ЗА КАРМАТА (1)
Лекция на д-р Инго Юнге, август 2023 год.
Днес ще говорим за кармата. Това е особена тема. В началото на своята дейност Рудолф Щайнер няколко пъти въвежда тази тема, но това не е лесно, защото слушателите имат затруднение с разбирането на кармата. Негативното възприемане на тази тема е силно развито у тези, които са свързани с църквата. Преди няколко десетилетия изнесох лекция пред Евангелското общество. Там ме посрещнаха враждебно. Опитаха се да ми обяснят, че няма никакви прераждания. И няма карма, защото в Библията няма и дума за това. Тогава все още нямах възможност да се аргументирам. Би могло, разбира се, да се попита за вертолетите и самолетите, които вероятно също не би трябвало да ги има, защото в Библията за тях няма и дума. Четейки внимателно Библията и в духа на библейските времена, в наше време ние нямаме вече такава възможност, но ако я имахме, бихме могли да разпознаем темата за кармата в Библията. Но в наше време ние не можем. Освен че пребиваваме в друго душевно състояние, различно от духа на онова време, съществува също и огромен проблем с превода на самата Библия.
Едва в края на своя живот Рудолф Щайнер се връща към темата за кармата. Това се случва през 1924 год. Тогава изнася поредица от лекции, които влизат в големия сборник, известен под названието „Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки”. Четенето на неговите лекции дава прозрение и темата за кармата ни става близка.
В последно време ние много говорихме за човека, за неговите връзки и място в космоса. Говорихме за особеностите на развитието, устройството на неговите органи и тяхната дейност. С това ние си подготвихме добра основа, за да се доближим до темата за кармата.
Преди няколко седмици говорихме за дишането. Говорихме за това, че в древна Индия, благодарение на дишането, хората са възприемали духовните същества във външния свят. При древните гърци вдишване и издишване са били в равновесно състояние. Свързаните с дишането елементарни същества са им давали възможност да виждат Духовния свят. Сега ние преживяваме отражението от епохата на древна Индия и затова вместо вдишването, съществено за нас се явява издишването. Нашето дишане също е свързано с действията на елементарните същества, които са се вселили в нашия свят, възползвайки се от ритъма на нашето дишане. При издишване те ни дават сили за придобиване на свобода. Те ни помагат да имаме самостоятелно мислене. Нашата свобода, нашата самостоятелност, са свързани с въглеродния диоксит на нашето издишване. Сега можем да си представим цялата коварна същност на съвременната пропаганда, която ни разказва за катастрофалните въздействия на въглеродния диоксит върху нашата атмосфера. Не се дава на хората да станат самостоятелни и свободни за Христовия импулс – ето това е тяхната цел.
В дохристиянския свят духовните познания са били свързани с кръвта. Жреците от мистериите си подбирали хора с особени способности по кръвна линия. В наши дни вместо жреците от мистериите имаме авторитетния папа. Но в този авторитет на папата няма никакви тайни мистерии и няма нищо духовно. Още през четвърти век към църквата е създадено общество, целта на което е била унищожаване на езотериците, унищожаване на ясновидството. Преследването на ясновидците довежда до тяхната емиграция в покрайнините на християнския свят, където за тях все още имало възможност за ясновиждане. Но папата и църквата правят всичко възможно да откъснат хората от възприемането на Духовния свят. И трябва да признаем, че църквата почти успява да направи това.
Но сега човечеството навлезе в нова епоха на развитие, която има други условия и нови задачи. В началото на лекцията чухме изречението, в което се казва следното: „Времето, в което ние живеем сега”. Какво означава това? Обърнете внимание на погребението на бездушното човешко тяло. В този момент става очевидно, че Земята може само да унищожи това тяло, превръщайки го в прах. Затова може да се направи извода, че Земята, сама по себе си, не е източник на човешкия живот. Тук възниква въпросът за това - откъде се е появил човекът. От кой свят произлиза човекът? Времето, което сега преживяваме, е време на материализъм. Този материализъм прави нашето тяло твърде плътно и нашата индивидуалност изпитва затруднение за пълноценна инкарнация. Сутрин ние се събуждаме, питайки се, какъв ден е днес и правим планове. Но в самото тяло влизаме трудно. Носим го с нас навсякъде, но не го владеем напълно. Причината е в нашето възпитание – в материализъм и интелектуализъм. Но ако хората започнат да се занимават съвместно с духовна работа, заедно да медитират, да се занимават с евритмия, да идват и да слушат лекции, при тях ще се появи възможността пълноценно да се съединят с частите на тялото, с възможността за пълноценно въплъщение.
В книгата „Петото евангелие” на Рудолф Щайнер може да се намерят лекции за първоначалното вселяване на Христос в Исус. То не е било пълно от самото начало. Христос в началото не е бил само в едно тяло, а се е вселявал в различните тела на своите ученици. И едва в края на тригодишния Си земен живот, Христос напълно е влязъл в тялото на Исус. Той става напълно Човек, в онзи момент, когато е носил своя кръст на Голгота, жертвайки при това цялата Си божествена сила. Пълното навлизане в нашите тела ни се дава само чрез духовна работа. Но с това е свързано също и изпитване на силна болка. Тази душевна болка може също така да се прояви като меланхолия. Меланхолията е като сянка на най-дълбокото познание. Тя не може да бъде успокоена с работа или с постоянно разсейване. Чувствайки тази болка, е необходимо мислите да затихнат и да се проникнат с това, че благодарение на Антропософията за нас са станали достъпни и понятни най-дълбоките духовни взаимовръзки. Нашата духовна общност ни пази. Част от нашето духовно общество са и тези, които са преминали Прага и са направили своите стъпки в Духовния свят. Те са с нас, те са между нас. С нас са и тези, с които имаме душевна връзка.
Когато Тъмната епоха свършва, в света се появяват нови основи на съществуването. Има хора, които в своите чувства, мисли и постъпки, внасят в Космоса своята светлина. Започвайки от 1840 год., човечеството преминава през Прага на Духовния свят. И то има безкраен брой духовни откровения. За това обаче, е необходима осъзната среща с Пазача на Прага. Покрай него преминава този, който го игнорира или не иска да знае нищо за него. В този случай става нещо ужасно. От царството на природния свят се появяват елементарните духове. Те се превръщат в демони и нападат душата на човека. Човек може да получи нервно разстройство. То е резултат от това, че човекът е игнорирал Пазача. Пазачът на Прага показва на хората техните недостатъци и слабости, за да могат те да работят над тях.
В атмосферата на Земята се съдържа цялата човешка карма. Човешката карма в атмосферата обгръща Земята с топлина и любов. Топлината и любовта на кармата, която пази човека, не му позволява да стане вечен престъпник и да пропадне във вечната бездна – ето какво духовниците не желаят да знаят.
В началото на 20-ти век Рудолф Щайнер започва да говори за прераждане и карма. Тези понятия са стигнали днес дори до киноактьорите. Често сега може да чуете думите: „Това аз ще направя в следващия живот”. В обществото вече може да се говори за карма и прераждане. Понятията са станали известни. Но да се говори в действителност за кармата, те все още не искат. В началото на 80-те години се опитах да кажа нещо за кармата. Това беше много тежко. Чувството е такова, сякаш ми се налагаше да общувам с гранитна скала. Но всичко се измени, започвайки от 1998 година.
Тук ще направя малко отклонение, за да обясня защо това е така. Развитието на Земята се дели на два периода. Отначало имаме първия период, през който Земята е била свързана с Марс. А втората половина е свързана с Меркурий. Повратната точка от развитието на Земята е била 333 година. Това е била най-крайната точка на втвърдяване на Земята. След преминаването на тази точка, Земята отново е започнала да приема духовното.
333 години по-късно на Земята се появява Антихристът – Сорат. Място на неговата дейност бил Гондишапур. Днес такова място може да се нарече Силициевата долина. Пагубното влияние на този източник беше ограничено само благодарение на появата на Мохамед. Ислямът е противодействал на импулса на Гондишапур. Без това противодействие пътят на човечеството към Духовния свят би бил затворен. Тук е бил направен опит за развитие на Съзнателната душа. И ако този опит бе успял, всички ние бихме затънали в материализма. Мохамед не е успял да победи този импулс, а да го спре. Той е създал религия, която в действителност не е нова, а стара. Тази религия е огледално отражение на религията на древните юдеи. Тези две религии са като огледални образи. Те не са идентични, а огледални. Аллах е отражение на Йехова.
Рудолф Щайнер премълчава цифрата 666. Той споменава, че между двете събития е имало около 650 години. През 1323 година имаме отражение на древно-гръцката епоха и това е началото от развитието на Ренесанса. А през 1998 година имаме работа с отражението на будизма. Затова след тази дата може спокойно да се говори за прераждане. Така то е станало общоприета дума. Тук никой не учи, никой не говори за това. То е само резултат от отражението на тази епоха. Аз сам почувствах разликата, когато след това стана възможно да се говори за кармата. Така работи Духовният свят. За нас става достъпно истинското знание и това е истинското училище, в което нищо не трябва да се набива в главата.
Кармата не трябва да се възприема като наказание. Рудолф Щайнер дава интересен пример. Взема се желязна сърцевина и се загрява до червено. След това се хвърля във водата. Сърцевината започва да съска и да изстива. След това отново се потапя във водата. Сърцевината повече не съска. Тук може да се каже, че кармата на сърцевината е в това, тя да отдаде топлината си и да изстине. Това е пример за причина и следствие. Така Рудолф Щайнер се опитва да обясни действието на кармата. Въпреки това отричането на кармата все още съществува. И даже между антропософите има проблем с разбирането на кармата. Защо е така?
Причина за това, от една страна, е в зависимост от интелектуалното мислене. То доминира и пречи за разбирането на кармата. Рудолф Щайнер казва, че интелектуалното мислене не помага за разбирането на света. То е било дадено за раждането на материализма, чрез който ние можем да намерим свободата.
Друго ограничение е логиката на кръвното родство, останала от Стария завет. Сега още продължава да действа силата на кръвните връзки. Тя не е само в средите на аристократичните или финансови кланове, но и между обикновените роднини. Семейството често ни дърпа. Заради роднини може да не се отиде на лекция.
Освен това има и друго ариманическо творение – национализмът.
А още ние обичаме да обвиняваме другите за всички грехове, а да не забелязваме собствените. В този начин на мислене няма любов. Тук го няма Христовият импулс. Христос върна времето назад и човек преживява живота си два пъти. В земния свят човек остарява, а в Духовния свят, напротив, той става по-млад. В Камалока той преживява всичко отново, само че от обективна гледна точка. Тук в човека се ражда стремежът да поправи своите грешки. Всичко, което се случва с нас, сме си го избрали и приготвили ние. Никой не ни е виновен за това. И Боговете бяха наши помощници. Преди нас, те живеят нашия живот.
Ако човек е живял живот, изпълнен с любов, в следващия - той дълго ще остане млад. Бързо ще се състари, ако в неговия живот са преобладавали антипатии към околните. Тези, които се грижат в живота си изключително за собственото забогатяване, ще страдат от инфекциозни заболявания. Но и обратното. Страданията и болестите ще направят човека красив в следващия му живот. Интересът към обкръжаващия свят дава на човека възможност да живее в красива среда. Астралните преживявания създават основата на етерното тяло в следващия живот. Етерното тяло влияе на състоянието на физическото тяло в следващ живот. Аз-тялото влияе на астралното тяло. Днес имаме възможност да разберем всички тези взаимовръзки. При това никой не забранява на човека, знаейки това, да се погрижи за собственото си развитие.
Но освен човешката карма има още карма на групата, карма на народа и карма на човечеството. Много от това, с което се сблъсква човек през живота си, може да бъде свързано с обстоятелства от висши причини. Човек, например, може да загине от вулканично изригване, независимо от това, че неговите кармични планове са били други. Чрез индивидуалната карма всичко в следващия живот ще се уравновеси. Рудолф Щайнер има примери за кармични съдби. Това е описанието на въплъщенията на Нерон, Маркс и Песталоци.
Човек ще има различен поглед върху болестите, ако той може да разбере причините за възникването на болестите чрез действието на кармата. Може да стане така, че човек да почине по време на някоя болест. Не от болестта, а заедно с нея. В бъдещия живот тази болест ще може да му даде нови сили за преодоляване на жизнените етапи. От кармична гледна точка това е благоприятно обстоятелство. Не е лошо да се заболее преди смъртта.
Но има и други причини за възникване на болестите. Рудолф Щайнер обяснява разпространението на проказата през Средните векове като резултат от душевно-астралните преживявания. Причината за това било нашествието на хуните. Със своя външен вид те ужасно са плашели хората. Хуните имали стари астрални тела и това е всявало ужас в хората, виждайки ги. Този астрален ужас е станал причина за появяването на проказата, а не заразата и бацилите.
В кармата на света действат силите на злото, целта на които е унищожението на християнството. От време на време на човек му се отдава да се свърже с Христовия импулс и когато такъв човек се върне отново в земния свят, той пренася в него този импулс. Силите на противника не могат да предотвратят приемането на този импулс от човека. Те не могат да му се противопоставят и това ни дава надежда. Дошло е време, когато хората не трябва да изпитват страх пред съдбата. Те просто трябва да се учат да разпознават своята карма.
Също така, започвайки от 1879 година, човек може да поеме върху себе си кармата на друг човек. Една от най-често срещаните заблуди сред антропософите е, че те смятат, че човек не трябва да се намесва в чуждата карма. А това означава да помагаме на хората там, където имат нужда от помощ. Има много различни мнения по този въпрос, но ще имаме време да поговорим за това по-късно.
Превод: Ива Манева
Редакция: Дорина Василева