Д-р Маргарете Хаушка: Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман. Кожата (13)

Submitted by admin 2 on Пон., 04/07/2022 - 19:01
Масаж

Д-Р МАРГАРЕТЕ ХАУШКА

РИТМИЧЕН МАСАЖ ПО Д-Р ИТА ВЕГМАН,

ОСНОВИ НА УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА

Съдържание

Предисловие към руското издание

Въведение

ЧАСТ I. Основи на познанието

Глава 1. История на масажа

Глава 2. Основни членове на човешкото същество

Глава 3. Тричленността на човешкия организъм

Глава 4. Водният организъм

Глава 5. Въздушният организъм

Глава 6. Топлинният организъм

Глава 7. Нерви и кръв

Глава 8. Кръвообращение и сърце

Глава 9. Метаморфози на скелета

Глава 10. Мускулна система

Глава 11. Система на вътрешния свят

Глава 12. Кожа

 

ЧАСТ II. Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман

Глава 13. Развитие и разширяване

Глава 14. Хармония и дисхармония в човешкото същество

Глава 15. Законът за полярността в масажа

Глава 16. Качества на масажните техники

Глава 17. Качества на маслата

Глава 18. Ритъмът

Глава 19. Лемниската и пентаграмът

Глава 20. Основни форми

 

ЧАСТ III. Практика на ритмичния масаж

Глава 21. Втриване в органите

Глава 22. Гръбначният стълб и неговото лечение

Глава 23. Препоръки при отделни болестни състояния

Общо въздействие на ритмичния масаж

Бронхиална астма

Стенокардия и близки състояния

Артериални нарушения на кръвоснабдяването

Венозен симптомокомплекс

Нарушения на съня

Главоболие с различен произход

Запек

Ревматични заболявания

Периартрит на раменната става

Посттравматично лечение (счупвания и т.н.)

Неврити

Полиомиелит и парализи с различен произход

Дегенеративни заболявания на нервната система

Лечение на онкологични заболявания

Ритмичен масаж в лечебната педагогика

Ритмичен масаж в психиатрията

Глава 24. Към въпроса за терапевтичната техника

Глава 25. Ръката

* * *

ГЛАВА 12. КОЖАТА

За масажиста разбирането за кожата, като нещо жизнено важно, е от особено значение.

Като цяло кожата принадлежи към нервно-сетивната система, тъй като се развива от външната зародишна обвивка и е носител на широко разпространено сетивно възприятие. Със своите разнообразни слоеве тя е в същото време отражение на целия организъм. В това отношение кожата се намира в специално положение. Тъй като тя обгръща целия организъм и образува границата на всички вътрешни процеси на този микрокосмос, в нея трябва да се види областта, в която са особено активни формиращите сили на най-всеобхватния принцип на Аза. Обликът на човека е облик на духа, облик на неговия Аз и, като най-висша инстанция на всички сили, трябва да обобщи всички различия, трябва да създаде заключителната хармония. При хората с бяла кожа това вече се проявява в цвета й – в цвета на прасковени цветове. Цветът на кожата е резултат от преработването на светлината. Прасковеният цвят, разтворен в пурпурно-лилавото на Гьоте, е най-висшата хармония между активната и пасивната страна на цветовете, между светлината и тъмнината.

 

Схема

 

Ако в кожата се появят други нюанси на цвета, например зеленикави, това е знак, че Азът е освободен; например при гадене преобладават вегетативните процеси. Ако, напротив, се появи синьо-червеникав цвят, това показва вътрешнен застой.

Рудолф Щайнер има изказване за цветовете на расите, както и за процесите на трансформиране на светлината и нейното поглъщане*./*6 Дорнах, 3 март 1923 г./

Кожата, като огледало на целия организъм, има тричленна структура. Нерво-сетивната част от нея се намира отвън, а вътрешните клетки на подкожните тъкани принадлежат към обмяната на веществата. Между тях е капилярната зона, която е доминирана от ритмични процеси като дишане и кръвообращение. Илюстрация на тези взаимоотношения може да бъде изображението на слоевете на кожата, отразяващи седемте основни жизнени процеса в троичност.

 

Схема

 

Отвън навътре кожата представя една след друга всички важни жизнени функции, които Рудолф Щайнер описва като седемте степени на живота, т.е. степени на дейност*./*Дорнах, 26 октомври 1921 г., „Животът на човека във връзка с Космоса“ (Планети)./

         1. Живот на сетивата

         2. Животът на нервите

         3. Живот на дишането

         4. Циркулационен живот

         5. Живот на метаболизма

         6. Живот на движението

         7. Възпроизводствен живот

Животът на сетивата в кожата е най-развит, ние усещаме и най-лекото докосване, дори преди това да се случи. Тази сетивна част от кожата е най-външната граница на микрокосмоса. Милиони точкови окончания в нея напомнят за най-крайната граница на макрокосмоса, за неподвижните звезди и техните безброй светещи точки. Може да се припомни, че нервната система е от космически произход; преди да се превърне в твърда форма, това е била светлинната структура на астралното тяло. Много примери доказват истинността на правилото на великия мъдрец Хермес Трисмегист от Египет: „Всичко долу е същото като горе“, тоест микрокосмоса е изграден по образа на макрокосмоса.

Животът на сетивата е последван от живота на нервите, които провеждат дразнението навътре. Тя ни позволява да запазим впечатленията. Ако животът на нервите липсваше, възприятието ще изчезне веднага щом дразнението спре.

По-нататък след тях се срещаме с живота на дишането. Всички впечатления, които получаваме, в края на краищата се приземяват в дъха. Всеки може сам да усети как дишането се променя в зависимост от съдържанието на нашето съзнание.

Дъхът от своя страна е потопен в кръвообращението. Така се оказваме в центъра на телесните процеси и на степента на живот. От циркулиращата кръв той преминава по-нататък в тялото. Следващата степен е животът на метаболизма, дейността по образуването на органи, свързването и освобождаването от материята. Вътрешната алхимия е дейността на свързаното с органите на етерно тяло – това е петата жизнена степен.

След нея идва следващата степен – животът на движението, взаимното свързване на силите в етерното тяло, което обслужва движението на мускулите. Накрая, следва степента на общото размножаване.

И така, пред нас е последователността от степените на седем процеса, които ясно се отразяват в слоевете на кожата, образувайки ясен паралел.

Горният слой на кожата, бавно умиращ отвън, със своите нервно-сетивни елементи, е мястото на живота на чувствата и нервите. Интересно е, че в тази част се появява lucidum stratum - бариерен слой, образуване на прозрачна субстанция. При формирането на очите този процес достигна своята кулминация. Той е широко представен под формата на праобрази в кожата. Това характеризира кожата като орган, който преработва светлината. Прозрачността беше за алхимиците последната и най-висша степен на субстанцията. Човешкото око представлява най-високата степен на съвършенство на субстанцията, което се оправдава с думите на Гьоте: „Ако окото не беше слънчево, как бихме могли да виждаме светлината, ако в нас не лежеше Божествената сила (слънчевият човек и Азът) как бихме могли да се възхищаваме на божеството».

Затова кожата като цяло е като разстлано навън око, което отразява космическите лъчи. Тя в известен смисъл е пазителка на прага за вътрешния организъм. Космическите сили трябва или да бъдат отклонени, или метаморфозирани и въведени още навътре.

Обединявайки космическите лъчи под името "светлина", кожата се превръща в голям орган за дишане на светлина и на прекъсване на светлинния приток. Опит да илюстрира връзката между окото и кожата е направен от Фридрих Хуземан в книгата «Образът на човека като основа на лечебното изкуство». Ако облъчите задната част на тялото на жабата със светлина, тогава промените ще се появят в долната част на окото, както при пряко, директно попадане на светлина. Външната светлина не трябва да влиза нетрансформирана вътре. Преработването на светлината продължава до онези слоеве на кожния метаболизъм, където се образува пигментът и след това отново се премества в слоя от шиповидни клетки, представляващи предната част на ретината, зад която се намира областта на капилярите. В крайна сметка (според Хуземан) цялата светлина се превръща в топлина. Въздействието на космическото излъчване, от една страна, и всички метаболитни процеси, от друга, завършват по същия начин с образуването на топлина. Всичко служи за образуването на топлина, физическата основа на Аза, ентелехията на човека.

Живата кожа диша и тази дейност е жизненоважна; загубата на повече от една трета от кожата е фатална. В определени граници кожата е и щит срещу излъчването. Притежава и свойството да неутрализира, което е характерно за бъбреците, имащи специална връзка с кожата. Излъчването на бъбреците, описано в главата "Система на вътрешния свят", завършва в кожата. Когато то стане твърде силно, се появява кожно дразнение.

Към това се отнасят, например, възпалителните сили. Бъбрекът, освен отделянето на урина, като цялостен орган, има още по-важна задача - да преобразува възприеманите хранителни вещества в собствен човешки белтък. Но описанието на тази функция не принадлежи към задачите на нашата книга. Подобно описание дава Рудолф Хаушка в книгата си „Учение за храненето“. Чрез ритмичната част на кожните слоеве ще стигнем до областта на метаболизма, до областта на подкожната тъкан с нейните жлези, разположени в рохкава съединителна тъкан и която, както знаете, може да осъществява дейността на бъбреците в изпотяване. Тук са разположени мускулните влакна, които са в основата на мускулния живот и с тази част са свързани репродуктивните сили на цялата кожа. Балансът на горните и долните процеси показва здрава кожа. Ако преобладават невро-сетивните процеси, тогава кожата става прекалено суха, стегната, може да се появи силен сърбеж, да се образуват уплътнения, люспи или дори възли. Ако, напротив, преобладават метаболитните процеси на разтваряне, тогава кожата показва признаци на подуване, възпалителни промени, дори сълзящи обриви. Но симптомите на двете страни могат да се смесват със сложни кожни симптоми.

Във всички случаи при кожен обрив масажът е противопоказан.

Защо при ритмичния масаж маслата, при възможност с лечебни добавки, са намерили приложение за грижата за кожата, ще бъде обсъдено по-късно в специална глава.

Значението на кожата като граница на човешкото същество е било известно дори на гърците. Рудолф Щайнер фокусира вниманието си върху разликата в разбирането на това между атиняните и спартанците. Атиняните, когато се грижели за тялото си, винаги са вземали предвид взаимодействието на космическите влияния върху кожата им. Те хармонично редували светлина и сянка, топлина и студ. Това правело кожата по-пропусклива. И така целият човек ставал отворен към света около него и получавал възможността да се свърже социално с него, да стане по-общителен.

Спартанците пък го подлагали кожата си на всякакви атмосферни условия и жестоко третиране със смеси от масло и пясък. При това кожата ставала по-малко пропусклива. Той възвръщала всички сили навътре. Човек ставал немногословен, прибран в себе си и не особено учтив в общуването. Чрез това той формира други вътрешни качества. От само себе си се разбира, че ние не оценяваме ценностите с тези описания. Но те показват как по различен начин човек може да подготви тялото като инструмент на душата. Днес, например, загарянето на силно слънце също имат загрубяващ ефект върху връзката на членовете на съществото. От древни времена се е смятало за добро или добродетел да съблюдаваш средата между твърде много и твърде малко.

От това следва, че наблюдението на кожата принадлежи към задълженията на масажиста. Тя възнаграждава вниманието с безсловесно и все пак толкова красноречиво изложение на баланса на силите в организма, в зависимост от нейните фини качества.

Превод: Дорина Василева