За езика
Лекция на д-р Инго Юнге от 25.07.2023 год.
В продължение на няколко седмици работихме над основите, които са необходими за разбирането на човешката същност. Най-святото в самия човек е неговото самосъзнание. Самосъзнанието – това е тази човешка способност, благодарение на която човекът е способен да разпознае своето собствено Аз. Именно в тази способност е вложен смисълът на човешкото битие.
Ние сме жители на Земята и тя ни дарява храна, която се превръща във воля. Въздухът, обгръщащ нашата Земя, ни дава възможност да дишаме, дарява ни живот, прави ни чувстващи и възприемащи същества. А силите на Космоса дават на човека способността за мислене и заедно с нея го превръщат в пълноценен човек. Започвайки от епохата на Лемурия нашият Аз действа в отделните части на тялото.
Нека мислено се пренесем в древното минало. Представете си гъста палмова гора, където се намира огромно дърво. В пространството около него няма други дървета. Слънцето току-що се е издигнало на хоризонта и дървото започва да хвърля огромна сянка. Под това дърво седи жрица. Нейното лице с дълбока почит е обърнато на Изток, към изгряващото слънце. Това е особено място, надарено с редки минерали и растения. Повтарят се магични звукове в ритмична последователност, като бавно се произнасят от нейните устни. Около жрицата седят мъже и жени с омагьосани лица, вслушващи се в живата истина на звуковете. В тези звукове има сила, която властва, и хората наоколо започват да се движат в ритъма на танца. Тайнствените ритми жрицата чува в природния свят. Те правят подвижни частите на човешкото тяло и душата се вселява в тях. Заражда се нов организъм, който по-късно ще стане основа на човешкия език.
По-висш етап от развитието на душата е древно-индийската култура, когато при хората се появява възможността да напуснат тялото и да се срещнат във Висшия Девахан с най-висшите Богове. В тази културна епоха възниква езикът Санскрит, който е достигнал и до наши дни. Това става възможно благодарение на хармоничния съюз между индийския народностен Дух и други две Йерархии. Също те дават на хората силата на мисленето. Но всичко това се случва без участието на осъзнатия Аз, а само благодарение на душевната сила, която е в апогея на своето развитие.
Съзнателният Аз, както и съвестта, възникват отначало при германските народи, около 3 хил.год. пр. Хр. Особеност на германците била тяхната смелост и сила на волята. Те живеели в гори и културата им не била организирана. Своето ясновиждане и способността да виждат Боговете са можели да запазят до 1-вото хилядолетие пр. Хр. Примерно, 3 хил.год. пр. Хр. в древен Китай се инкарнира Луцифер. Тези хора основават школи на мъдростта и в тях се заражда гнозисът на следващите епохи. С прехода от персийската към египетската култура се случва вторият Потоп. Неговите последствия са ужасни. Човечеството загубва ясновиждането си. Сега, в наше време, ние преживяваме отражението на египетската култура и ясновиждането отново се връща.
Но преди 5 хил. год. в процеса на човешкото развитие се намесват ариманичните Духове на Формата и създават основата за гърления език. В това време Слънцето преминава през Млечния път. То преминава пътя от Полукс до Кастор, от Висшия до Нисшия Девахан, от Разума към Разсъдъка. Именно този разсъдък отрязва човека от възприемането на духовното в природата. Разсъдъкът завладява мисленето, създавайки основата за съвременното научно мислене. И заедно с това образните представи са заменени с абстрактните представи, в които вече няма живо съдържание.
Въпреки това именно сега ние преживяваме времето, когато е особено важно да имаме духовен контакт с починалите, които не са способни да разбират нашия абстрактен език. Починалите не разбират абстрактните понятия. Подобно на това как лъчите на светлината проникват и просветляват тъмнината, са ни необходими образни видения, за да могат починалите да ги разпознаят.
В това може да ни помогне, например, евритмията. Вие познавате жеста на немския звук „И“. Това е протегната ръка. Когато протегнем ръка за ръкостискане, ние издаваме звук И, разширявайки нашето етерно тяло.
В петата следатлантска култура езикът на нашето общуване трябва отново да стане образен. Само така ще можем да изпълним нашата задача в тази действителност. Колкото повече е намесата на държавата в духовния живот, толкова по-мъртъв ще бъде нашият език.
Единствено самосъзиздащият духовен живот открива пред хората възможността за образни представи. И към това е необходимо да се стремим. Но има и сили, които противодействат на духовното развитие. Трябва да разбираме, че във всичко, което правим, мислим, чувстваме, ние се сближаваме от една страна с луциферическата същност, а от друга страна – с ариманичната същност. Трябва да чувстваме троичността на нашия живот, в която са древният Сатурн – физическото тяло, древното Слънце – Христовата обител, а в древната Луна е началото на Луцифер. В хода на мировото развитие е вложено развитието на това възприемане.
Днес имаме работа с материалисти и идеалисти. Ето например има идеалисти, които искат да спасят света или климата. Те са подложени на опасността да попаднат под влиянието на Люцифер. В политиката при нас това са Зелените. Те не чувстват почвата под краката си, но в своята воля лесно могат да се превърнат в тирани и диктатори, да станат ариманични същества. Материалистите са подвластни на Ариман. Това са строго обективните, сериозните бюргери. Но в своята воля те могат да бъдет луциферични. Могат да има животинска страст, нервна истеричност. Идеите на идеалистите са луциферически, но действат по ариманичен начин. Но материалистите мислят по ариманически начин, попадайки под Луцифер в действията си и изпитвайки най-ниските му страсти. И ако искаме да се измъкнем от хаоса на настоящото време, да се освободим от антидуховната власт, която преобръща всички понятия с главата надолу, е необходимо да въведем ред в нашите мисли и да мислим само истинно, красиво, с добри мисли. Ако в главата ни бродят други мисли, трябва да се избавим от тях.
Можем да се заемем с устно пресмятане, може да четем думи като буквуваме в обратен ред или да медитираме. Следващият етап е да сме внимателни в езика. Не трябва да си позволяваме да изказваме непроверени неща. А казаното трябва да бъде образно, живо и конкретно.
Между раждането и смъртта човек има дълбока сетивна и волева връзка с починалите. Те винаги са с нас и са във всичко, което чувстваме и правим. Нашата връзка с тях е много по-лична, отколкото връзката ни с външния свят. Но починалите могат да ни разберат само тогава, когато ние започнем да използваме образно и живо мислене, със съответстващия му език.
Вече говорихме за самосъзнанието и за нашата способност да обозначаваме нашето собствено Аз. Но какво знаем ние за себе си? Обичайно говорим за три душевни сили – мислене, чувстване и воля. Всичко, което правим, е свързано с нашата най-висша природа и има своя съдбовен характер. За всичко, което сме направили, съзнателно или несъзнателно, носим отговорност пред Космоса.
Когато Азът прониква във волята, ние говорим за мотив. Знаем много за човека, когато са ни известни неговите мотиви. И знаем много за самите себе си, когато сме способни да признаем мотивите си. При това трябва да се прави разлика между егоистичните мотиви и висшите мотиви, разбирайки, че и тези, и тези, се намират под ръководството на Аза. Има мотиви, чийто източник лежи в сетивната душа. Това могат да са действия, свързани със страх или съжаление. Другите мотиви се отнасят към разсъдъчната душа. Тук човек действа внимателно, благоразумно. Но има и мотиви, които идват от съзнателната душа. Всеки индивид има в себе си висш човек. В него живее желанието да бъде успешен, но в по-различен смисъл. Висшият човек се стреми да бъде по-добър и във всяка своя постъпка той се стреми да бъде още по-добър.
В това ние можем да разпознаем началото на работата над нашето астрално тяло, над нашето тяло на желанията. И колкото по-добре това ни се отдаде, толкова по-добре се развива нашият Дух-Себе – Манас. Но освен желанията ние притежаваме още нашите навици. Добри или лоши. Ние можем например да имаме навика да правим всичко веднага. Нищо да не оставяме за после, всичко да правим сами, без да искаме помощ от другите. Можем да вземем решение да се избавим от някакъв навик. Можем да бъдем сприхави, горди, забравящи. Работата върху тези характерни неща е работа върху етерното тяло. И основното тук не е успехът, а стремежът, направеното. Тук ние рабитим с Духа-Живот.
Намерението е прекрасно нещо. Често в навечерието на Нова година обикновено възнамеряваме да променим нещо в живота си, но до средата на годината можем просто да забравим за това. Но има и други решения. Само когато волята е узряла, когато е станала силна и надеждна, човек преминава от желания към решения. Можем да обозначим това като движение от астралното тяло към Духа-Себе, от етерното тяло към Духа-Живот и от физическото тяло към Човека-Дух.
Но нещата се случват, в света съществува непрекъснат кръговрат – как при такива обстоятелства въобще може да се направи нещо нормално?
Ние знаем, че развитието започва от Сатурн, през Слънцето, Луната, Земята. По-нататък след Юпитер, към Венера и Вулкан. Това развитие е от физическото, етерното, астралното, Аз-тялото и Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Така ние преминаваме от четворност към седмичност.
Можем например един път на ден да почувстваме в душата си етапите на това развитие. Можем да помислим за физическото тяло на древния Сатурн, за неговата топлина и звуци, за неговия аромат, и тогава нашият език ще бъде образен и жив. Когато мислим за древното Слънце, виждаме светлината на човешкото тяло. А мислейки за отделянето на Слънцето от Земята в Хиперборейската епоха, започваме да мислим за пътя на Христос от Слънцето към Земята. Мислейки по този начин, получаваме имагинации и починалите могат за разберат нашия език.
Ако сутринта помислим за тези четири етапа от развитието като части на цялото – части от седемте етапа, а вечерта преди заспиване простим на тези, които са ни ядосали, тогава ще подредим ежедневието си. Когато разсъждаваме върху нашите въпроси, грижи, проблеми и се обърнем към починалите, на следващия ден ще се събудим и ще знаем онова, което е нужно да се направим. У нас ще се появи желание, то ще се превърне в намерение и в края на краищата – в решение. А това решение ние ще превърнем във воля.
Превод: Дорина Василева