Външният облик (лицето) на Земята
лекция на д-р Инго Юнге,
август 2023 год., гр.Олденбург, Германия
Скъпи мои приятели, нека днес поговорим за външния облик на нашата Земя. От време на време нейният облик, както знаем, се променя. Но защо? За да отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем как функционира светът на мъртвите.
В древността, основна роля при раждането на един човек е играл родът, в който е роден. В сила е бил законът за кръвното родство. Но в наше време кръвните връзки вече не са валидни. Връзката с народа, към който принадлежи, човек преживява в съня си. Когато заспиваме, ние имаме специални преживявания. В сънищата си преминаваме през различни планетарни сфери. Заспиваме на Земята, а след това се издигаме до Луната. В сферата на Луната човек се чувства така, сякаш е надвиснал над огромна бездна. Това е много плашещо за него. Единствено духовната работа през деня му позволява да преодолее страха от бездната, която възниква именно в тази сфера. След тази сфера човекът навлиза в сферата на Меркурий. Това е сферата на народните духове - архангелите. И тук също се случва нещо особено и човек се нуждае от самоконтрол. И ето защо. Тук, на Земята, съществуват много различни народи. А през нощта, в нашите сънищата, ние се разделяме на всички тези народи по такъв начин, че частица от нас попада във всеки от тези народи. През деня ние сме свързани с Духа на народа, в който живеем. Говорим и общуваме на езика на нашия народ, в който живеем. А през нощта се разделяме между народите. Свързваме се с всеки съществуващ народ поотделно. Но при това съществува едно важно изключение. Ако ние изпитваме твърда неприязън, изразена антипатия към някакъв народ, тогава през нощта ще се свързваме само и единствено с този народ. И в следващия земен живот човек ще се роди именно в този народ. Това е един вид космическа образователна работа. Винаги ще трябва да работим с това, което не сме готови да приемем и да търпим.
Кръвното родство губи своя смисъл и значение от XV в. нататък. Вместо това значение започват да имат географското положение и климатичната среда. Географските характеристики на мястото на раждане започват да играят решаваща роля за човека. Дали човек е роден в долина, в планината, край морето, в пустинята - именно това е свързано с неговата съдба. Тук многократно сме говорили и за географската медицина. Излъчването на Земята е различно на различните географски места. Домашната болест е резултат от излъчването на Земята, което средностатистическият човек трудно може да понесе, защото то е чуждо и различно от това, с което е свикнал. Освен това, в различните части на Земята протичат различни процеси на развитие. Младите хора обичат да пътуват до Индия. Там действат силите на младостта. След четириседмичен престой в Индия човек се чувства подмладен. В Африка действат силите на детството. На децата се позволява да правят каквото си поискат. След почивка в Африка на човек е трудно да се впише в настоящата действителност, в ежедневието. Но човек, роден на определено място, запазва със себе си завинаги силите на тази среда. В Европа действат силите на зрелостта, а в Америка – силите на старостта, упадъчни сили.
Рудолф Щайнер казва, че положително развитие на земния живот е възможно само тогава, когато има живо и осъзнато сътрудничество между живите и мъртвите. Към тази изключителна крайност на това твърдение трябва да се подхожда с голямо внимание. Често съм споменавал годината 1879. Това е началото на управлението на Архангел Михаил, което води до големи промени на живота на Земята. Най-същественото е, че това, което човек мисли, става действителност. Например, ако човек си мисли, че е произлязъл от маймуна, тогава това ще бъде неговата реалност. Освен това човек не трябва да мисли, че със смъртта идва краят на всичко. Това не е така. Със смъртта започва една метаморфоза. Спомням си времето, когато бях млад лекар и понякога дори се налагаше да летя с хеликоптер, за да спася някой човек. Често спасените разказваха за това, което са видели. Виждали са как ги спасяват, виждали са всичко, което се е случвало. Те не са били мъртви, но са били извън телата си. И всички, след това, ми се караха за това, че съм ги върнал към живота на Земята. Извън тялото всичко е било толкова прекрасно. Ако човек си мисли, че за мъртвите настъпва пълна гибел, гроб и нищо повече от праха, то тези мисли са видими за мъртвите. Те са непоносими за тях и ги измъчват. Умрелият ще започне да безпокои и измъчва този, който мисли по този начин, като му показва: „Аз не съм труп или мъртвец, аз само се отървах от тялото”. Възможно е мъртвите да могат да контролират човека. Ще ви дам един такъв пример. Починалият е бил алкохолик и е запазил привързаността си след смъртта. Той може да се всели в жив човек и да го принуди да стане алкохолик. Този вид влияние заплашва всички онези, които не вярват в живота след смърта. За да имаме здрава връзка с мъртвите е нужно да се говори и напомня за това. Важно е да се подчертае, че е невъзможно да действаме и да си сътрудничим с мъртвите, ако човек не вярва в тяхното съществуване. Затова нека не се изненадваме, че в нашето време цари такъв бардак.
За да разберете по-дълбоко тази тема, е добре да си зададете следния въпрос - Какъв е животът на мъртвите? Какво правят те? Прекарват ли времето си в очакване на своето завръщане? Това, разбира се, не е така. В живота след смъртта, в етапа Девахан, човек продължава да развива своите способности. Именно на този етап в най-висшия духовен свят, човек развива способностите си. Много пъти сме говорили тук за трите области на Девахана. В континенталната област се съхраняват всички минерални първообрази. В океанската област се съдържат всички прародители на земния жив свят. В този океан се вливат всички реки на живота. Ако си представите човек, който върши лоши неща, това веднага се отразява на потока на тези реки. Те стават мътни, покрити с петна. Всичко в света е взаимосвързано и така недобрите постъпки се отразяват на живия свят. В света се случват много лоши и недобри неща, така че не е изненада, че в света има толкова много страдания. Зад океанската област се намира въздушният район. Това е областа на душата. Всичко духовно и астрално се намира тук. Там пребивава душевният живот на починалия, но също и душевните преживяванията на всички живеещи на Земята, които оказват влияние върху състоянието на тази област. В тази област човек може да намери за себе си онези душевни качества, които ще са му необходими за неговите следващи прераждания. Починалият човек избира за себе си всичко, което му се струва близко и познато за новия земен живот. Всичко това ще намери своето проявление в неговите таланти. Всичко това, което хората, живеещи на Земята, чувстват в душите си, се отразява на душевните преживявания на мъртвите. Това може да бъде за тях пречка, но може и да им помагне. Всичко зависи от качеството на нашите душевните преживявания.
Често съм ви разказвал за един пациент, но ще ви разкажа за него отново, защото този пример е много показателен. Пациентът имаше проблем със стомаха. Нищо сериозно. Обикновено тези болки отминаваха до няколко дни. Тук обаче болката не отминаваше, а предишното лечение беше неуспешно. Тогава си спомних, че светът на мъртвите може да играе роля в този случай, и попитах пациента дали някой от близките му е починал. И той веднага ми отговори, че съпругата му е починала. Тя беше починала преди шест години, но той преживяваше смъртта ѝ така, сякаш се е случила преди няколко дни. През цялото време той си задаваше въпроси: Защо ме напусна, защо ме остави? По този начин, той е измъчвал мъртвата си съпруга. Мъртвите могат да дадат своя отговор и болките в стомаха му са били именно отговорът. Трябваше да обясня това на пациента и да му кажа да спре да скърби за нея, а да мисли за нещо добро и красиво. И това му помогна. Ние можем да обезпокоим мъртвите, но можем да направим и добри неща за тях.
Но как мъртвите променят облика на Земята? Можем да кажем следното - те подготвят почвата, от която се нуждаят. Те подготвят място за нови прераждания. Сравнете пейзажа около нас с този, който е бил преди няколкостотин години. Промените могат да бъдат драматични. Някои региони, които са били топли и плодородни, се охлаждат и стават безплодни, пусти. Всичко, което се случва на Земята, дори растежът на най-малкото стръкче трева, това е резултат от грижата на мъртвите. Те се грижат за нови растения и нови животни. Подготвяйки Земята за себе си, мъртвите се намират под властта на най-висшите същества. Тези същества придружават случващите се процеси.
На Земята ние дишаме. В древноиндийската епоха дишането се е смятало за най-важното действие. При вдишването човек можел да усети всичко, което се случва около него. За древните гърци вдишването и издишването се намирали в равновесие. Във въздушния поток присъствали елементарни същества. Те давали на гърците ясновидство. Затова древните гърци са имали все още способността да виждат божествените същества. Ние вече не можем да правим това. Но за нас най-важното действие е издишването. Това, което издишваме, е въздухът от растителния свят. Нашето издишване съдържа и елементарните същества, които населяват Земята от XV в. насам. Те действат, за да може човек да стане самостоятелен и да има свободно мислене. Така че цялото това говорене за предизвиканото от човека изменение на климата, за което ни разказват медиите, е точно това, което ни пречи да мислим самостоятелно. Следвайки глобалистката пропаганда за климата, ние сме поробени от окултизма. Тези, които се опитват да се противопоставят на тази програма, са преследвани като врагове на народа. Този вид политическа технология е черна магия.
Ние си поемаме дъх. Това, което вдишваме, е светлина за мъртвите. Те дишат чрез светлината. Заобиколени от духовете на мъртвите, растенията получават светлината, която те издишват. Именно тази светлина им позволява да растат. Тази светлина е създадена от мъртвите. Животът на растенията не би бил възможен без дъха светлина на мъртвите. За да разберете тези истини, трябва да преодолеете голяма част от това, което са ви учили в училище.
Много пъти сме казвали тук, че починалите след смъртта изхвърлят телата си, оставяйки обаче за себе си всеки път определен екстракт, който представлява резултата от извършените добри дела по време на живота на Земята. А самата карма е остатъкът от всичко негативно, което трябва да бъде преодоляно. Роден в земния свят, човекът по същество е двойствено същество. От една страна, той притежава резултата от потоците на наследствеността, а от друга - плодовете на изживените животи, преработени от него в Девахана.
За да разберем какво се случва с човека, когато се роди отново на Земята, е необходимо да знаем какво се случва с него след смъртта му. Всичко започва с преглед на изживения живот на Земята. Той изниква пред човека с удивителна яснота. В земния живот спомените ни са мътни, но след смъртта те стават ясни и отчетливи. Това трае около три дни. И след прегледа на панорамата на живота, за човека всичко започва отначало. Човекът се връща в точката на смъртта, като запазва със себе си астралното си тяло, своята душа. Започва душевното преживяване на живота в обратна посока.
Говорили сме много за Камалока, където човек се пречиства от своите страсти и желания, където се среща наново с всички, на които е направил добри или лоши неща. Тук се вземат решения за компенсации и за нови срещи. В този свят човек се разширява, придобива сферична форма. Рудолф Щайнер има една медитация - точката и кръгът. Първо човек медитира като си представя как той се смалява, свива се до размера на собственото си сърце. След това той се разширява и достига в своите размери границите на Сатурн. И обратно. И така нататък няколко пъти. Това е отлична медитация при проблеми с аритмията. С нея е възможно още в земния живот да се подготвим за разширението в живота след смъртта.
Това състояние има и друга интересна особеност. Има огромен брой събития, които са се случили в живота ни и всяко събитие е имало свое собствено място. Ето например, когато бях на осемнадесет години, аз пътувах във Франция и по време на моето пътуване колата ми се развали и аз бях принуден да остана няколко дни в едно френско село, чакайки да ми доставят необходимата част за ремонт на колата. Незабравимо преживяване. И в живота ни има най-различни подобни събития, свързани с дадено място. Починалият вижда тези събития, но те нямат никаква връзка помежду си. Те са като отломки, без нищо между тях, празно пространство. Те не са свързани помежду си и това е много странно състояние. Живеещите на Земята могат да помогнат на мъртвите да съберат парчетата от тези събития в едно цяло, в една цялостна картина. На Земята е възможна логична взаимовръзка между събитията и това е земният начин на мислене. Той може да запълни празнините между събитията. Когато мислим за умрелия, ние му помагаме да свърже всички части на събитията в едно цяло.
След Камалока човек отива в Девахана, където всичко започва да се подрежда. Тук човекът преработва даровете, придобити по време на земния живот, като разкрива нови таланти и възможности. Когато човек почувства, че е готов, той започва да усеща привличането на Земята. В него се събужда желанието да се сдобие с физическо тяло. Но при приближаването си към Земята той първо придобива астрално тяло. Рудолф Щайнер казва, че този процес протича светкавично. Основните сили на астралното тяло се формират въз основа на преживяното в духовния свят. Човекът в този момент има подобие на камбана, която се носи към Земята. След това той придобива етерно тяло, което дава на човека способността да помни. В този процес му помагат архангелите - народните духове. След това човек се свързва с родителска двойка, която е избрал предварително. От родителите си той приема наследствеността, органични характеристики, които са подходящи за неговите проекти на Земята. Наследяват се не само самите способности, но и органичната основа за реализирането на тези способности. Волевата част на Аз-а е привлечена от бащата, астрално-душевната част на Аз-а е привлечена от майката. Следователно бащата влияе повече на волевата част на характера на детето, а майката - на астралната част, към чувствените възприятия. Ето защо е най-прекрасно, когато родителите имат добри отношения помежду си. Но в стремежа си към новото раждане, към живота на Земята, човек е готов на всичко. Случва се човек да е готов да понесе насилие в семейството, за да се роди отново за живота на Земята. И тъй като в днешно време раждането става все по-трудно и по-трудно, никак не е лесно да се вземе здраво и живо тяло на наследствеността. Силите на привличане действат както при раждането, така и при смъртта. Те привличат човека към земното, а след това към небесно-духовното.
Периодът от време между преражданията на човека в наше време е 400 години. В миналото човекът е бил в духовния свят по-дълго - 700 години. Човекът е имал възможност да живее във всяка културна епоха. Веднъж като мъж, а след това като жена. Човекът прекарва по-голямата част от времето си в духовния свят. Но защо той идва на Земята? Защо не остава в духовния свят през цялото време? На Земята човек придобива опит. Този опит му е необходим, за да се развива в духовния свят. Това е и храна за Космоса. Когато човек се връща отново на Земята, тя има вече различен облик.
Но има хора, които живеят живота си напразно. Когато умрат, те стават последователи на Врага и работят за него. Те също така се намесват в живота на онези, които живеят на Земята, и се опитват да им попречат. Безобразията на Земята, катастрофите и престъпления, са дело на мъртвите, които следват Врага.
Необходимо е постоянно да разширяваме и задълбочаваме знанията и разбирането си за взаимосвързаността на духовните светове, за взаимодействието между световете на мъртвите и живеещите на Земята. Ще продължим да работим по тази тема.
Превод: Юлия Пъшкина