25. ГНУННО – ЗЕЛЕНИЯТ
Волфганг Вайраух: Здравей. Можеш ли да ми кажеш откога живееш в тази област?
Зеленият: От много отдавна.
ВВ: Какво значи това?
Зеленият: Откога съществуват растения в района?
ВВ: Нямам представа. Във всеки случай от много отдавна.
Зеленият: Е, оттогава и аз живея тук.
ВВ: Как изглждаше света в миналото, преди да се появят хората?
Зеленият: Доста по-различен. Дойде ледът и после се оттегли. След това ледът отново дойде, а после и този лед се оттегли. След това се върнаха растенията. В миналото въздухът и въздушните същества бяха съвсем различни, а затова и всички живи същества бяха доста различни в онези времена.
ВВ: Какво беше различно във въздуха в миналото?
Зеленият: Не само въздухът, но и светлината бе различна. По онова време нямаше да можеш дори да виждаш с настоящите си очи. Хората си въобразяват, че могат да пресъздадат миналото чрез обяснителните си модели. Но животните по онова време бяха съвсем различни от това, което хората днес си представят, защото въздухът беше различен. Динозаврите от праисторически времена имаха съвсем други бели дробове. Въздухът бе много по-плътен и воднист и динозаврите трябваше да дишат по различен начин. Имаха и специална кожа заради контакта си с малко по-различен въздух от днешния. Трудно е да се опише с човешки понятия. Ще ти изпратя един образ – но ти вероятно няма да можеш да го видиш.
ВВ: Като риба.
Зеленият: Да, добре. Можеш.
ВВ: Защо са умрели динозаврите?
Зеленият: Защото въздухът се промени. Това бе бавен процес. Нещо подобно на Мистерията на Голгота, както вие я наричате. Имаше един разделен момент, но независимо от това процесът протече бавно и през цялото време се полагаха новите основи. Понеже въздухът се промени, динозаврите не можеха вече да дишат.
ВВ: Вярно ли е, че в миналото хората по тези земи са се раждали най-вече през зимата и особено около Коледа?
Зеленият: Защо питаш растително същество за това?
ВВ: Защото познаваш миналото.
Зеленият: Знам много за растежа и разложението. За хората в миналото бе наистина необходимо да се родят през тринадесетте Свети нощи! Така че се опитаха да се нагласят към това. Такива бяха ритмите в годината.
ВВ: А момче, родено през Светата нощ, после ставаше крал, така ли?
Зеленият: Сега му викате крал, но той беше водач на племе. За нас, духовният еквивалнт всъщност са посветените.
ВВ: Никакви хора тогава не се раждаха през лятото?
Зеленият: Разбира се, че имаше изключения. Но това се считаше за позор.
ВВ: Убиваха ли децата?
Зеленият: Понякога се озоваваха в блатото. Ако блатото ги върнеше, ги приемаха обратно.
ВВ: Ако сравниш хората от миналото със съвременните хора, с какво едните се различават от другите?
Зеленият: Хората от миналото не присъстваха съвсем духовно. Бяха по-скоро като стадо. Затова се нуждаеха от водачи. Защото те притежаваха по-голяма духовна яснота.
ВВ: Кои хора предпочиташ – съвременните или онези от миналото?
Зеленият: Не им е работа да ми угаждат.
Верена Щаел фон Холщайн: Зеленият е изненадан от въпроса ти. При съществата, които се грижат за нещо, дали то им харесва не е от значение. Това са човешки понятия, към които те тепърва трябва лека-полека да придобият вкус. Със сигурност са могли да работят по-добре с хората от миналото, но тези същества не съдят така за нещата.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева