Ерик Кирхнер и Маргарет Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Мисията на Ита Вегман (15)

Submitted by admin 2 on Съб., 16/10/2021 - 10:08
Рудолф Щайнер и Ита Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до днешните времена

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

12. Мисията на Ита Вегман

На Нова година 1922г., докато пламъците поглъщат първия Гьотеанум, в Ита Вегман със сигурност назряват плодовете от разговора в Мюнхен през 1907г. Тя се поставя изцяло на разположение на Рудолф Щайнер и това води до сътрудничество, вече включващо широкообхватни области от неговата духовно-научна дейност. Това е само един кратък, но изключително значителен период за Антропософското движение. На Архангеловден 1924г., Рудолф Щайнер се разболява и през малкото останали месеци от неговия живот Ита Вегман е не само негов доктор, но и болногледач. Денем и нощем тя е до неговото ложе в Ателието. През този период се изготвят много планове както за бъдещата дейност в сферата на медицината, така и за развитието на Духовната школа и за общата духовна научна дейност.

Всеки разказ за съдбата на Ита Вегман би бил непълен, ако не кажем нещо и за живота й след смъртта на Рудолф Щайнер.

            За да знае наистина тя

            Как незасенченият Дух Слънце

            Вае чистата червенина на зората

            Около звездите на Розовия Кръст.

Последните строфи на този стих, който представлява основната тема на тази публикация, са особено подходящи с оглед живота на Ита Вегман през годините от 1925 до 1943г.

За Антропософското движение е голяма трагедия, че след последната лекция за Кармата (28 септември, 1924г.), за Рудолф Щайнер става невъзможно да говори пред членовете. До този момент той описва съдбите на групата човешки същества, които, по времето на Мистерията на Голгота, се намират в духовния свят. В обръщението си на 28 септември, 1924г.* той започва да разказва за съдбите на личностите, които живеят на Земята, когато се състои Събитието на Голгота. Има намерение така както е разказал за първата група, да изнесе лекция за Кармата на този втори Михаилов поток от хора, които тогава са работели на Земята.

(*Английското издание: Последно обръщение (The Last Address) (Rudolf Steiner Press))

През първите десетилетия на своята дейност, Рудолф Щайнер изнася множеството лекции за Христовото събитие на Земята, лекции за Евангелията, както и за Розенкройцерите. В лекциите за “Етапите, предшестващи Мистерията на Голгота” (Vorstufen zum Mysterium von Golgotha) и в описанията на предхристиянските Мистерии, дадени по това време, той говори за много от това, което е било като подготовка за делото на Христос на Земята. Дали не можем да предположим, че казаното през годините от 1902 до 1922г., както в лекциите, така и в Езотеричните уроци, е било свързано с хората, които са задавали въпроси на тези теми? Богатството от духовни съкровища, които те получават, и формата на предложеното езотерично познание – именно това са търсели те. Ето защо по-късно им е толкова трудно да разбират другото поколение, което се включва в Духовната наука след Първата световна война, и което иска да приложи духовното учение в практическия живот и в собствените им професии – и които търсят новите Мистерии, основани изцяло на принципа на свободата. Дали изказването по време на боледуването на Рудолф Щайнер, че когато той вече не ще бъде на Земята, тогава  “Кармата ще властва” над Обществото, нямаше да се схване в съвсем друга светлина, ако бе имал възможност да говори и за Кармата на втория Михаилов поток?

Щом “Розенкройцерските рози”, които ни свързват с потока на любовта на Кристиян Розенкройц, се превръщат в звезди на “Розовия Кръст”, то и потокът, свързан с Рудолф Щайнер би трябвало да може да осъществи подобна трансформация. Розенкройцерският поток успява да постигне своето развитие именно в края на епохата на Интелектуалната или Разсъдъчната епоха и в началото на епохата на Съзнателната душа. Това, което е важно за епохата на Съзнателната душа, е хората, с помощта на своята интелигентност, да успеят да придобият едно ново познание за звездите.

 

Ита Вегман

 

През няколкото години на тясно сътрудничество с Рудолф Щайнер, Ита Вегман научава много от него и изпитва дълбоки преживявания във времето, през което се грижи за него. По време на неговото боледуване за нея става възможно да разбере много неща за неговата личност и мисията му в настоящия живот. Тя осъзнава как той се е свързал с Кармата на Обществото и това разбиране е нейната пътеводната звезда през по-нататъшния й живот.

Тя вижда като своя задачата да приложи на Земята импулсите, вдъхновени от Рудолф Щайнер, и да създаде средища, където Антропософията да съществува в подходящата за нея форма и да стане приложима на практика в живота. Това е нейният импулс още от основаването на Клиниката и също така е решителният фактор за основаването на много центрове за Лечебна педагогика, а по-нататък и в опитите й да установи средища за медицинска и терапевтична дейност. Това, което някога е тласкало тази душа, по време на инкарнацията й като Александър, да предприеме походи до Азия и Северна Африка, било намерението да установи средища, в които мисията на Аристотел да бъде осъществена, както и да донесе до тези територии древните гръцки мистерии, но в нова форма. По онова време се основават учебни Академии, а мистериите, които били в упадък, биват оплодени отново с Аристотелската мъдрост, донесена от Александър в Азия и Египет.

Острата нужда на съвременната епоха е и предизвикателството, пред което е изправена същата тази душа - което я кара да работи за изцелението на болните човешки същества и да съчетае импулса за лечителство с решимостта да разпространява познанието за Духовната наука и да спомогне за създаването на културни оазиси, където сътвореното от Рудолф Щайнер да може да процъфтява. Този импулс е най-тясно свързан с това, което Рудолф Щайнер цели да постигне с основаването на Висшата школа и целия й духовен произход.

Но в Обществото има също така и съвсем други идеи и намерения за по-нататъшното развитие на делото на Рудолф Щайнер, и оттам възникват и проблемите, които в края на краищата довеждат до изключването на Ита Вегман, както и на група нейни приятели от Обществото, от Форщанда.

Крайният резултат от това изключване, що се отнася до нея, бил да продължи да работи в кръговете, които все още я приемат, с хора решени да работят за разпространяването на същите импулси. Пътеводната звезда за тази дейност били Коледното събрание и основаването на новите Мистерии. Нейната цел била да внесе този импулс в света, да спомогне за прилагането му в практическия живот и да направи достъпна тази нова духовност за многото човешки същества, които я търсят. И понеже тя се отнася съвсем сериозно към обединяването на Рудолф Щайнер с Кармата на Обществото, няма никакви намерения да създава извън рамките на Обществото каквато и да било организация, която да й предлага условия за по-нататъшната й работа. За нея било болезнено да гледа как някои членове в различни държави са правели опити за това.

 

Ита Вегман

 

През пролетта на 1934г., преди изключването й от Форщанда (през 1935г.), се разболява сериозно, и тази болест е знак за този решителен разрив в живота й. Решението за случилото се през 1935г. е взето още през 1934г. След оздравяването си тя престава да говори за проблемите в Обществото, а на всеки, който иска да продължи да работи с нея, казва следното: Можем единствено да задълбочаваме усилията си за разпространението на Духовната наука и ще работим най-усилено навсякъде, където ни се предоставя такава възможност. Това е едната страна. От друга страна, тя казва, че ще започне отново да работи над цялото съдържание на Духовната наука, в светлината на Христовото събитие, Мистерията на Голгота и основаването на новите Мистерии.

Кръгът от личности, с които можела да работи, бил много тесен. В Германия идва на власт Националсоциализмът и това сериозно затруднява антропософската дейност там. Много от приятелите й вече нямат възможността, нито куража, да пътуват в чужбина. Следва войната и връзките с други държави също са прекъснати. Ето защо е много важно – особено след като толкова малко хора могат да знаят от първа ръка какво се случва, - да кажем нещо за тези последни години.

Освен работата й като доктор, цялата дейност на Ита Вегман е посветена на задълбоченото и сериозно изучаване на Антропософията. Със сигурност може да се каже, че всичките й следхристиянски инкарнации, описани в тази книга, се проявяват в това вътрешно усърдие и пълна всеотдайност към делото на Рудолф Щайнер. Освен това, в лекциите й пред малкия кръг от хора около нея, се усеща как сега тя говори от истинския си личен опит и визия за духовния свят.

В лични разговори тя се опитва да обясни значението на Рудолф Щайнер като личност. Тя усеща колко е важно на хората да им стане ясно, че чрез него са можели да говорят възвишени йерархични Същества; как, от една страна, той бил напълно нормален човек, а от друга можел да се издига до големи висини в света на Йерархиите, и да говори от тези висини. Отново и отново тя казва: “неговата значимост е силно подценявана”. Веднъж той казва, че ще трябва да бъде открито Мистерийното му име. Като узнаем това име, можем да преценим неговата роля като водач на човечеството. Също така, трябва да си дадем сметка, че всичко, написано от Ита Вегман във Вестникарския бюлетин на Членовете и на други места, през 1925г. както и по-късно, са разкази за преживявания, свързани с Рудолф Щайнер, или напътствия, получени пряко от него. На 20 септември 1925г.* , например, тя пише за издаването на книгата Философия за духовната дейност и казва, че тази книга била сътворена от развитата в пълнотата си Духовна душа, която, при Рудолф Щайнер, можела да функционира в етерния свят. И после, със собствени думи: “За пръв път в него се появяват мисли, които оживяват и притежават такава мощ, че душите и духовете в свръхсетивния сват биват привлечени към тези мисли. Той бе човекът, станал свободен... Не само Михаил се прояви чрез него – и по-висши Същества също се явиха; Михаил застана в служба на неговия дух.” Тя провежда много разговори на тази тема с най-близките си сътрудници. Тема на други разговори е животът в етерните светове във връзка с Персефона. Строфите за седемте вида етер може да са били в основата на казаното от нея, но самата тя не ги споменава и за пръв път узнаваме за тях след смъртта й, когато са намерени сред книжата й.

            Това, което изговарям с физическото си тяло е само подобие.

            За да проникна в истинската действителност,

трябва да говоря с етерното си тяло.

(*Виж Антропософското движение, том 2. Седмичник за англоговорящите ленове на Антропософското общество. Намира се в Библиотеката на Къща Рудолф Щайнер, 35 Park Road, London, NW.1. (цтр.303/305).

Този етерен свят е и светът на Персефона – етерният свят както в Природата, така и в етерното тяло на човека – който, работейки в човешката душа, тя – Персефона – иска да освободи и да изпълни с живот.

От статията, озаглавена A Christmas Study: The Mystery of the Logos” (“Едно Коледно изследване: тайнството на Логоса”), както и от много други откъси от лекции, е очевидно значението, което Рудолф Щайнер придава на дейността на Персефона-Натура – не само в миналото, но също и за настоящето и за бъдещето. Тук сме включили една рисунка, изобразяваща дейността на Персефона в наше време, както и няколко думи на Рудолф Щайнер към Ита Вегман. Той добавя, че ще трябва да преразкаже мита за Персефона в нова форма, и че това ще бъде свързано и с едно задание за Ита Вегман. Текстът на споменатата по-горе статия определено е написан по едно и също време с рисунката. В текста на тази статия се казва, че Христос изпраща Персефона в Подземното царство, за да предпази растителното царство от изпадане напълно под влиянието на ариманичните елементарни същества.

 

Рисунка

 

В рисунката виждаме Персефона да работи откъм Слънцето, като един лъч е отправен към хората, а друг – към света на елементарните същества, за да изведе съществата, попаднали под влиянието на противодействащите сили, към Михаил.

Тези две страни на Персефона са от голямо значение. В лекциите на Рудолф Щайнер за Елевсина, Ефес, Учителите от Шартър, Брунето Латини и други личности, е казано много за Персефона и връзката й с Натура, но сравнително малко се говори за връзката на Персефона с човешката душа и силите на древното ясновидство.

Ако проникнем през майата на Природата и изпитаме реалността на духовните същества, стоящи зад Елементите, зад всички земни създания и зад света на звездите, тогава ни се разкрива Персефона-Натура, такава, каквато я изпитва Брунето Латини. Това го знаем от многото изказвания на Рудолф Щайнер.

Много по-трудно е да открием връзката на Персефона с човешката душа. Изнасилена от Плутон, тя слиза, от една страна, в Подземния свят, но от друга страна, навлиза във вътрешната природа на човека, която е свързана със силите на древното ясновидство. Тези сили престават да работят, защото човекът се слива все по-силно с физическото си тяло и вече не може да мисли с етерното си тяло, както това е описано в придружаващия текст. Но тези етерни сили ще трябва отново да бъдат освободени и ще трябва да се превърнат в източник на новите ясновидски способности. Персефона, която лежи в нас, също като спящата Изида от новата легенда за Изида*, трябва да бъде пробудена, и тя – Персефона – отново ще се  изправи като една от силите на човешката душа.

(* Виж книгата, озаглавена Антропософски водещи мисли, стр.132-139.)

(*Виж лекцията на Рудолф Щайнер в Дорнах, 06.I.1968г. Включена в книгата Mysterienwahrheiten und weihnachtsimpulse. Библ.№ 180.)

Земни Духове, които не са пробудени от Михаил, но които трябва да встъпят в служба на човечеството.

(Оригинална рисунка на Рудолф Щайнер за г-жа Ита Вегман – 1924г.)

След Архангеловден, 1942г., Ита Вегман възобновява частните си разговори с отделни хора от най-близките си сътрудници, по време на които споменава събитията в Обществото от 1925г. до 1935г. Това били разговори със Сократов характер, по време на които тя питала какво мислят за Рудолф Щайнер, за характера на неговото влияние сред кръга от най-близките му сътрудници, и други подобни въпроси. Когато отговорът я задоволявал, тя задавала допълнителни въпроси и говорела за собствените си преживявания през всичките тези години. Ако разгледаме тези нейни разговори от гледна точка на смъртта й няколко месеца по-късно, на 4 март 1943г., оставаме с впечатлението, че е искала да помогне на сътрудниците си да си стъпят на краката и по-лесно да се ориентират след смъртта й, както и да разберат по-добре личността на Рудолф Щайнер. Повече подробности за тези разговори ще ни отведат прекалено встрани от темата.

Но има нещо доста важно, което си струва да опишем, за да разберем нейната личност и жизнения й път от 1925г. до 1943г. Когато говори за някои събития в Обществото, тя говори за това, че всичко случило се било важно за собствения й път на развитие. Тя казва, че сега вече разбира какво се е изисквало от нея навремето и как е трябвало да постъпи. Казва, че е допуснала много грешки, но че е благодарна на съдбата за преживeните изпитания, защото чрез тях е научила много неща, които не би могла да научи по друг начин. У нея няма и следа от горчивина, нито хвърля каквато и да било вина върху други личности или събития. Тя напълно приема своята съдба. Това било резултат от силната й вяра в бъдещето. В Обществото също настъпват промени. Много от нещата, коренящи се в старата Карма, били изживени и били внесени корекции в рамките на сегашния живот. Потоците, които сега не успяват да постигнат хармонично сътрудничество, в бъдеще, в по-късен живот и след смъртта, ще работят в духовния свят в тясно сътрудничество.

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева