Споделено от Дарина Шентова: Програмата

Submitted by admin 2 on Вт., 28/09/2021 - 23:02
Разрушение

11 септември, 2001 год.. Забиват се два самолета един подир друг и прерязват гърдите на две кули. Разнася се кански писък. С нов период започва един нов свят. За да се спре един вид терор, предстои целокупното ни човечество да бъде подложено на друг вид терор: ограничения на личността, подслушване и преследване на свободната инициатива.

През септември 2021 год. ясно разбираме, че под предлог за медицинска грижа и с цел безопасност се правят упорити преднамерени опити човечеството да бъде поставено на колене. От едни същества уж човешки, ала обсебени, чрез едни други същества страхливи, податливи, подкупни и неориентирани – нито добри, нито лоши, но равнодушни. Ни горещи, нито студени, но по-скоро хладни...(Апокалипсисът на Йоан)

Бих потънала вдън земя от срам за това човечество и за себе си - безсилна да направя каквото и да било. Зад гърба ни - дулото на всеобщата лудост. Пред нас – регламентирано насилие, маскирано като грижа. Човек инстинктивно желае да поправи несгодите около себе си. Колко „около“? Колко „наоколо“? Догдето стигат бълвочите на мас-медиите? Догдето стига „безкрайното“ на материалността? Или нейде повече – до отвъд?!

ГОДИНА 2001

Седим с Рулант Холандер в хола и разговаряме. По навик в дъното почти незабелязано светка телевизор включен на CNN. Изведнъж вниманието ни се фокусира. Виждаме врязването на самолета в едната кула и докато коментарът течеше на място, нов самолет се врязва във втората... Светът е потресен. Това ли са новите хляб и зрелища?

По-рано същата 2001 година, по Петдесятница в белите нощи, с една холандска група извършвахме разпрашаване на син халцедон - специфична духовна розенкройцерска работа в Лапи /Лапландия/, близо до Северната полярна окръжност. Бях единствената българка. Следващият текст ПРОГРАМА възникна първоначално на английски език като реакция на общуването ми с тази група. Появата му обаче бе провокирана от шока на непосредственото наблюдение на атаката над двете кули:      

ПРОГРАМА:

един Илия – един Михаил

или да бъдеш това, което си,

заявявайки своята личност

 

Някои сметнаха, че съм уморителна,

друг ги поправи доброжелателно,

наричайки ме динамична.

Моето собствено усещане е,

че аз просто си върша работата

като служа. Да служиш

понякога оправдава това,

че заявяваш своята личност.

Сиреч, пишеш Книгата на живота

като израз на своята същност.

11 септември, 2001 год.

послепис: същността на човек е Христова;

доколко човек я проявява в своята личност, е въпрос на познание и усърдие

ГОДИНА 2015

Тема: Календар на една антропософска душа

Място: сайт „От извора“

Какво представлява човек, проявяващ се като личност и същност в периода на утвърждаване на Съзнателната душа, между мистерията на смъртта и мистерията на злото?

Мистериите/тайнствата на битието са седем. Говорим за проявите на две от тях. Смъртта и злото са израз на космически сили, заложени в нас. Бог-Отец е вложил силите на смъртта като милост – да не изгубваме връзка с Духовния свят. Христос-Исус преодоля силите на смъртта и даде пример какво можем да направим от себе си. Това стана в четвъртата следатлантска епоха. Сега, в петата, в съюз със силите на смъртта, съвсем правомерно властват и сили на злото. Те са в нас, за да можем да се самоутвърдим. Да се самоутвърдим, но как? Това е въпросът. Този въпрос излиза на дневен ред с появата на Съзнателната душа, в петнайсти век.

Преди това, през трети век, живя великият посветен Мани. В противовес на Доброто (с изразител Мани), слугите на Слънчевия демон Сорат в академията Гондишапур се опитаха да въведат Съзнателната душа  неправомерно (година 666), преди да се е развила Разсъдъчната душа. Тоест, подранила с хиляда години, при човечество с неукрепнал аз, това би довело до пагубната, неморална, магическа употреба на интелекта/машините в служба на интересите на Сорат или Злото, противопоставен на Мани, или Доброто. Става въпрос дали духовните сили на Доброто ще бъдат употребени за трансформиране на Злото или обратното... За да бъдат отклонени хората от тази перспектива, по тези места бе допуснат с изявите си пророк Мохамед…

Петнадесети век, Европа. Ренесанс, Велики географски открития, Коперник – нов поглед към планетите и звездите. Поглед, който от видимия, материален свят, обуславя природните науки като продукт на сетивата и на един интелект, боравещ все повече с абстрактни, неживи мисли. До настъпването на 19-ти век с катастрофалното потъване в материализма.

С горното тезисно изложение правим прехода към сегашното. Опитваме се да видим какво се крие в един текст, плод на решимост, на предчувствие за растеж, за развитие, едва впоследствие назован със земното име ПРОГРАМА и като такава, неминуемо включващ време преди и време след дадена изходна точка. 

АЗ СЪМ – АЗ НЕ СЪМ

- какво/колко от себе си да проявиш и какво/колко да задържи

Мистикът възпитава в себе си смирение, а посветеният – самообладание/себевладеене. Може да се задълбочим в съзерцанието на приликите и отликите на тези добродетели, но основното е да се научим да приемаме и себе си, и света. Винаги оставаме запленени от загадката на вътрешно-външно и как те си взаимодействат. Още повече ни озадачава, когато външно и вътрешно разменят местата си.

Но такива са всемирните закони. Как да бъдеш това, което сизаявявайки своята личност... личността, външното, което си в този живот и същността, която е скрита, но преминава от живот в живот…   

В момента злото е в нас. Външните прояви са само за да ни накарат да вземем страна, защото сега е време на самоопределяне. Единствено ако открием пътя към Духа, можем да сме убедени, че сме „в час. Това е първото. Второто обаче е, че Духът не е еднозначен. И Доброто и Злото имат своите духовни представители. Везната накъде ли ще се наклони? Как да ги разпознаем?

КОЕ СЪМ И КОЕ НЕ СЪМ

Ако пред очите ми се срутват кули, не трябва ли да е ясно аз от кои съм – какво руша и какво ще съградя? Идваме до Духа на времето. Михаил. Единственият Великотърпелив, който ни протяга ръка, оголена от оръжие, гледа ни благосклонно и очаквателно, за да му поднесем нашето духовно разбиране за Битието. Само ние, човеците, потопени в пространството, можем да поднесем нагоре разбиране за това пространство в мисли, обгърнати и пронизани от Духа… ако само „сме в час“, ако сме тук и сега, в петата епоха, на Съзнателната душа. В шестата злото ще бъде навън. Ние ще сме избрали пътя си. Макар че възможността да избираме ще ни се дава отново и отново.

 

Михаил

 

Чрез смирение и себевладеене, приемайки и себе си, и света, въздействаш правилно върху себе си и света, тоест готов си да служиш като частица от Космическата интелигенция (разум), установявайки връзка с арх.Михаил. Знанието се превръща в свещенослужене, за да стане лично притежание, лично познание: да служиш понякога оправдава това, че заявяваш своята личност...

ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ СЪЩНОСТ И ЛИЧНОСТ

 

Илия

 

Илия бе последният, роден от жена, който наследствено носеше ясновидство – всеки от нас е бил един Илия, но сега целта е да станем един Михаил, сиреч да пишем Книгата на живота като израз на нашата същност.

Михаил

 

Сега външните прояви на злото ни притесняват и ни изглеждат нелепи, опустошителни. Какво ли ще бъде, когато злото ще ходи по земята в собствения си образ в следващата епоха? Много неща зависят от нас – само ние можем с добродетелност да осигуряваме етерните и астрални одежди на Христос като по този начин правилно участваме и подпомагаме еволюцията на земята и човечеството.

Да бъдеш това, което си, заявявайки своята личност..., приемайки себе си и света, осъзнаваш и необходимостта от приемане на различията между същност и личност. Не само да приемеш, но да обикнеш в себе си личността – задължителна и непонятна стъпка за устремения, сърцатия, усърдния, ревностния, Господи, помогни на нищите ищещи търсещи, нищо че си казал блажени са...

Медитация: АЗ СЪМ – АЗ НЕ СЪМ – НЕ АЗ – ХРИСТОС В МЕН

 

Михаил

 

ГОДИНА 2021

Четирите основни природни стихии/елементи, посочени от Емпедокъл, и сега си остават огън, въздух, вода и земя. А това, което Емпедокъл прекрасно е определил като две водещи мирови сили за надмощие между стихиите: борбата и любовта, как са разпределени сега? Да заявиш своята личност в наши условия не означава ли автоматично, че влизаш, че вече си влязъл в борбата, тоест във враждебността?  

Човек е всичко в света – и минерал, и растение, и животно, и Бог. Петстотин години преди Христа Емпедокъл съзираше Бога зад всичкото проявено и продължаващо напред и назад във времето, живот след живот. За него беше естествено да избере да свърши своя изминат богат пълноценен живот в огнената стихия на изригващия вулкан Етна, преминавайки, сливайки се с природно-духовното. Но какво е положението сега, след Христа, със заложения в съществованието могъщ Христов импулс?

Деветнадесети век роди дарвинизма, който пренесе идеята за борбата за съществуване, заета от животинския свят и върху хората. Не сме ли свидетели как разделението между хората е довело ежедневната борба за живот до крайност тъй остра, както между животните? Как напира едната сила, борбата! Какво става с втората, с любовта? Къде пулсира другата сила - на дружбата, любовта? Ако тя няма основа в животинския свят, дали и как съществува при хората? Не трябва ли след Христа, пронизани и въодушевени от Христовия импулс да я излъчваме и усилваме всеки миг в действителността на своя живот?

Защо се усещам върната в ранното християнство, когато са те хвърляли в ревящата паст на лъва, а вярата ти е била по-силна от смъртта? Какво сега може да бъде по-силно от заплахата на смъртта? Вярата, че утре животът ще бъде по-хубав, по-мъдър? Няма как да стане животът по-хубав, по-мъдър, ако ти не станеш по-хубав, по-мъдър. Да - като те разстрелят, от минералното ти тяло ще остане червей. Но в това (като изключим насилието), има смисъл, защото земята има нужда от възобновяване, за да бъде плодна. Нищо лошо в червея. Ако провалим самата земя обаче, ще провалим и десетата йерархия, която сме призвани и би трябвало да осъществим. Ще лишим мирозданието от венеца на свободата и любовта. За душите ни все ще се намери място под слънцето, но уви не и за свободата и любовта!

Какво ни остава? Надеждата да се обърнем отново към себе си. Да насочим своята мисъл безусловно към висините и да я подхраним там. И още – да я направим активна! Как? Като престанем чрез нея да обитаваме Девакана/Небето несъзнателно, а медитативно, наблюдавайки мисълта, да правим нови взаимовръзки между света и собствената си будна индивидуалност!

 

Апокалипсис

 

Защото ни е показано (шестият печат от Апокалипсиса на Йоан) как извисеният до най-голямо одухотворяване човек е преминал всичките степени на преобразуване и от един Илия е станал един Михаил, завързал злото в себе си и в света в символичния образ на дракона.

ДОБАВКА, която може и да не се чете:

Ето едно Щайнерово указание за правилно взаимоотношение с ближния: Човек не може да се бори срещу мнението на другия преди да е съумял да пребори и хармонизира вътре в себе си различните влечения на своята собствена природа. Тогава той ще може да се утвърди във външния свят не чрез борбата, а чрез любовта. Ако само едното от две мнения – нашето – ни се вижда правилно и искаме да се борим срещу това на другия, това е борба на физическото поле. Ако аз приема в себе си мнението на другия и се опитам да го хармонизирам със самия себе си, тогава се намирам в съвсем друго положение спрямо моя ближен. Аз започвам да го разбирам. Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също като кажем, че то превръща външната борба в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека. Христос е създал възможност за човека той да уравновеси противоположните сили в своята душа, да сложи край на борбите. Затова е Христовият импулс, той превръща борбата в любов! (СС-112, лек.11)

Но това е указание за взаимодействие с ближния, не с безличната институция и слугите ѝ. След смъртните изпитания през миналия двадесети век нима някой се е вразумил? На объркания човек все повече се отказва правото да взема решение сам. Той е принуден да понася всякакви на вид уж незначителни персонални и институционални нареждания, които екзекутират душата му: носи маска, носът вътре, ваксинирай се веднъж, дважди, та трижди - и безропотното или по-добре - възторженото му подчинение се възнаграждава с два дена отпуск и подписан статут за гражданска отговорност. А маската неминуемо е заличила спонтанната усмивка и радостта от лицето му.

Дарина Шентова

28 септември 2021 год.                                                                         

СПОДЕЛЕНО ОТ ДАРИНА ШЕНТОВА