Рудолф Щайнер: Етерното тяло в контекста на космическото и земното (17)

Submitted by admin 2 on Ср., 20/07/2022 - 13:30
Етерно тяло

Етерно тяло – бъдещо втвърдяване

…Физическото човешко тяло днес е много втвърдено, етерното тяло е още леко подвижно. Етерното тяло продължава да се формира според това какво човек представлява вътрешно. Има значение и дори се отразява реално дали например някой е зъл и лицето му започва да прилича на хиена, а етерното му тяло става хиеноподобно. Етерното тяло има още способността да метаморфозира, да се променя. Но то започва и да се втвърдява като физическото тяло. Както физическото тяло от атлантското време до нашата пета следатлантска епоха е придобило твърда форма, така от петата и шестата следатлантски епохи нататък и етерното тяло ще получи замръзнали по-твърди форми и следствието ще бъде, че това етерно тяло ще направи физическото тяло свой верен отпечатък.

Днес физиономията на човека се определя в голяма степен от наследствеността. В шестата епоха това няма да има повече никакво значение. Тогава човек ще придобие своя външен образ чрез протичането на въплъщенията си. Получаването на твърда морална физиономия, както ще стане по-късно, ще стане съдбоносно за човека, съдбата му ще се отпечата върху цялото му същество. Той ще открие в себе си възможността да извършва нещо срещу тази съдба… 254.261 и сл.

Етерното тяло на езотерика

…Етерното тяло на човек, който не се намира в окултно развитие, показва развитието на света, това, което протича едно след друго във времето. То показва как се променят планети, слънца и човешки култури на Земята, а при отделните хора в техните въплъщения се вижда последователното им развитие. Това етерно тяло е всъщност разказвач, то разказва пътя на развитието на света. И колкото повече човек се развива окултно, толкова по-далеч описват разказите.

В етерното тяло на човек, който се е развил окултно сравнително малко, ясновидският поглед вижда няколко поколения, които са го предхождали във физическата наследственост, защото това развитие още се вижда в етерното тяло на човека.

Колкото напредва окултното развитие на някоя личност, толкова повече е възможно в етерното тяло да се видят човешките култури, отделните въплъщения на тази или друга индивидуалност, да, да се стигне до космическото развитие и участието в космическото развитие на духовете на по-висшите йерархии… 145.169 и сл.

* * *

…Един духовен ученик, който преминава през посвещение, е достатъчно напреднал, за да събуди сред своите етерни сили още тук, на Земята, духа-живот, който някога ще съставлява една от трите му вечни същности. Преобразеното в дух-живот етерно тяло се нарича на санскритски будхи. Постигне ли духовният ученик будхи, повече не е необходимо между две въплъщения да преобразява напълно етерното си тяло. Тогава той остава много по-кратко време в девахана. От едното в другото въплъщение той запазва основната си заложба, същите темперамент и основен характер… 94.75

* * *

…Частиците на етерното тяло при човека се намират в непрекъснато движение. Безброй потоци го пронизват на всички страни. Чрез тези потоци се поддържа и регулира животът. Тези потоци и движения първоначално са изцяло независими от волята и съзнанието на човека.

По-висшето развитие се състои до определена степен в това, към независимите от съзнанието потоци и движения на етерното тяло да се присъединят и други, съзнателно предизвикани от човека.

Когато лотосовите цветя (органите на астралното тяло) започнат да се движат, тогава ученикът вече е извършил нещо, което води до появата на точно определени потоци и движения в етерното му тяло. Смисълът на това развитие е, че в областта на физическото сърце се образува един вид център, от който се излъчват потоци и движения в най-разнообразни духовни цветове и форми. Този център е много сложно образуване, един прекрасен орган. Той свети и блести духовно в най-различни багри и показва хармонични подвижни форми, които могат много бързо да се променят. От този орган се излъчват и други форми и цветни потоци към частите на останалото тяло и дори извън тях, като пронизват цялото душевно (астрално) тяло, и го просветляват. Най-важните от тези потоци обаче протичат към лотосовите цветове. Те пронизват отделните им листа и регулират тяхното въртене, после протичат през върховете им навън и се изгубват във външното пространство.

Колкото един човек е по-развит, толкова по-голямо е обкръжението, в което тези потоци се разпространяват. В особено близко отношение с описания център се намира 12-листният лотосов цвят. Тези потоци се вливат непосредствено в него. И през него преминават, от една страна, потоците към 16-листния лотосов цвят (фаринкса) и двулистния (органа на челото), а, от друга страна, към (10-), 8-, 6- и четирилистния лотосов цвят… 10.140 и сл.

* * *

…В определени моменти духовният ученик трябва изцяло да изпълни душата си със съдържанието на духовните упражнения, вътрешно изцяло да се изпълни с него. Започва се с нещо просто, което е подходящо преди всичко да развие разумното мислене на главата, да го задълбочи. Така това мислене става свободно и независимо от сетивните впечатления и изживявания. В известна степен то се концентрира в определена точка, която изцяло се владее от човека. Така се създава временен център за теченията на етерното тяло. Този център първоначално не е в сърдечната област, а в главата. Ясновидецът я вижда като изходна точка на движения… 10.142

 

Етерно тяло

 

* * *

…Пълен успех има само такова окултно обучение, което първо създава този център. Ако още от началото центърът се премести в сърдечната област, начинаещият ясновидец би могъл да има известни впечатления от по-висшите светове, но няма да има правилното разбиране на взаимовръзките на тези по-висши светове с нашия сетивен свят. А на тази степен на развитието на хората това е абсолютно необходимо. Ясновидецът не бива да стане мечтател, а да запази твърдата почва под краката си.

Когато центърът в главата е достатъчно заздравен, се премества надолу в областта на ларинкса. Това става при упражненията за концентрация. Тогава движенията на етерното тяло се излъчват от тази област. Те осветяват душевното пространство в обкръжението на човека.

По нататъшното упражняване дава възможност на окултния ученик сам да определя положението на етерното си тяло. Преди то е било зависимо от силите, които идват отвън и произлизат от физическото тяло. Чрез по-нататъшното развитие човек става способен да движи етерното си тяло на всички страни. Тази способност се предизвиква чрез потоци, които протичат приблизително по продължението на двете ръце и имат своя център в двулистния лотосов цвят в областта на очите. Всичко това е следствие на образуването на кръгли форми от излъчванията в ларинкса, от които някои се насочват към двулистния лотосов цвят, за да поемат пътя като вълни по продължение на ръцете… 10.143

* * *

…Друго следствие се състои в това, че тези два потока се разклоняват по най-фин начин и се превръщат в един вид плетеница, която като мрежа обхваща цялото етерно тяло. Докато преди то не е било ограничено навън и жизнените потоци се вливали и излъчвали непосредствено от морето на живота, сега въздействията отвън трябва да преминат през границата, през тънката кожица.

Поради това човек става чувствителен към тези външни течения. Той започва да ги възприема. Стига се до преместването на центъра на цялата система от потоци и движения в сърдечната област. Това става чрез продължаване на упражненията за концентрация и медитация.

И постепенно се достига степента, на която човек бива надарен с «вътрешното слово». Всички неща придобиват ново значение за човека. В известна степен се чува тяхната вътрешна същност, те говорят на човека за тяхната вътрешна същност. Посочените потоци го свързват с вътрешността на света, към който той принадлежи. Той започва да съизживява живота на своето обкръжение и може да го остави да се отрази в движението на своите лотосови цветове (чакри). С това човек пристъпва в духовния свят… 10.144

* * *

…В своя път към по-висшия свят човекът среща първоначално духовни картини, духовни образи. Защото реалността, която отговаря на тези образи, е в него самия. На тази степен окултният ученик не бива да очаква груби реалности, а правилно да разглежда тези образи. В този образен свят той скоро научава нещо ново. Нисшият му аз застава пред него само като огледално отражение, но в тази огледална картина се появява истинската реалност на висшия аз. От образа на нисшата личност става видим ликът на духовния аз. И едва от него се изплитат нишките към другите по-висши духовни реалности.

Идва времето да се употреби двулистния лотосов цвят в областта на очите. Когато той започне да се движи (да се върти) за човека става възможно да свърже висшия си аз с по-висшите духовни същества. Потоците, произлизащи от този лотосов цвят, се насочват към по-висшите реалности така, че съответните движения стават напълно съзнателни за човека. Както светлината прави физическите предмети видими за очите, така тези течения правят видими духовните същества на по-висшите светове… 10.153 и сл.

* * *

…Той получава непосредствено знание за висшия си аз и се научава да познава, че този висш аз е свързан с духовни същества от по-висш вид и образува единство с тях. Той вижда как нисшият аз произлиза от по-висш свят и разбира, че по-висшата му природа надживява нисшата му природа. Така опознава закона на живота си, кармата. Разбира, че нисшият му аз, както понастоящем съществува, е само един от образите, които може да заеме по-висшата му същност. Той прозира възможността да работи върху себе си като изхожда от своя висш аз…10.156 и сл.

* * *

…Следващата задача е човек да израсне в този по-висш аз, т.е. да го приеме като своята истинска същност и да се развива според това. Стигне ли окултният ученик до такъв живот в своя по-висш аз, тогава – или по-скоро още по време на усвояването на по-висшето съзнание – му става ясно как да събуди дейността на духовната възприемателна способност чрез създадения в сърдечната област орган, и да може да я насочва чрез характеризираните досега течения.

Тази възприемателна способност е един елемент на по-висшата субстанциалност (наречена също светлината кундалини), която избликва от споменатия орган и с блестяща красота протича през въртящите се лотосови цветове (чакрите) и през другите канали на изграденото етерно тяло. Оттам тя лъчи навън в обкръжаващия духовен свят и го прави духовно видим, както отвън падащата върху предметите слънчева светлина ги прави физически видими.

Как тази възприемателна способност се поражда в сърдечния орган, може да се разбере само постепенно в неговото изграждане. Нещата и съществата в духовният свят стават възприемаеми за човека, който може по този начин да изпраща характеризираната възприемателна сила на този възприемателен орган в етерното си тяло и във външния духовен свят, за да осветява нещата.

От това се разбира, че съвършеното осъзнаване на нещо в духовния свят може да се породи само когато човек сам насочи духовната светлина към него. Всъщност «азът», който създава този възприемателен орган, съвсем не се намира във физическото човешко тяло, а извън него.

       Сърдечният орган е само мястото, на което човек разпалва този духовен светлинен орган. Ако той го разпали не тук, а на друго място, постигнатите чрез това възприятия не биха имали никаква връзка с физическия свят. Човекът обаче трябва да отнесе всяка по-висша духовност към физическия свят и чрез нея да действа в него. Сърдечният орган е именно този, чрез който висшият аз превръща сетивния аз в свой инструмент и от него го управлява… 10.163 и сл.

Откъсите са предоставени от Нели Хорински