29. ЕЧЕВИТ – ВОДНИЯТ
Водният: Значи пак си тук?
Волфганг Вайраух: Да, здравей. Как се променя твоето същество, когато водата замръзне и се превърне в лед?
Водният: Понеже съм Никс, аз не замръзвам. Но водата става по-плътна.
ВВ: А по-малките водни същества променят ли се с вледеняването на водата?
Водният: Да, стават по-материални, стават по-кристални. Когато замръзнат, водните същества умират в известно отношение и преминават в подобното на смърт състояние на Пралая. А когато отново се размразят, започват нов жизнен период. Много от водните същества редовно се разхождат из полярните снежни върхове, за да се възстановят.
ВВ: Както е при хората между смъртта и живота ли?
Водният: Да.
ВВ: А какво се случва с водните същества при изпаряването на водата?
Водният: Стават по-малки. И тогава се свързваме с някое въздушно същество и политаме много нависоко. Красиво е.
ВВ: А като вали завръщате ли се или за вас, водните същества, това е един нов живот?
Водният: Не, не е нов живот. Новият живот е свързан единствено с преминаването през заледено състояние.
ВВ: Кой организира кое от водните същества да преминава през вледеняване и кога да става това?
Водният: Аз уреждам нещата за водните същества в този район. И в процеса на това се консултирам с другите Никсове.
ВВ: Какво усещаш при мъгла?
Водният: Мъглата е нещо хубаво защото тогава мога да пътувам по земята. Когато е мъгливо във въздуха има повече водни същества, отколкото въздушни същества, а също така сме толкова малки, че можем да летим. Впрочем, ние сме доста кръгли, подобно на капките вода. Затова и гравитацията не може лесно да ни задържа. Когато сме във въздуха, имаме усещането сякаш сме в транс.
ВВ: Има ли отделни духове на мъглата?
Водният: Да! Казано на съвременен език – представи си симбиоза между мен и Валинию, Въздушният.
ВВ: Всеки път наново ли се зараждат с всяка нова мъгла?
Водният: Наново се зараждат при всяка мъгла.
ВВ: А умират ли когато се разнесе мъглата?
Водният: Не, не умират, а се превръщат обратно във водни и въздушни същества.
ВВ: Повече от година всички вие, заедно с Верена и Фридрих, работихте над книжния си проект. Можеш ли да ми кажеш как сте се променили всички вие в следствие от книжния проект и сега, с интервютата ни, след като сте говорили с хора?
Водният: Много е важно. Бе много по-важно, отколкото можеш дори ти, Волфганг, да си представиш. Ние, духовните същества, трябва да се научим да разбираме вашия език. Например, на нас съмнението ни е непознато. Така че научихме какво значи съмнение. Освен това, научихме какво са чувствата. Вие, хората, би трябвало да имате повече чувства. Ние, духовните същества, нямаме чувства във вашия смисъл. Но трябва да разберем какво са чувствата, за да може земята да продължи да е млада още малко.
Вие сте новите ни господари и ако не ви разбираме, не можем да прилагаме вашите идеи в сферата на елементите. За да го сторим, трябва да научим някои неща за вас. Досега можехме да питаме ангелите, а скоро – според нашето разбиране за врме – ще можем да питаме единствено хората какво да правим със земята. А много от връзките стават разбираеми само когато задаваме правилните въпроси. Именно това правим сега по време на тези важни разговори.
ВВ: Научихте ли нещо друго от хората?
Водният: Научихме се да общуваме помежду си и взаимният диалог помежду ни замества онова, което досега получавахме от ангелите. И в тази област имаме още неща за научаване. Вие, хората, имате една възможност, която ние не притежаваме – можете да общувате един с друг.
ВВ: Но и вие общувате един с друг.
Водният: Да, но само в съответните ни сфери. С други думи, водно същество с водно същество или въздушно същество с въздушно същество, а между отделните сфери много малко се общува. А сега си даваме сметка, че можем да общуваме едни с други. Водата може да си говори с въздуха, с огъня и с животните.
ВВ: Преди не сте ли се свързвали така един с друг?
Водният: Не, не по начина, по който го правим сега. По-рано контактувахме посредством йерархиите, а сега говорим директно един с друг. И понеже говорим директно един с друг, се създава същество от съвсем различно качество.
ВВ: Значи ние, хората, ви доведохме до кръглата маса?
Водният: Да, и това трябва да продължи още по-нататък в бъдещето. Това, което е сега, е само едно начало. Всъщност, това, което трябва да чуем от вас, е как да създаваме молекули. Аз бих искал да знам кога и кои капки вода да останат и къде.
ВВ: Как гледат на вас останалите елементарни и природни същества, които не участваха в разговорите?
Водният: Ние ще бъдем техни учители.
ВВ: Случва ли се нещо подобно някъде другаде по света?
Водният: Да, но винаги е пригодено към съответното място и преобладаващите условия. А тукашните разговори са нещо специално.
ВВ: Виждаш ли сега хората по-различно от преди?
Водният: Да.
ВВ: До каква степен?
Водният: Разбираме ви по-добре. Виждаме какво е новото при вас – съзнателната душа и наченките на самоосъзнат аз. В действителност, вие можете да правите много повече, отколкото си давате сметка. Ще трябва да изпълните задачите си и в това никой Бог няма да ви помага.
ВВ: Много ти благодаря. Непременно ще разговаряме отново по една или друга тема.
Водният: С удоволствие.
Превод: Ати Петрова
Редактор: Дорина Василева