Биография на Вили Зухер (1902-1985г.)
За онези читатели, които за пръв път срещат творчеството на Вили Зухер, започваме с кратка биография като въведение към живота и творчеството на този пионер в духовната наука астрософия. Съдържанието на книгите предполага предварително познаване на творчеството на Рудолф Щайнер, тъй като изследванията на Вили Зухер са развити изцяло на базата на антропософията. Следователно, препоръчва се изучаването на основните произведения на Рудолф Щайнер, за да се навлезе напълно в представеното тук съдържание. В началото на този век Рудолф Щайнер започва да говори за един нов начин на опознаване на духовните реалности, който той нарече Антропософия – мъдрост, преродена посредством човешкото същество. До смъртта си през 1925г., той предоставя на човечеството средствата за обновление чрез култивирането на една модерна духовна наука, която да се прилага в широк кръг от практически сфери в живота, включително в образованието, медицината, земеделието, изкуствата и социалните форми. Зад тези области на приложна антропософия стои всеобхватна мъдрост за връзката на човешкото същество с космическия свят в миналото, настоящето и бъдещето. Много хора имаха преживявания с Рудолф Щайнер и получиха вдъхновението да се захванат с някоя от тези области и да я развиват като своя жизнена задача.
Един от тях беше Вили Зухер, който, като млад мъж, чува Щайнер да говори. Зухер бил особено вдъхновен от визията на Щайнер за новата разрастваща се връзка на човека с космическия свят - на съвместно творчество с божествените същества. Щайнер призовава тази връзка да става все по-реална, а Зухер приема предизвикателството и посвещава живота си на задачата да развие нова мъдрост за звездите - астрософия, - която да разкрие тази нова роля на човека в земната еволюция.
Вили Зухер е роден на 21 август 1902г. в южногерманския град Карлсруе в семейството на млад счетоводител и неговата съпруга. Най-ранните му спомени са свързани със смъртта на майка му, когато е на четири години. Тази тежка загуба бележи началото на едно детство, в което той се изживява като нежелано доведено дете. Баща му скоро се жени повторно, а новата мащеха на Вили била, както той по-късно я описва, „просто яростно против самото ми съществуване.“ През тези години той е отблъснат и малтретиран, докато на 13 години не е изпратен да живее със семейството на чичо си, когато баща му е призован да служи в армията по време на Първата световна война. Въпреки, че чичо му Карл Зухер, е мил, Вили бил още една уста за изхранване в голямото семейство, което страдало от икономическите трудности по време на войната, така че след една година е изпратен да живее при роднини на майка му, в малка ферма в близкия град. Животът там бил много труден. Семейството работело на полето до късно през нощта, така че Вили, след цял ден в училище, отговарял за грижите за къщата и готвенето за останалите. По-късно той описва детството си като „винаги излишният“, но гледа на това като на положителна сила в живота си, тъй като то му помага за изграждане на вътрешни сили и постоянство, когато бива изправен пред трудности.
През 1918г., на 16-годишна възраст, Вили решава да стане независим. Като вижда, че първоначалната му надежда да стане архитект, е невъзможна поради финансовото му положение, той кандидатства за чирак в банка. Приет е и започва две и половина годишно обучение. Не му харесва, но продължава да упражнява тази професия в продължение на 21 години. Често изтъква, че благодарение на тази работа се е научил на стриктно отношение към детайлите и точност в изчисленията. Тази математическа подготовка му служи по-късно в реалния живот. През 1919 г. Вили открива идеите на Рудолф Щайнер. Чичо му Карл, с когото поддържал връзка, бил чул лекция на Рудолф Щайнер и говорил на Вили за него. Вили веднага осъзнава, че тези идеи ще се превърнат в негов житейски път, и скоро подава молба за членство в Антропософското общество, но му казват, че трябва да изчака още една година, да навърши 18 години. Чичо му Карл разговаря с него и за астрология, като изразява загрижеността си за нейната непригодност за съвременното човечество. Вили си спомня за един такъв разговор, в който чичо му говори за това колко важно би било един ден някой антропософ да хвърли нова светлина върху цялата сфера на астрологията чрез прозренията на духовната наука. Отговорът му бил: "Защо трябва да чакаме? Не можем ли да го направим сами?" Той бил на 18 години - времето на първото завръщане на лунния му възел. След това започнал да чете литература по астрология в опит да я разбере, но отново и отново се отвръщал от нея, отблъсван от нейния детерминизъм, който според него унижавал истинското достойнство на човешкото същество.
Той продължава да изучава антропософия, като посещава лекции, когато има възможност, и чете. През 1922 г. се вдъхновява от идеите на Щайнер за троичния социален ред и се премества в Щутгарт, където се присъединява към малка банка, Bankhaus Der Komrnende Tag, която била свързана с няколко предприятия, опитващи се да приложат тези идеи на практика. Веднъж Рудолф Щайнер посещава банката и се запознава с всички, които работят там. Вили е дълбоко впечатлен от тази лична среща и от начина, по който Щайнер толкова напълно се вживява в ситуацията им. Характерно за Вили е, че когато го питат дали някога е искал частно интервю с Рудолф Щайнер, той отговаря, че никога не е смятал, че личните му въпроси трябва да отнемат ценното време на толкова зает човек. Въпреки това, поради нарастващите икономически трудности на онова време, банката била принудена да бъде закрита. След това Вили заема позиция в една банка в Брухзал. Чрез свой приятел той се запознава с бъдещата си съпруга Хелен, която живее с родителите си в Щутгарт и също посещава лекциите на Рудолф Щайнер. Двамата се присъединяват към новосъздадената Християнска общност и са оженени през 1927 г. от д-р Фридрих Рителмайер, основател на Християнската общност и водещ лютерански теолог в Германия по това време. Вили работел и живеел в Брухзал с някои антропософи, а Хелен живеела с родителите си в Щутгарт, така че Вили я посещавал през уикендите с влак. Скоро те успяват да си намерят собствено жилище и през 1927 г. се преместват в малък двустаен апартамент с кухня, но без баня. Вили се прибирал от работа в банката и вечер отделял по два часа за учене. През уикендите за отдих те ходели на разходки в Шварцвалд.
1927 г. е важна година в живота на Вили, не само заради брака му, но и по друга причина. Той попада на доклад за лекция, изнесена от д-р Елизабет Врееде, ръководител на Математико-астрономическата секция на Школата за духовни науки в Гьотеанума в Дорнах, Швейцария, където е съсредоточено Антропософското общество. (Д-р Врееде се среща за първи път с Рудолф Щайнер през 1903 г., когато е член на Теософското общество. Тя става член на една от групите хора, които работят със Щайнер за развитието на Антропософското общество, като през 1917 г. се премества с него от Берлин в Дорнах, за да помогне за изграждането на първия Гьотеанум. Тя е първоначален член на Форщанда на Дружеството и е назначена от Щайнер за ръководител на Математическо-астрономическата секция). В тази лекция д-р Врееде се позовава на забележките на Рудолф Щайнер относно конфигурациите на небето по време на преминаването на човешкото същество в духовния свят при смъртта. Поглеждайки назад към този момент 42 години по-късно, Вили пише:
Тази картина ме порази като мълния. Ето че се появи перспектива, която не изобразяваше повече човешкото същество като безпомощен обект на ритмите и движенията на звездите. Сега вече душата на човека бе от значение за звездите - те дори очакваха това, което той можеше да им донесе като плод на земния си опит. Лъч надежда, който сякаш хвърляше светлина върху стремежа на човека към духовна свобода, огря върху областта на астрологията. Последвалите изследвания - само въз основа на математиката на планетарните ритми - напълно оправдаха тази надежда. И наистина, оказа се, че биографичните ритми на голям брой исторически личности напълно съвпадаха с конфигурациите на звездите в момента на тяхното преминаване.
Все повече се оформяше виждането, че човек не е просто твар, а е на път да се превърне в сътрудник даже и с космоса. Това даваше надежда, че конструктивни възгледи подобни на тези ще могат да бъдат открити в крайна сметка и по отношение на връзката на човека със звездите в момента на неговото въплъщение. По-късните открития доказаха, че това не е била празна надежда.
Сега изследванията му се задълбочават все повече. По това време той проучва биографията на Толстой. Разработва звездната конфигурация по време на смъртта на Толстой и след внимателно обсъждане изпраща тази звездна картина, заедно с някои много условни предложения, на д-р Врееде в Дорнах. Тя реагира, както по-късно казва Вили, "много положително" и го кани в Дорнах през седмицата след Великден 1928 г. Тогава Вили бил на 25 години. Д-р Врееде, в рамките на задълженията си като ръководител на Математико-астрономическата секция по това време, изнася лекции и курсове, а между 1927 и 1930 г. публикува 42 писма на тема "Астрономия и антропософия" (преработени и издадени в книжен вид през 1980 г. от Philosophisch-Anthroposophischer Verlag в Гьотеанума). Изследванията ѝ срещат нетърпелив ученик в лицето на Вили и това става отправна точка за работни отношения, които се развиват през следващите десет години, през които д-р Врееде насърчава Вили и му отправя предизвикателства, за да доразвие започнатата работа. Вили често описва как д-р Врееде му изпращала някое изказване на Щайнер за връзката на човешкото същество с космоса със следния коментар: "Не мога да го направя. Трябва да го направиш ти!" След което Вили разработвал астрономическо-математически своето разбиране за тези указания и ги изпращал обратно в Дорнах. Както пише по-късно: "Д-р Елизабет Врееде беше тази, която ми предложи да изследвам връзките на човешкото същество с пренаталните звездни събития, т.е. по време на ембрионалното развитие. Тя ме посъветва да използвам за тази цел древното херметическо правило, възникнало в Древен Египет.“
През тези години Вили често пътува до Дорнах, а през 1931 г., на 29-годишна възраст, е поканен да изнесе лекция в Гьотеанума, а по-късно и в антропософската клиника в Арлесхайм. През 1934-35 г. д-р Врееде, от името на Математико-астрономическата секция, публикува поредица от Astrologische Betrachtungen ("Астрологически изследвания"), написани от Вили, с изключение на първата, в която тя пише:
Следните изследвания имат за цел да информират читателя за проучванията на нашия сътрудник Вили Зухер, тъй като той ги провежда съвместно с Математико-астрономическата секция от няколко години насам.
Отправната точка на Вили Зухер не е традиционната астрология - която му беше известна, а духовната наука на Рудолф Щайнер, особено индикациите на Рудолф Щайнер в областта на астрологията.
Докато работата на Вили продължава, условията в Германия стават все по-трудни с идването на Хитлер на власт. Вили и съпругата му осъзнават, че няма да могат да продължат работата си в подобна среда. Кореспонденцията му с д-р Врееде била прихващана, а астролозите в Германия бивали арестувани. Антропософите трябвало да се срещат тайно на малки групи. По-късно Вили говори за нуждата от секретност в тези времена и описва как двамата с Хелен отивали в кухнята, напълвали мивката и поставяли тенджера над канала, за да говорят за неща, които не бивало да бъдат подслушвани от съседи, които да ги докладват. През 1936 г. Вили отново е в Дорнах, където посещава д-р Врееде, след като тя е изключена от Форщанда заедно с колежката си Ита Вегман и други първоначални членове. Благодарение на нейните усилия, след това посещение той е поканен през 1937 г. да изнесе лекции в Холандия, а след това и в Англия в Rudolf Steiner House в Лондон, където Джордж Адамс превежда лекциите му. По време на това посещение в Англия Вили и Хелен активно търсят начин да напуснат Германия. Вили разговаря с приятеля си Ойген Колиско, който го запознава с Фрид Гайтер, съосновател на Сънфийлд Хоум, антропософски дом за деца с увреждания в Клент. Гайтер казва: "Г-н Зухер, елате при нас и аз ще ви построя обсерватория!" И така, след завръщането им в Германия започва процедура по кандидатстване за виза. Намерението им да емигрират трябвало да остане в тайна, с изключение на няколко близки приятели в Антропософското общество. След няколко месеца, малко след Великден 1938 г., необходимите документи са получени, и сем. Зухер напускат родината си и заминават за Англия, което официално се счита за "посещение", само с 20 марки и няколко лични вещи. Те повече не се връщат да живеят в Германия. Вили е на 35 години.
Така че, след 20 години работа в банки, Вили започва да работи в детска градина за деца с тежки увреждания, а Хелен работи в кухнята. Езикът също е нов. Фрид Гайтер увещавал учителката в детската градина: "Преподавайте му на английски, но го ругайте на немски!" Тук Вили натрупва клиничен опит, който по-късно обединява с указанията на Щайнер, за да развие идеята, че един всеотдаен персонал, работещ с дълбоко познаване на разположението на звездите на детето, може да доведе до изцеление. Описвайки тази работа, той казва: "Често работехме до късно през нощта, а на следващия ден детето беше съвсем друго същество." За това време той казва също: "Така че виждате, че наистина беше "обсерватория"... за космическите влияния върху човешката съдба!"
През 1938 г. Вили успява да се срещне още веднъж с д-р Врееде на конференция, проведена в Бангор, Уелс, близо до Пенмаенмаур. Вили описва как двамата с д-р Врееде се изкачват на хълма зад Пенмаенмаур до два друидски каменни кръга: "Така ние се сбогувахме един с друг поне за момента, в близост до свидетели на една вековна звездна мъдрост и с дълбоко чувство на отговорност за нейното бъдеще." Това е последният път, когато Вили вижда д-р Врееде. Последните ѝ години са самотни. Заради войната тя е откъсната от приятелите си в Холандия, Англия и Германия. Смъртта на Ита Вегман, нейна близка приятелка и колежка, през 1943 г., бил голям шок. Само два месеца по-късно тя се разболява и се премества в Южна Швейцария с надеждата, че топлият климат там ще помогне за подобряване на състоянието ѝ. Но това се оказва безрезултатно и в 16:45 ч. следобед на 31 август 1943 г. тя издишва за последен път, след като е живяла богат живот, посветен на Рудолф Щайнер и антропософията.
Заради войната, във Великобритания съществувала силна тревога, че сред многобройните бежанци имало вражески информатори. Затова всички германски и австрийски мъже, и някои жени, били събирани като "вражески чужденци", и били интернирани в лагери за задържане из Британските острови, докато целите им не бъдат проучени. Предвиждайки това, Вили опакова малък куфар с най-ценните си таблици за определяне на звездните позиции и други пособия, необходими за провеждане на изследванията му. В онези дни нямало съвременни ефемериди, компютри и калкулатори; всичко е трябвало да се изчислява с помощта на специални таблици, които не са били лесно достъпни. Така че, когато полицията дошла за него и някои други работещи в дома, той бил напълно готов. Преди да ги отведат, всички сътрудници застанали в голям кръг и изпели песента, която се била превърнала във водещ мотив за целта на работата им с децата, "В търсене на Светия Граал", за да се сбогуват с тях. Първоначално били отведени в нещо като разпределителна къща във военните казарми в Уорчестър, а след това на едно място близо до Ливърпул. Докато претърсвали личните му вещи за възможни подривни материали, първият мъж от групата казал на инспекторите, че идват от дом за деца, в който е имало епидемия от скарлатина, което било вярно. Поради тази причина групата им е отведена в изолационна стая, а вещите им са изпратени с тях, без да бъдат проверени. По този начин работните материали на Вили били пощадени. По-късно групата е преместена в лагер на остров Ман, в Ирландско море, бивш ваканционен курорт с различни хотели, които били завзети и обградени с бодлива тел. Тук се оказват интернирани заедно няколко антропософи, сред тях д-р Ернст Лехрс и д-р Карл Кьониг, основателят на Кемпхил. По-късно Вили описва това време като наистина плодотворен период за проучвания. В продължение на 18 месеца тези хора са разполагали с време, за да проведат един вид "суперколеж", както го нарича Вили. Те провеждали дълги разговори за своите проучвания и изследвания и се упражнявали да изнасят беседи един пред друг. Всички техни материални нужди били осигурени и били оставени сами да организират ежедневието си в рамките на комплекса. Можели да излизат навън и да работят във фермите, което Вили опитал, но го намерил за прекалено натоварващо.
Тъй като бил лекар, д-р Кьониг е освободен пръв през януари 1942 г. и той осигурява освобождаването на Вили, като го кани да дойде да работи в неговия дом за деца в Абърдийн, Шотландия. Към Вили се присъединява Хелен, която била останала в Сънфийлд, и той продължава изследванията си, като същевременно помага с грижите за децата. Започва да пише и "Месечно писмо" за определен брой абонати, а също и да изнася лекции. По време на една от тези лекции, изнесена при повторното му посещение в дома "Сънфийлд" в Клент, Хейзъл Стракър го среща за първи път. Тя описва тази среща по следния начин:
Имам много ярки спомени от идването му да изнесе лекция в Сънфийлд, където бях дошла да работя веднага след интернирането му. Спомням си този скромен мъж, безупречно облечен, който се разхождаше нагоре-надолу пред нас и разказваше уверено, но спокойно и нагледно за изследванията си върху жестовете (констелациите) на звездите през трите години, през които Христос е работил на Земята. Става дума за жестовете на Меркурий, срещите му със Слънцето и връзката им със седемте знамения или чудеса, описани в Евангелието на Свети Йоан. Картините, които той обрисува във въздуха, останаха с мен, разраствайки се в реалност, която все още има голямо значение за мен - след като се свърза тясно с ежедневието. По друг повод той говори за годишния цикъл и оттам нося увереността за "живото същество на Слънцето". Дълбочината на дисциплинираната му изследователска работа проличаваше, излъчвайки увереност, която оставяше човека напълно свободен.
По-късно, през 1944 г., когато Вили и Хелен се завръщат в Сънфийлд, Хейзъл Стракър започва да работи все по-тясно с него и неговите изследвания. През 1946 г., по молба на Елинор Мери и Мария Шиндлер, Вили и Хелен се преместват за кратко в Лондон и водят вечерни курсове. През 1947 г. д-р Алфред Хайденрайх, основател на Християнската общност във Великобритания, организира покана за Гарвалд, лечебен дом в Шотландия, където Вили става директор за кратко време. Тук Хейзъл Стракър се присъединява към тях като сътрудник. В Гарвалд Вили влиза в конфликт с един от сътрудниците заради "астрологичната" му работа с децата, поради което те напускат, когато д-р Хайденрайх ги поканва да работят в Албрайтън Хол, център за конференции на Християнската общност, близо до Шрусбъри.
Това време, пише Вили, "беше един от най-положителните и творчески периоди в живота ми. Д-р Хайденрайх ми даде абсолютна свобода да развивам работата си". Тук се подготвя английският ръкопис на "Изида София", публикуван през 1951 г. (той вече бил издаден в Германия), както и "Човекът и звездите", втората поредица "Изида София", публикувана през 1952 г. През тези години се създава и "семейството" от сътрудници. Вили и Хелен нямат деца, но се появяват сътрудници, които подкрепят работата им през целия им живот. Те са обединени в изследователския и практическия живот. Освен Хейзъл Страйкър, в работата се включват Хелън Вероника Мойер и нейната сестра, художничката Мария Шиндлер. Те се грижели за дома за конференции и помагали в работата за звездите, като освен че изнасяли лекции на конференциите там, също така пътували, за да отговорят на нарастващите молби за изнасяне на беседи пред други групи в Англия, Шотландия и Холандия, и така осигурявали на Вили време за изследвания. По това време се работи върху звездния фон на гръцката, скандинавската и келтската митология, провеждат се много изследвания на исторически периоди и личности, и се изследват съвсем новите области на хелиоцентричния и възгледът за Вселената, свързан с лемниската.
През 1953 г. домът за конференции се закрива по финансови причини и групата се премества в Ларкфийлд Хол, лечебница в Кент, Англия, където успява да си построи малка къща с помощта на един предан приятел. Заради ангажиментите си с лекции Вили нямал време да работи с децата, но неговите сътрудници имали и те сядали заедно с Вили и работели над хороскопите на въплъщенията на децата. Тази работа е описана от Хейзъл Стракър:
Това не беше просто хороскоп, звездите в момента на раждането, а картина на жестовете на звездите по време на деветмесечната подготовка за раждането, ембрионалното развитие. Д-р Врееде беше въвела това и по нейна молба Вили беше направил много допълнителни изследвания. Тази педантична, старателна работа, която той бе извършил през последните години, даде богати плодове, когато ни преведе през звездните събития до големите инспирации, стоящи зад тях, които успяха да ни вдъхновят по много полезен начин за по-нататъшната ни работа с отделните деца. И тук, повтарящите се жестове, свързани с делата на Христос през трите години, през които Той е работил на Земята, бяха неразделна част от нашите разсъждения. Въпреки че вече се бях ангажирала с тази работа, ставаше все по-ясно, че в това има голям потенциал за истинско изцеление.
През 1955 г. Вили е поканен в Америка да изнесе лекция в антропософската общност "Троичната ферма" в Спринг Вали, Ню Йорк. По време на това първо пътуване до САЩ той изнася 70 лекции или семинара по време на 19-седмичния си престой, който включва и посещение в Лос Анджелис за водене на курс в програмата за обучение на учители във Валдорфското училище "Хайланд Хол". Тази калифорнийска връзка ще изиграе важна роля в по-нататъшната му съдба. След завръщането си в Англия Вили започва да работи върху книгата "Драмата на Вселената". Предишните две книги - "Изида София" и "Човекът и звездите" - са написани от геоцентрична (земна) гледна точка. Сега изследванията му върху хелиоцентричната перспектива са напреднали до степен да ги включи в тази книга. Това е била голяма задача, като голяма част от работата по подготовката за публикуването на книгата е извършена от Хейзъл Стракър и Вероника Мойер. Книгата е издадена през 1958 г. и за да я отпразнуват, всички решили да си вземат отпуск. Хелен винаги искала да види палми, затова решават да пътуват до Египет. Но докато уточнявали плановете, Вили предложил: "Защо да ходим на изток, защо не отидем на запад, в Америка?". Така семейството от колеги се отправило на пътешествие из Америка, от Монреал до Денвър, през Солт Лейк Сити, до Лос Анджелис. Тук Хелен вижда своите палми и решава, че ще останат. Настойчивите молби да дойдат и да се присъединят към работата в училището в Хайленд Хол, и да започнат така необходимото училище за лечебна педагогика, били още една причина да се преместят в Калифорния, затова решили да имигрират. Връщат се в Англия, продават дома си и през 1961 г. - благодарение на щедростта на един приятел - групата от четирима души основава Центъра за изключителни деца "Ландвиди" в Лос Анджелис, който работи под тяхно ръководство в продължение на седем години.
През тези години Вили изнася много лекции и курсове в други части на Щатите, както и се завръща в Европа, за да изнася лекции в Англия, Холандия, Швейцария и Германия. Със закриването на училището през 1968 г. съпрузите Зухер търсят място, където да се оттеглят. Обмислят много места, включително в Англия и Канада, но в крайна сметка избират Медоу Виста, малко градче по долните склонове на планината Сиера, недалеч от Сакраменто. Сега имат повече време да се занимават с писане и изследвания. Вили продължава да изнася и пътуващи лекции, като освен това организира курсове и учебни групи в дома си. По това време все повече хора търсели помощ в живота си, а работата на Вили с дълбоките картини, дадени в рождените и пренаталните астерограми, внася светлина в съдбовния път на тези, които го търсят. Именно тогава са издадени „Космическо християнство“ (1970) и „Променящият се облик на космологията“ (1971). И двете книги, от които е съставен и настоящият том, представляват съдържанието на поредица от паралелни сутрешни и вечерни семинари, водени от Уили през август 1969 г. в Хокууд Колидж в Англия, които той по-късно записва за публикуване. По-късно той пише за изследванията, публикувани в "Космическо християнство":
Накрая трябва да спомена изследователската работа, която проведох за Христовите събития. Все повече и повече стигах до впечатлението, че тези космически перспективи за Христовите събития представляват основа за преживяването на действието на Христовия импулс във времената след така наречената Мистерия на Голгота. Оказа се, че винаги, когато някое от космическите събития по време на Христовото служение се повтаря, това ни дава възможност да разберем и дори да осъзнаем, във вътрешен духовен смисъл, значението на съответното Христово дело. Както казах, тези възможности се "предлагат" на човешкото същество. То може свободно да ги приеме и евентуално да се идентифицира с тях.
Той също така продължава да пише Месечни звездни дневници (1965-75) за абонати. В писмото от ноември 1970 г. пише за житейския си труд по времето, когато за пръв път е прочел статията на д-р Врееде:
Изминаха 42 години от гръмотевичната буря, и оттам-нататък винаги ми е давана възможност да продължа тези изследвания. Понякога външните обстоятелства бяха трудни, но сякаш на заден план винаги присъстваше помощна ръка, която често насила подреждаше нещата така, че да улесни работата. Както вече казах, пътят никога не е бил лесен; подозренията и недоверието действаха като силни спирачки. Това е напълно разбираемо като имаме предвид сериозните опасности, които грозяха от всички страни пътя към една нова, градивна астрология. Със своето невежество и дилетантство, човешкият егоизъм лесно се изкушава да злоупотреби с това знание. През всичките години яркият фар на мъдростта на Рудолф Щайнер беше едно постоянно насърчение, а също и утеха, когато недоверието водеше до директни нападки. В лекционния цикъл на Рудолф Щайнер "Христос и духовният свят" (от 28 декември 1913 г. до 2 януари 1914 г.) има един пасаж, който бих искал да цитирам: "В резултат на многогодишни изследвания ми ставаше все по-ясно, че в нашата епоха наистина има нещо като възкресение на астрологията от третата епоха (Египетско-халдейската цивилизация), но пронизана от Христовия импулс. Днес трябва да търсим сред звездите по начин, различен от старите начини, но звездното писмо трябва отново да се превърне в нещо, което ни говори." (Лекция V, 1 януари 1914 г.)
Върху такива основи продължаваше работата. В крайна сметка и други приятели се включиха, всеки доколкото можеше. Водеща светлина беше непрестанното чувство за отговорност да се положат основите на една астрология, която ясно и научно признава връзката на човека със звездите и в същото време напълно зачита сферата на неговата духовна свобода и достойнство. Така нещата лека-полека добиваха форма.
През 1972 г., на 70-годишна възраст, Вили е поканен от група млади хора да изнесе лекция на Международната младежка конференция в Гьотеанума, в Дорнах, където 41 години по-рано изнася първата си лекция, по идея на д-р Врееде. Въпреки че поканите за лекции се умножават, а обхватът и дълбочината на работата на Вили нарастват, той е изпитвал огромно огорчение от това, че толкова малко хора са се заели активно с развитието на астрософията. Той виждаше колко огромна е нуждата да черпим от съдържащия се в нея потенциал, за да може човечеството да посрещне положително и конструктивно изпитанията, които ни предстоят в началото на века. Именно тази загриженост за бъдещето на неговите ближни му позволява да преодолее естествената си резервираност и да говори открито. Винаги е казвал, че що се отнася за него самия, живот, прекаран само в света на научните изследвания, би бил достатъчно удовлетворителен. През следващите години публикациите се ограничават до редовните "Месечни писма" до абонатите. Част от тези писма (1972-74 г.) ще бъдат публикувани в последната книга на Вили - "Практически подход към новата астрософия". Именно в този труд той представя дългогодишните си изследвания, посочени за първи път в "Драмата на Вселената", относно духовния подход към хелиоцентричната астрология.
Това бе революционен пробив в света на астрологията, който откри пътя към духовно-научното разбиране на хелиоцентричната коперниканска перспектива на Вселената. Разработването на този труд е монументално допълнение към нашето разбиране за връзката на човешкото същество и всъщност на цялата земна еволюция с хелиоцентричната вселена. Както пише по-късно по този повод: Друга перспектива, която успях да разработя много подробно през годините, беше връзката на човешкото същество със света на звездите от хелиоцентрична астрономическа гледна точка. Някои хора все още силно се противопоставят на хелиоцентричния подход. Независимо от това, Рудолф Щайнер посочи в лекционния цикъл „Връзката на земния човек със Слънцето“, Лекция IV, 11 януари 1924 г., че тази гледна точка е правилната, въпреки че се е превърнала в реалност в следствие на голяма грешка или провал в еволюцията. По време на изследванията, които предприех в тази посока, се оказа, че хелиоцентричният подход не изключва напълно геоцентричния. По-скоро се оказа, че това е един вид допълваща връзка. Изследването на много бавните движения на така наречените "елементи" на планетарните орбити - т.е. възли и апсиди (перихелий и афелий) - се оказа изключително полезно за историческите изследвания, а също и за връзката на индивида със света на звездите.
През 1973 г. Хейзъл Стракър е повикана обратно в Англия, за да се грижи за майка си, с което приключва 25-годишната съвместна работа със "семейството" от колеги. За известно време издателската дейност става невъзможна, но разпространението на книгите по пощата се поддържа от Вероника Хелън Мойер, четвъртият член на малката група, който емигрира в Америка заедно със Зухер. Две години по-късно съпругата на Вили умира съвсем внезапно. Въпреки това, малко по-късно Вили поема ангажимент да изнася лекции на Изток. След това той постепенно ограничава пътуванията си и се съсредоточава върху преподаването по-близо до дома. Вероника се грижи за къщата и продължава да помага в работата със звездите. Сега, към края на живота си, той приема, че работата му не е била напразна, а че е успял да положи здрави основи, върху които в бъдеще ще може да се надгражда. През следващите десет години домът на Вили се превръща в център на активност. Той е окуражен от хората, които идвали, поотделно и в учебни групи, за да научат за работата му. Безброй хора, търсещи напътствия, се стичаха в дома му. Тихо изслушвайки всеки от тях, той никога не се занимаваше със заплетените лични кризи, а по-скоро издигаше погледа към космоса, като нежно предлагаше картините на великите, обективни Христови Събития, които да греят като лъчи светлина по пътя на съдбата.
По време на семинарите си тогава Вили многократно се позовава на лекцията на Щайнер от 10 октомври 1919 г. "Космогония, свобода и алтруизъм", в която Щайнер очертава задачите за различните части на света и посочва наложителната нужда от възникване на нова космогония в Америка. Вили признава колко важна е тази работа за американците, за да се събудят по реалистичен начин за своето гражданство в космоса. Съвсем подходящо, той изнася последната си лекция, на 82 години, само два месеца преди смъртта си, пред класа по американистика в колежа "Рудолф Щайнер" във Феър Оукс, Калифорния, където често е преподавал. Тя беше посветена на Христовите събития и връзката им с основаването на Америка през 1776 г.
Вили умира спокойно в съня си на 21 май 1985 г., като до същата вечер продължава да приема посетители. Преди смъртта си, заедно с малка група приятели, той създава Астрософския изследователски център в Медоу Виста, който да се грижи за неговите публикации, лични документи и библиотека след смъртта му. В една къща наблизо бе обещано пространство, където към момента на публикуването на тази публикация тези материали се съхраняват и са на разположение на всеки, който желае да провежда изследвания. Разбира се, всички лични хороскопи са върнати или унищожени, но има много исторически материали, медицински изследвания и бележки по много други аспекти на мащабната му дейност. Както пише по-късно един от неговите ученици: "Вили Зухер внесе нов мощен импулс като отново издигна знанията ни за звездите до ниво на мистерийна мъдрост. Най-важното е, че той откри път към едно ново морално съзнание - признаващо значението на Христос - в това, което се отнася до дълбоките налични връзки между космоса, Земята и човечеството.
Днес, разпръснати тук и там по света, малка, но всеотдайна група хора се е посветила на развитието на делото на Вили Зухер, за да се помогне на астрософията да заживее като духовен импулс в нашето време. В края на живота си Вили пише: "Така че накрая мога само да кажа, че съдбата ми даде огромни възможности да открия и разработя нови творчески перспективи за връзката на човека със звездите, т.е. една нова "астрософия", аз съм крайно благодарен за тези възможности. Големият въпрос за мен обаче винаги е бил: как мога да добавя тази мъдрост към познанието на човечеството? Отговорът на този въпрос никога не е бил лесен, през всичките 52 години на работа в тази област. Но има надежда, че тази работа ще се пренесе в бъдещето и ще намира все повече възможности за практическо и духовно приложение в цивилизацията.“
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева