Д-Р МАРГАРЕТЕ ХАУШКА
РИТМИЧЕН МАСАЖ ПО Д-Р ИТА ВЕГМАН,
ОСНОВИ НА УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА
Съдържание
Предисловие към руското издание
ЧАСТ I. Основи на познанието
Глава 2. Основни членове на човешкото същество
Глава 3. Тричленността на човешкия организъм
Глава 7. Нерви и кръв
Глава 8. Кръвообращение и сърце
Глава 9. Метаморфози на скелета
Глава 10. Мускулна система
Глава 11. Система на вътрешния свят
Глава 12. Кожа
ЧАСТ II. Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман
Глава 13. Развитие и разширяване
Глава 14. Хармония и дисхармония в човешкото същество
Глава 15. Законът за полярността в масажа
Глава 16. Качества на масажните техники
Глава 17. Качества на маслата
Глава 18. Ритъмът
Глава 19. Лемниската и пентаграмът
Глава 20. Основни форми
ЧАСТ III. Практика на ритмичния масаж
Глава 21. Втриване в органите
Глава 22. Гръбначният стълб и неговото лечение
Глава 23. Препоръки при отделни болестни състояния
Общо въздействие на ритмичния масаж
Бронхиална астма
Стенокардия и близки състояния
Артериални нарушения на кръвоснабдяването
Венозен симптомокомплекс
Нарушения на съня
Главоболие с различен произход
Запек
Ревматични заболявания
Периартрит на раменната става
Посттравматично лечение (счупвания и т.н.)
Неврити
Полиомиелит и парализи с различен произход
Дегенеративни заболявания на нервната система
Лечение на онкологични заболявания
Ритмичен масаж в лечебната педагогика
Ритмичен масаж в психиатрията
Глава 24. Към въпроса за терапевтичната техника
Глава 25. Ръката
* * *
ГЛАВА 7. НЕРВИТЕ И КРЪВТА
Използвайки примера за нервите и кръвта, бих искала отново да представя по-голямата полярност между горния и долния човек. Когато разделяме физиологичните процеси на основни тенденции, не трябва да забравяме, че тричленността не означава разделяне на три части. Всъщност има трима цялостни човека, вградени един в друг: нервно-сетивен човек, ритмичен човек и веществообменен човека. Трудности възникват, защото големите закони се повтарят във всеки детайл. Човекът е микрокосмос и не може да се очаква бързото и простото му разбиране, неговото грандиозно многообразие и диференциация, нито да се опише пропорционално. Но трябва да се постави начало, тъй като всеки човек, дори и да не е преминал през медицинско обучение, трябва да има общо разбиране за тези грандиозни процеси в тялото си, за болестите и здравето, особено тези, които стават помощници на лекарите в лечението на хората.
В тази книга нещата се описват в такъв обем, който е необходим за разбирането на масажа.
Отново ще разгледаме две полярни области: нервната система и, като представител на веществообменната система, кръвта. Нервната система, както вече видяхме, притежава характера на „Сол“. Тя е отделена от пълната взаимовръзка с живота, което означава, че не носи големи репродуктивни сили, а в по-голяма степен те дори отсъстват в нея, така че разрушаването в нея е необратимо. След като нервната система се образува, Духът (Азът) и Душата (астралното тяло) я напускат, и вече отвътре или изобщо не я организират, или я организират незначително, и я използват главно навън. Етерното тяло също частично се отделя, за да стане /тя/ основа за процесите на съзнанието. Поради факта, че в нервната система има малко живот, животът трябва да се поддържа в нея от факта, че се измива с кръвта, тя получава живот от процеса на веществообмена, така че да не умре окончателно в нас.
Нашият съзнателен живот води до постоянно бавно разпадане на субстанцията на нервите. Благодарение на бавните, отравящи процеси на смъртта, на Земята можем да развием съзнание и самосъзнание. Прекрасната структура на нашия мозък е трудна за представяне: разклонената мрежа на човешката нервна система е застинал отпечатък на нашето астрално тяло, тоест отражение на звездния свят, нашата звездно-светлинна природа. Тя дава първообраза. Цялата нервна система е пронизана от космическата закономерност. Имаме дванадесет сетива, дванадесет порти към Универсума (Вселената); както Слънцето се движи през дванадесетте знака на Зодиака, така и нашият Дух преминава през дванадесетте области на сетивата. Гръбначният мозък със своите 28-31 сегмента съответства на Лунния ритъм от 28-31 дни. Симпатиковата нервна система, потопена във веществообменната област на нисшия човек, съхранява повече живот. Следователно, тя не допринася за проявата на съзнанието и има характера на сплитания от вегетативни образувания, като по-низше растение.
Централната нервна система има влакнести структури, тъй като първоначално са били светлинни структури, светлинни пътеки в астралното тяло, които бавно се уплътняват до формите на нервната система. Мозъкът, който обхваща всичко, което тези лъчи изпращат, може да се разглежда като вдлъбнато, концентриращо се огледало. Нервната система действа само центростремително; това не е телефонен център, както си го представят някои хора, чрез който се дават нареждания, например, да се приведе в движение един мускул. Не, това е абсолютен инструмент за възприемане от нашия Аз, за да се изследва целият обем на нашия микрокосмос. Това е от особено значение за разбирането как се извършва движението. Моторната нервна система ще ни съобщи къде се намират мускулите, които искаме да движим. Това, с което не съм свързан чрез нерв, е външният свят за моя Аз. Това изпада от областта на моя контрол и ми става толкова чуждо, колкото всеки външен обект. Пътят от представянето към изпълнението на движение, винаги се спуска през ритмичния процес във веществообмена, който чрез някакъв вид процес на затопляне трябва да формира основата на волята. Ще се доближим до тези взаимоотношения, когато разгледаме парализата в областта на главата, отговаряща за мускулната система.
И така, нервната система и нейните функции са насочени отвън навътре. Всяко дразнение преминава от сетивната сфера центростремително към мозъка, който трябва да се разглежда като невероятно огледало, което ни позволява да се възпроизвеждаме духовно в цялата Вселена, а не физически. Силата на възпроизвеждане на етерното тяло се освобождава там от телесното и се обръща към душата. С други думи, силите на растеж на етерното тяло се трансформират по време на развитието в сила на мисленето. Колкото повече се формира тялото, толкова повече етерни сили се освобождават и започват да служат на душата за нейните процеси на съзнание. Това започва, когато детето е готово за училище и продължава до мъдра старост. Нашият век също недооценява тази връзка. Хората искат да останат млади и репродуктивни, но плащат за това с липсата на мъдрост в напреднала възраст.
Кръвта се държи по напълно противоположен начин на горното, със своя серен характер. Тя е толкова нестабилна, че веднага умира, ако не е затворена във формата на тялото. Кръвта е творението на Земята, тя се създава в ембриона, жълтъка, първата земна храна, докато нервната система е положена като впечатление отвън и отгоре, от околоплодния мехур. Първият разрез на гръбначния мозък е вдлъбнатината на гърба. Астралното тяло и Азът се свързват по-дълбоко с кръвта, те се потапят с първия дъх по-дълбоко в кръвта и оттам в тялото, когато кръвта на майката приключва периода на своето въздействие. Това всъщност е въплъщението, когато основното съединение на душевно-духовното с телесното е облечено с живот. От този момент нататък кръвта на детето играе ролята на постоянен източник на обновление.
От друга страна, веществообменът завършва в кръвта. Нивото на кръвните процеси е едновременно най-високото ниво на веществообмена, при което той вече участва в ритъма. Доколкото нервно-сетивната система е диференцирана, кръвта, преминаваща през нашите съдове, е индивидуализирана. Тя има присъщия импулс да тече към периферията, а обратно към центъра тя се се носи от всмукателната сила на етерното тяло. Астралното тяло навсякъде създава тонус, насочен отвътре-навън, и потънал в кръвта определя пулса. Това е излъчващ, центробежен процес, за разлика от събиращата центростремителна посока на процесите на нервно-сетивната система. Където кръвта тече непрекъснато, тя носи със себе си силата на регенерация. Раните не заздравяват без интензивната кръвна дейност. Кръвта и нервите се намират в определено биологично напрежение и единият насърчава другия да действа, докато се постигне равновесие. Те постоянно действат заедно, така че взаимоотношенията помежду им могат да се сравнят с взаимодействието на положителното и отрицателното в електричеството. Изравняването навсякъде се извършва от ритмичната дейност на средния човек.
Докато отгоре, от нервно-сетивната система, надолу стуят силите на формиране и отделяне, отдолу-нагоре се движи живият поток на храненето и растежа. В раната от силите на кръвта се образуват гранулации на тъканта, но образуването на тъканта в правилната човешка форма идва от силите, които представят нервната система. Ако долният поток носи прекомерен растеж, тогава например се образува излишна тъкан и т.н. Кръвта и нервите се противопоставят едни на други, като две системи, едната от които отделя утайките (седименти) от течностите, с една дума, управлява процесите на уплътняване и минерализация, а другата система може отново да доведе до разтваряне на тези седименти, като се сулфуризира до одухотворяване. Това означава, че кръвта може да задейства процеса на дематериализация. Както пише Рудолф Щайнер, човешката кръв е вещество, което непрекъснато се разтваря, може да се каже, „се разсейва“ в етерното вещество. При човека и двата полюса действат непрекъснато заедно навсякъде, но в цялата структура на живота процесите на уплътняване и отделяне трябва да стоят в определена връзка с процесите на растеж и разтваряне, само тогава, благодарение на тях, ние ще бъдем здрави. Всеки полюс в неговата едностраннчивост би ни разболял. Ясно се вижда, че здравето е индивидуално равновесие от процеси, което трябва да се установи във всеки човек чрез неговите ритмични процеси.
Големите полярни процеси на веществообмена в кръвта и на нервно-сетивната дейност са необходими при тяхната едностранчивост, за да бъдат осъществени от човека съзнанието и движението, въпреки че всеки един от тях сам по себе си може да доведе до заболяване. Изучаването както на възникването, така и на анатомията на тези процеси, както и жестовете на тяхната дейност, е необходимо, защото именно ритмичните движения в средния човек, където всичко е взаимосвързано със систолата и диастолата, са лечебните форми на движение и могат да бъдат многостранно използвани при масажа. Систолата и диастолата са от съществено значение както за дишането, така и за пулса. Формообразуващото свиване и разтварящото засмукване са основните свойства за дейността на ръката, които наподобяват тясно дейността на ритмичната система. Хипократ е прав, когато каза, че всичко опира до свързването и отделянето. Ще говорим повече за това как ръката е инструмент, предназначен хармонично да свързва и двете качества, като води до резултат.
Превод: Дорина Василева