Взаимоотношения между интуицията, имагинацията и инспирацията
Поради това, че с напълно съзнателната воля поставяме лесно обозрими представи и мисли в центъра на съзнанието си, т.е. представи, които изцяло могат да се обхванат, така че да не останат никакви реминисценции, които могат да се издигнат от подсъзнанието и несъзнаваното, и да окажат влияние. Като се прибавя трайност на мислите (представите) и човек се концентрира върху тях, се изгражда това, което иначе живее само в силата на спомнянето. То се преобразува до една по-висша сила, става имагинативна сила. Тази сила трябва да се овладее, за да се постигне на тази степен на познанието нещо, спрямо което като човек можем да се отнасяме така, както в обикновения живот и обикновената наука се отнасяме към обкръжението. Тогава е необходимо да се овладее още нещо: да се потиснат отново мислите, да се отстранят от съзнанието.
Чрез това, че се постига трайността на представите с абсолютното овладяване на вътрешната душевна дейност, след което представата се отстранява, съзнанието се изпразва и това се повтаря – изпълнено съзнание, празно съзнание и т.н., – тогава човек се изкачва до това, което може да се нарече инспирирано мислене (представяне). Инспирираната представа донася за човешкото вътрешно познание много значим резултат, докато в имагинацията се постига резултатът, че човек може да проследи потока на човешкия живот, който е изживял от времето, до което си спомня, като нещо стоящо пред него. Той съзерцава ретроспективно панорамата на целия си досегашен живот. Това, което иначе е един поток, от който изплуват само вълните на спомените, сега става общо цяло: това е резултатът от имагинацията.
Резултатът от втората, по-висшата степен на познанието – инспирацията, която се постига по начина, който описах, е познаването на вечното в душата ни, на истински вечното, което преминава през раждане и смърт. За да се ориентираме в надсетивния свят също така свободно както в сетивната емпиричност, трябва да се издигнем до тази представа. И сега човек е в състояние и имагинацията, чрез която опознава един по-висш свят, произволно да я има и отново да я потисне, като чрез това е в състояние да съзерцава наистина процеси в този по-висш свят. Също както някой не може да вижда външно, без да движи очите си, а само втренчва погледа си върху нещо, също така не би могъл да съзерцава в надсетивния свят, ако може само да имагинира и не може да отстрани волево имагинациите. Тук е налице движение на сетивните органи и същевременно плъзгане над външния сетивен свят; във висшите светове е покоят на душата, но подвижност на външното, на самите имагинации, които са посредници за ориентирането ни в този надсетивен свят… Събр. съч. 73a, стр. 235 и сл., немско издание 2005 г.
…Третата степен на надсетивното опознаване на света е тази, която наричам интуиция в истинския смисъл на думата, а не в обикновения смътен смисъл. Интуицията се постига като човек си изгражда пълно съзнание за това, което го изпълва, когато се отстранят имагинациите, когато той постига празно съзнание. Не е възможно, когато това се направи, да има същевременно някакво друго съдържание, естествено не е възможно, но след като човек отново се завърне към имагинацията, той взима със себе си съдържанието, което е изживял в празното съзнание. Забележете как съдържанието на надсетивните светове в известен смисъл се обръща от субективността към обективността. Първо имаме имагинацията, изживяваме едно битие и това битие се представя адекватно в образ пред съзнанието. Знаем, че това е адекватният образ, но самото битие не се манифестира в съзнанието. В инспирацията се учим да се ориентираме, но все още в съзнанието не се представя битието. Чак в интуицията се появява това, което човек е изживял – макар съзнанието да не изживява даденото битие непосредствено, но душата реално го изживява – сега се появява това, което по време на празното съзнание е било там, макар едва когато човек отново има имагинация. Това означава, че това надсетивно битие, в което човек се е намирал обективно, навлиза в субективността. В интуицията имаме действително субективно обективния надсетивен реален свят… Събр. съч. 73a, стр. 237, немско издание 2005 г.
Съвременни интуиции
…Всички древни интуиции са давани само на групи. Съществува тайнствена връзка между праоткровението и човешките групи. Новите интуиции, които сега трябва да се упражняват, трябва да се упражняват на мястото, което заема всяка отделна, индивидуална човешка душа, т.е. всеки отделен човек трябва сам да стане извор на моралността. Това трябва да се почерпи от нищото, като човек застане насреща му и оттам сам черпи интуициите… Събр. съч. 217, стр. 79, немско издание 1988 г.
Морални интуиции
…Във Философия на свободата бях принуден да прибавя моралните интуиции, които тук вече ги характеризирах като нещо изцяло надсетивно-духовно. Трябваше да покажа, че отделният човек изживява моралния импулс по индивидуален начин още чрез обикновеното съзнание, докато интуицията иначе може да се постигне само чрез по-висши упражнения… Събр. съч. 82, стр. 143, немско издание 1994 г.
* * *
…Погледне ли се външната природа, се стига до имагинацията, по-късно до инспирацията и накрая до интуицията. В моралния свят е различно. Стигне ли се там до образността, изобщо до имагинациите, редом с тях се развива същевременно способността човек да има морални интуиции. Още на първата степен се постига това, което може да се постигне едва на третата степен. В моралния свят външното възприятие се следва от имагинация… Събр. съч. 217, стр. 83, немско издание 1988 г.
Интуиционната душа, чувствената душа[1] и астралното тяло
…Когато в този смисъл чувствената душа се преобразува в интуиционна душа, трябва да си представите, че интуиционната душа има за свой инструмент астралното тяло на човека. Инспиративната душа е преобразуваната разсъдъчно-нравствена душа. Тя има за инструмент етерното тяло на човек. А имагинационната душа, преобразуваната съзнателна душа има за свой инструмент физическото тяло на човека… Събр. съч. 145, стр. 180 и сл., немско издание 1976 г.
Интуитивно познание и предишни земни животи
…В интуитивното познание се осъзнава въздействието на предишния земен живот в настоящия. Предишните земни животи, в своето по-нататъшно развитие, са отстранили взаимовръзките с физическия свят, в които са стояли. Те са станали притежание на чистия духовен център, на същността на човека и действат в настоящия живот. Поради това са и предмет на познанието, което се получава като разгръщане на имагинацията и инспирацията… Събр. съч. 26, стр. 27, немско издание 1976 г.
Интуитивното познание и математиката
…Начинът и видът, по който се говори във «Философия на свободата» (Събр. съч. 4), не се отличава качествено от това, което се намира в нас като душевна нагласа, когато се занимаваме с математиката. Показах как активно се черпи от вътрешността на човека, как в известен смисъл забравяме, че математическото пространство е почепено от нас самите, как в това пространство живеем с нашите пространствени възгледи. Казах също, че първоначално хората не се интересуват особено, когато става въпрос за собствените им човешки способности, каква душевна нагласа имат, когато математезират. В света се срещат малко хора, които, ако мога така да се изразя, имат истински респект пред математезирането.
Този истински респект, има един дълбокомислен, достоен за уважение извънредно симпатичен поет – Новалис. Когато Новалис, този прекрасен лирик говори за математиката, той казва приблизително следното: «В математизирането всъщност имаме най-хубавата, великолепна, могъща човешка поезия!» Знам колко малко хора ще го признаят. Но, както казах, достойният за уважение, дълбокомислен лирик Новалис е знаел – понеже е бил математик – какво се импулсира в душата, когато отделни математически проблеми се решават не само занаятчийски, знаел е как се чувства душата, когато е така отнесена, че се самозабравя, когато се намира вън в пространството. Но е възможно следното: А именно, когато някой познава тази душевна нагласа на математизирането, за която Новалис говори така прекрасно, и може да постигне от същата душевна нагласа да извлече нещо съвсем друго, а именно изживяването на моралните импулси, с други думи, когато му се удаде със същата вътрешна яснота, със същата вътрешна сигурност както например си служи с Питагореевата теорема, да схване и изживее маралните проблеми, тогава с това схващане на моралните проблеми той знае, че се намира в духовния, в надсетивния свят и говори за това, че в този надсетивен свят с моралните импулси протичат в душата моралните интуиции.
Знае се, когато човек се намира с тази душевна нагласа сред сетивния свят, че се намира в един надсетивен свят, който първоначално няма нищо общо с това, което външно може да се възприеме чрез сетивата. Човек знае, че се намира в един свят, където първо непосредствено изживява моралните импулси със своята най-дълбока вътрешност; там е едно с тях; и понеже е едно с тях, те са интуитивни познания. И още нещо знае. Човек знае, че колкото и дълго да гледа наоколо в сетивния свят, колкото и остроумно да мисли, да наблюдава и експериментира, това, което открива в математиката като морални интуиции, не може да му идва от никакъв сетивен външен свят, а идва от надсетивния свят… Събр. съч. 82, стр. 116 и сл., немско издание 1994 г.
* * *
…С други думи това означава, че то е инспирирано. Истинските, най-дълбоките морални импулси, които човек може да получи от надсетивния свят, са интуииции, които същевременно са инспирирани за нашата душа. И макар да не са възприемаеми, да не се представят като образи, те приличат на сетивните възприятия. Каквито са сетивните възприятия в областта на сетивността, такива са моралните импулси в областта на надсетивното. Това означава, че те са имагинации.
Накратко, когато се опитаме да спечелим от надсетивния свят едно морално основание за човшкия живот, се научаваме да познаваме как душата трябва да изживява, когато иска да навлезе в надсетивния свят. И може да се каже, че за днешния човек най-добрият път е първоначално да опознае как може да излезе от своето сетивно тяло и да живее в един чисто духовен свят, когато по този начин, както се опитах да обясня в моята Философия на свободата, се вживее в един чисто надсетивен свят. Но когато е опознал този особен начин да се намира в надсетивния свят, той има подтика да продължи, да опита дали не е възможно за друга област в живота да проникне в един надсетивен свят.
И тогава се стига постепенно дотам, че са възможни наистина методи за вътрешно душевно развитие, които извеждат човека да съзре пътя, целия Космос и човешкото вътрешно познание така, както иначе в смисъла на Философията на свободата го съзира само в моралността, където не може да допусне, че става въпрос за надсетивното, ако не се опре на същинския фундамент на нещата… Събр. съч. 82, стр. 119 и сл., немско издание 1994 г.
Извадките да подбрани от Нели Хорински
Портрет на Рудолф Щайнер от художника Петър Господинов
[1] Думата чувствена душа се употребява тук вместо сетивна душа като по-точен превод на немското означение Empfindungseele. Бел. пр.