ВЕЛИКДЕН И ПЕТДЕСЕТНИЦА
Рудолф Щайнер придава много празничен вид на последния Великденски празник, който успява да отпразнува със своите антропософски приятели. След пътуването си до Прага той е провел педагогическа конференция в Берн. Завръща се в Дорнах на Разпети петък, 18 април, и веднага след това вечерта изнася урок от Класа - това е урок с много специфичен характер. На следващата вечер Рудолф Щайнер и Ита Вегман имат важно преживяване от времето на едно по-ранно въплъщение. Аристотел и неговият ученик, Александър Македонски, били посетили заедно остров Самотраки. Следното, което Рудолф Щайнер създава за Ита Вегман, се отнася за времето преди това посещение:
Мъдростта е скрита,
Тя стига до откровение
И се изразява като сила.
А след посещението им в Самотраки това се превръща в:
Мъдростта действа като сила,
Силата живее в откровението
Откровението умира в мъдростта. *'
На Велика събота той завършва акварелната си картина "Великден", която по-късно е възпроизведена и широко разпространена. Вечерта изнася първата от четири лекции за Великденския фестивал като част от окултната история на човечеството (днес в "Розенкройцерството и съвременното посвещение", GA 233a). Тя е била въведението към Великденската конференция, на която са присъствали много хора.
Великденската неделя на 20 април започна с евритмично изпълнение на Стиха за Основополагащият камък от Коледната конференция през 1923 г., Мари Савич го описва:
След Коледната конференция от 1923/24 г. Рудолф Щайнер най-напред потвърди правилния начин за произнасяне на Стиха за основополагащия камък. Заедно с Мари Щайнер той проследи конструкцията на всяка дума, всяко представяне на структурата на изреченията, всяко ударение и интонация, така че стихът да може да бъде изговорен по правилния начин, запазвайки мантричния си характер. След това Рудолф Щайнер направи следваща крачка. Посредством евритмичните форми, той прехвърли говорното слово върху закономерността и движението на човешкото тяло. Това бе последвано от евритмичното моделиране на стиха в многобройни репетиции. Самият Рудолф Щайнер демонстрира реда и посоките на движение.
Думите на Рудолф Щайнер прозвучаха мощно, когато на Великден 1924 г. в увода си към изпълнението по евритмия той говори за значението на това, че стихът за Основополагащия камък ще бъде изпълнен в евритмия. Защото това беше пряко свързано с импулса на Коледната конференция. (МАРИ САВИЧ, Мари Щайнер фон Сиверс, Дорнах 1965, стр. 151.)
Щайнер дал нареждане сцената да бъде напълно затъмнена между всяка от четирите части. Евритмичното представяне и рецитацията на Мари Щайнер правят дълбоко впечатление на публиката; Коледната конференция отново оживява през Великденската неделя чрез призива: "Човешка душа!".
Следобед се състои представление по евритмия; вечерта Щайнер изнася втората лекция на тема Великденският фестивал. На Великденския понеделник той започва курс за студенти по медицина и млади лекари, в който дава допълнителни медитативни насоки за вдъхване на живот на медицинската работа (GA 316). Следобед това е последвано от още едно представление по евритмия, а вечерта - от третата лекция за Великденския фестивал.
Във вторник сутринта той работи със студентите по медицина, след което следва консултация с лекарите, а по обяд - Класно занятие, девето. Следобед има още едно изпълнение по евритмия, а вечерта - последната лекция за Великденския фестивал.
Участниците в деветия урок вече са имали възможност в предишните дни да прочетат бележките на Рудолф Щайнер в Бюлетина от 20 април (т. 1, № 15) за преживяването на "прага" между сетивно-възприемаемия и свръхсетивния свят. Това била темата на предишните уроци. Съзнателното прекрачване на този праг изисквало "пълна трансформация на вътрешния живот на човешкото същество от едната форма на съществуване в другата" (днес в GA 260a, стр. 202). След това той се занимава с въпроса защо толкова малко хора поемат по пътя, който води към духовния свят. Във вечерната лекция от 22 април Щайнер започва да описва мистерийния култ на древния, предхристиянски Ефес, където в храма на богинята Артемида са изследвани въздействията на планетарните сфери. Той споменава как Аристотел и неговият ученик Александър са могли да преживеят мистериите на този древноазиатски мистериален култ в своите по-ранни въплъщения през V в. пр. н. е. На това място, където по-късно е възникнало Евангелието на Йоан, посветените са могли да изпитат "световното слово", Логоса и са осъзнали творческите сили на гласните И, О и А, чрез които са се появили човешкият Аз, астралното и етерното тяло. В гореспоменатата лекция неговото описание на този култ е обширно.
Ита Вегман получава от него още един култов стих; по-късно тя изговаря тези думи за медицинските сестри сутрин, преди да започнат работа:
Намери себе си в светлината
Със собствения звук на душата;
И звукът се превръща в прах
Превръща се в образ
В светлината –
Светлина – Богове – Същество.
Звукът, който е изчезнал
Звукът, който наново се извисява вътре в нея
Говори от нея:
Ти си
Собствен звук в световна светлина
Звук в сиянието
Сияние в звученето.
Йохана Дост, сестра в Клиниката в Арлесхайм, ни оставя тези думи (Ita Wegmans Erdenwirken aus heutiger Sicht {Земните дела на Ита Вегман от съвременна гледна точка} Арлесхайм, 1976г.) Оригиналът се намира в Наследството на Рудолф Щайнер, в тетрадка № 527 на Щайнер. Една медитация в помощ на сестрите в Медицинската секция също произхожда от това време.
На следващата сутрин (23 април), продължават лекциите за студентите по медицина. По време на последвалата консултация с лекарите (GA 314), Рудолф Щайнер разглежда случаи от развиващата се медицинска книга "Основи на терапията"; това той продължава и на следващия ден. Вечерта продължава поредицата от Лекции за кармата, за членовете. За отбелязване е, че той започва изказването си с описанието на една човешка добродетел, която вероятно е било особено необходимо да бъде култивирана след великите събития от онези Великденски дни: скромността.
[...] От етична гледна точка, постигането на [...] известна скромност ще влезе в човешкия характер именно в мига, когато човек постави човешкото същество в центъра на своите разсъждения. Липсата на скромност се поражда, всъщност, единствено поради твърде слабото познаване на човешкото същество. Едно проникновено, всеобхватно познание за човека във връзка със света и неговия произход, със сигурност няма да доведе до надценяване на човешкото същество, а напротив, ще го доведе до по-голяма обективност по отношение на самия него. Именно когато един човек не познава себе си, в него покълват чувства от непознатото в собственото му същество. В него възникват инстинктивни, емоционални пориви и тези инстинктивни, емоционални пориви, които се коренят в подсъзнанието, са причината хората да стават нескромни, надменни и т.н. От друга страна, ако съзнанието навлезе все по-надълбоко в онези области, в които човешкото същество разпознава себе си като принадлежащо към широката световна цялост и последователността на историческите събития, в човека ще се развие скромност, следваща вътрешни закони. Защото приспособяването към космическото съществуване винаги предизвиква скромност, а не гордост. Всичко, което може да бъде култивирано от Антропософията като истинско и реално разглеждане, има и своята етична страна, предизвиква етични импулси. Антропософията няма да доведе до възглед за живота като този на по-новата материалистична епоха, който разглежда етиката или морала като нещо външно; вместо това етиката и моралът ще бъдат нещо, което ще бъде пробудено в следствие от всичко, което човек разглежда. (Кармични връзки, том 2, GA 236, Дорнах, 1988 г., стр. 48 и сл.)
Студентите по медицина и младите лекари не искали да си тръгват. Те поискали да получат допълнителни инструкции. Така Щайнер отново се среща с тях същата вечер, а също така им провежда допълнителни курсове в четвъртък и петък. За този курс той пише:
По време на курса за млади лекари и студенти по медицина този път беше обърнато специално внимание на вътрешното развитие на лекаря. Ако се тренират необходимите духовни способности, може да се постигне цялостен поглед върху битието на болния, както и върху терапията. По този начин ще се развие волята за лечение, която е специфичното душевно настроение, от което се нуждае лекарят. Тази воля за лекуване беше представена в този курс по такъв начин, че да не изглежда като някаква изолирана, абстрактна човешка способност, а винаги да се проявява като напълно индивидуализирана и съответстваща на съответното наблюдение на болестта; тя е идентична със знанието за изцеление в конкретния случай. По този начин, чрез антропософията, в медицинската експертиза не внасяме мистично размиване, а по-скоро обратното: едно точно схващане за болестта и съответното точно терапевтично лечение. Искреността, с която участниците възприеха замисленото тук, гарантира, че някои хора в близко бъдеще наистина ще се стремят към така необходимото задълбочаване и разширяване на медицината. (Nachrichtenblatt, том 1, № 17, 4 май 1924 г., стр. 66.)
Тук можем само да обобщим събитията от онази Великденска седмица. Лекциите на Щайнер от онези дни са издадени в няколко различни тома от пълното издание; ето защо е полезно дейностите да бъдат изброени в хронологичен ред. Единствено цялостният поглед върху Великденската седмица от 1924 г. може да доведе до приемането на позицията, която Ита Вегман заема насред тези дейности, до разбирането за това как Щайнер продължава да полага всички усилия, за да отговори на молбата ѝ за съвременна мистерийна медицина и как неговите любящи грижи водят до по-голямо пробуждане на душата ѝ. В статия, озаглавена Die Osterveranstaltung am Goetheanum (Великденската конференция в Гьотеанума} (Nachrichtenblatt, том 1, № 17, 4 май 1924 г., стр. 65), наред с други неща, Рудолф Щайнер пише: "Това че обръщаме поглед назад към световноисторическата съдба на древните мистерии означава, че можем да задълбочим разбирането си за Великденския празник, който може да представлява, за съвременния човек, един образ на неговото падение и възкресение. В стремежа ни към такова задълбочаване, самата Антропософия бива изпълнена с мисълта за възкресението и се превръща във възвестяване на това възкресение. Като такава, Антропософията се превръща не във въпрос на идеи, а във въпрос на сърцето. По този начин Великденската конференция в Гьотеанума имаше за цел да доведе до по-нататъшното развитие на импулса на Коледната конференция."
"Рудолф Щайнер винаги е искал да събуди у хората духовна памет." Тези думи са в тетрадка от 1933 г.; факсимилето е възпроизведено в приложението. По това време Ита Вегман си припомня значимата епоха от своя живот. Тя си спомня как въпросът ѝ през 1904 г. за предисторията на приказката за зелената змия я е довел до това, че е станала негова езотерична ученичка. Спомня си и за разговора, който се състоял по време на срещата на Петдесетница в Мюнхен през 1907 г. Още тогава той е искал да събуди у нея такава "духовна памет", като споменава как са били приятели в древни времена. Тогава тя не задава никакви въпроси, а по-късно, когато ги задава, той винаги е отговарял, но в нея не се поражда "духовна памет".
След курса в Пенменмаур, в края на август 1923г., деветнадесет години след като задава първия си въпрос в Берлин, в крайна сметка в нея се пробужда тази памет: докато го моли да пресъздаде древната мистерийна медицина в полза на съвременните хора, тя изпитва духовно преживяване, по време на което в нея изплуват спомени за минали животи – внезапно тя осъзнава, че с този човек я свързва значителна съдба. Сега вече той може да й отговори, а отговорът му е имал сериозни последици. През есента и зимата той все повече й помага с начини за пробуждане в съзнанието й на спомени за предишната й съдба. По време на Коледната конференция той описва тази по-ранна съдба по време на вечерните си лекции. Това преживяване надали е било съвсем приятно за тази волева и много чувствителна жена, а вероятно е било и тежка отговорност. Сигурно е изпитвала най-сериозни чувства относно последствията от неговите описания. По време на съвместната им работа върху книгата по медицина, той провежда дълги разговори с нея – те медитират и се молят заедно, за да може предприетата вече от тях съвместна работа, да си проправи собствен път.
Това не са били любовни отношения – той се обръща към нея с думите “моя приятелка”. Не бива и връзката му с Мари Щайнер да бъде засенчвана - той е бил свързан и с тази велика душа чрез също такава велика съдба, за която казва, че "наистина не бих искал да е иначе". Това, че бе успял да развие Антропософията през предходните двадесет и една години, се дължи на нейната лоялност, на нейната подкрепяща дейност, на нейната невероятна работоспособност. Този човек, Рудолф Щайнер, следва с абсолютна строгост "изискванията" на съдбовните отношения. Никой не познава кармичните условия на човешкия живот така точно, както той. Великият посветен бе дарил Ита Вегман с приятелството си; ако Ита Вегман, като ученик, тръгнеше по "напълно правилния път", тогава той щеше да има в нейно лице "непоколебим приятел".
Оттам нататък той я нарича „Миза“ или „Миза-Ита“ и й дава много поеми и медитационни упражнения, за да бъде възобновена, както той казва, старата връзка – в нея все повече трябва да се пробужда „духовна памет“, за да може съвместният им път да придобие лечителна форма. Винаги когато той е пътувал надалеч, тя е трябвало да медитира мантри в определен час. „Аз живея заедно с твоята медитация“ й казва той веднъж. Тя се възнася в порива на неговото „Агапе“, в обичта на мистерийния учител към мистерийния си послушник.
Ита Вегман започва четиридесет и деветата си година през февруари. Можем да си представим как е усещала това приятелство. Тя забелязва как нейната жизненост се превръща в опора за него. Искала е да бъде редом с него с цялата си душа; била е човек на делото. Искала е да го защитава, да излекува неговата бързо засилваща се телесна слабост. Забелязала също как той търси нейната близост. Веднъж казал на един лекар, че Вегман е единственото човешко същество, което винаги знаело как точно да разграничи кога в него работело човешкото и кога - бога.*2 В наши дни подобни изрази със сигурност не са лесни за разбиране, обаче бихме могли да имаме предвид, че винаги когато Антропософията се реализира в живота, тя никога не е лесна за възприемане. Тя е мистерйното същество на нашето време и изисква метод на познание, който не ни се предлага от нашата цивилизация, особено когато става дума за съдбовни връзки. Ита Вегман представлява човек от ХХ век, който е имал да изпълни задача в рамките на това мистерийно същество.
Писмата й до Рудолф Щайнер от този период, с малки изключения, не са запазени; можем да предположим, че той ги е унищожил. Отговорите му предполагат, че тя е позволила цялото й сърце да се излее в писмата й. Запазени са писмата на Рудолф Щайнер до нея; повечето от тях са от периода между Великден и около Петдесетница, 1924 г.
Щайнер до Вегман:
Моя мила Ита,
Прага-Смишов, 29 март, 1924г.
Преди всичко, изпращам ти най-топли мисли. Пътуването, за съжаление, започна с едно телефонно обаждане от фрау Мецнер, малко преди заминаването ни от Щутгарт, за да ни съобщи, че фрау Ферери е починала от сърдечен удар. Самото пътуване, обаче, премина добре. В петък сутрин имахме възможност да си починем. След това репетицията на евритимията, а вечерта бях напълно готов да изнеса първата публична лекция. Фрау Фраунд се появи още по време на репетицията – не беше сърдита, че не отседнах при нея. Има много добър вид и изглежда напълно оздравяла. Покани ме на обяд днес и дори взе рецепта от фрау Хауфен за тази цел.
Сега обаче, самата фрау Хауфен не е съвсем здрава. Възпалени вени. Ако е възможно, изпратете медените стелки за под петите й. Но и нещо друго я притеснява. Тя има снаха в Райхенберг. Казва, че местен доктор й е поставил диагноза туберкулоза.
Сега, тази пациентка, която е на двадесет и четири години, след няколко дена трябва да бъде оперирана от нещо, което няма връзка с туберкулозата и вероятно няма да има по-нататъшни последствия. Сега, фрау Хауфен ме попита дали няма да е възможно тази жена да бъде приета в нашата Клиника. Ситуацията е такава, че пациентката ще се оперира в Райхенберг и вероятно ще може да пътува едва след три седмици. Аз не я познавам, нито имам възможност да се срещна с нея сега, следователно нищо не мога да обещая. Туберкулозата изглежда е в ранен стадий. Казах само, че ще проверя дали е възможно да бъде приета в Арлесхайм. Но мисля, че фрау Хауфен би разбрала напълно, ако се откаже прием - ако човек предпочита да не приема туберкулозни пациенти. Може би ще получа отговор по този въпрос докато съм все още тук.
Относно антропософските клонове - ще мога да си създам представа едва постепенно. Днес трябва да се проведе среща, на която съветите на различните национални общества да разговарят помежду си. За всичко това по-късно. За днес, отново, най-добри мисли
Поздрави от Рудолф Щайнер
Рудолф Щайнер е в Прага от 28 март до 5 април, 1924г. Там изнася лекции (GA 239). Фрау Шарлоте Ферери е била член на Антропософското общество и живеела в Хонолулу. Вегман била изпратила на фрау Хауфен рецепти за диетата на Рудолф Щайнер.
Щайнер до Вегман:
Мила моя Миза-Ита,
Прага-Смишов – 1 април, 1924г.
Горещи благодарности за милото ти писмо, което много ме зарадва. Надявам се милата ми Миза да е добре. Моля те да не се тревожиш повече за мен – наистина ще положа усилия да се грижа за себе си, колкото е възможно най-добре. Дотук всичко бе поносимо. Има доста работа. Колко щеше да е хубаво, ако Миза бе тук. Обаче, нещата трябва все пак да се планират „разумно“.
Между другото, нещо наистина забележително: вече по какви ли не начини д-р Майер контактува с мен - дори ме помоли за разрешение да ме посети, - но и дума не е обелил за медицинската лекция, която е пропуснал. Все още въобще не съм виждал д-р Чарусек. От друга страна, тук е пълно с болни хора, които наистина биха имали полза от нас. Вече писах за снахата на фрау Хауфен. Имаше един случай почти същия като на фрау Хайнц – момче с най-забележителна болест; и двойката Клима, от които особено той – д-р Клима – би имал нужда от нас. Ще трябва да обсъдим този случай и да се опитаме да се справим с него. Изглежда, че момчето има местен доктор (жена), с която бащата ме запозна вчера, която е готова да слага инжекциите, следвайки твоите указания, за което ще говорим когато се върна. Единственото, което мога да сторя засега, е да успокоявам всички, като им казвам, че ще направим всичко възможно, когато се завърна в Дорнах.
Едно нещо сякаш е сигурно: тези тук, които не са лекари, биха приели много добре една медицинска лекция – антропософските доктори я избягват. Не-антропософският лекар, когото споменах по-горе – д-р Флант Кинклайд, с когото се срещнах само за няколко минути вчера преди лекцията, би бил – това е ясно – идеалният човек, който да се заинтересува от работата ни тук.
Всичко мина добре дотук с лекциите и организирането на Националното общество на Бохемия, както и с представленията по евритмия. Да се надяваме и занапред да продължава така.
Имам да изнеса още една лекция тук в събота вечерта, после потеглям оттук в 10:30ч, пристигам в Щутгарт в неделя следобед, към един часа, и веднага се качвам в колата за пътуването до Дорнах. Ще се радвам да видя скъпата си Миза веднага щом пристигна.
Така че, никакви тревоги повече – досега всичко мина добре и ще продължи така. Наистина се радвам, че Марион не се чувства съвсем зле и ти благодаря горещо за вестите. Радвам се, че се сети за фрау Ферери – аз получих новината прекалено късно, точно преди заминаването от Щутгарт, по телефона, от Дорнах.
Най-топло и приятелски
Твой Рудолф Щайнер
Името „Миза“ е наименованието на мистерийна жрица от Храма на Артемида в Ефес, от пети век пр.н.е. Името вероятно означава някаква функция – в някои поеми Щайнер пише също така и „Артемида“ (Артемиза). Рихард Майер и Георг Чарусек са били доктори от Прага. Едит Марион е била под лекарските грижи на Вегман, в Дорнах.
Вегман до Щайнер:
Скъпи мой приятелю и учителю,
Базел, 8 април, 1924г.
Един час, след като замина [за Щутгарт], д-р Шмидел дойде при мен и ми каза, че Лайнхас му казал, че Палмер вече е публикувал статия за рака. Странна работа! Статии да се публикуват и разпространяват, без да бъде известена Медицинската секция и то след като Клинико-терапевтичният Институт в Щутгарт подаде молба за сдружаване с Школата в Гьотеанума. Това съдружие бива обявявано навсякъде, а после тези доктори отиват и уреждат всякакви работи, без да питат.
Ракът е толкова важна тема, че наистина не може да не се допитват до нас – дори не попитаха какви са нашите резултати. Надявам се да имате възможност да изясните вашето мнение пред докторите. Как беше пътуването? Толкова съжалявах, че трябваше да седите в колата с толкова много хора. Сигурно е било уморително, а днес и лекция! Ще трябва да уреждаме всичко заедно, дори и пътуванията с кола.
Имам също една голяма, голяма молба: да направим така, че да не бъде вмъкнат още един курс във времето между Берн и Париж. Вчера ми се обадиха относно земеделския курс, който трябвало да се състои. Трябва да довършим нашата книга, а това съвсем не е по-маловажно от земеделския курс. Тази все още недовършена книга, която всички така очакват, ме притеснява. Моля Ви да не се сърдите, че имам толкова много желания. Чувствам се съвсем самотна сега, бих искала повече от всичко друго да изтичам подир колата. Днес ще отида в нашето студио да медитирам там и така ще бъда дълбоко свързана с моя така обичан приятел.
С топлота, Вашата Мизаита*
Рудолф Щайнер пътува с кола до Щутгарт на 8 април; там говори пред 1700 души в Густав-Зигле Хаус (GA 308). Оскар Шмидел е директорът на медицинската лаборатория на Арлесхайм, която принадлежи към ILAG. Емил Лайнхас е бил директор на холдинговото дружество Der Kommende Tag. Ото Палмер ръководи клиниката в Щутгарт, която е била собственост на корпорацията. Споменатото сдружение с Медицинската секция никога не се е състояло. Щайнер е трябвало да изнесе пет лекции в Берн от 13 до 17 април. (GA 309). От 23 до 28 май е бил поканен в Париж (GA 239). Бил дал съгласието си за земеделски курс на Петдесетница, в Кьобервиц, близо до Бреслау.
Вегман до Щайнер:
Мой уважаем и много мил Доктор Щайнер,
Арлесхайм, 2 май, 1924г.
Г-ца Марион почина в 12:15ч. през нощта. Тя бе в пълно съзнание до края. Последните мигове не бяха така мъчителни, тъй като успях да й дам кислород и да облекча недостига на кислород. Последните й думи бяха: „Толкова съм слаба, че не мога да чакам повече той да дойде.“ После стана много спокойна и четвърт час по-късно смъртта настъпи тихо и възвишено, без борба, без болка.
Бихте ли ми се обадили, когато сте там, за да мога да отида с Вас с колата. Радвам се, че отново сте тук.
Винаги вашата Ита
Очевидно Вегман е изпратила писмото по човек до неговия апартамент в Дорнах, за да получи той новината веднага щом пристигне. Той е бил на съвещания с Колежа за учители във Валфдорфското училище в Щутгарт на 29 април и е пътувал обратно за Дорнах през нощта между 1 и 2 май. От писмото става ясно, че Едит Марион е починала четвърт час след полунощ, т.е. на 2 май, 1924г. Смъртта на Марион потриса дълбоко Щайнер – тя е била една от най-близките му сътруднички.
Рудолф Щайнер заминава за Бреслау в петък следобед, на 6 юни, за земеделската конференция в Кьобервиц.
Вегман до Щайнер (телеграма):
Арлесхайм, 7 юни 9:30ч.
Рикардо телеграфира за ситуацията след подробно проучване. Спешно съветва против планираното споразумение във връзка с най-лоша репутация Хайнц Банка. Най-топли поздрави всичко е наред,
Вегман
Г-жа Грациа Рикардо се е опитвала да основе Веледа в САЩ.
Щайнер до Вегман:
Най-скъпа Миза-Ита!
С най-топли мисли за теб ти изпращам най-хубав поздрав. Жалко, че не си тук – толкова бих се радвал; но не е възможно и човек трябва да приеме необходимостта. Трябва да помисля как да характеризирам това, което е живо, което аз направих докато гледах напред към това място. Но в душата това, което е живо, е, в края на краищата, близо.
Но тук животът възниква със започването на дейността. Пристигнахме в Къобервиц снощи в 11ч.; тази сутрин първо написах есето „Ходът на моя живот“, после имах срещи с представители на местната младежка група, после Кайзерлинк отправи приветствие, после от 12 до 13ч. бе първата ми лекция; после ядохме, после Кайзерлинк пак говори, за управлението на местната му ферма. Сега трябва да отида в Бреслау за останалата част от графика ми.
Телеграмата ти пристигна току-що – съдържанието й май съвпада с това, за което вече телеграфирахме. Поне така си мисля, че трябва да изчакаме с каквото и да било друго, докато не получа тук писмото на Ван Леер. Още не е пристигнало. Надявам се до утре най-късно да е пристигнало. Тогава пак ще пиша.
Много се радвам на доброто ви здраве и мога да съобщя, че преживях пътуването добре. Надявам се, че няма да се случи нищо лошо.
Ако от Хаус Фридварт дойдат още разрешителни за влизане, налага се все пак да ми ги изпратите тук с вашия подпис. След това ще ги препратя.
Бих искал случката от четвъртък следобед да бъде напълно забравена – в края на краищата тя наистина е незначителна на фона на по-широкия контекст, в който се състоя. А на тръгване пред мен бе милото лице, в което всичко отново бе наред.
С най-топли чувства, Рудолф Щайнер
Кьобервиц, до Бреслау, 8 май [да се чете юни] 1924г. у граф Кайзерлинк
Току-що пристигна писмо, което прилагам, в което се казва, че разрешителните трябва да бъдат издадени във Фридварт и да ми бъдат изпратени тук с твоя подпис.
Рудолф Щайнер датира това и няколко от следващите си писма от Кьобервиц „май“, но е било юни 1924г. (на дадените дни през май той е бил в Дорнах).*4 Ита Вегман не го придружава на Земеделския курс в Кьобервиц - тя остава в Арлесхайм, което вероятно е било изключително тежко за нея. Не се знае защо не е могла да присъства. Щайнер провежда добре известния курс по земеделие там и това прави възможно основаването на биодинамичното земеделие (GA 327). Всеобхващащата му дейност през онези дни е описана изчерпателно от ЛИНДЕНБЕРГ в Rudolf Steiner. Eine Chronik [Рудолф Щайнер, една хроника], Щутгарт 1987г. Под “да характеризирам това, което е живо” той има предвид уводната си реч на 7 юни. По това време са възникнали затруднения за откриването на Веледа в САЩ. Йо ван Леер, като председател на съвета на ILAG, е бил тясно свързан с тази работа. Молбите за разрешителни за пътуване за чуждестранни гости, които са искали да посетят Дорнах, се нуждаели от подписа на Щайнер. Не е известно какво е имал предвид под „случката от четвъртък следобед“ (5 юни).
Щайнер до Вегман:
Мила моя Миза-Ита,
Кьобервиц, 8 май [да се чете юни] 1924г.
Вчера, освен мероприятията, свързани със земеделието, бе добавена и лекция за членовете. Тук са се събрали членове от всички краища, така че гостуването ми бе особено богато. Ще изнеса и лекциите за кармата тук. Вчера започнах с едно въведение към тях. Утре се очаква също да има и сбирка на „младите“. Няма да изговарям уводните думи към представлението по евритмия утре. Така е по-добре.
Добрата ми приятелка М-И е тук с мен и във всичко, и мислите ми са насочени към нея. Сега, писмото на ван Леер пристигна днес, много дебел комплект от документи. Една част е във връзка с преговорите, които са временно анулирани поради прекъсването. Що се отнася до въпроса за Фрийман, просто ще трябва да изчакаме, докато узнаем нещо по-конкретно за нещата, индиректно чрез Форххаймер. Казах също така, което и ван Леер пак споменава, че такива работи не са толкова необичайни при американците. Но тогава, разбира се, няма да можем нищо да правим с Фрийман дори и нещата при него да си останат така, може би без да са съвсем основателни.
Колко болезнен е този последен провал, просто е неописуемо. Няма нужда да изпращам копие от писмото на ван Леер, тъй като е изпратил копие и до теб. Засега ще оставим нещата да се развиват естествено с нашите телеграми.
Има още доста неща, които трябва да изпратя за разрешителните за влизане. Ще го сторя на отделен лист, който ще приложа.
Тази сутрин разгледах зеленчуковата градина, фермата и добитъка в Кьобервиц. Всичко е много интересно.
Изненадан съм от водата. Тя е с много високо съдържание на желязо и започвам да усещам как точно тази вода с желязо, което полепва дори по мивките, би могла да се използва в медицината. Мисля, че от това може да се получи нещо много ценно.
И така, заедно, въпреки отдалечеността. Мисля за твоето медитиране и неуморно съм загрижен за езотеричния ти напредък, скъпа Миза-Ита.
С най-топли мисли,
от Рудолф Щайнер
8 май [би трябвало да бъде: юни] 1924г.
Необходими са още – чрез Къща Фриедварт – разрешителни за влизане – подписани от д-р И. Вегман – за:
1. Г-ца Фриес
2. Г-жа Волфхиигел
3. Г-ца Арнолд
Това са студенти от щутгартския Евритмиум
4. Г-ца Барато
5. Г-жа Хлюбек
6. Г-ца Биш-Нихмберг
7. Г-ца Вйдмхелм
Това са студенти от щутгартския Евритмиум
8. Г-ца Вагнер
Пътуването да бъде ограничено за периода от 21 юни до края на курса по евритмия на говора на 10 юли (може и още няколко дни).
Бих искал разрешителните на всички да ми бъдат изпратени тук, но ще трябва да бъдат включени и адресите. Къща Фриедварт може да ги получи чрез телефонно запитване до Щутгартския изпълнителен комитет, ако не са на разположение в адресния указател на Къща Фриедварт. Личните имена на пътниците могат да бъдат получени по същия начин.
Най-топли поздрави, Рудолф Щайнер
Това писмо също е с неправилна дата. Написано е през Петдесетница, на 8 юни 1924г. В Бреслау Щайнер изнася, наред с други, лекциите за кармата ((GA 239). Съкращението му М-И иозначава „Миза-Ита”, т.е. Вегман. „Въпросът относно Фрийман“ е свързан с дела, свързани с Веледа в САЩ.
Щайнер до Вегман:
Кьобервиц до Бреслау, 10 юни 1924г. у граф Кайзерлинк
Мила моя Миза-Ита,
Много се зарадвах, когато получих милото ти писмо – изпращам ти най-топли мисли. Наистина си права в мислите си в писмото. И сега си около мен, с душата си – макар че много съжалявам, че не си тук и физически; но това е нещо, за което често сме говорили – че това, което е необходимост, просто трябва да се вземе предвид.
Днес мога само да те уверя, че мисля за теб, а също така и по време на медитация също мисля за теб, и че и тук работя за твоя духовен напредък. Ти крачиш до мен като мой приятел в духовните светове.
Разполагам само с малко време, после трябва да отида на лекцията. Затова предпочитам да изпратя това, което все още имам да изпращам, утре сутринта. Днес имаше много работа за вършене. Д-р Енгел беше тук през целия следобед с пациенти. Прекрасно е как той работи напълно в хармония с нашия начин. Ще ти разкажа за това. Вчера преди лекцията имаше среща на младежката група. Изглежда, че в крайна сметка младежкото движение все пак ще може лека-полека да си пробие път към нещо.
Струва ми се, че земеделските лекции постигат целта си засега. Пристъпих към тях без особени надежди. Но сега успявам именно там отново да обрисувам гледни точки от посока на духовния свят, които може би ще бъдат изключително плодотворни за практическото земеделие. Доколкото виждам, фермерите схващат смисъла, макар и подобни мисли да представляват нещо съвсем чуждо, на фона на съвременните възгледи.
Да, когато влакът потегли и милата ми приятелка остана назад, аз също почувствах тъга и тъгата остана в мен. Опитвам се да поддържам здравето си тук – засега всичко е наред, така че няма нищо неблагоприятно за съобщаване.
С най-топли чувства, Рудолф Щайнер
Писмото на Вегман не е запазено. Лудвиг Енгел е бил млад антропософски лекар, практикуващ в Бреслау.
Щайнер до Вегман:
Кьобервиц, 11 юни 1924г.
Близо до Бреслау у граф Кайзерлинк
Мила най-скъпа Миза-Ита,
Най-сърдечни благодарности за второто ти мило писмо от Петдесетница. В него откривам моята скъпа Миза, която ми говори така, както бих искал, за да се намери онзи тон във физическия свят, отглас от “ученика на Михаил”, който върви редом с мен за “вечни времена” в царствата на духовните светове. В нашата карма е заложено, че в твое лице трябва да намеря първия, непоколебим другар, за да може тогава обучението да протече правомерно. Това е, което изисква нашата карма. Ако засега в кармата ни се налага да има трагична жилка, в бъдеще няма да бъде възможно да има пречки въобще в каквато и да е посока. Наистина е тъжно, че не се запозна с мен по-рано. Но, скъпа Миза, твоите преживявания също са кармично обусловени. И това, което по-рано е трябвало да бъде решено кармично – ами, то е трябвало да бъде решено. Веднъж в миналото ти се раздели с мен, за да прекараш цял всеобхватен живот в дела. По-рано бяхме разгърнали пред съзнанието си, по най-широкообхватен начин, величествени импулси. Ти се опита да осъществиш [тези импулси] по свой начин. Едно осъществяване, което не можеше да се случи по друг начин, освен като причиниш зло на много хора. Това, в крайна сметка, е необходимо последствие при много от великите дела. Тогава, когато ме напусна, много ми бе отнето. Младостта, която в твое лице стоеше до мен, ми бе отнета. В нито една от инкарнациите си не съм бил толкова стар, колкото тогава. „С него сърцето ми прекоси Понтус“. Такова беше настроението ми. Един мъж се обърна към теб. Начинът, по който се държеше с теб, отначало не бе оправдан. Но след това ти постъпи несправедливо с него. Това бе нерешена карма. Сега тя е изпълнена. Но кажи сега, мила моя, не трябваше ли да изчакаме кармата да бъде решена? Какво щеше да се случи между нас, ако не беше така. Това е нещо, което често съм си казвал относно нашата трагедия, дори преди да ми говориш толкова красиво в милото си писмо от Петдесетница. Защото, виж: аз всъщност знаех как стоят нещата с моята Миза – просто исках да видя пред себе си предишната Миза в тази инкарнация чрез нейните собствени думи. Защото тези твои думи са това, което ми е толкова скъпо, както и това, което може да ме накара да се погрижа духовно за духовното ти развитие. Ти пишеш: „Сега ще продължиш ли винаги да ме обичаш?” Скъпа моя Миза: тази обич се крепи на най-непоклатима скала. Тя се крепи, в края на краищата, на онова, което твоето същество ми разкрива. А то е много, наистина много. Но и там също, във всичко, което се преживява, трябва да съществува непомрачена задружност. Ти казваш, че всичко, което не е свързано с мен, „бледнее”. Но, скъпа моя Миза: не бих могъл да се свържа с никой друг човек така, както с теб. Ти ме опознаваш по начин, който е много различен от този, по който другите са ме познавали или ме познават. Това, че понякога в нашата заедност се е намесвало нещо, което може би не си искала, това всъщност е свързано единствено с желанието ми да живея с теб в пълно единство. Ти си толкова близо до мен, толкова близка във всичко. Тогава дори илюзията за дистанция боли. Но след това ти отново правиш всичко да е добре. Писмото ти от Петдесетница съдържа много любов. И ти трябва с мислите си да вникнеш в мен, който иска да върви редом с теб, който е намерил в теб това, което можеше да намери единствено в теб. И сега, отново си с мен толкова красиво, с лежащото пред мен твое писмо и това, че ти пиша в този час (6 часа), който в Дорнах е символ на красива заедност... Ти вървиш до мен, когато изнасям лекции. И всичко това е правилното предварително условие за ходене из духовния свят.
Бях остарял тогава, когато се раздели с мен преждевременно – тази старост ме завладя със същата сила онзи път, по време на Мюнхенския конгрес, за който споменаваш. Външно то не се забелязваше. Изглеждах активен, а за някои може би дори трудолюбив. Просто винаги се отдавах на духовния свят, който не позволяваше умората да се прояви външно. Но това всъщност бе умора от всичко, само не и от духовното антропософско течение. Тази умора бе кармичният израз на моето остаряване, след като ти се раздели с мен. А сега ти беше в аудиторията. Но разделителната линия между Азия и Европа в кармичния образ все още лежеше между нас. Сега всичко това вече го няма. И сега мога да говоря на хората по по-различен начин, отколкото преди. Духовните сили, които получават израз чрез Антропософията, наблюдават окуражително, с любов, тъй като все повече съм подкрепян от любовта, която храня към твоята толкова ценна душа. И това е най-голямата ми подкрепа. Иска ми се да продължа да пиша. Но скоро ще дойде колата за вечерната лекция – оттук до Бреслау отнема почти час. Така че засега ще спра дотук, като още веднъж най-сърдечно благодаря за това, че ми пишеш. Ти казваш „Не винаги е хубаво да се пише всичко“. Да, добре е, ако ми говориш така, както говори сега.
Най-сърдечни мисли изцяло
Твой Рудолф Щайнер
От писмото на Щайнер е ясно, че Вегман му е писала второ писмо на Петдесетница, в което му е напомнила за Конгреса в Мюнхен на Петдесетница през 1907г. („по време на Мюнхенския конгрес“ Щайнер я открива сред аудиторията), по време на който тя не му е задала въпроса.
“Ученик на Михаил” и “вечни времена” са цитати от една споделена медитация.
В последвалите редове Щайнер има предвид случки от живота на Аристотел. Думите „отвъд Понтус“ се отнасят за началото на великото пътешествие на великия Македонски цар, Александър, до Азия. „Един човек дойде при теб“ – би могло да се отнася за Клейтос, един от генералите от армията на Александър, когото Александър убива в гнева си, под въздействието на алкохола. Шест часът: в 18ч. вечерта Щайнер работел с Вегман върху книгата, в неговото студиото в Дорнах.*5
[Илюстрация №23 – Рудолф Щайнер. Той дава тази снимка на Ита Вегман на 27 февруари 1924г.]
[Илюстрация №24 – Ита Вегман по време на лятната конференция в Арнхем
Щайнер до Ита Вегман:
Моя най-скъпа Миза-Ита,
Днес няма да мога да пиша много повече, защото сега, след като преди малко приключи земеделският курс, трябва да отида в Бреслау да предам урок от Първия клас. Така, че изпращам заедно с приложеното, което трябва да се изпрати по пощата, най-топли мисли, които винаги са отправени към теб, и които стават особено концентрирани, когато провеждам тук медитацията за теб, мила моя Миза. Междувременно, отново получих две писма от теб, за които ти благодаря горещо. Ще трябва да помислим какво може да се направи за очите ти, или пък те боляха просто защото бе станало късно? Ползваш ли правилно очилата си? Да, хубаво, колко хубаво щеше да бъде ако беше тук с мен, но – за кой ли път трябва да напомням на себе си – трябва да се подчиним на това, което е необходимост. Колкото до моето здраве, ще издържа. Но не казвай, че е свързано с теб, моя най-скъпа Миза. Не е така. Кармата властва, а човек като мен наистина не би и поискал да бъде иначе.
Най-топли мисли
Твой, Рудолф Щайнер
Кьобервиц до Бреслау у граф Кайзерлинк
12 май [трябва да е юни] 1924г.
И това писмо е с грешна дата – писано е на 12 юни 1924г.. „Приложеното“ е неизвестно. Двете допълнителни писма до Щайнер не са се запазили.
Щайнер до Вегман:
Кьобервиц 14 юни, 1924г.
до Бреслау у граф Карл Кайзерлинк
Моя най-скъпа Миза-Ита,
В програмата наистина са вкарани малко повече неща. Искам само да ти разкажа за вчерашните събития. 8:30-10:30 д-р Енгел беше тук с пациентите; 11:30 - 1 лекцията от курса за фермерите; 2-3 разговорът за нея - след това в разговора се включиха и други хора. След това пътуването до Бреслау; 6-7 урок от Класа; 8-9 лекция за членовете. Но всъщност съм наистина удовлетворен от всичко това. В края на краищата тук се бяха събрали толкова много хора от всякакви области; а само в Бреслау вече има доста членове. И човек трябва да се погрижи тези хора да получат колкото се може повече.
Е, всички приготовления минаха добре, с изключение на втория урок от Класа. Там се случи нещо съвсем недопустимо, а именно, че много след началото отговорните за вратата пазачи просто позволиха на няколко души да влязат. Бях потопен в работата си и не забелязах какво става във физическия свят. Чрез този пропуск в Класа можаха да присъстват напълно непознати хора. Освен това начинът, по който закъснелите напираха да влязат, беше направо нетърпим. Така че нямах друг избор, освен да изключа пазачите на вратата, както и закъснелите, от членство в Школата. Това беше много тъжно. Сърцето ми почти се разби, когато сред пазачите на вратите трябваше да изключа и Суханке. Но самият той се съгласи, че няма друг начин, освен и в неговия случай да се пристъпи към временно изключване. Така че трябваше да положа големи усилия да утешавам милото добро момче. Но нямаше да е справедливо, ако бях подминал нещо, за което самият той осъзнава, че е допуснал голяма грешка. И така, след втория урок бяха изключени 12 членове на Школата.
Аз съм с теб с най-топли чувства в мислите си, скъпа моя Миза-Ита, като душа, която върви до мен. Медитирам едновременно с твоята медитация и се подкрепям с твоята обич. Всичко това е наред. И ще се радвам да погледна отново в скъпите ти очи.
Засега изглежда, че ще тръгна оттук следващия вторник, в сряда ще завърша в Йена, после ще направя най-необходимото в Щутгарт и в петък ще пристигна в Дорнах по време, за което все пак ще ти телеграфирам, ще ти се обадя или ще ти пиша. След това отново съм с теб.
Дотогава с най-топла обич и най-добри мисли
Твой
Рудолф Щайнер
По време на урок от Класа вратата винаги се е заключвала и е била пазена от пазачи, на които им е било забранено да пускат когото и да било по време на урока. Герхард Сушанке е бил студент по медицина. Посещението в Йена, където се е намирал първият институт по лечебна педагогика, се е състояло на 18 юни 1924г. Рудолф Щайнер се завръща в Дорнах в петък, 20 юни.
Публикуването на тези писма е още един важен принос към биографията на Ита Вегман. Те хвърлят светлина върху отношенията ѝ с Рудолф Щайнер. Неговият начин на изразяване е много фин и е препоръчително някои фрази да се четат много точно. Разбира се, това не дава отговор на всички въпроси; писмата от миналото никога не отразяват цялата реалност на един живот, те са късчета от мозайката на живота. Всеки може, според собствените си възможности, да се опита да подреди правилно тези късчета, така че да създаде жива картина на отношенията между тези двама души, и тази картина може да се промени отново в хода на проучването. С настоящото биографично изследване имаме намерение да положим само основите, върху които да стане възможна такава работа. За целта, трябва да се въздържаме да не съдим и да практикуваме добродетелта на безпристрастността. Това е, което дължим на духа на историята и на двете човешки същества, за които се отнася. Изследвания се провеждат - също и исторически изследвания - в името на бъдещето.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева