Верена Щаел фон Холщайн: ПРИРОДНИТЕ ДУХОВЕ. КАКВО КАЗВАТ ТЕ? ХАРТИЕНОТО СЪЩЕСТВО (24)

Submitted by admin 2 on Нед., 06/11/2022 - 08:51
книга

22. ХАРТИЕНОТО СЪЩЕСТВО

Волфганг Вайраух: Хартиено същество, тук ли си пак?

Хартиеното същество: Аз винаги присъствам там, където има хартия.

ВВ: Ти си носител на духовната страна на всичко написано и четеш всичко, което хората пишат. Всички езици ли разбираш?

Хартиеното същество: Да.

ВВ: Има ли езици, които разбираш по-добре от други?

Хартиеното същество: Да. Езиците, които вече не се говорят, така наречените мъртви езици, ми е трудно да ги разбирам. А есперанто въобще не ми харесва. Този език няма никакво същество.

ВВ: Кой език най ти харесва?

Хартиеното същество: Руският.

ВВ: Защо?

Хартиеното същество: Защото в руския има думи, които ще бъдат важни в бъдеще.

ВВ: Кой от говоримите езици не обичаш?

Хартиеното същество: Китайски мандарин.

ВВ: Защо?

Хартиеното същество: Неестствено сложен е.

ВВ: А немският?

Хартиеното същество: Немският засега е необходимост. Засега немският и английският притежават най-подходящите понятия за изразяване на съвременния живот.

ВВ: А френският?

Хартиеното същество: Френският е несъществен. Този език съществува, но е без особено значение за съвремието.

ВВ: А арабският?

Хартиеното същество: Арабският ще трябва да се промени и ще се промени. Чрез персийците арабският ще премине през значителни промени и в резултат от това също ще получи възможност да схване някои от понятията за бъдещето.

ВВ: А латинският?

Хартиеното същество: Това е ужасен език, мъртъв език.

ВВ: Класическият гръцки по-жив ли е?

Хартиеното същество: Класическият гръцки все още продължава да бъде вграден в главите на хуманистите, но всъщност той вече не притжава никаква значимост. Имаше писания на древногръцки, които бяха много важни на времето, но днес един добър превод е считан за по-подходящ.

ВВ: Физическата хартия прикрива ли духовната страна на това, което е написано на нея?

Хартиеното същество: Не разбирам. Нищо не прикривам.

ВВ: Когато хората наистина мислят една мисъл, с други думи – живеят в духовния аспект на една идея, а после запишат тази мисъл на парче хартия, те дават физически израз на тази мисъл. Жизненото качество на такава мисъл не умира ли на хартията?

Хартиеното същество: Тя съществува не само на хартия, а едновременно с това и в хрониката Акаша. И ако е качествено значима мисъл, която е била ярко замислена, тогава ще бъде изписана също и върху звездите.

ВВ: А как стоят нещата с електронната поща, и нея ли четеш?

Хартиеното същество: Да, но там те притежават съвсем други качества. Електронната поща е мимолетна. Електронните писма са почти вид мисъл, но насилствено вкарана в материята.

ВВ: Има ли някакви последствия за вас, когато човек изпише някоя дума погрешно?

Хартиеното същество: Това си е негов проблем. Важна е мисълта, свързана с думата. За мен е без всякакво значение как са изписани думите.

 

Микеланджело

 

ВВ: Ти и в картините ли живееш?

Хартиеното същество: Когато са изкуство, обичам да съм в картини. Но това е от съвсем различно естество.

ВВ: Имаш ли любим художник?

Хартиеното същество: Да, Микеланжело.

ВВ: Би ли описал малко по-подробно, моля, какво се случва когато се горят книги?

Хартиеното същество: Нещо доста ужасно. Напълно обратното на това, което са имали за цел онези, които ги горят. Когато гориш книги, за да изтриеш интелектуалното им съдържание, а не защото искаш да стоплиш стаята си, тогава съдържанието на тези книги се вписва в световната хроника с огнени думи. И чрез пламъците съдържанието става много по-отчетливо в световната хроника, отколкото ако не бяха изгорени книгите. Но не бива да го правите нарочно, за да запечатате съдържанието на някои книги в световната хроника. Вписването на нещо с огнени думи не е никак добро.

ВВ: Какъв е ефектът от горенето на книги от нацистите?

Хартиеното същество: Същият. Промените в СССР по времето на Горбачьов се състояха, защото съдържанието на тези изгорени книги се върна обратно от космоса.

ВВ: Съществува ли специална връзка между руснаци и германци?

Хартиеното същество: Да, изключително интензивна.

ВВ: На какво се базира?

Хартиеното същество: Бъдещето е в Русия.

ВВ: Ти каза, че можеш да промениш нещо вече написано. Не го разбирам. Как е възможно това?

Хартиеното същество: Не ми е позволено да правя подобни промени без разрешение. Преди около две хилади години така променихме множество писмени документи, че вие не успяхте да докажете съществуването на Христос на базата на документи.

ВВ: И днес ли можеш да променяш написани неща?

Хартиеното същество: Обикновено не. Но понякога получавам инструкции от горните йерархии и тогава мога. Само тогава ми е разрешено да го правя. Не мога да го сторя по собствено желание.

ВВ: Как може нещо вече написано да бъде променено?

Хартиеното същество: То самО се променя. Ние се изместваме, вътрешно, и тогава нещо различно се появява на хартията или материята, носеща словата – като например пергамент или папирус.

ВВ: Трудно е за вярване.

Хартиеното същество: Доста е лесно.

ВВ: Ако сега напиша нещо на лист хартия, ти ще можеш ли да промениш написаното от мен?

Хартиеното същество: Не ми е разрешено, но бих могъл.

ВВ: Много ти благодаря.

Хартиеното същество: Моля.

 

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева