ПАРИЖ-АРНХЕМ-ТОРКИ
Разказаното дотук показва стремежа на Рудолф Щайнер да създаде в отношенията си с Ита Вегман основа за пълно доверие. В работата си той е бил зависим от възможността да разчита напълно на редица колеги. Мари Щайнер е впечатляващ пример за това как един-единствен човек му е дал възможност в продължение на две десетилетия - както той сам се изразява - да изпълни своя "духовен дълг". Такава личност е била и скулпторката Едит Марион. Очевидно е имало само няколко души, които са го подкрепяли напълно. Той се е опитвал да създаде такава основа на колегиална работа с мнозина. Алберт Щефен е имал желание. В Англия Щайнер бе приел Даниел Дънлоп за приятел, надявайки се на много от него. С Лудвиг Полцер-Ходиц той е имал доверителна, приятелска връзка. Все пак все още не е възможно, а и в много случаи няма да стане възможно в бъдеще, да се осъзнаят напълно отношенията на Щайнер с хора като тези, от които той се е нуждаел.*1 Към тази група принадлежи и Алис Зауервайн.
Алис Зауервайн е родена в Марсилия; тя умира в Париж през 1931 г. Датата на раждането ѝ е неизвестна. От 1913 г. тя ръководи антропософската дейност във Франция и превежда книгите на Щайнер. В Париж тя е основала антропософската група "Сен Мишел". През 1923 г., по време на Коледната конференция, Щайнер я посочва за ръководител на Антропософското общество във Франция. Както на много други места, където хората се стремят да реализират антропософията, така и в Париж се появява опозиция срещу ръководството на Обществото. Повечето от колегите на Рудолф Щайнер, като Мари Щайнер, Карл Унгер, Алберт Щефен, Даниел Н. Дънлоп, Ита Вегман и други, е трябвало да търпят опозиция.*2 Начинът, по който Щайнер се справя с този проблем, намира израз в коментарите му за Алис Зауервайн, направени в Дорнах на 22 април 1923 г:
В тези неща често работата е в правилната формулировка, така че да се знае за какво става въпрос. Не може просто да се каже, че г-ца Зауервайн е заела тази позиция, защото това би довело до следващия въпрос - кой й я е дал и т.н. В едно общество, което е основано на истинска свобода, само може да става въпрос за съвсем различни форми. Мадам Зауервайн заяви, че е готова да направи всичко възможно, за да вдъхне живот на едно Антропософско общество във Франция. И въз основа на това, което знам за госпожа Зауервайн, успях да напиша една статия - предполагам, че това е, за което говорите сега - която се състои в това, че заявявам, че за всичко, което се иска от мен от Антропософското общество във Франция, госпожа Зауервайн ще бъде призната от мен като генерален секретар на Френското антропософско общество, а за нея ще направя всичко, което се иска от мен. Всичко зависи от това дали ще успеем да осъществим такова нещо при абсолютна свобода от всички страни. Който предпочита да не признава г-жа Зауервайн, той няма нужда да го прави, но тя ще бъде тази, за която съм заявил, че съм готов да направя всичко, което се иска от мен в бъдеще. Човек трябва да изучи подробно тези взаимоотношения, тогава ще стане ясно как на практика така да се действа, че нещата да бъдат свободни от всички страни. Но точно това се избягваше досега - сериозното възприемане на онези изречения в "Принципите", които показват как Антропософското общество е основано на базата на свободата. Ако все някак ще възниква положителна задача, тя може да се осъществи само въз основа на такава свобода. Въпросът е следният: ако във Франция трябва да се създаде Антропософско общество и то иска нещо от мен, то аз ще направя само това, което мога да направя въз основа на доверието си към г-жа Зауервайн. Това е свободата на всеки - да направи нещо само за това, за което иска да го направи. (цитирано по: ЛИЛИ КОЛИСКО, Eugen Kolisko; ein Lebensbild {Юген Колиско, Биография 1961г.)
Името на Алис Зауервайн се появява и в други презентации, изнесени от Щайнер. Той я описва като даровита, енергична личност, изпълнена с предпазливост и добра воля (вж. GA 260a, стр. 235 и сл., 483 и сл.). Нейният брат, Жул, известен журналист, превежда лекциите на Щайнер. Ита Вегман поддържа приятелство с двамата през целия си живот, а Алис Зауервайн е нейна пациентка в продължение на много години.
В Париж, през последната седмица на май 1924 г., по време на общото събрание на Френското антропософско общество, Щайнер изнася една публична лекция, три лекции за членовете за кармата (GA 239), както и два Класни урока. Той и Ита Вегман преглеждат пациенти; присъства и парижкият лекар д-р Озимур, който по-късно работи в "Clinique Franklin". Щайнер и Вегман посещават няколко пъти асирийската част на Лувъра; разглеждат гръцките статуи, отиват заедно в "Нотр Дам" и в "Сен Шапел". Вилем Зейлманс си спомня:
Позволете ми да опиша и една моя среща с Рудолф Щайнер през май 1924 г. в Париж, където той изнесе важна лекция в Salle Solferino на булевард "Сен Жермен". Жюл Зауервайн, известният редактор на Matin, превеждаше; в публиката седеше старият Едуар Шуре. Сред лекциите за членовете и многото други ангажименти, които Рудолф Щайнер имаше, успях да проведа дълъг и пълноценен разговор с него за работата в Холандия; разговорът беше едновременно дълбок и весел. После, една сутрин, излязох на разходка и, в близост до Нотр Дам, идвайки към мен през големия площад, бяха Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Явно току-що са били в катедралата. Приближих се към тях. "Били ли сте вече в Сент Шапел?" попитах, имайки предвид параклиса от XIII век, който е бил място на пламенни духовни битки между професорите от Сорбоната, великите доминиканци, и онези, които са били наричани арабисти. "Тъкмо бяхме на път за Сен Шапел", отговори Рудолф Щайнер, "но как да стигнем дотам?". Тъй като току-що бях дошъл оттам, посочих пътя през портата, показах им малката кула, която се виждаше оттам - нищо повече. И все пак ми се стори, че това бе нещо повече, отколкото може да се предаде с думи. (В: Е. ЗЕЙЛМАНС ФОН ЕМИХОВЕН, Willem Zeylmans, Арлесхайм, 1979 г., стр. 134.)
На 25 май, по време на обръщението си на Общото събрание в Париж, Рудолф Щайнер споменава работата си с Ита Вегман:
Посредством моите и на д-р Вегман усилия, тази тенденция ще навлезе от Дорнах в медицинския свят чрез публикация, която скоро ще се появи и в която откровено и свободно ще бъде представено това, което окултното познание може да предложи на медицинския свят. Това е, което е заложено също и в основата на Коледната конференция като неин най-дълбок импулс и за което тепърва ще трябва да кажа няколко думи. (ХЕЛА ВАИЗЕНБЕРГЕР, [pb], Рудолф Щайнер. Конституцията. GA 260a, p. 489.)
Щайнер е единственият, който докладва за срещата си с докторите:
[...] На 27 май аз и моята скъпа колежка д-р Ита Вегман успяхме да организираме медицинска вечер. Д-р А[у]зимур, отличният лекар, направи това възможно за нас, като ни предостави дома си за тази вечер по най-любезен и щедър начин и покани на тази лекция лекари, които са негови приятели. Изброих принципите на патологията и терапията, които чрез антропософията могат да обогатят медицината. Изтъкнах колко чуждо на Антропософията е да подценява научната медицина по дилетантски или аматьорски начин – напротив, Антропософията по-скоро би я признала напълно и прибавя към нея само онова, което може да бъде схванато откъм едно наистина духовно научно познание за разбирането на процесите на болестта и изцелението. Споменах как древните мистерии винаги са разглеждали духовното познание в тясно единство с лечението и че чрез подобна вътрешна връзка между Клинично-терапевтичния институт, ръководен тъй професионално от д-р Вегман в Арлесхайм, и Гьотеанума ще бъде поставено началото на обновяването на мистериите и в тази област. Естествено, душевно-инстинктивният метод на древните мистерии не може да оживее отново; вместо това трябва да се стремим към метод, съответстващ на напълно развитото, но духовно извисено, съвременно съзнание. На д-р А[у]зимур трябва да изкажем най-сърдечните си благодарности за приятелското му сътрудничество и за насърчаването на нашата работа. (Nachrichtenblatt, Бюлетин, том. 1, №23, стр. 89 ф.)
Преди Ита Вегман да отпътува за педагогическата конференция в Арнхем, за която Щайнер е обещал съдействие от 17 до 24 юли, тя трябва да го придружи до Щутгарт, където корпорацията Der Kommende Tag е изпаднала във финансова криза. Поради тази криза Щайнер се опитва да извади няколко предприятия от компанията, особено Валдорфското училище. Изтощителните драматични срещи с отговорния съвет, които се налага да продължат и след конференцията в Арнхем, на 26 и 27 юли, отнемат последните сили на Щайнер. Един велик идеал, на който той се е посветил с невероятна енергия от 1919 г. насам, е трябвало да бъде безвъзвратно погребан през тези дни, а именно "KomTAG", основан върху идеята за тройния социален организъм.
По този начин, скъпи приятели, може би погребваме самата мисъл, която ни се струваше, бих искал да кажа, една от най-светите: да основем икономически предприятия в служба на духовния живот. Но възможността да продължим вече не съществува. (Р. ЩАЙНЕР in Protokoll der Vorbesprechung zur 4. ordent lichen Generalver- sammlung des Kommenden Tages A. G. {Записки от предварителното събрание за четвъртото редовно общо събрание на "Der Kommende Tag, Inc."}, GA 260a, стр. 525.)
С желязна воля той се уверява, че намеренията му са изпълнени, включително от генералния директор Лейнхас. "Едва по-късно разбрах защо трябваше да присъствам на тези заседания", пише Вегман. След смъртта на Щайнер Лейнхас става директор на Weleda. В по-късните години тя поддържа редовен контакт с него, въпреки че често ѝ се налага да се противопоставя на интересите му. Лейнхас е умел бизнесмен и проницателен, отдаден антропософ, но също така и голям ликвидатор*3.
Уморен до смърт и много болен, Рудолф Щайнер участва в "Лятната среща" в Оостербеек край Арнхем. Отсяда в хотел De Tafelberg. Той лично изпраща телеграма от Дорнах до младия генерален секретар на Холандия Вилем Зейлманс ван Емиховен с молба Вегман да бъде настанена в същия хотел като него и Мари Щайнер (вж. прил.). Двеста и петдесет души се били регистрирали за това "лятно освежаване", което било обявено като публична педагогическа конференция. Сред участниците били и представители на държавните училища. Присъствали и вестниците: всеки ден в Nieuwe Rotterdamsche Courant се отпечатвали дълги репортажи за всички лекции и представления. В продължение на осем дни Щайнер изнася седемнадесет лекции, включително три на тема медицина (GA 319), и два урока на Класа. Той присъства и на лекции, изнесени от други; в "Musis Sacrum" валдорфски ученици от Хага изпълняват за него детска евритмия. След конференцията той пътува до Хага за конференция с учителите. Както обикновено, програмата била наситена до краен предел. Въпреки това Щайнер намира време за медицински консултации.
Ита Вегман наблюдава това натоварване с голяма тревога. Било е трудно да се осигури необходимата диета за Щайнер в кухнята на хотела. Тя пише на Хилма Валтер на 21 юли:
Уважаема д-р Валтер,
Трудно ми е да намеря време да пиша. Нещата тук вървят доста добре, макар че хотелът не ми харесва много.
Скоро тези дни ще отминат и тогава всички ще се върнем в Дорнах. В петък все пак ще придружа Доктора до Щутгарт; след това в неделя от Щутгарт до Дорнах с кола. Фрау Мари Щайнер и госпожа Врееде ще пътуват директно до Дорнах, така че ще пристигнат в Базел рано сутринта в събота, в 5:50. Ако Майер все още не се е върнал, моля, изпратете колата на Фалкнер и информирайте Haus Hansi. Не знам кога ще се върне Миен; тя отново имаше разстройство, така че й дадох почивка, за да се възстанови. След това тя може да отиде при фрау Хемсот, която също е тук в момента, за да се възстановява там.
Радвам се, че всичко върви добре, да се надяваме, че ще продължи така; радвам се, че скоро всичко ще приключи. Винаги има безредици.
Моля, поздравете всички! Толкова съм благодарна, че всички вие сте тъй работливи.
Сърдечно, Вашата И. Вегман
Физическото състояние на Щайнер става ясно и на други лекари. Вилем Зейлманс пише:
По време на конференцията вече ние нямаше как да се съмняваме колко болен е Рудолф Щайнер. Когато други изнасяха лекции [...], ми се късаше сърцето, когато виждах колко изтощен и отсъстващ изглеждаше той; забелязах също, когато седях до него, колко бе изтощен. Разбира се, след това всеки път се оказваше, че нищо не е убягнало от вниманието му, въпреки умората, а когато заставаше на подиума, той беше енергичен както винаги, ентусиазиран, изпълнен с живот - човек трудно можеше да проумее, че това е същият човек. (В E. ЗЕЙЛМАНС ВАН ЕМИХОВЕН, Willem Zeylmans, Арлесхайм, 1979 г., стр. 135.)
По това време Карл Шуберт си води бележки по време на "Младежката лекция" на Щайнер от неделя, 20 юли (сега в GA 217a). Краят на тази лекция има пряка връзка с живота на Щайнер през 1924 г:
Необходимо е да станем наистина ентусиазирани; ентусиазмът ще постигне всичко; тогава фразата "ентусиазмът носи бога в себе си" ще придобие смисъл. Това е нещо много естествено, човек се нуждае от ентусиазъм. Ентусиазмът носи бога в себе си. Това е духът в словото. Да израстваме вътрешно като едно цяло с пламъка, който се разпалва днес, така че да се реализират Михаиловите импулси. Без пламъци, те не могат да се реализират. Но за да бъдеш пламък в живота и работата, е задължително сам да станеш пламък. Само пламъкът не се поглъща от пламъци. Щом успеем да почувстваме, че сме пламък, който не може да бъде изгорен от пламък, тогава спокойно можем да захвърлим физическите си сърца като празни торби, защото притежаваме етерното си сърце, което ще разбере, че човечеството преминава в нова епоха, в живот в духовност. Израстването заедно с духа ще бъде пълноценното младежко преживяване.*4
Странно е, че все още не са се появили монографии за такива събития като Арнхемската конференция от 1924 г., въпреки че съществуват огромни количества исторически материали. Който си направи труда да събере и проучи подобен материал, ще може да схване смисъла на публикуваните лекции на Рудолф Щайнер по различен начин. Историческата перспектива, която подобна монография би предоставила на читателя, би направила осветителната сила на подобно събиране на материали, актуална не само в контекста на собствената й времева рамка, но и за днешната култура. С описанието на Великденската конференция в Дорнах беше направен опит да се илюстрира как различните събития, състояли се в рамките на няколко дни едно от друго, имат социална, духовна, а също и историческа връзка, ако се вземат предвид участниците, самото място и се прегледат и съвременните доклади. По този начин може да се преодолее парализата, която все още обхваща повечето исторически описания на антропософското движение. Не е нужно веднага да се тълкува и коментира. А точно в случаите, когато човек въздържа личните си възгледи, а вместо това събира съществуващите свидетели и ги оставя сами да говорят, може да изплува една смайващо широка картина на отминали събития, която, ако продължи да въздейства, вдъхновявайки ни, може и днес да има значение за нас.
Емил Бок се осмелява да направи такъв опит по блестящ начин. През 1956 г. той изнася лекция, посветена на Арнхемските лекции за кармата през 1924 г. По-късно тази лекция излиза в сборника му "Rudolf Steiner. Studien zu seinem Lebensgang und Lebenswerk {Рудолф Щайнер. Очерци за неговия живот и дело} (Щутгарт 1990г.) като Vorn Aufbau der Karma-Vorträge [Rudolf Steinerс] {За структурата на лекциите за кармата [на Рудолф Щайнер]}. В тази лекция той посочва как в изявленията на Щайнер в Арнхем фигурата на архангел Михаил за пръв път се появява във връзка с антропософското движение (сравни GA 240). За нашата биография въпросът, който представлява особен интерес, е: какво значение е имало това изказване за живота на Ита Вегман? По-късно тя често говори за Михаил като за духа на времето на нашата историческа епоха, а през 1929 г. публикува книгата Aus Michaels Wirken {От делата на Михаил}, (Щутгарт, 1988). Въведението към нея е сред най-добрите й произведения. В Арнхемските си лекции за кармата Щайнер за първи път представя окултната предистория на Гьотевата приказка за зелената змия и красивата лилия: Гьоте, казва Щайнер, е получил вдъхновение за приказката несъзнателно, от един "свръхсетивен култ към Михаил", който по това време (1794 г.) достига своята кулминация в небесния свят. Чувайки описанието му, Ита Вегман сигурно се е почувствала наистина странно, още повече там, в Арнхем, където тридесет и три години по-рано е изживяла най-щастливите си ученически дни. Благодарение на въпроса си към Щайнер в Берлин (1904 или 1905 г.) за езотеричното значение на тази приказка, тя е станала ученичка на окултните му учения; сега тя узнава за ръководството на Михаил като регент на мистерийното училище на всички времена.
От този момент нататък Щайнер започва да представя значението на Михаил като дух на времето във "Водещи мисли" в Информационния бюлетин на Антропософското общество; първото му есе (17 август 1924 г., сега в GA 26) се нарича "В зората на епохата на Михаил". В последвалия период, през който тя стои до него в студиото му в Дорнах, той е в състояние всяка седмица, до смъртта си, да продължи да пише своите Писма и Водещи мисли за Михаил. Във времето между Арнхем и Торки започва последният период от живота на Ита Вегман, а именно цикълът на "лунния възел". Ако броим назад от датата на смъртта ѝ на 4 март 1943 г., той обхваща осемнадесет години, седем месеца и няколко седмици.
Две седмици след завръщането си, придружен от Мари Щайнер, Елизабет Врееде, Гюнтер Вахсмут и Ита Вегман, Рудолф Щайнер пътува до Англия - поел е задължение за лекции в Торки и Лондон. В Торки, на югозападното крайбрежие, той изнася, освен друго, цикъл от единадесет лекции за „Истинският и лъжовният път за духовно изследване“. (GA 243) Щайнер изнася и серия от лекции по педагогика (GA 311), както и още лекции за кармата, за членовете (GA 240) и два урока за Класа. ТОМАС МАЙЕР подробно описва тази конференция в Торки в биографията си на Даниел Н. Дънлоп, организаторът на това „Лятно училище“ (Дорнах, 1987., стр.205-234).
Веднага след пристигането си, Вегман пише на Хилма Валтер:
Моя мила и вярна,
Торки, 11 август 1924г.
Това е адресът ни. Пътувахме добре. Пътуването с кораб бе много спокойно, дори в малък кораб, пълен с пътници. Поради това пристигнахме късно и трябваше да наемем кола до Торки, за да можем да сме в Торки достатъчно рано. Пътуването с колата бе прекрасно; пристигнахме в Торки в 1ч през нощта. Първата лекция на д-р Щайнер се състоя в десет и половина сутринта. Надявам се всичко да мине добре. Ще се радвам, когато всичко приключи. Въпреки красивите пейзажи, човек не може напълно да им се наслади, тъй като има толкова много за уреждане и за взимане и всичко трябва да е предвидено.
Времето тук е хубаво и топло; надявам се да остане такова защото ще е добре за Доктор Щайнер. Пиши ми и ми изпрати всичко, което пристигне. […] Първият опит на Ани с готвенето мина добре; носи униформата си на медицинска сестра и това й осигурява добър прием навсякъде. Ани не спи в хотела, а наблизо.
Това писмо отново е с няколко дни закъснение защото, постоянно ме безпокоят.
Всеки ден по три лекции; мисля че е прекалено много, така че се тревожа, че никак не е добре за Доктор Щайнер. Догодина искаме да вършим работа по съвсем друг начин. Всички тези уговорки са от преди Форщанда. Най-топли поздрави за всички вас. Околностите тук са прекрасни, но не особено топли.
Сърдечно, И.В.
Ани Вайхоф, в дълго писмо до сестра си, Миен Вайхоф, съобщава как Щайнер два пъти е говорил с нея за това, че е пропуснала лекциите му заради готвенето. След това тя винаги отива в хотелската кухня рано сутрин, за да му приготви тогава неговите ястия. “Следобед, в пет, отново започвам да се занимавам с храната, защото Доктора и г-жа Щайнер, и д-р Ита Вегман се хранят по-рано в дневната си.” Едно неделно пътуване на 17 август е описано в подробности: Тръгнали в седем и половина с няколко коли; времето било променливо и много ветровито. В първата кола били двойката Пайл-Ъолер и Е. Врееде и Г. Вахсмут, последвани от Дънлоп и Е. Мерри. Третата кола била “Нашата кола с г-жа Щайнер отпред (където предпочита да седи) и Доктор Щайнер, нашата д-р Вегман и аз вътре.” Тя се е притеснявала за пътуването (“не е по моята част”), “не разговаряхме много, отначало Доктор Щайнер се чувстваше много зле, по-късно се почувства по-добре.“ След описание на пейзажа, тя описва посещението до Тинтагел. “Д-р Вегман [говори се за фрау Доктор, което може да бъде или фрау Доктор Щайнер или фрау Доктор Вегман; вероятно е Вегман] не стигна до края. Доктор Щайнер водеше през целия път, въпреки че пътят бе просто тясна пътека, много стръмна и “ongemakkelijk” {неудобна} […] Кошницата със закуските и термоса се оказаха полезни. От време на време се притеснявах да не се счупи пак буркана със супата, както по време на пътуването ни насам, но накрая всичко беше наред.“
В писмо до Хилма Валтер от 21 август, Вегман пише: “Най-сърдечни благодарности за всичките Ви писма и новини. Днес е последният ни ден тук, утре пътуваме за Лондон. Адресът ми е д-р Ларкинс, ул. Харли 75. Тук всичко мина добре. Ани Вайхоф се прояви безупречно и Доктор Щайнер бе много благодарен. Бяха положени грижи и за г-жа Щайнер, така че и двамата бяха добре и се чувстваха комфортно. Ани е тиха и елегантна и никога не безпокои никого, а това, разбира се, е много важно в ситуация като нашата.”
На 22 август тя пише:
Скъпа Бокхолт,
Сърдечни благодарности за писмото ти. Толкова съм благодарна за това, че всички сте така енергични и че управлявате всичко толкова добре.
И все пак, изглежда ни грози опасност! Имам предвид д-р Валтер. Да не сте заспали? Мисля, че ще е добре да закрием Базел. Измина вече много време откакто напуснах Базел, което и без друго не е добре.
Uraninit pitchblende за крака на д-р Валтер.
Пиша това по време на превода на лекцията на Доктор Щайнер на английски. Получаваме прекрасни лекции, а регионът също е интересен, с много традиции. Все още предстои последна седмица в Лондон. Няма как да бъде скъсена. Дори мислехме да отменим Лондон тъй като присъствието ни в Дорнах е наистина доста необходимо, но не е възможно поради ред важни причини.
Евритмията има голям успех. Ще има две представления в Лондон. Надявам се строежа да напредва.
Ако Ланг не може да шофира, помоли пазача Олшлагер, годеникът на г-ца Олга от Хаус Ханси. Той е швейцарец, може би той е подходящият.
Най-сърдечни поздрави до всички вас, Ваша И. Вегман
Под "близо до Базел" тя има предвид практиката си на улица "Блуменрайн", която е ръководена от Клара Видмер като временно изпълняваща длъжността. Тази практика обаче продължава да съществува под нейно име до 1928 г. Карл Ланг е бил младият градинар на Гьотеанума, който се е грижил и за градината на клиниката. Олшлагер [трябва да се чете: Вулшлагер] шофира автомобила на клиниката през последните седмици на септември 1924 г. Автомобилът е бил предоставен на Щайнер за пътуванията му през тези години. По-късно Вулшлагер се жени за Олга Цибел, която е наета като домашна помощница в дома на Щайнер, къща Ханзи.
По време на лекциите си в Торки (GA 243) Рудолф Щайнер разказва за пръв път подробности от окултните си изследвания, които е провел заедно с Мари Щайнер за основаването на рече-образуването и евритмията*5 , и как тогава се е стремял заедно с Ита Вегман да проведе подобни изследвания за основаването на една нова медицина. Това е централната тема на нейния живот и на антропософската медицина.
След като прекарва няколко дни в описание на широкия спектър от стари и нови окултни изследвания от различни гледни точки, в четвъртък, 14 август 1924 г., той говори за мистерийния център на Артемида в Ефес по крайбрежието на Мала Азия. Неговото описание може да бъде намерено под заглавието "Древни и съвременни концепции за природата" в "Истински и лъжовни пътища в духовните изследвания", GA 243. Той разказва как в древното светилище са били насърчавани култове, които пренасяли посветения във висше, свръхсетивно съзнание. За някои участници в мистериите това е било възможно дори до V в. пр. н. е., след което съдържанието на мистериите е изчезнало и дълго време не е могло да бъде открито отново от хората.
След като учителите са поверявали откровения за природата и за начина на действие на звездните сфери, и особено за царството на растенията, на своите мистерийни ученици, които често са били жени, жрици на богинята Артемида, с настъпването на вечерта пред могъщата статуя на Артемида се е извършвал жертвеният култ. Срещата с тази лунна богиня довеждала до могъщи имагинации: връзката на душата с растителния свят се променяла, ученикът напускал тялото си и от лунната сфера ставал свидетел на въздействието на божествените сили в земната природа. Тези дейности били последвани от разходки на посветените и техните ученици (винаги участвали двама души - учител и ученик) из градината на светилището, потънали в дълбок и търсещ разговор. Чрез такива разговори по здрач, когато луната се издигала на небето и звездите започвали да трептят, се подготвяли вдъхновения, които по-късно, по време на състоянието на сън в храма, предоставяли желаните прозрения за растителния свят. Учителят и ученикът стигали до различни прозрения. Учителят казвал на ученика:
Около теб сега е Прозерпина или Персефона - Коре. Коре живее в звездите. Коре живее в слънчевите и лунните лъчи. Коре живее в растенията, които растат нагоре. Дейността на Персефона е навсякъде, защото тя е изтъкала дрехата, от която е направено всичко. А зад всичко това стои Деметра, нейната майка, за която тя е изтъкала дрехата, която сега виждате като външен свят". Човек не би казал "Натура". Би казал Персефона или Коре; това е, което би казал.
И ето, ако някой остане буден по-дълго от теб - така казвал учителят на новопосветения, - тогава, докато ти спиш, той ще вижда, също като теб, това, което се проявява външно като формата на Прозерпина в растенията, в планините, в облаците, в звездите. Защото илюзията се състои именно в начина, по който човек гледа на тях. Самата Прозерпина не е илюзията, нито това, което тя създава като планини и растения, облаци и звезди, а начинът, по който гледате, е илюзията. И ти ще заспиш. През окото ти, през тази чудна загадка на съществуването - окото, - Коре-Персефона ще влезе в теб. (РУДОЛФ ЩАЙНЕР, GA 243 )
След това заспивали. Послушницата пристигала при Персефона в подземното царство. Тя [послушницата] стигала до Плутон, владетеля на съня на физическото и етерното тяло, като същевременно оставала будна в душата си, и откривала какво извършват в природата растителните сокове, издигащи се отдолу нагоре. Учителят пък изпитвал как формиращите сили се спускат в листата, стъблата и цялата конфигурация на света. "И така в онези древни времена ученикът се учел от учителя, а учителят - от ученика. Защото, от една страна, откровенията са били духовно-душевни, а от друга - душевно-духовни. И разговорът, който се е осъществявал по този начин, е давал най-висшите форми на познание в рамките на човешката общност, в рамките на общностния човешки живот." И така, този култ към Артемида е бил мистерийно събитие, което е довело до познание за природните царства и е възникнало благодарение на сътрудничеството на двама души - посветения и послушницата. За да подхожда на новата епоха, от началото на ХХ в., този древен мистериен път е трябвало да бъде доразвит, в полза на изкуството на лечението и по отношение на човешките органи. Това е началото, което Щайнер поставя чрез сътрудничеството си с Ита Вегман*6.
Той започва да говори на тази тема в сряда, 20 август, след като на 19 август, в разгара на всички останали дейности, е изнесъл Урок от класа (чието съдържание остава неизвестно). В четвъртък той отново изнася Урок от класа. Този факт е известен само от писмото на Ани Миенхоф; съдържанието на този Урок от класа също е неизвестно.
Един преглед на многобройните изказвания на Щайнер през тези дни може да разкрие как могат да бъдат постигнати прозрения, каквито са необходими за нашето време. И сега е необходимо да има сътрудничество между двама души, сътрудничество на един съвременен посветен и един ученик. Този ученик трябва да е "редовен лекар" и да има "решена карма" по отношение на учителя, т.е. съдбовната връзка с учителя трябва да е била уравновесена. Лекарят трябва "да може да използва сили от предишно въплъщение като подкрепа в настоящия си живот" и те трябва "да му дават възможност да извлича от себе си това, което е необходимо за провеждане на изследвания". Тези сили, които позволяват на ученика на съвременната посвещенска медицина да познава и прониква във всички дейности и взаимодействия на органите в човешкото тяло, са интуитивни по природа. Тогава за мистерийния учител става възможно да проникне, чрез изследователска работа, отвъд сферата на Луната, в сфери на вечна светлина, в мистериите на планетарния свят чак до Сатурн. Духовните възприятия са толкова мимолетни, че ''всичко веднага изчезва от съзнанието''. Само чрез сътрудничество с ученика (което вероятно означава по време на разговор) те могат да бъдат уловени. Архетипът на човешката форма, Адам Кадмон, живее в царството на неподвижните звезди. Тогава могат да бъдат открити човешките органи, така както те са възникнали в различните планетни сфери.
Виждате ли, тъй като в древността е било очевидно, че такава връзка съществува, мистериите винаги са били свързани с различни страни на медицината и тъй като тогава хората не са били толкова любознателни, колкото са днес, не се е смятало за необходимо да се занимаваш особено много с медиуми и сомнамбули, чийто начин на работа се е считал за симптом на болест. Тези явления са били разглеждани по-скоро от гледната точка, която е свързана със сферата на медицината. И това бе една гледна точка, до която днес отново трябва да стигнем.
[...] Това, което съществува в света и се проявява особено в патологичните състояния на хората и животните, трябва отново да бъде подето по правилен начин.
[...] И този път също вече е поет, въз основа на антропософското движение. Това стана възможно, защото патологичните симптоми можеха да бъдат проследени по такъв начин, че чрез тях духовният свят да стане достъпен. Това стана възможно, защото чрез сътрудничеството между мен и д-р Ита Вегман, можеше да се направи подходящ опит да се поеме по този път, който е пропуснат при физическите изследвания. Това е възможно, защото това сътрудничество се осъществи благодарение на факта, че в Ита Вегман наистина съществуват не само такива знания, каквито придобива един съвременен лекар, но и такива интуитивно терапевтични импулси, които тръгват директно от картината на болестта към духовния свят, откъдето произтичат терапиите.
Именно там намираме пътя за изследване на областта, за която говоря тук. Така че, посредством такава дейност, тук правим опит да развием истинската посветителска медицина, която е, самата тя, една посветителска природна наука. По този начин, обратно на лъжовните пътища, за света ще бъде обозначен истинският път. А как трябва да се поеме по този път, ще стане ясно още в първия том на книгата, която д-р Вегман и аз пишем, и която скоро ще се появи и която сега се подготвя за печат.
Виждате, че примерите са най-лесният начин да се покаже как да се разграничават верните пътища от лъжовните, погрешни пътища. И тук също можем във връзка с това да отбележим нещо. Ако по-рано споменах, че трябва да се прокара път към изкуствата, който отново да свърже света на духовното със света на това, което е формирано материално, тогава трябва да кажа: струва ми се неизбежно, в условията на съвременната цивилизация, че ако човек иска да намери истинския път към тази сфера, това ще може да стане само ако вече е следвал предния път, свързан с природните явления. Защото в областта на изкуството днешното човечество е толкова далеч от изграждането на споменатите мостове, че може би ще се убеди, че и в изкуството също живее и вае духовното, само ако, по един най-интензивен начин бъде убедено за въздействието на духовното, което е особено видимо в генезиса на патологията. Ако за пръв път това стане възможно за наблюдаване чрез начина на работа, който ще бъде възможен при сътрудничеството ми с Ита Вегман – ако първо стане видимо как духът вае и живее в материята, как се проявява в материалното, ако човек го види в природния свят, тогава, може би ще се пробуди ентусиазъм, пълен ентусиазъм за представянето му пред света директно, чрез изкуството. (РУДОЛФ ЩАЙНЕР, Съзнанието на посветения, GA 243).
Това зависело, казва той, от това, всичко да преминава през живото същество. Защо?
Защото тези неща могат да бъдат задържани само ако човек ги улови с помощта на онези сили, които възникват от общия стремеж на човешките същества; ако те бъдат уловени, така да се каже, с помощта на онези сили, които човешките същества носят в себе си от предишните си земни животи - а тези сили се използват преди всичко за удържането, задържането на тези неща. Тогава, когато това се случи, онова, което можем да наречем Марсова сфера, навлиза в света на Сатурновата и Юпитеровата сфера. От този момент нататък самите неща започват да говорят. От този момент нататък самите неща се разкриват чрез Имагинацията. След това човек се връща отново на Слънцето с това имагинативно съзнание. Това е другият път, този, който днес се явява като необходим за естествените науки и който днешните посветени, за които говорих вчера, биха искали да избегнат. У тях възниква дискомфорт, когато се озоват на този път, който обаче трябва да бъде следван. (Пак там, стр. 215.)
Това, което казах вчера за медицинската книга, ще представлява само най-първото, най-елементарното начало, което ще се превърне в квалифицирана наука едва след дълго време, когато вече няма да сме живи. И в зависимост от степента, в която тези неща днес присъстват и в духовния свят, доколко са например обичайни за съществата, които не живеят на Земята, а на Слънцето, дотолкова те могат да бъдат въведени в земното съзнание по описания начин. (Пак там, стр. 215.)
Това е пътят, който трябва да бъде следван по начина, който ви описах - той трябва да стане съзнателен, така че да намери опора, да черпи сила от кармичното развитие на сили в човешките същества, не толкова за да се придобиват спомени, а по-скоро за да се задържат, така че да могат да бъдат описвани. За целта трябва да се задълбочи съвременната наука, както вчера го описах по отношение на моя колега. (Пак там, стр. 216.)*7
Няколко дни по-късно в Лондон той говори пред лекарите:
Това е точно, което Антропософията не иска да поправя в обикновената медицина, а просто като вижда, че навред обикновената медицина го изисква от себе си, ние искаме да го добавим към обикновената медицина. В това ще можем да се убедим скоро, с появата на книгата, която е, така да се каже, всъщност първи опит в тази сфера, която сега се печата и която ще представи първите елементи. Естествено, подобни неща ще бъдат постигнати само бавно и ще мине много време, докато стане възможно тези първи елементи, които сега са на разположение, да се оформят в една също толкова красиво цялостна система, каквато съвременната медицина представя от всички страни. Пътят просто трябва да бъде следван и първото нещо, което ще се появи като резултат от поемането в тази посока, е книгата, която се появи благодарение на сътрудничеството между мен и моята скъпа приятелка и колежка в областта на медицината, както и в други сфери на духовните изследвания - в цялата област от духовни изследвания,- д-р Ита Вегман, която ръководи Клинично-терапевтичния институт в Гьотеанума. (РУДОЛФ ЩАЙНЕР, GA 319)
Малко след това в Дорнах той продължава:
С предстоящата поява на книгата, върху която работя заедно с моята скъпа колежка д-р Вегман, ще стане ясно колко е необходимо да се взимат под внимание висшите членове на човешката природа при разглеждането на здравия и болния човек. Сега, именно този вид изследвания, които търсят портите, водещи по правилния път от физическото човешко същество към духовното човешко същество, ще постигат обещаващи резултати, но само ако се провеждат правилно. За подобна работа, за каквато става дума, са необходими не само съвременни изследователски умения, но и точно такива изследователски сили, каквито се придобиват при улавянето на кармичните нишки, произтичащи от историята на човешката еволюция. Човек трябва да употребява, така да се каже, кармични сили, за да стигне до мистериите, за които говоря. Първоначално, в първия том на труда ще се появи само началото. Работата ще бъде продължена и след това ще бъдат поети по-нататъшни стъпки, водещи от това, което отначало ще бъде развито в по-елементарна форма, към онова, което може да даде познание за човека само от този аспект, този медико-патологичен аспект. В крайна сметка това е възможно единствено защото в лицето на д-р Вегман имаме личност, която, при изучаването на медицината така е усвоила нещата, че при нея те са могли, по естествен начин, да се развият в посока към едно духовно виждане за човека. (РУДОЛФ ЩАЙНЕР, Кармични отношения, том IV, GA 238.)
Той попита: "Следователно, какво е необходимо?" Неговият отговор:
Да се изгради следното виждане: най-напред трябва да бъде изследвано това, което трябва да се проучва в духовния свят от такива хора, които в настоящия си живот могат да използват като помощни средства сили от предишни въплъщения, които ще им позволят да извикват в себе си това, което е нужно за изследователската работа. Освен това, всичко, което се изследва по този начин, трябва да бъде възприето от все по-голям брой хора, да бъде схванато чрез разбираеми понятия; и в последствие, ако това, което е било духовно изследвано, после бъде възприето със здраво разбиране, именно за тези други хора ще бъдат положени основите, които да им позволят, чрез разбиране, да виждат ясно в духовния свят. Защото често съм казвал: най-здравословният начин да навлезеш в духовния свят е преди всичко да се занимаваш с четене или да възприемаш онова, което се възвестява от духовния свят. (GA 243)
"Нима лекарите не могат да разберат това?" Вегман го пита след презентациите му в Торки: "Не можем ли да основем Мистерийно училище? Отговорът му беше: това не е толкова просто; това трябва да се иска от духовния свят и трябва да има хора, които да искат да го получат. След време той ми каза [в Лондон], че е запитал Съществото, Меркурий-Рафаел, и е получил утвърдителен отговор, да поднови древните методи на свято, достойно място. Това бе неговата задача. И това беше и моята задача, да търсим водени от духа човешки души, които да имат чувство [за това] и да искат да чуят думите на Рафаел.“ 9Тетрадка № 57.)
[Илюстрация 25 – Участници в лятната конференция в Арнхем, юли 1924г.]
[Илюстрация 26 – Рудолф Щайнер, Мари Щайнер и Ита Вегман, увеличение от ил.25]
Следващите две писма са написани от Ита Вегман по време на престоя й в Лондон:
Скъпа д-р Бокхолт
Лондон, VII/24, ‘24
[…] Сега сме в Лондон. Копнея за дома – трудно се живее у семейство, което въобще не разбира какво е всъщност Антропософията. Тук е трудно да се грижа за д-р Щайнер – готвачката се обижда от всичко, така че и Ани не може да помага. Как ли ще изкараме седмицата? Прочетох писмото на фрау [Ема] ф. Девентер и д-р Щайнер също го чете и го намери за нахално. Само на теолози и лекари им е разрешено да участват в курса по свещеническа медицина, с изключение на няколко учители от Валдорфското училище, които д-р Щайнер ще посочи. Нито Хачез, нито фрау ф. Девентер, нито дори педагозите от Йена могат да участват сега. Можеш да пишеш на фрау ф. Девентер. Съжалявам, но отношенията трябва да бъдат ясни. Можеш също така да пишеш на фрау ф. Девентер, че Секцията може да има не само разходи, а и приходи. Без приходите не ще бъде възможно да отпечатаме курсовете. Имаме само ограничен брой брошури. Очакват ни още много трудности! Инсталирайте течащата вода и тоалетната. Мисля, че са наистина необходими. Ще свършат ли всичко както трябва?
Борт ме помоли за медитацията за лекари. Можеш да й я дадеш. Предай й поздрави от мен и разбира се, предай поздрави на всички.
И за теб също – най-горещи поздрави! Много ми хареса лекцията ти. Много добре ми е познато чувството да не разбираш нищо. И аз съм малко объркана.
Твоя, И. Вегман
В Дорнах били пристигнали много молби за участие в курса по свещеническа медицина (8-18 септември, GA 318); само лекарите, изучаващите медицина и теолозите – всички били членове на Школата, - е трябвало да бъдат приемани; по искане на Щайнер е било отказано участие на интересуващите се лечебни педагози и лечебни евритмисти. Изречението за течащата вода изглежда се отнася до ремонт в студиото на Щайнер, където една малка съседна стая е била подготвяна за Ита Вегман, за да може да живее там по време на боледуването на Рудолф Щайнер.
Скъпи д-р Валтер,
Лондон, 25 август, 1924г.
[…] Това писмо се търкаля наоколо вече няколко дни; ще го изпратя утре и се надявам да пристигне преди нас. Заминаваме в неделя сутрин през Париж и ще бъдем в Базел понеделник сутринта. Ще изпратим точното време на пристигането. Моля да изпратите кола на гарата.
Няма да е възможно да качим Рителмейер в колата, трябва ни за нас.
Не сте ми дали адреса на ф. Хоутен. Отказвайте молбите не всички, които не са лекари, освен ако Доктор Щайнер не пожелае този човек да присъства.
Засега не изпращайте Великденския курс на теолозите. Ако те получават медицинските курсове, то лекарите трябва да получат теологичните курсове. Повтарям предупреждението си до вас и д-р Бокхолт: съберете се вие, лекарите, но подбирайте тактично кой да се присъединява, така че да се сформира кръг. Меркуриевата мъдрост иска да се инкарнира – създайте потир!
Д-р Щайнер изнася страхотни лекции! Всичко върви добре. Скоро пак ще сме си у дома. Има невероятно много още за вършене.
Най-сърдечни поздрави
Попитай Хюсеман как вървят нещата с лекциите по лечебна педагогика. Готови ли са? […]
Твоя, И.В.
Това писмо показва, че Рудолф Щайнер е имал намерение скоро да отговори на молбата на Ита Вегман за едно училище за посветителска медицина.
Преди да си замине от Англия, Рудолф Щайнер остава в Лондон още седем дни. Там изнася, освен други, още две лекции по медицина (GA 319). Ита Вегман е приемала пациенти под негово ръководство. На 30 август той заминава за Дорнах през Париж. Но още през нощта на 2 септември той и Ита Вегман пътуват заедно до Щутгарт – за последен път.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева