КРЪСТЪТ В ЗВЕЗДАТА
единствената ни възможност:
с болка
да освободим Луцифер
и да се възнесем
до собственото си равнище
със Христос.
Ах свободата да обичаш! -
с обичта на победения
да бъдеш победител!
...постлани са пътеките
на римските ни
пътища
със щастие...
12 декември, 2001
Истинско удоволствие ще бъде след прочитане да помълчи човек, да повтори, да потрети кратките слова... Може би тогава ще се породи желание разбирането с коментар да бъде споделено. В такъв случай, ето:
Изложение:
1. Зададено е условие за битност, съществуване, екзистенциалност: единствената ни възможност: с болка да освободим Луцифер...
2. Предвиден резултат: за да се възнесем до собственото си равнище със Христос.
3. Спонтанно възклицание: Ах свободата да обичаш! – с обичта на победения да бъдеш победител! И
4. Финал парадоксален с прозираща ирония:...постлани са пътеките на римските ни пътища със щастие...
***
органична връзка между начална точка 1 и финална точка 4
При така поставеното условие за съществуване: единствената ни възможност: с болка да освободим Луцифер (т.1), не се поколебаваме да се запитаме, да зададем въпрос за яснота: Моля? какво? - да освободим? И как? - с болка? А защо? - с болка?
Освен писмено или устно предадено от посветени и прието от ученици, живото духовно знание може да се намери ситуирано около място, където изчезва пространство и време, ново място със знание, с инакво знание, където се ражда ново съзнание. Място, наречено бездна или среднощен час; място на преживяване, носещо болка... Именно то, специфичното място - източник на специфичното знание-ново съзнание - е и условие за щастливата ни екзистенциалност (т.4). Може предварително да си запознат с този факт или не, но е сигурно, че ще го преживееш. (СС-188, лек.4)
***
спирка-вглеждане към точка 2 и 3
Един смисъл на свободата: освобождавайки Луцифер, да освободим себе си! Тогава докосваме мястото, където почива Христос: за да се възнесем до собственото си равнище със Христос (т.2). Да, Луцифер ни предостави свободата. По-скоро, първата ѝ степен: избор между добро и зло. Човешкият Аз може свободно да реши дали да приеме Христос, и по този начин да спаси Луцифер. (СС-110, лек. 10)
Свободно избирайки Христос, ние спасяваме Луцифер, който престава да ни е враг, а самият Христос спасява нас, превеждайки ни през смъртта. Веднъж приели Христос, ние също приемаме любовта, съответно ставайки неин източник. Това е върховният елемент-изживяване, който не може да съществува без свобода: любовта, която те носи, в която се носиш, в която струиш без да потъваш – като част от благодатно течение.
Лила си спомни Осеново, терасата с краневския залив в далечината и близостта на кехлибарените гроздове пред очите; съзерцанието в плетивото на слънчевите лъчи; как бе понесена тя, Лила, през кожицата на светлозеленото гроздово зърно в текстурата, в сока му, не иначе, не в друго, но в струята на любовта... И какво можеше да значи това? Може би изживяването на точно - с обичта на победения да станеш победител?! (т.3)
***
финал, стартиращ ново начало в точка 4
...постлани са пътеките
на римските ни пътища
със щастие...
Защо у Лила сюблимира такова изречение?
Вярно, че във Варна - старият Одесос - е израсла с разходки, игри и съзерцания край римска кула, вход-изход към града и към морето; в близост до останките на огромна по размери баня (терми), разделена на безброй отсеци - всеки, с различно предназначение - места класически за хигиена и социализация... (прадревната топла вода на термите, сега захранваше басейна, където децата на града спортуваха)...
Вярно, че през септември 1969 година, тогава деветнадесетгодишна, слезе от „Несебър“ - български круизен кораб - в пристанището на Неапол. Не след дълго стъпи върху добре набит объл камънак, настлан по уличките на Помпей, изтупан и измит от тоновете вулканична пепел. Там измежду ъглите се прокрадна - изплува и изчезна като във филм - мъжка фигура в сандали, с бяла тога и превръзка върху черна къдрава коса... Лила нивга вече не можа да изтрие и да изличи от себе си живота, пробуждан и явяван в спомена за римските ни пътища...
По-късно в годините има҅ възможност да съзерцава на четири километра навътре по брега от краневския залив останките от друго римско укрепление, чиито откопани четвъртити камъни формираха поне по две стени на много осеновски къщи, а в основите им под земята се гушеха огромни, над човешки бой делви (питоси), в които селяните също като римляните пазеха за съхранение даровете на земята жито или вино...
...постлани са пътеките на римските ни пътища със щастие...Защо ли? Дали защото можем по свободен избор вече, да сме от тези пътища откъснати душевно?!
За да надникнем в парадокса на твърдението... постлани са пътеките на римските ни пътища със щастие...(т.4) ще е необходимо да прекосим двухиляден период с повратна точка мигът, в който Агнецът Божи увисна на кръста, за да възкръсне. Миг на раздирането на завесата, миг на времето разделно, с две духовни течения – течение напиращо и течение залязващо; и двете течения - християнство и римство - метаморфозиращи. От поотделно християнство/римство, постепенно преминали в римско християнство – историческо и еволюционно следствие от драмата юдейска (от една страна Макавеевите синове, белязали края на Ветхия завет и от друга Блажени св. Августин, бивш езичник и за кратко манихей, а после по разбиране родоначалник на институцията римска църква)...
...Загубвайки атавистичното си ясновидство и вроденото богопочитание, човек и вътрешно, и външно опустял. Гласът на последния, роден от майка и способен да провиди истината със старите способи, се носел и препредавал откъм Юдея, предупреждавайки самотно: Покайте се, понеже небесното царство идва! – със значение: „Сменете си нагласите! От Слънцето слиза Богът в човека“.
Доловени откъм р.Йордан, недоразбрани, призивите на Йоан Кръстителя биват зле тълкувани, изопачавани. Римските императори Август, Калигула, Нерон наложили на първосвещениците силом - чрез едикт - да ги превеждат през посвещение. Така нощем нечистите души успявали да стигнат до контакт с Лунните богове, но не и с по-горните, Слънчевите.
Със залеза на римската империя моралният избор между добро и зло помръкнал. Пощръклял, Нерон отсъдил: Невинен няма! Всеки е виновен. Каква ти тука справедливост? Щом на земята слиза нов, небесен цар, то нека земното да изгори! – тъй „просветлен“, той грабва факлата и центърът на световната империя лумва в демонична светлина...
Митично заложеното от вълчицата-майка и основано от сган разбойници, нехранимайковци и негодници, бива унищожено от „достоен“ финалист, а целият средновековен период служи на нуждата чрез религия и църква и с помощта на два мъртви езика да бъде подсилено и запазено в продължение на две хилядолетия римското християнство – източно и западно, православно и католическо, с дух юдейски, душа древногръцка и тяло романско.
Канонично праобразът на Светата Троица – Богът с три ипостаса (лица) се разпаднал в три християнски вероизповедания. Бог Отец, извиращ в природните сили и представен в Сина, заел Православието; Бог Син, проявен в човешката воля, бил изучаван в катехизиса на Католицизма, а забраненият на Запад след схизмата Свети Дух, който по същност е изцелител на нездравата воля, бил задействан несъзнателно за и във Протестанството от стремеж да се чете библията, направена недостъпна за простолюдието. (СС-353, 19 март 1924)
Ранното апостолско християнство било в мир със старите езически и мистерийни вярвания и практики, както личи по нашите земи. Земи - културно предмостие на по-късна Европа. За пример - св.ап.Павел във Филипопол, св.ап.Андрей Първозвани по Черноморието и др. изповядвали новото, Христово учение като космическо разбиране, което намираме отразено и във Веда Словена и фолклорните ритуали.
Знаменито свидетелство е и един ранен превод на библията, предназначен за траките - дали ще се нарече библия бесика или библия гетика е без значение. За този период в съответния културен пласт (от общо дванадесет по нашите земи) свидетелстват и останките от раннохристиянски храмове (с олтар кръгъл камък-слънце под трона), подложени на унищожение наред с езическите по Константиново време. За такива останки в Кипилово и другаде дори няма нужда да се копае, стига само да се поразчисти...
Атлантските посветени с духовна степен българи (справка родът Дуло) изиграват своята роля, посявайки семето на мъдрост и храброст, удържайки до последно модела на управление цар-жрец, държавник и воин (справка митът за Троянската война), финално в девети век постигайки християнство, осветено с древни мистерийни ритуали и знание плюс практикуване на седемте свободни изкуства в духовните школи на Плиска, Преслав и Охрид.
А с разпространението на книги, изписани на глаголица и на кирилица, внушават респект надлъж и нашир (да си спомним върху коя библия са се клели френските монарси до самото заличаване на абсолютизма) и така – дорде европейците попаднат под влияние на префинения арабски конгломерат наука-изкуство, а българите на Балканския полуостров - под ятагана на безпросветното диво мохамеданство – турският вариант. (СС-353, 19 март 1924)
Не можем да минем в познанието напред, ако не станем наясно с досегашното развитие на света и нашето собствено като духовни, исторически и родови личности-индивидуалности-азове. Така порастват гаранциите, че ще можем да се ориентираме правилно в сегашните цели и на Луцифер, и на Ариман. И като хора-представители на високото духовно ниво - българи - да пренесем и втъчем нишката в следващата шеста културна епоха – славянската. Нека слеем тази увереност и готовност на волята с мисията на арх. Михаил в тези свети септемврийски дни на празника му. Бъдете благословени!
Дарина Шентова
30 септември, 2023
следва продължение