“Решението ми да се преместя в Дорнах”
След четиринадесет години живот и работа в Цюрих, плановете на Ита Вегман да открие клиника в Дорнах - ако е възможно съгласно с намеренията на Рудолф Щайнер - узряват. Когато най-после взима това решение, тя вече е придобила опит в най-различни швейцарски болници и санаториуми, започнала е собствена практика и, заедно с гинеколожката Ана Балтишвилер, е ръководила клиника в бившата къща Сауербрух.
През това време си сътрудничи с различни колеги, създава си професионални приятелства, провела е успешно първите „Искар“ - лечения на болни от рак, практиката й е добре утвърдена и има солиден кръг от пациенти. Още повече, че е влязла в контакт с нови импулси в медицината като, например, терапевтичната диета на добре известния д-р Бирхер-Бенер.
От няколко години вече колежката й Балтишвилер е поела ролята си на наследничка на Ана Хеер, добре известна лекарка, която била член на цюрихския “Frauenwerk”, Женски колектив. Балтишвилер е ръководила швейцарската Школа за медицински сестри, която е основана през 1906г., към Гинекологичната болница. Под нейно ръководство и с огромен идеализъм, там са развити курсове по акушерство и грижи за жената. Подобен вид атмосфера била силно привлекателна за Ита Вегман – там се реализират идеи, които допадат на собствената й натура както и импулси. Въпреки това, никога не се решава да обедини сили с този Женски колектив.
Неохотата й може да се обясни с три неща: Ита Вегман е искала да управлява собствена институция; колегите й в Женския колектив не са имали никаква връзка с Антропософията; в антропософското общество възникват началните признаци на интерес към социалните въпроси и това й дава надеждата, че ще може да осъществи терапевтичните си импулси в рамките на самото антропософско движение.
Ита Вегман е развълнувана в дълбините на душата си от стремежа на Рудолф Щайнер да намери решение на социалните проблеми на съвремието чрез реалистичен поглед както върху човека, така и върху съществуващите икономически проблеми. Макар че войната не оказва същото непосредствено въздействие върху живеещите в Швейцария, както например върху германците, разтрисането на Европа и рухването на стария ред се усещат отчетливо и в Швейцария. Настроението на едно пробуждащо се политическо съзнание, преобладаващо през 1919 г., завладява хората и там. За всички е очевидна необходимостта от посрещане на социалните нужди и социалния хаос с нови идеи, които биха могли да дадат възможност и на различните народи в Европа да живеят заедно, на нова основа.
Цюрих е мястото, където Рудолф Щайнер развива много от новите си идеи пред широката публика в публични лекции и лекции пред местния клон. В края на октомври 1919 г., в голямата зала на Консерваторията, той представя систематичната основа на Социалното бъдеще. Няколко месеца по-рано е започнал да агитира в Германия за преобразуване на социалните структури. Това е усилие, което поглъща огромно количество енергия, удвоява и утроява активността му, но въпреки това дори той самият се съмнява в постигането на успех.
Това е поводът за бележката на Ита Вегман: "Край на войната. Гьотеанумът е завършен. [...] Решението ми да дойда в Дорнах." Възможностите за практическо осъществяване на антропософията вече са й по-ясни. "Промяната" в антропософското движение действа като призив за пробуждане на жена като Ита Вегман, чиито импулси винаги са били социално ориентирани и която е живяла заета с терапевтични дейности. "Сега трябваше да използвам собствените си сили, за да направя това, което моето същество ми казваше да правя", пише тя.
Тя се заема много тихо с осъществяването на житейските си идеали – изглежда само няколко души са разбрали за плановете ѝ. След като обсъдила плановете си с Рудолф Щайнер (той "вече няма да може да дава съвети"), пътят бил ясен. Към Коледа 1919 г. тя съобщава на младата студентка по медицина от Утрехт Мадлен фон Девентер за плановете си да се премести в Базел. През останалото време мълчи. Едва през април 1920 г. тя доверява плановете си на Хилма Валтер от Манхайм, като я моли да се присъедини към “работата”.
Заедно с Марта Щауб, една от помощничките ѝ, тя започва да търси подходяща сграда близо до Гьотеанума.*1 През лятото разговаря с Миен Виехоф за своята клиника. По това време антропософските ѝ колеги не са се занимавали особено с нея, напротив. Веднъж, когато в Дорнах - приблизително по това време - било направено предложение да се открие антропософска клиника, Ита Вегман не била включена. Оскар Шмидел предлага тази клиника в Дорнах да бъде изградена под ръководството на Лудвиг Нол, да има две лаборатории - една фармацевтична и една химико-технологична - под ръководството на Ойген Колиско и него самия, както и да има градина с лечебни билки, за която той предлага да отговаря Мария Хачес. Рудолф Щайнер подкрепя тази идея, но Роман Боос скоро я изоставя, тъй като тя е финансово непосилна. По време на основаването на "Futurum, Inc." повече не се говори за антропософска клиника.
Още по време на първия медицински курс (април 1920 г.) участниците издават съобщение, в което призовават за финансиране на медико-научен институт към Гьотеанума - призив, който не намира отзвук.
Този първи курс за лекари, проведен от Щайнер от 21 март до 9 април 1920 г., който по-късно се издава под името GA 312 "Духовна наука и медицина", е имал встъпление: в деня на Тримата крале (Богоявление, 6 януари – бел.пр.) през 1920 г. в рамките на три публични лекции в Базел на тема "Духовната наука и задачите за настоящето" той говори за "Основата на физическото и психическото здраве в духовната наука". В тези лекции той посочва:
[…] как именно в такава област, каквато е истинската интуитивна медицина, идеалът на духовния учен би бил да може поне веднъж да се изрази без задръжки пред онези, които са експерти. Ако те, от своя страна, успеят да намерят свой път към нашата материя и ако дадат израз на своята експертиза без предразсъдъци, ще видят колко плодотворно може да бъде въздействието на духовната наука върху именно такава експертиза. Духовната наука не се бои от критиката на експертите. Духовната наука не е аматьорски дилетантизъм. Духовната наука търси по-дълбоки научни източници от тези в днешната конвенционална наука. Духовната наука знае, че аматьорството, а не експертността е това, от което би могла да се страхува - ако отдавна вече не бе преодоляла страха, - по съвсем разбираеми причини. Експертизата и липсата на предварително познание не бива да карат духовната наука да се стеснява или страхува. Духовната наука знае, че колкото повече експертни познания се влагат в нейните открития, толкова по-положително ще бъдат приети те. При обмислянето на това, което изглежда перспективно за създаването на една интуитивна медицина, можем да си припомним една стара поговорка. Днес нямам намерение да разглеждам универсалното значение на тази поговорка. Но, в по-конкретен смисъл, тази поговорка е изцяло приложима към онзи вид гледна точка, която би я приложила с готовност към изкуството за лечение на болния човек. Старите мъдреци са казвали: подобното бива разпознато само от подобното му. За да излекуваме човека, първо трябва да го разпознаем. Тази част от човешкото същество, върху която съвременната наука въздейства, не представлява цялото човешко същество, следователно не е истински човек, следователно не прилича на човешкото същество. Ако цялото човешко същество бъде призовано да разпознае човешкото същество, тогава подобното - човешкото същество - ще бъде разпознато от подобното - човешкото същество. Тогава ще възникне познание за човешкото същество и изкуство за лекуване на човешките болести, което, от една страна, ще запази човешкото същество толкова здраво, колкото е възможно в рамките на неговия социален живот, и което, от друга страна, ще лекува болестта по начин, който е възможен само ако се преценят наведнъж всичките реални лечебни фактори.
(Социални въпроси, Anthroposophic Press, Hudson, NY, 1991 г., GA 334, стр. 55 и сл.)
Всъщност, тези насоки не са възприети от нито един от присъстващите лекари, а от единствено от инженера-химик Шмидел. Той описва въздействието на тези изявления:
Първият курс за лекари не бе проведен по искане на лекари или студенти по медицина, нито, впрочем, в следствие на каквото и да е искане.
Причината, поради която д-р Щайнер се бе отклонил от обичая по този начин, вероятно е свързана с факта, че е смятал за важно и навременно да говори по медицинските въпроси, без да чака лекарите да се обърнат към него с молба за такъв курс. Освен това, с този първи лекарски курс той показва колко много може да предложи на лекарите. Всички присъстващи на курса почувстваха как нещо се отприщва. Бъдещето щеше да докаже колко е било важно курсът да се проведе именно в този момент. По този начин бяха създадени условията, които направиха възможно откриването на Клинично-терапевтичния институт на д-р Вегман в Арлесхайм, както и на този в Щутгарт. Моята собствена роля беше просто да създам външните условия, които позволиха на Рудолф Щайнер да изнесе лекциите, които искаше да изнесе. (OSKAR SCHMIEDEL, Memorandum über die Entstehung des ersten Ärztekurses {Меморандум за произхода на първия лекарски курс}, частен печат, Schwäbisch Gmünd, 1957 г.)
Така курсът за лекари не възниква въз основа на "въпроси от лекарите", както често се твърди по-късно, а по инициатива на Оскар Шмидел. Още на 20 и 21 март Щайнер говори за медицината пред антропософите, събрали се в Дорнах за Великден. Тези лекции описват положението през онази година.
Този курс трябваше да се проведе на Великден 1920 г. - точно по времето на инфлацията и на най-тежките страдания в Германия. За да мога все пак да дам възможност на редица германски лекари също да дойдат в Дорнах и да отседнат там, събрах пари и организирах лекции. Приходите от тези дейности бяха предоставени на немските лекари, много от които бяха настанени на гости у приятели в Дорнах. Всички участници прекарахме чудесно и се радвахме на прекрасно пролетно време. Първоначално бяхме планирали курсът да продължи само две седмици. По молба на участниците обаче той беше удължен до три седмици. Сутрин Рудолф Щайнер изнасяше лекция. Вечер лекции изнасяше или той, или някой друг. Д-р Щайнер беше изключително строг по отношение на входа. Само лекари и студенти по медицина имаха право да присъстват. Отново и отново, под всякакви претексти, други хора молеха за специално разрешение. Всеки път когато предавах тези молби на д-р Щайнер, той подчертаваше, че ако се направи изключение, тогава той ще представи съвсем друг вид лекции. И така, на лечители, акушерки и медицински сестри не им бе позволено да присъстват. Дори на един руски лекар беше забранено да присъства. Доколкото си спомням, Рудолф Щайнер направи изключение само в случая с Мари Щайнер, д-р Валтер Йоханес Щайн и д-р Роман Боос. Бях особено трогнат когато д-р Щайнер ми каза, почти извинявайки се, че той сам е поканил тези личности. Лекциите се провеждаха в средната зала на „стъклената къща“. Повече от тридесет лекари и студенти по медицина участваха в курса.*2 Много от тях многократно се изказваха за спешната нужда сега, след като Рудолф Щайнер вече е изнесъл лекциите, от лаборатория, която да произвежда лекарствата, както и за създаването на клиника. (OSKAR SCHMIEDEL, Aufzeichnungen {Бележки}, непубликуван ръкопис.)
Също по това време се състои и срещата между Ита Вегман и Хилма Валтер. Хилма описва тази случка в мемоарите си:
Участниците в курса бяха поканени да посетят хомеопатичната болница в Базел. Те пътуваха дотам с д-р Щайнер с трамвай, а после се ходеше още малко пеша. По време на разходката се случи така, д-р Щайнер, д-р Вегман и аз да вървим заедно. Д-р Вегман ме хвана под ръка и ми съобщи за решението си, което се надявала да осъществи, да открие клиника, с която да постави едно начало за развитието на разширена медицина, което сега става възможно благодарение на Антропософията. После д-р Вегман ме попита дали може да разчита на моята помощ, когато дойде времето за това. Аз се съгласих. (HILMA WALTER, Lebenserinnergungen {Мемоари}, непубликуван ръкопис.)
Ясно е, че Ита Вегман не е планирала основаването на клиниката си "на базата на" първия лекарски курс, въпреки че по-късно и тя, и Рудолф Щайнер често употребяват тези думи. Нейната клиника не е възникнала от импулсите, които са били актуални сред антропософските лекари по това време. Тя се опитва да включи Лудвиг Нол в плановете си. Още преди да е приключил медицинският курс, тя му пише писмо. То е с дата 5 април 1920 г., Великденската неделя.
Скъпи мой д-р Нол, Цюрих, 5/IV, 1920 г.
Ето я кутията за Искар. Надявам се да имате късмет с нея. Преди да вземете окончателно решение да заминете за Германия, бих искала да направя само още няколко предложения с надеждата, че ще ги приемете с разбиране.
Знаете, че се опитвам да създам санаториум, в който пациентите да се лекуват според указанията на д-р Щайнер. Такъв санаториум трябва да бъде достъпен свободно за всички лекари, а не да принадлежи лично на някого.
Тъй като голямото предприятие [т.е. Антропософията] трябва да възникне в Швейцария, за да може оттам да бъде приета по цял свят, санаториумът също трябва да бъде в Швейцария, както и изследователският институт.
Затова въпросът ми е: няма ли да е по-добре, ако обединим силите си, за да осъществим това? Останете в Швейцария и нека заедно да работим върху поставянето на това жизненоважно начало! Вие не можете сам да го сторите, защото не притежавате швейцарска диплома; аз също не мога да го направя сама, защото нямам опита и солидността на Вашата дългогодишна практика и защото това, което е възможно за мен като жена, е различно от това, което е възможно за Вас като мъж. Но ако обединим силите си, ще успеем да създадем нещо добро и здраво. Ето как го виждам аз: ние като лекари ще се опитаме да формираме група, която да има за цел енергичното развитие на научна работа, 1) изследователски институт, 2) санаториум в Арлесхайм или Дорнах, отначало малък, и 3) санаториум някъде на юг заради хубавото време, което помага на леченията. Тези три неща, изпълнени по подходящ начин, биха могли да доведат до чудесни резултати. Повярвайте ми, ако правилно подходим към това, ще спечелим доверието на всички, а също така ще съберем необходимите пари. Започнала съм да търся подкрепа сред холандските си приятели и вече ми обещаха около 45 000 франка.
Мебелите ми и цялото медицинско оборудване са безплатни, така че тези неща също могат да бъдат използвани. Тук има добра икономка, която е свикнала да управлява големи старчески домове и си търси работа. Тя разполага с мебели и спално бельо за 14 стаи, така че ако бъде наета от нас, няма да се налага да се купува нищо за вътрешно обзавеждане. Въпреки медицинското ми образование, аз съм добре запозната с домакинството и диетичното готвене и лесно бих могла да обуча и ръководя една икономка.
Всичко останало ще трябва да обсъдим лично; но идеята е осъществима и според мен е единственият начин да се стигне до някъде. Изчаках до последния момент, защото се надявах, че ще говорите с мен. Но времето ме притиска, а голямото, всеобхватно начинание е толкова близо, че реших да рискувам и да направя още един опит, така че аз от своя страна да съм направила всичко възможно, за да стане възможна съвместната ни работа.
Обмислете положението много внимателно. Необходимо е всичко да бъде съсредоточено в Дорнах. Чрез Швейцария Гьотеанумът трябва да стане универсален. Германия може да възприема нови идеи за себе си, но в състоянието, в което се намира сега, не може да пропагандира за света.
Тук има тънка разлика между преди и сега. Не мислите ли и вие така? Ако вие и д-р Щайнер сте съгласни, тогава ще бъде съставен документ, който да ни упълномощи и двамата да поемем инициативата за осъществяването на този проект и да го превърнем в реалност, и аз съм убедена, че скоро ще можем да строим или да решим да купуваме.
Надявам се, че не съм ви засегнала и че ме познавате достатъчно добре, за да разберете, че имам сериозни намерения да реализирам идеите и указанията на д-р Щайнер. Уведомете ме по телефона или по пощата, след като сте разговаряли с д-р Щайнер, какво мислите по този въпрос и аз веднага ще дойда в Дорнах. С приятелски поздрави,
Д-р И Вегман
Когато Нол не отговаря на предложението ѝ, тя обмисля как да осъществи идеята си по някакъв друг начин. Два дни преди Възнесение тя пише на Оскар Шмидел:
Скъпи ми д-р Шмидел, 11/V 1920 г.
След вчерашния ни разговор ми се струва, че трябва да действаме възможно най-бързо. На връщане към Цюрих говорих с [Ернст] Гимми. Той се съгласи с мен и ме посъветва да сформирам заедно с Вас комитет с цел създаване на изследователски институт и санаториум. Не искам да говорим прекалено много за това; най-важният аспект е ние с вас да работим заедно.
Съвсем съм наясно, че тези неща засега не могат да бъдат подкрепени от Kommenden Tag [акционерното дружество в Щутгарт]. Те трябва да създават проекти, които да набавят пари за Гьотеанума. Така че трябва да се погрижим да съберем пари по друг начин. Приятели от Холандия вече ми обещаха 50 000 франка, а ще дойдат и още. Тези пари бяха дадени за основаването на санаториума. Разбира се, това далеч не е достатъчно, но е едно начало. Гимми ми казва, че сте хвърлили око на една сграда, която би могла да се закупи. Къде се намира? Изключително важно е да ми имате доверие и да не дърпате наляво, докато аз дърпам надясно. Така нищо няма да постигнем. В момента живеем в Швейцария, така че трябва да създадем нещо тук, за да можем да работим с Доктора. Ако нещо подобно бъде създадено в Щутгарт, това ще ме радва, но то няма нищо общо с нашите планове, нито пък е нужно Щутгарт да ни измества.
Ще бъдете ли така добър да приготвите лекарствата, особено лекарствата против рак. В противен случай Германия ще ни подбие цените, въпреки че ние тук, в Швейцария, понесохме основната тежест на първоначалните експерименти. Така че, моля, пригответе ампулите, както ви помолих: 0,01 вещество към 1 куб. см физиологичен солен разтвор, след това 0,02,0,03 и 0,05. Наречете тези ампули "Искар", защото вече съм го патентовала. Оставете на мен да се споразумея с моя фармацевт [Адолф Хаузер в Цюрих]. Този Искар засега трябва да се раздава само на антропософски лекари. Изпратете мостри на всички лекари с бележка с указания за употреба. (Ще приложа тези указания към това писмо.) Същевременно изпратете контейнер със сребърен нитрат. Изпращам ви няколко празни кутии, за да имате нещо веднага. Срещу мястото, където пише: "Физическа лаборатория, аптека Адлер, Хаузер, Цюрих", залепете бележка с надпис: "Според указанията на д-р Вегман". Това ще ни спести всякакъв вид неприятности по-късно. Разбирате, нали. Сега трябва да работим трескаво.
Не е необходимо да се консултираме с д-р Щайнер, преди да предприемем каквото и да било; той така или иначе няма да каже нищо, защото трябва да работим по собствена инициатива. Ако това, което правим, е правилно, той ще ни помогне, в противен случай - не. Е, в такъв случай ще трябва сами да поемем нещата и да се радваме, че подобен опит ни обогатява.
Това, което трябва да направим сега, е да "действаме", а не само да говорим и да чакаме. Не е нужно това да е нещо голямо и да става всичко наведнъж, просто трябва да се постави едно начало, а това е във вашите ръце. Вие дори вече имате лаборатория, макар че все още трябва да се справяте както можете. Как върви работата с екстракта от жаби? Искаме да започнем. По-рано д-р Щайнер ми каза много неща, с които сега бихме могли да се захванем, като например лекарство за епилептични пристъпи.
Тъй като германците са много по-активни от другите националности, Щутгарт може бавно, но сигурно да изпревари Дорнах; а за това ще бъдем виновни ние, защото не сме били достатъчно активни. Нашият девиз трябва да бъде:
Да дължиш е да останеш, да издържиш е да спечелиш, дългото съзерцание е напразно. Гьоте.
Приятелски поздр. Ваша И. Вегман.
Моля, пишете коя сграда имате предвид. Аз също водя преговори за няколко сгради.
Името на горските плодове (berries включва ягоди и всички боровинки, малини и пр) е Искар Б.
Така че изпратете на всеки лекар по една мостра = 2 кутии Искар и Искар Б с указания за употреба.
Може би да е по-добре, ако не сте Вие този, който пише лично на всеки лекар за това, че следващите поръчки могат да се плащат в немска валута. Тези пари ще бъдат използвани за закупуване на онези продукти в Германия, от които се нуждаете за Вашата лаборатория. Например: 1 кутия 10-12 германски марки или повече. В началото мострите са безплатни, нали? Ще покрием разходите заедно. Разрешението за износ можете да получите в Берн. Или пък се опитайте да изпратите безплатни мостри на д-р [Макс] Бахем във Франкфурт.
Ил.15 – Ита Вегман с медицински сестри в болницата в Винтертур, 13 май 1912г
Ил.16 – Ита Вегман
Ил. 17 – Рудолф Щайнер 1910г.
Ил.18 „На скъпата д-р Вегман от някои от нейните почитатели 23 септември, 1912г. Обервайд.”
Ита Вегман търси подходяща за клиника сграда в продължение на почти една година. Тя е познавала добре района и е ходела на дълги разходки, за да разгледа предлаганите възможности. Информирала местните брокери и нотариуси за желанията си и изпратила свои приятели и познати да търсят. Дълго време всички усилия били напразни. Кореспонденцията с Миен Виехоф и писмото до Лудвиг Нол изясняват намерението ѝ за санаториум в Южна Швейцария. Това, обаче, ще трябва да почака до 1936 г.
Миен Виехоф (1895-1973) е млада книжарка от Амстердам. През 1920 г., във влака за Швейцария, тя чува за антропософския център в Дорнах и веднага решава да отиде там. В деня след Цветница тя се запознава с Ита Вегман в Гьотеанума. Скоро след това се разболява в Цюрих и моли Вегман да бъде нейна лекарка. Разбира се, Вегман с удоволствие ѝ помага; явно веднага е видяла в младата жена бъдещ помощник и сътрудник. Тя полага всички възможни усилия да помогне на тази личност, чието здраве било в опасност и която е трябвало да намери своя център на равновесие и в сферата на душата. От дневниците ѝ и писмата на Вегман до нея (Виехоф е запазила всяко нейно писмо до последната кратка бележка) си личи спонтанната ѝ и силна привързаност към Вегман, както и решението ѝ да ѝ посвети целия си живот. От тази кореспонденция добиваме представа как Вегман се е опитвала да създаде своята клиника, както и за нейната загриженост за хората и усилията, които полага за тях. По време на няколкомесечното възстановяване на Виехоф в швейцарските санаториуми, двете поддържат кореспонденция. Виехоф се подлага на сърдечно и любящо, но и строго, обучение за живота: "Знам, че Бог ме изпрати от Холандия при вас...", пише тя, и: "Вече съм преодоляла истерията си. Потърсих думата тук [в Гринделвалд] в енциклопедията и открих, че Вие и в това сте била права ... Добре, че бяхте тъй пряма с мен и ме пробудихте от сън - сега и аз го виждам."
Писмата й до Виехоф разкриват страстта й към педагогиката - ентусиазъм, който се проявява особено силно през първите години от основаването на клиниката, и който не винаги е по вкуса на всички нейни колеги.*3
"Животът не е мечта... нито игра..." - твърди тя, или: "Бъдете дипломатична; това е в пълно противоречие със склонността ви към импулсивност, но трябва да придобиете това качество. Ще видите, че така всичко става по-лесно и не все така катастрофално, както често се случва с Вас. Що се отнася до въпроса за гадателката: предпочитам да не знам нищо за нея; с цялото си сърце съм против това. Подобни хора често знаят само половината от истината. Те не са достатъчно образовани, за да разбират големите явления. И въпреки че понякога могат да дадат и добър съвет, те могат и да причинят зло. " (Вегман до Виехоф, 11 август 1920 г.)
В същото писмо Ита Вегман описва една лекция на Рудолф Щайнер, която е чула в Дорнах на 7 август 1920 г. (днес в GA 199) и която й е направила дълбоко впечатление:
"Докторът говореше много сериозно. Има само две възможности: Болшевизъм или Троичният ред [на социалния организъм]. А това, че първият има всички шансове да се наложи - това със сигурност може да се чете всеки следобед във вестниците. Мисля засега просто да се преместя в малката си къщичка в Арлесхайм, да подредя мебелите си там и да изоставя всички големи планове [за клиниката], докато настанат по-добри времена или по-скоро: докато опасността отмине. Надявам се само госпожа Щауб да доведе преговорите до успешен край.
По това време преговорите са свързани с покупката на къща. Скоро след това сделката се проваля. Също така неуспешно е и търсенето на подходящо място за санаториум в южната част на страната. Междувременно обаче, тя вече е дала окончателно предизвестие за напускането на стаите на клиниката си в Цюрих. Насочила е "намеренията си" към Дорнах и околностите му и в крайна сметка не е позволила предупрежденията на Рудолф Щайнер за опасностите от болшевизма да нарушат плановете ѝ. Наела временна квартира в Арлесхайм (в която така и не се нанесла), а след това си намерила стая в Базел на Нойенщайнерщрасе 32. На 16 септември тя ликвидира "Клиниката Холдер" в Цюрих и нарежда да се "складират" мебелите от двадесетте частни стаи. Продължава практиката си в Цюрих в стаите на д-р Балтишвайлер и живее "при мис Херман, Асилщрасе 69".
Междувременно, в Дорнах е в ход подготовка за временното откриване на Гьотеанума, който все още не е напълно завършен. Новата сграда щяла да бъде открита с поредица от публични събития, разпределени в рамките на три седмици: за периода от 26 септември до 16 октомври били планирани сто лекции, които да бъдат изнесени от около тридесет лектори. Сега светът е щял да види какво има да каже духовната наука във всички области - природонаучна, социална, екологична и художествена - които Антропософията иска да обнови. Дорнах е залят от стотици посетители от най-различни държави. Към средата на тази голяма конференция, на 30 септември 1920 г., Рудолф Щайнер получава следното писмо от Ита Вегман:
Мой скъпи д-р Щайнер, Базел, 30/IX 20
Понеже нямах възможност да разговарям с Вас, искам да ви съобщя с писмо за нещо, което трябва да знаете. След дълго търсене, успях, при не лоши обстоятелства и въпреки скромните ми финансови възможности, да закупя малка къща с красива градина в село Арлесхайм.
Както знаете, миналата пролет в Цюрих получих предупреждение за напускане. Съветът за наематели ме предпази до септември, но тогава колежката ми и аз вече трябваше да се откажем от клиниката.
И тъй като възникна една толкова добра възможност да се започне нещо ново, насочих намеренията си към Арлесхайм и Базел, както още тогава Ви бях споменала.
Искам да ремонтирам малко къщичката, за да мога да приемам пациенти, и също така да открия амбулаторна практика в Базел. По-късно може и да възникне възможност за разширяване или за строеж на нещо ново. Но докато не бъде завършена сградата [на Гьотеанума], няма какво да обсъждаме. Надявам се сте съгласен с всичко това. Ако не е така, то малката къща може лесно да се пригоди за пансион.
Г-жа В. в Базел е много по-добре, що се отнася до инфекцията на краката й. Лечението със захар даде добри резултати. Обаче, воднянката (асцит – бел.пр.) й е все така зле както и преди, черният дроб е втвърден и уголемен, и има сърцебиене.
Синът й ме информира, че вие, Докторе, все още очаквате лекарство за лечение.
Ако е така, моля Ви да ми дадете необходимите указания.
С най-голямо уважение и благодарност
Ваша, д-р И. Вегман
Значи е успяла – купила е своята къщичка. Трябва да се отбележи, че тя веднага е информирала Щайнер, обяснила е плановете си, а тяхното изпълнение е зависело от неговото одобрение. Дали споменаването за възможното разширяване на обекта или проекта за нов строеж не се е отнасяло за „болницата със сто легла“ на хълма на Гьотеанума? Или пък Щайнер и имал предвид друг доктор, който да ръководи института, на който се е надявал? Например: Еуген Колиско или Людвиг Нол; или осемдесет и четири годишния професор – Емил Бурги от Бем; или може би младата гинеколожка Ида фон Вартбург-Боос, която е открила практика в Аарау през 1919г.?
Във всеки случай, решението е взето. Ита Вегман сключва сделката за покупката на къща в Арлесхайм в понеделник, 27 септември, и решава да започне да практикува в Базел. Изглежда Рудолф Щайнер е изразил своето одобрение устно. Вероятно не го е затруднило като се има предвид и уверението й, че има намерение да финансира къщата със собствените си „скромни финансови възможности“. С тази цел Ита Вегман осребрява наследството от баща си. То е било в размер от 94,675 франка.
“Малката къщичка насред хубава градина” на ул. „Фефингервег“1 в Арлесхайм-Бирсек, е била забелязана от нея и по-рано, през пролетта на 1920 г. Интересът й към собствеността и голямата, приказна градина бил привлечен от голямо цъфнало ябълково дърво пред къщата. Тя позвънила на вратата и казала на собственичката, г-жа Ана-Мария Метзгер-Барт, че има планове да открие клиника, и че къщата изглежда е особено подходяща за това. Собственичката, обаче, не била готова да продава по онова време. Само че пет месеца по-късно къщата е продадена, но на друг човек. Той (някой си професор Браун-Милер) върнал собствеността на продавача две седмици по-късно по неизвестни причини. В същия ден Ита Вегман я купува и вече може да започне да осъществява идеята си за клинико-терапевтичен институт.*4
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева