Адвентът и жилото на Скорпиона
„Голяма част от бедите на този свят идват от това,
че хората недостатъчно добре са разбрали своите цели“
(Йохан Волфганг фон Гьоте).
На латински думата „Адвент“ означава „това, което се задава (идва)“. Следователно това е време за подготовка и очакване на завръщането на светлината при повратната точка на зимното слънцестоене. Адвентът е дълбоко свързан с предизвикателството на Скорпиона, което ни кара да се запитаме дали ще можем да преодолеем последствията от първородния грях и злото, които са ни отделили от нашата истинска Божествена природа? Адвентът може да се разглежда и като една възможност за трансформиране на греховната част от душите ни, за да можем истински и истинно да посрещнем Рождество Христово по време на Коледния празник.
В северното полукълбо тъмнината и смъртта на природата по време на късната есен отразяват слизането на човечеството - в резултат на грехопадението - от светлината на Духовния свят към тъмнината на материята. Адвентът отразява нашето отдалечаване от Божественото Слънце и навлизането ни в долното царство, представено от Скорпион. Това инволюционно човешко движение от Духа към материята започва - по време на еона известен в Духовната наука като „Старата Луна“ – благодарение на бунта, наречен „Войната в Рая“, довела по-късно до навлизането на луциферичните тенденции в човешкото астрално тяло.
„Но сега се случи събитие, което даде нов обрат на еволюцията. Същества, които имаха определена ръководна роля в тази част от Старата Луна…, се превърнаха в ‘бунтовници’. Този бунт на Старата Луна измени естеството на човешките същества. По време на Старата Луна човешкият ни род вече притежаваше душа и благодарение на нея ние бяхме и продължаваме да бъдем в състояние да имаме вътрешни усещания, инстинкти, желания, емоции, страсти, симпатии и антипатии, но след разразилия се бунт и последвалата го битка, във вътрешната ни душевна природа е бил привнесен нов импулс за развиването на едно смътно чувство за независимост, за отделяне и за раздяла с правомерно еволюиращите духовни йерархии. Тези импулси подготвиха човечеството да развие в себе си егоизма. Според библейската книга Битие тези същества, които инициираха това човешко развитие към едновременно свобода и егоизъм, по-късно биваха обозначaвани като Змията причинила човешкото грехопадение, което пък доведе до загубата на връзката ни с Духовния свят. Ние откриваме, че бунтът, състоял се на Старата Луна, е дори вграден във външните форми на съзвездието Скорпион.” (Вили Зухер, Изида (Изис) Софѝя II, част втора, Еволюция на Старата Луна).
Рудолф Щайнер описва този бунт в книгата си Въведение в тайната наука (GA 13), a също така, макар и от друга гледна точка, в Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят (GA 110):
„Духовете на движението (Динамис), казано по тривиален начин, са били отхвърлени и отделени от правомерното си еволюционно развитие; те са били поставени в хода на еволюцията така, че да създават препятствия, вместо да действат по прогресивен начин. Именно това събитие доведе до Войната в Рая… [б. авт. по-късно по време на лемурийската епоха]. Луциферичните същества, които изостанаха еволюционно, се приближиха до човешкото астрално тяло – тъй като те не можаха да достигнат до човешкия Аз и привнесоха в астралното тяло резултатите от Войната в Небесата. На хората сега бе дадена възможността да грешат и вършат зло, но в същото време получиха и способността да изкупват грешките и злините си благодарение на собствените си сили. Така можем да видим, че само защото на Динамис са били дадени тези враждебни по своята природа заповеди, хората са получили възможността да постигнат еволюционната си цел благодарение на собствените си сили - нещо, което дори Серафимите не могат да постигнат чрез собствените си усилия. Такъв е съдбовният факт… - Човечеството трябва да изпълни една напълно нова мисия всред космичното битие - мисия, която току-що охарактеризирахме – и поради тази причина ние слязохме в земния свят. Христос навлезе в човешката еволюция като помощник на човека изцяло благодарение на свободната си воля - не като Бог, работещ от висините, а като Първороден всред всички нас.“
Адвентът е времето от годината, в което трябва да се примирим както с последствията от грехопадението и злото, които пребивават в собствената ни астрална природа, така и да положим нужните усилия, за да развием силите за преодоляване на тези тенденции в самите себе си и в света, и по този начин да подготвим условията за раждането на Христос в нас по време на Коледния поток на времето (б.пр. на английски ‘Коледният сезон’ или ‘Коледният поток на времето’ бива наричан ‘Christmas-tide’, като според правилната стара общохристиянска традиция той започва с Рождество Исусово на 24/25 декември и завършва с празника Богоявление, Йордановден, Епифанѝя, Коледа по стар стил, Рождество Христово на 6 януари).
Това е работата, която всяко човешко същество следва да извършва по време на Адвента [(б.пр., но същевременно и целогодишно, тъй като настоящата пета следатлантска и породена в Средна Европа културна епоха има задачата за разбирането, трансформирането и справянето със злото като подготовка за предстоящата шеста следатлатска славянска културна епоха на Светия Дух (Духът на Петдесетница)]. Именно чрез тази вътрешна борба и трансформация на злото в душите ни, ние ще можем да започнем постепенно да обновяваме духовно-душевно-звездната субстанция на Скорпиона, за да предложим обратно на Божественото това, което е отпаднало от Него поради придобиването на дара на човешката ни свобода.
Адвентът е същинският празник на съвременната културна епоха, в която понастоящем живеем. Това е кармичен призив към човечеството да се пробуди за пътя си на духовно развитие с фокус върху преодоляването на злото.
Трансформацията на Скорпиона, но този път не в орел, а в гълъба на Светия Дух – ето това трябва да бъде нашата общочовешка цел. – Приемането на Христовия пламък, на истинския Аз Съм - на Аза, новороден в Граала на човешкото сърце по време на Коледния период.
Тази „липса на правилната цел“ води до толкова много хаос и злини в света, че ние следва да работим усилено, за да се свържем вътрешно с любовта, съвестта и интелигентността на Висшия ни Аз, вслушвайки се дълбоко в това, което идва чрез мислите и чувствата ни. Нека поднесем в жертва на Боговете тези свои мисли и чувства като въпроси и като надежда за трансформация, за изцеление и за изкупление на низшия ни Аз.
Да, трудно е да седиш неподвижен и притихнал, да чакаш, да бъдеш наблюдателен, да си адаптивен към промените. Работейки по този начин върху себе си, ние ще достигнем до нелицеприятни прозрения както за тези части от душата ни, нуждаещи се от пречистване, така и за ужасяващите или срамни характерови особености, привнесени от двойника ни. Понякога тези осъзнавания ще бъдат пораждани от неочаквани източници, от безцеремонни синхроничности или пък от тайнствени сънища и видения.
Проповедта на християнската общност за тази първа седмица от Адвента с право може да се съсредоточи върху Евангелието на Лука 21:25-36:
„И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните.
Човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне Вселената, защото небесните сили ще се разклатят.
И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак със Сила и голяма Слава.
А когато започне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.
И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.
Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.
Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.
Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;
защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.
Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.”
Празнуваме Адвентa, за да установим отново хармонична връзка с работните задачи и цели на Духовния свят. Ще можем ли да използваме този период от годината, за да осъзнаем по-ясно причините, поради които продължаваме да живеем в дисхармония със същия този духовен свят? Ще се стремим ли да преоткриваме и адаптираме житейските си призвания, докато едновременно с това работим както за спомнянето, така и за осъзнатото преживяване на Божествения ни произход?
Нека съзерцаваме Пресветата Дева, която чрез самата себе си дава тяло, сила и живот на Младенеца Исус. Всеки дъх, който тя поема, всеки удар на сърцето й и всяка мисъл в ума й са посветени на формирането на съвършеното човешко Исусово същество, което е способно да удържи в себе си Божествения Христос.
Нека мислим и за приближаващата душа на Исус, за тази чиста, невинна Натанова Душа, описана в Евангелието на Лука, която се готви да влезе в това непорочно тяло – запазената от грехопадението първообразно чиста човешка душа, която никога преди това не се е въплъщавала в човешко тяло (б. пр. и никога преди това не е познавала злото).
Не мога да не сравня тази изначална чистота и достойнство на Натанова Душа с начина, по който много хора се отнасят един към друг в наши дни – толкова много подигравки, неуважение, омраза, дискриминация. Как е възможно тези лъжи да изглеждат като истина за толкова много от нас, докато всъщност това са заблуди, заради които сме готови да поробваме и дори изтребваме други човешки същества?
В такива моменти се опитвам да си представя как всичко това е част от един велик план за пробуждане, който има за цел разделянето на житото от плявата, така че да придобием право за живот във Вселената като съзнателно християнизирани човешки същества.
С молитви за мир и изцеление,
Рейчъл Хейзъл Гинсбърг
Източник
Превод: Павелъ Йордановъ
Редактор: Дорина Василева