
20. КНУТ – ПЯСЪЧНИЯТ
Волфганг Вайраух: Здрасти, Пясъчни. Можеш ли да опишеш малко задачите си?
Пясъчният: Здрасти. Аз съм пясък. Аз съм пясъкът от тукашната област. Пясъкът не е нито камък, нито земя. Пясъкът е най-вече това, от което са съставени местните глетчерски наноси. Пясъкът е това, което ледените великани създадоха, когато слязоха от севера.
ВВ: Каква е разликата между пясъка и земята?
Пясъчният: Земята е жива.
ВВ: А пясъкът не е ли?
Пясъчният: Не, не по същия начин, поне не органично. Опитай се да посадиш цвете в чист пясък. Тогава ще видиш какво му се случва. Нищо. Умира от жажда. Ние, пясъчните, просто не можем да задържаме водата.
ВВ: Но ако смесим вода с пясък в някой съд, там могат да растат растения.
Пясъчният: Да и не. Създава се хидрокултура.
ВВ: Пустините от пясък ли са съставени?
Пясъчният: Зависи от пустинята.
ВВ: Достатъчно е веднъж само да завали в пустинята и цял куп неща порастват там.
Пясъчният: Тогава не се е състояла само от пясък. Тогава това просто е било пресъхнала земя. Не съм бил никога в пустинята, така че ще трябва просто да попитам и да разбера.
Верена Щаел фон Холщайн: Сега пита.
Пясъчният: Тези пустини трябва да са съставени от земя. В тези пустини слънцето и сухотата са станали толкова мощни, че всичката вода се е качила на небето. Ако там завали, нещо ще порасне. Но има и пустини от чист пясък и има пустини, където освен пясъка има и големи солни находища. Тези пустини от сол са специални места на кристализация. Това са много важни места на Земята.
ВВ: Как точно тези пустини от сол са специални места за кристализация?
Пясъчният: Това са места, където слизат човешки азове, които преди са били другаде.
ВВ: Какво значи това?
Пясъчният: Има човешки азове, които дълго време са живели на други планети. Понякога се завръщат на земята на рояци. Тогава местата, през които проникват на земята, са пустините от сол.
ВВ: От колко време не са били в човешко тяло тези хора?
Пясъчният: Това не го разбирам!
ВВ: Какъв вид човеци са това?
Пясъчният: Това са хора, които се подготвят за нов инкарнационен цикъл. Изпълнили са конкретни задачи на други планети. Например, прекарали са дълго време на Сатурн и сега се завръщат на Земята като една нова група.
ВВ: Има ли много такива групи днес?
Пясъчният: Понастоящем има купища такива групи. Затова е толкова претъпкано тук долу на Земята.
ВВ: Можеш ли да изброиш такива групи?
Пясъчният: Ще трябва да питаш Висшия.

ВВ: Когато стриваме камък, появяват ли се пясъчни същества?
Пясъчният: Да.
ВВ: Едно или много?
Пясъчният: Това е труден въпрос. Аз едно ли съм или много? Аз песъчинка ли съм или съм пясък? Мога да бъда и песъчинка, ако искаш.
ВВ: Ти избирай.
Пясъчният: Аз не мога, трябва ти да го направиш.
ВВ: На Земята само едно единствено същество като теб ли има или много?
Пясъчният: И двете. Ние се разграничаваме според областта. А има и различно качество пясък, в зависимост от какъв камък е произлязъл. Само наистина голямото пясъчно същество съдържа всичките пясъчни зърна.
ВВ: Стриването на камъка причинява ли му болка, или пък на пясъчните същества, които се създават?
Пясъчният: Радост за пясъчното същество и болка за каменното същество.
ВВ: Тоест, създаването ти е бил процес на чисто щастие?
Пясъчният: Да. Ние, пясъчните същества и камeнните същества, сме неравни братя. Винаги когато аз съм там, другият е бил там.
ВВ: По отношение на един камък никога не присъствате едновременно, така ли? Когато камъкът е стрит се появява пясъчно същество и камъкът трябва да се оттегли?
Пясъчният: Точно така.
ВВ: Къде се оттегля каменното същество?
Пясъчният: В етерния космос на Земята.
ВВ: Изпитвате ли симпатия един към друг? Мъчно ли ти е, когато каменно същество страда докато ти радостно се появяваш?
Пясъчният: Какво значи симпатия?
ВВ: Симпатия означава да усещаш, например, болката и страданието на друго същество.
Пясъчният: Това е много трудно понятие за нас. Но тъй като сме разговаряли с хора, имаме приблизителна идея какво е това. Знаем, че каменните същества изпитват болка, но това е необходимо. Не можем да усещаме тяхната болка.
ВВ: Много ти благодаря.
Пясъчният: Моля.
Превод: Ати Петрова