8. Къде отива духът на хората с деменция
и как може да им се помогне?
Сега азът е лишен от своето мъдро висше ръководство, което може също така да се нарече висш аз, намиращ се в духовния свят. Той не иска да се остави да бъде увреден от ариманичната атака и следователно се оттегля все повече от физическата организация на пациента с деменция. За страдащия от деменция пациент това е нещо като порочен кръг, защото веднъж щом азът започне да се оттегля – в резултат от ариманическото влияние – отдръпването се засилва, макар и всъщност да е в резултат на изкупителна намеса. Азът се сбогува с настоящата инкарнация и преминава в един вид спящо съзнание. Но вследствие от това на Земята остава едно астрално тяло без ориентация. Това от само себе си нямаше да е опасно за съответния човек, ако душата и тялото му не бяха изложени на опасността да бъдат превзети от други сили.
Това е причината функциите на аза на болния човек да трябва да бъдат поети от друг човек, притежаващ морално чисти намерения. Поради отсъствието на аза се проявяват действия и реакции, напомнящи на поведението на малко дете. 30
При малките деца азът все още не е приспособен към процесите на живота и съзнанието. Азовите сили на майката заместват естественото временно отсъствие на азова организация. Пациентът с деменция също се нуждае от такива грижи, но трябва да се има предвид, че неговото астрално тяло, обратно на това на малкото дете, е препълнено с непречистени желания и страсти, които, в зависимост от промените в живота и кармичните предпоставки, могат да отключат сериозни проблеми. Пациентът може да бъде доведен до някакво вътрешно спокойствие и относително равновесие само ако грижещият се за него е напълно наясно със задачата си да предостави на пациента организираща азова сила. Това изисква много труд, тъй като докато се грижим за болния, ние винаги трябва да се контролираме и да потискаме собствените си астрални импулси. Това се отнася и до грижещите се роднини и приятели, които не контактуват често с пациента. В присъствието на човек, страдащ от деменция, трябва да се опитваме да свеждаме до минимум собствените си психологични противоречия и да поддържаме вътрешно равновесие. Следователно грижите за пациент с деменция са истинско Християнско дело, което е в диаметрична - и следователно лечебна - противоположност на причините за болестта, а именно не-християнските елементи в съвременния социален организъм.
Трябва винаги да се има предвид, че мозъкът не е истинският проблем при деменцията, а по-скоро забавянето или блокирането, или задачите на човешкото същество.* Ако си представим мозъка като нещо отделно от съставните части на човешкото същество, то това е все едно да очакваме главата да може да функционира, когато е „отделена“ или изолирана от тялото.
Поемането от друг човек на азовите функции трябва да бъде отразено и в жилищното пространство и в програмите в старческите домове. Обикновено азът на болния вече не обхваща по-долните съставни части на човешкото същество, а се е разширил към по-далечни области. Следователно той не може да предава сетивни впечатления на тялото чрез такова обхващане. Така че би трябвало да се опитаме да проектираме стаи, които да позволят на аза да се движи някак ротационно, т.е. да може азът да се самоограничава и да намира обратния път към тялото на пациента, където може да се заеме с обработването или съзнателното попиване на сетивни възприятия. Тогава азът би попаднал в едно спираловидно движение, подобно на зодиакалния знак Рак.
Ако използваме такава форма при проектиране на жизненото пространство, тогава ще сме взели предвид тези проблематични съставни части на човешкото същество и това ще помогне за облекчаването на напредващото втвърдяване на етерното тяло. Кръглите форми или окръжности, както и взаимосвързаните криви като тези при охлювните черупки или черупките на наутилусите (морско главоного - бел.ред.), ще подкрепят този процес на обгръщане – полезното обграждане на физическата организация на пациента от аза и астралното тяло.
Едно жизнено пространство, което взима под внимание причините за болестта и е съобразено с нейното развитие, би трябвало да включва такива елементи.
То ще трябва да се подреди според понятието за „подпомагано живеене“, в което се предвижда болногледачът да живее в същия дом като пациента. Тази подредба е важна не само заради усилията, свързани с големия обем от грижи, нужни в напредналите стадии на заболяването – това е необходимо също така, защото за пациента трябва да се грижи човек, който да му предоставя своите азови сили. Ако трябва, можем да си представим и ред, при който грижещият се идва при пациента на смени, но това разбира се е компромис с идеята за подпомогнато живеене. Също така е съмнително дали толкова важна задача като предоставянето на собствената ни азова функция на друг човек е осъществимо в ритъма на работата на смени. Тогава грижещите се реално ще живеят два живота: един у дома, а другият в учреждението, предлагащо грижите. Само в изключително редки случаи това би могло да се приложи, без да доведе до напрегната ситуация както за пациента, така и за грижещия се.
Грижите за човек с деменция сигурно са много скъпо занимание и то не само поради външните условия като разходите за самите предлагани грижи, но също така заради духовната и антропологична природа на заболяването. Трябва да се намерят болногледачи, които да считат това да бъдат постоянно заедно, поне през част от живота си, с един, двама или трима пациенти с деменция, за своя мисия в живота и свое съдбовно призвание, а не за временно изпълнение на задължения в напрегната работа. Това може да стане само на базата на истинска любов, като жертва, която не е съпроводена от вътрешно разногласие. По време на интервюта с кандидати трябва изрично да се наблегне да бъдат приемани в програмата за подпомогнато живеене само хора с подобно отношение.31
Можем да считаме за ирония на съдбата това, което човечеството си е навлякло чрез разпространението на невиждан досега егоизъм във времена, когато, според Рудолф Щайнер, трябваше да се сложи край на развитието на необходимия едно време материализъм и той да бъде заместен от активен духовен живот, изпълнен с Християнски морал – иронично, защото човечеството не успява да пречисти собственото си поведение. И поради стимулите на една все по-егоистична култура, бихме намерили много малко хора, които да желаят да изпълняват такъв вид болногледаческа услуга. Очевиден е вече огромният превес на тези, които се нуждаят от грижи. Тази епидемия е създадена от егоизма на западния свят. Сега самият западен свят е засегнат от тази епидемия и понеже е лишен от Християнски импулс, той няма идея как да се справи с нея.
Резултат от тази липса на представа е не само отлагането на старостта – един парадокс, като се има предвид, че и младите искат да живеят, колкото се може по-дълго – но желанието да се живее дълго не е съпроводено от разбиране на процеса на стареене и неговите последствия. (Днес не смеем да остаряваме, най-много можем да бъдем „по-възрастни“, но при всички случаи да сме „в добра форма“.) Друго последствие е зараждането на егоистичните, материалистични идеи като тези за т.нар. подпомогнато самоубийство, което пречи на изпълнението на кармичните задължения и същевременно свидетелства за един странен вид хуманитаризъм. И така, западният свят ще трябва да страда от последствията на своето мисловно и морално поведение. Отгледахме децата си да са егоисти и сега ще трябва да се съобразяваме с една ситуация, при която, когато се разболеем заради егоизма си, те няма да се грижат за нас – защото те израснаха насред един подразбиращ се егоизъм, тъй като азът им не бе възпитаван и защото са слаби и нямат достатъчно сили да извършат Християнска жертва от любов. Но тези Християнски прояви на любов са единствената ефективна помощ в случай на болест. И само при известна духовна подготовка в познанието за истинските причини на деменцията, както и за човека като същество, съставено от няколко части, човек ще може да предложи азовите си сили на друг.
Следователно препоръчителна е концепцията, която намираме в много от институтите по лечебна педагогика. Обаче трябва винаги да ни е наясно, че пациентите с деменция страдат от ариманична болест и не са като повечето деца, нуждаещи се от специални грижи, които носят в себе си неизползвана, чисто детска енергия. Вместо това, те са хора, които са засегнати от живота, които в етап от живота им, когато е трябвало да бъдат развити най-силните азови сили, са се отдръпнали напълно – също така и астралното им тяло се е препълнило и обременило през дългия им живот. Човек, чиито по-нисши съставни части са натрупали всякакъв вид неконтролирани представи, и които сега се лутат като „скитници“, се нуждае от близостта на силните азови сили на болногледача. Ето защо не бива деца - и особено малките деца - да бъдат включвани в програми за грижи за хора с деменция, обратно на положението в институтите по лечебна педагогика. Децата с увреждания могат да узреят психически чрез контакта с деца без увреждания, както и тези без увреждания от контакта с увредените, тъй като азовото развитие на увредените деца бива стимулирано по прекрасен начин от онези, които се нуждаят от грижи за душата.
Когато става дума за пациенти с деменция обаче, ако децата съжителстват с тях, те биват обременени и няма как да помогнат, защото собственият им аз все още не е напълно пробуден и те все още разчитат на азовите сили на възпитателите си.
Поради тази причина препоръчително е да не се наемат болногледачи под 21- годишна възраст, за да предпазим собственото им развитие, и защото те не са достатъчно зрели все още за такава взискателна задача, така че не са способни да отделят достатъчно азови сили за това, без да си навредят. Необходими са хора с опит в живота, силен аз и гореописаните основни познания.
Нито пък е препоръчително да се внедряват отдели за деменция в съществуващи старчески домове. Нито нормалните жители, нито болните от деменция ще имат полза от подобно положение. Това само ще доведе до объркваща ситуация за всички.
За да може по-ефективно изчезващите азови сили на пациентите с деменция да се повикат обратно към по-нисшите компоненти и следователно да се намали тяхното втвърдяване, всички тези все по-често прилагани периферни дейности – „терапии“ – като телевизията и високата електронна музика трябва да бъдат забранени. На тяхно място трябва да се използват начини, които насочват аза обратно към другите хора, като например практикуването и после наблюдаването на изкуството на скулптурно моделиране, което предизвиква интеграция на аза в астралното тяло, понеже използваме астралното си тяло за обхващане на пространствени форми, а азът – за превръщането на пространствените възприятия а живи представи. Етерното тяло обаче е по-настроено към художествено рисуване. Живописта също трябва да играе отначало активна, а после пасивна роля. Във фазата на болестта, преди още да е много напреднала, може да се играе и театър, което зарежда с енергия азовите сили, както когато се играе роля, така и когато само се гледа.
Каква е перспективата пред социалния организъм, който в близко бъдеще би могъл да се състои от една четвърт или дори една трета хора без активно функциониращ аз? Антропософската гледна точка ни предлага следния отговор. Не е добре човечеството да се съмнява в сериозното влияние на ариманичните сили. Макар и причините за епидемията от деменция да са резултат от един ариманичен културен живот, това може да бъде и една възможност за одухотворяването на човечеството. Така че в една култура, която е повлияна от Ариман, отново могат да бъдат разпалени макар и редките днес Християнски сили на съпричастие, издръжливост и любов. Защото вече бе показано как при придружаването на страдащия от деменция човек, тези качества на болногледача водят до много полезни ефекти – както за болния, така и за болногледача. Такова морално поведение не само ще окаже положително влияние върху следващото поколение и грижата за болния ще се превърне в нещо, което се разбира само по себе си, но чрез подобни стандарти и самото разпространение на болестта ще бъде ограничено. И така от едно зло ще може да възникне едно добро – във Фауст на Гьоте Мефистофел казва: „Аз съм част от онази сила, която винаги търси злото, но винаги създава доброто“32 – което може да отведе човечеството още една крачка напред по трудния път на превръщането ни в богове чрез импулса на Христос. 33
Превод: Ати Петрова
КРАЙ!
* Има се предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза.