Продължаваме разказа за прехода в национален парк Лапи, предлагащ обозначен маршрут и пестеливо оборудвани хижи с автентични за мястото сауни... За Лила – пустош полярна, раздирана видимо или невидимо от стихии; свърталище на природни и подприродни същности; благословена като обетованата земя, с чиято помощ усещаш в себе си как растат семена, хвърлени от добрите духовни йерархии, докато тайнствено-ритуално разпрашаваш земната твърд – минералът - сваляйки воал след воал обвивките му (минералът само привидно може да бъде разрушен; той не умира)...
ПРЕД ПОРТИТЕ НА РАЯ
Луцифер, благодаря за свободата!
чрез нея стигнах
до нашия Отец-създател,
но беше страшна самотата...
Луцифер – цената,
която трябваше да заплатим!
ах този страшен студ на самотата,
на всичките отблясъци
на халкидона в синьо...
Затворени в телата си,
където тягостно шуми кръвта
определена от желанията,
кръвта обагрена със синьо
от стръвността на поколенията,
стръвност да имаш! или да дадеш! -
основата на нашите желания -
но без да си изстрадал
смисъла на саможертвата...
...................................................................................................
за да дойде едва тогава топлината отвътре и отвън
и за да стане едва тогава сауната безпредметна
в Сиянието Северно защото Слънцето Духовно еднакво
притопля Севера и Юга с лъчиста топлина
а мотора ритмично припява и навява топла вяра
в излъчената от света Любов
10 декември, 2001
1. БЛАГОДАРНОСТ
Денят – десети, от месеца декември, лето 2001-во. Сгъстяване на чувствата по време на Адвента. Излива се изпод перото: Луцифер благодаря за свободата!... Ах колко неудобно - името на Изкусителя да се окаже на първи ред в една новоизлята строфа в сферата на благодарността! Луцифер благодаря за свободата!... Отгде изплува и се възкачи благодарността към точно Луцифера? За да придобие Лила неувереност в течение на десетилетия ли?... Благодарна? На Луцифер? Защо? Опасно, може би кощунствено... Луцифер благодаря за свободата!
Е има миг, когато е невъзможно да сe избегне среща с него. Тази среща беше неизбежна и за Христовия съсъд в пустинята след Кръщението Му в река Йордан, когато Луцифер предлага безсмъртие с цена: загубата на човешката ти фигура, завръщане в нивото на групова душа Телец, Лъв, Човек (Водолей) или Орел (Скорпион). СС-137, лек. от 10 юни, 1912.
Днес Луцифер е веч изкупен чрез кармата му Ариман, а човечеството - длъжно да се ориентира към Духа. Но Аримановото изпитание (превръщане на камъните в хляб) все още е непреодолимо. Остава ни да се провикнем – О Сатана, махни се! – и да се изпълним с решителност в противоборството... А дали има за какво да благодарим на Ариман, току-що влезли в третото хилядолетие?
Всъщност Луцифер или Змията вложи в нас зародишните сили на свободния ни, ала фактически напълно егоистичен аз. Бог Отец (Прасилата) бе разрешил човекът да излезе от правилното си развитие, в резултат на което той потъна дълбоко в развалата на низостта.
Луцифер благодаря за свободата!? Да-а, Луцифер заложи свободен аз в човека, но нямаше ни капка интерес човекът да развива свободната си воля. На Луцифер му бе достатъчно човекът механично да следва доброто - мъдростта в духовното. Обаче егоизмът и себичността човешка, пропити в ябълката на раздора – в желания и страсти - станаха отрова.
Луцифер, благодаря за свободата!
чрез нея стигнах
до нашия Отец-създател,
но беше страшна самотата...
Луцифер – цената,
която трябваше да заплатим!
ах този страшен студ на самотата,
на всичките отблясъци
на халкидона в синьо...
Получили чрез Аза идентичност в студената, почти смразяваща ни единичност – накъде? Към полюса срещуположен: Геената-Чистилище с пояждащия огън?... А можеше ли нещо възвишено-пречисто да върне топлината в душата на човека по пътя възходящ, предвиден от Създателя?... Да, можеше! - и то стана: с Мистерията на Голгота; събитие изконно земно, без свой праобраз във Всемира.
В ранните години на християнството една мъдрост гласеше: Christis veris Luciferis (Христос е истинският Луцифер=носител на светлината). Защо Христос е наречен истински носител на Светлината? Защото чрез него е станало правилно това, което по-рано е било едно разединение, тъй като хората не били още узрели да станат самостоятелни. Обаче с импулса на Аза, приет чрез Христа Исуса, хората стигат до там въпреки развитието на Аза да могат да се сближат в Любовта, която съединява отделните Азове и събира хората в общности...По-късно във времето тази мъдрост престава да се разбира.(СС-104, Апокалипсисът на Йоан, стр.165)
Благодарности... Не изигра ли Юда важна роля, за да се състои Мистерията на Голгота? Да, изигра ключова роля. Но нима можеш да му благодариш за това? Не, няма как. Що се отнася до Луцифер – разбира се, може - защо да не му поблагодариш?... Благодаря ти, Луцифер... За Ариман или за настоящото - все още мислим. Но на Христа - великият принцип на Любовта и новата Свобода в Бога – ти, Лила, дължиш всичкото смирено благоговение и любов, на които ставаш и ще ставаш все по-способна:
2. ЖЕРТВОГОТОВНОСТ;
ДАВАНЕ И ВЗЕМАНЕ
Удивлението идва, когато неочаквано изплуват връзките и видиш наоколо играта на пиано - вълшебно, строго - добре темперирано пиано...
...Затворени в телата си,
където тягостно шуми кръвта
определена от желанията,
кръвта обагрена със синьо
от стръвността на поколенията,
стръвност да имаш! или да дадеш! -
основата на нашите желания
но без да си изстрадал
смисъла на саможертвата...
Два аспекта на кръвта: червената артериална, изпълнена с кислород и синята венозна, изпълнена с въглерод. Кръв червена на живота и синя на смъртта – но нали това значи да си човек тук на Земята, а не другаде...
Тези неща са били известни на хората от древността. Те знаели за изпращаната навътре синя кръв. Ако някой вътре е имал прекалено много синя кръв, те казвали за него така: този, у когото вътре има твърде много синя кръв, е преди всичко такъв човек, у когото е отслабено душевното начало, у когото душата е изкарана навън. Затова изразът «синя кръв» се е употребявал като обида. Когато в народа са казвали за дворяните: «синя кръв», с това са искали да кажат, че те нямат душа. Забележително е как народната мъдрост по удивителен начин е чувствала тези неща. Това е много интересно. С помощта на речта много можете да научите. (СС-349, 18 авг. 1924г.)
Мятане между живот и смърт; между даване и вземане... стръвност да имаш! или да дадеш! - основата на нашите желания... Даваш - защото искаш да дадеш; разпоредила е не висшата, но твоята воля, твоето своеволие! И в отговор очакваш да вземат непременно. Ами ако не се приеме даването? Ако те отхвърлят? Печалбата от даването, печалбата от вземането... Не всеки е готов да вземе само, за да достави радост на даващия, да може чрез радостта да се издигне той... А отказът да се приеме обезсмисля всяко даване! Растението дава, животното взема (Гьоте). А така типичното за човека вземане, подтикнато от стръвността да имаш? Но как да имаш без да отнемаш? стръвност да имаш! или да дадеш! - основата на нашите желания - но без да си изстрадал смисъла на саможертвата... но без да си изстрадал смисъла на саможертвата...
...какъв ли може да е смисълът на саможертвата?...
На Стария Сатурн Престолите (Духове на волята) се жертваха, дарявайки собствената си субстанция. Жертвата на част от тях бе приета, а на друга част отхвърлена и то не защото имаше виновен, не! На Боговете бе необходимо да си създадат враг - източник на злото - та да се изпълни десетата йерархия! Херувимите (Духовете на Хармонията), частично не приеха жертвата - чрез резигнация, свише оправдана и неотменима (на небето добродетел е резигнацията, а не проявата на воля). На земята влезе нов играч - злото – във всякакви изяви и метаморфози...
Растящият аз трябваше да се научи да живее в зло или добро и да умира сляп или окат, дорде познае как се превъзмогва единичността и самотата, и дорде признае Божията воля с крайна цел придобиване на сила, която може да превръща злото в добро...
На Старото Слънце, съзерцаващи благоговейно жертвата на Престолите, на свой ред се жертваха Господствата (Духове на мъдростта, Дарители) в съвсем ясно изразено даване. А във възникналата пауза между даване и вземане, изпълнена от времето (Архаите от Стария Сатурн), се роди пространство (чрез Архангелите).
ПРЕДИ ГОДИНИ В ОСЕНОВО
На уютната тераса в слънчев ден погледът на Лила спря върху глухарче - растение ненакърнено пухесто, все още в пълнота и неотдадено; всяко пухче закрепено здраво по диагонал към центъра - до оня миг преди да се разпадне за нов градеж, с ново призвание, политайки по зов на вятъра...
Вечерта – спейки - Лила се усети в прозрачно и блещукащо кълбо как влиза и излиза по диагонал от повърхността към центъра; после пък обратно от центъра навън... и се усмихна на това движение, защото това правеше – влизаше-излизаше в кълбото на глухарчето, което миловидно по-рано през деня бе съзерцавала... Глобуса на слънцето... там постепенно - в сияние от светлина и въздух - чрез даване и вземане - се раждаше Богът, призван да е Спасител за Земята, планета на Спасението...
Един висш Бог най-висшият на Слънцето, извърши саможертва, стана смъртен и чрез Кръстна смърт и Възкресение даде пример на живот-съдба за подражание. Ще го последва ли човекът - пречистен (причастен) чрез жертвата на безвъзмездно даване или ще остане на равнището на животинско и҅мане чрез вземане като отхвърли жертвата божествена, както и своята собствена?... без да е изстрадал смисъла на саможертвата...
ТОПЛИНА; ОГЪН; ДИМ
ще го последва – само да изстрада
смисъла на саможертвата –
за да дойде едва тогава топлината отвътре и отвън
и за да стане едва тогава сауната безпредметна
в Сиянието Северно защото Слънцето Духовно еднакво
притопля Севера и Юга с лъчиста топлина
а мотора ритмично припява и навява топла вяра
в излъчената от света Любов
Да, нека да си представим вътрешното пространство на една огромна сфера, в чийто център се извършва един вид повторение на Сатурновата епоха: Престолите сякаш коленичат пред летящите Херувими и принасят в жертва самите себе си; после долитат Духовете на Мъдростта и отправят нетрепкащ взор към саможертвата на Престолите. Сега жертвеният огън се разгаря и постепенно се превръща в онази безкористна всеотдайност, по която познавате Духовете на Мъдростта и която нагледно застава пред нас като дим, като димния стълб, издигащ се над Престолите и тяхната саможертва.(СС-132, лек.от 7 ноември, 1911)
ПРЕДИ ГОДИНИ НА ПОЛЯРНИЯ КРЪГ
Заслушана и съсредоточена, с поглед навътре, Лила се обръща към Водача-Слънце: Do you smell smoke? Недоумяващ, почти протестен отговор: But I don’t smoke! Ставаше въпрос за жертвата, за жертвоприношението – само че тогава тям не бе ни ясно, нито разбираемо... Do you smell smoke? значеше: Усещашаш ли дима, приятелю? равно на Усещаш ли в Духа топлината?(СС-207, лек. от 15 окт.1921) Тогава отговор нямаше. Но имаше въпрос. Въпрос-заявка и свидетелство, че има и че съществува Представител на петата епоха, именуван Парсифал.
за да дойде едва тогава топлината и отвътре и отвън
и за да стане едва тогава сауната безпредметна
в Сиянието Северно защото Слънцето Духовно еднакво
притопля Севера и Юга с лъчиста топлина
а мотора ритмично припява и навява топла вяра
в излъчената от света Любов
Моторът, парният двигател, чиято дейност бе обусловена от метаморфозата на дървесата до енергия на овъгленото дърво, все още можеше ритмично – по Вапцаров - да припява и навява топла вяра преди съвсем да изстудее, смразен от напора на подфизичното. Днес се нуждаем от ритъм-резонанс, роден от топлината на богочовешкото в излъчената от света Любов... Защото ред е на Третия, комуто също трябва да намерим за какво да благодарим в излъчената от света Любов и нежно сгушени в Надеждата...
----
Сега не е време за поезия – дочу Лила шепот - Война е! Но нима Святослав Рихтер остави да замлъкне пианото през 1941-42 година? Нима не продължи да властва той с властта на своето добре темперирано пиано, притъпявайки и заглушавайки тътена на бомбите?
Не тъжи Лила, имаш - всички имаме - в дар Милост Божия - силата да срещнеш туй, що е в света, провиждайки зад него Дух Светий... Сей Сеячо, сей! Сей и дерзай!
Дарина Шентова,
2 юни, 2023
следва