече знания и умения имате, толкова по-трудно е да бъдете безпристрастни и толкова по-малко ще бъдете възприемчиви за евентуални нови впечатления. Множеството вече закостенели мисловни преценки са се оформили като строго установени модели в мисленето и деятелността ни. Възможният резултат от подобен род закостенялост е тя да се превърне в затвор за ума, т.е. нещо или някой е просто неизбежно такъв, какъвто е, и вие смятате, че ще си остане такъв завинаги. Ако мислим така, не ще бъдем нащрек за промените в околния свят. Автоматичният навик е този, който в болшинството от случаите определя реакцията ни в определени ситуации и към определени хора.

За да практикувате непредубеденост, трябва да отворите широко сетивата си и да започнете да формирате преценките си по-бавно, логично и систематично, а не мигновено и автоматично. Идеята е да погледнем на света с нови очи и да се изпълним с интерес към заобикалящата ни действителност. За тази цел е нужно да започнете да търсите нови изживявания и да се вслушвате по-внимателно в тях, а не да ги игнорирате. Така ще започнете да откривате неща, които преди не сте забелязвали. Концентрацията ви ще се увеличи и резултатът ще е такъв, че външният свят ще започне да се изразява във вашата вътрешна същност. В случая не бива да отричате вече усвоените знания, а напротив, трябва проактивно да ги надграждате и обогатявате чрез нови опитности и изживявания.

Полезно при практикуването на това упражнение е наличието на жив интерес и любопитство. Резултатът ще се изрази в нарастващо удивление и изумление и те ще предизвикат в нас желание за все по-нови наблюдения, които пък на свой ред ще породят допълнителни нови въпроси.

Това упражнение е комбинация от мислене и воля. Компонентът на мисленето се състои в неподправената отвореност към нови наблюдения и анализи, в отдръпването от мигновените автоматични преценки и в допускането на това събитията и личностите да говорят сами за себе си. Компонентът на волята от друга страна се състои в това, че приемате всичко с увереност, приемате, че можете да се променяте всеки ден и че винаги има нещо ново, което може да бъде открито, анализирано, преживяно по нов начин и трансформирано.

 

 

Вътрешна хармония (Упражнение №6)

Упражнявайте петте предишни упражнения поотделно и, ако е необходимо,  също и в различни комбинации така, че да възникне хармония между мислене, чувстване и воля.

Предходните упражнения бяха насочени към индивидуалното развитие на душевните качества: контрол на мисълта, контрол на волята, спокойствие по отношение на чувствата, положителна настройка в оценката ни за света и непредубеденост към новите житейски опитности. Това ново шесто упражнение има за цел да осигури хармония между горепосочените пет душевни качества.

Някои хора имат изявена склонност към мислене, други са развили по-добре чувстването си, а трети пък живеят предимно във волеизявата си. Чрез съвместното практикуване на петте упражнения, в зависимост от конкретните нужди, ще се създаде хармония между трите способности на душата (мислене, чувстване и воля). Можете да практикувате известно време различни комбинации от упражнения, но може и да изберете и конкретно единично упражнение, от което се нуждаете в определен етап от живота си.

След известно време на практикуване на различните комбинации от упражнения е възможно да се появят умора и отегчение. Тогава може би ще е от полза да кажете сами на себе си, че всеки, който практикува, се учи и израства, а който не практикува, не се развива. Сега упражненията стават вече по-лесни, защото в началото сте ги практикували поотделно и вече ги владеете в известна степен. Вече сте натрупали опит, придобили сте умения и сте изградили сили, които ще ви улеснят по пътя ви напред. Станали сте по-внимателни към душата си, коригирали сте слабостите и ограниченията си в различна степен и сега реагирате по-уравновесено, отколкото преди. Придържайки се това упражнение, вие ще засилите всички тези положителни въздействия.

След като направите всички упражнения веднъж през първите седем месеца, можете да спрете за известно време, и след това да започнете отново или просто да направите упражненията, които не са се получили по най-добрия възможен начин. Така основните шест упражнения завещани ни от д-р Рудолф Щайнер могат да ни помогнат да развиваме душевните си качества все по-добре.

* * *

[Следващият заключителен параграф е допълнение от преводача.]

Схема за изпълнение на шестте основни упражнения - последователност и продължителност (според препоръките на д-р Щайнер):

• Започва се с упражнение №1 (Контрол на мисълта). Практикува се ежедневно в продължение на един месец.
• През втория месец се продължава с упражнение №1 и се добавя упражнение №2.
• През третия месец се продължава с упражнения №1 и №2 и се добавя упражнение №3.
• Продължава се по този начин, а през шестия месец се практикуват първите пет упражнения.
• През седмия месец се добавя шестото упражнение (Вътрешна хармония).
• След това всички шест упражнения се практикуват постоянно, като стремежът е те да се внедрят в ежедневието ни по най-устойчивия начин. [бел. прев. След седмия месец не е задължително да се практикуват всички 5 упражнения в рамките на шестото, а само тези от петте първоначални упражнения, от които човек има нужда към конкретния момент (де факто упражнение №6 се изпълнява свободно в различни избрани от нас комбинации или на част, или на всички от първите пет упражнения), а да се практикуват винаги всички пет упражнения, в рамките на шестото хармонизиращо упражнение, е висока, но и полезна летва].  

                  В ежедневието:

• Всяко упражнение трябва да се изпълнява съзнателно и концентрирано по няколко минути на ден, като упражнение №2 може да бъде и по-краткотрайно в зависимост от естеството си.
• Последователността, която д-р Щайнер предлага, е важна - всяко упражнение подготвя почвата за следващото упражнение.
• След седмия месец, упражненията се превръщат в навик за цял живот, редом с другите медитации.

Следователно точната последователност е:

• Месец 1 → №1
• Месец 2 → №1 + №2
• Месец 3 → №1 + №2 + №3
• Месец 4 → №1 + №2 + №3 + №4
• Месец 5 → №1 + №2 + №3 + №4 + №5
• Месец 6 → консолидиране на първите пет упражнения (повторение на всички 5)
• Месец 7 → добавяне на упражнение №6 (свободен личен избор на всички или само на част от първите пет упражнения).

 

Автор: Том Ван Гелдер

Източник

Превод: Павелъ Йордановъ

Редактор: Дорина Василева