Д-Р МАРГАРЕТЕ ХАУШКА
РИТМИЧЕН МАСАЖ ПО Д-Р ИТА ВЕГМАН,
ОСНОВИ НА УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА
Съдържание
Предисловие към руското издание
ЧАСТ I. Основи на познанието
Глава 2. Основни членове на човешкото същество
Глава 3. Тричленността на човешкия организъм
Глава 4. Водният организъм
Глава 5. Въздушният организъм
Глава 6. Топлинният организъм
Глава 7. Нерви и кръв
Глава 8. Кръвообращение и сърце
Глава 9. Метаморфози на скелета
Глава 10. Мускулна система
Глава 11. Система на вътрешния свят
Глава 12. Кожа
ЧАСТ II. Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман
Глава 13. Развитие и разширяване
Глава 14. Хармония и дисхармония в човешкото същество
Глава 15. Законът за полярността в масажа
Глава 16. Качества на масажните техники
Глава 17. Качества на маслата
Глава 18. Ритъмът
Глава 19. Лемниската и пентаграмът
Глава 20. Основни форми
ЧАСТ III. Практика на ритмичния масаж
Глава 21. Втриване в органите
Глава 22. Гръбначният стълб и неговото лечение
Глава 23. Препоръки при отделни болестни състояния
Общо въздействие на ритмичния масаж
Бронхиална астма
Стенокардия и близки състояния
Артериални нарушения на кръвоснабдяването
Венозен симптомокомплекс
Нарушения на съня
Главоболие с различен произход
Запек
Ревматични заболявания
Периартрит на раменната става
Посттравматично лечение (счупвания и т.н.)
Неврити
Полиомиелит и парализи с различен произход
Дегенеративни заболявания на нервната система
Лечение на онкологични заболявания
Ритмичен масаж в лечебната педагогика
Ритмичен масаж в психиатрията
Глава 24. Към въпроса за терапевтичната техника
Глава 25. Ръката
* * *
ГЛАВА 3. ТРИЧЛЕННОСТТА НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Описаната за първи път от Рудолф Щайнер през 1919 год. в книгата «За загадките на душата» функционална тричленност на човешкия организъм, е ядро на новия човешки образ.
В човека наблюдаваме нервно-сетивна система, която има своя център в главата, но присъства навсякъде. Заедно с процесите, случващи се в нея, тя е телесната основа на съзнателния живот на представите.
Ритмичната система, с център в гръдните органи, но която се разпростира в целия човек с включените в нея дишане и кръвообращение до най-фините им разклонения, е телесната основа на чувствения живот.
А веществообменната система с център в долния човек е телесната основа на волевия живот. Днес нервната система е отговорна за трите функции, но за изпълнение на представния волеви акт, е необходим, като основа, веществообменен процес, който произвежда топлина, в противен случай за движението може да се мисли, а не да се извърши. В основата на някои вътрешни блокажи на волята лежат най-фини нарушения на веществообмена. Този живот на веществообмена продължава в органите на движенията, затова Рудолф Щайнер говори за системата на веществообмена и крайниците. Противоположно на това, нервната система има като основа сетивните органи. Двете системи се отнасят една към друга като полярности. Чрез усещанията в нас проникват въздействията на външния свят, сетивните органи се превръщат в морски заливи, чрез които позволяваме на качествата на света да проникват в нас, като светлината, цветовете, тонът и др. Благодарение на органите на движенията ние, напротив, се придвижваме във външния свят. В известен смисъл те са като изпъкналости.
Ако разгледаме човешкото тяло като инструмент на душата, то в основата трябва да бъде положена тази функционална тричленност. Тялото в своята цялост е инструмент на душата и духа, които искат да се движат по земята като мислят, чувстват и желаят, за да изпълнят задачите на ентелехията.
Следващият важен извод, който произилиза от тричленността, е това, че само процесите на веществообмена имат изграждащ характер, а полярно противопоставените им нервно-сетивни процеси имат радрушаващ характер. Образуването на съзнанието се случва не като изграждащ процес на организма, а напротив, заради съзнанието животът винаги трябва да бъде пренесен в жертва. Носещите съзнание процеси са процеси на смъртта.
В живота здравословното изравняване се създава от ритмичните процеси на средата, те са нашите хармонизиращи процеси. Здравето – това е биологично равновесие, обусловено и поддържано от силен център, между подхранващи възстановителни изграждащи процеси, способни да създават само сънно съзнание, като в растенията, и разрушителните процеси на нервно-сетивната система, които придружават съзнанието.
Още от това най-простичко разглеждане става разбираемо, защо масажът трябва да бъде ритмичен: затова, преди всичко, за да укрепи силите на системите за изравняване.
Ако се разбере пълната полярност на живота на представите и волевия живот по отношение на техните телесни основи, то следващите крачки ще бъдат търсене причините на това в полярно организираното взаимодействи на четирите члена на човешкото същество в тези области.
За разбирането на масажа може в началото да се разгледат необичайно сложните отношения в опростена форма, като се използва следващата рисунка.
За да се изобразят най-разнообразните взаимодействия на членовете на човешкото същество, може да се използват кривите на функционалните взаимодействия, както е направено по-долу.
Преди всичко, трябва да се отбележи, че двата низши члена, физическото и етерното тяло, образуват един вид здраво единство, противопоставено на астралното тяло и Азът, които по същия начин, от своя страна са по-взаимосвързани.
Азът се освобождава от нервно-сетивната област, за да навлезе отново при пробуждането. През нощта органите на нервната система се препълват от изграждащи процеси и се възстановяват. Будността и сънят са ритмични функции, и затова при нейните нарушения, които могат да бъдат предизвикани от различни причини, може да се повлияе благотворно с ритмични масажи.
На рисунката астралното тяло и Азът символизират лемниската, защото тези два члена са включени в организма благодарение на дихателната система. Проявата на телесната организация през полярността между нервната система и веществообменната система е обусловено от това, че ние сме носители на душа. Само животните и човешките тела проявяват тази полярност, растенията, обаче, се нуждаят само от включване на етерното тяло. В Библията този процес на одухотворяване е описан с думите «И Бог вдъхна в него дъха на живота.
Възниква своеобразно вдлъбване, астралното тяло вдлъбва растителния принцип, всички жлези, а също белите дробове, са вдлъбнати дървета, белите дробове са център на вдълбания въздушен организъм. Растенията са надарени с дъх отвън, той е включен в макрокосмическия въздушен организъм на Земята. В животинския свят е възможно да се проследи, как процесът на дишане от повърхността на кожата при низшите животни бавно се придвижва навътре, докато накрая завърши със създаването на белите дробове. Именно поради това движение навътре, свързано с присъединяването на душата и духа, тази функция трябва да бъде изобразена като лемниската, която като крива изразява това дихателно колебание. Отчетливо възникват две области, горна и долна. Горе астралното тяло има оформящо и разрушително въздействие върху физическо-етерната телесност, повече отвън, чрез нервно-сетивната система, от която се е отделило, след като я изгражда в безсъзнателния ембрионален период. Долу астралното тяло е дълбоко потопено във веществообменните процеси и действа импулсиращо отвътре. Това потапяне е в основата на растежа, храненето и т.н., но не и на съзнанието. В ембриона и дълго време в детството преобладават възстановителните процеси. Астралното тяло изгражда свой собствен инструмент по това време, така че по-късно, след като се отдели от него, да го използва отвън. Това означава: астралното тяло по това време създава прекрасното построение на нервната система като застинало отражение на себе си, за да използва това огледало за формиране на представи, като в този процес го разруши.
Полярното взаимодействие на функциите най-точно са изобразени в лемниската. Движението в лемниската се пресича в точката и съответства на ритмичните процеси вдишване и издишване, които осъществяват прехода и равновесието. Тук нагледно е представено, как висшите членове на човешкото същество се съединяват с телесността, благодарение на ритмичните процеси, които не достигат напълно до съзнанието. Всяко преднамерено движение преминава пътя от представата през ритмичния процес до волеобразуващите процеси на веществообмена.
На това се основава облегчаващото и стимулиращо въздействие на ритмичния масаж върху процесите на движения при всички двигателни нарушения.
Тази относително лесна схема, която показва само основните важни закономерности, при по-близко разглеждане ни разкрива понятията Сол, Сяра и Меркурий (Живак), които са въведени в медицината от Парацелз от алхимичните традиции. Парацелз още можел да вижда етерното тяло, което наричал „Археус“. Под трите названия Сол, Сяра и Живак са скрити трите функционални области на нервно-сетивната система, на ритмичните процеси и на веществообмена.
Солеобразуването (Сол) – това е процес на извличане на мъртвината от живата течност. В основата на всички процеси на съзнанието лежи фино (невъзможно да бъде измерено с груби инструменти) солеобразуване, т.е. слаб умъртвяващ процес, минерализация. Нещо неуловимо произлиза от „Солта“ и я обкръжава. Образуването на „Сол“ е едновременно и процес на материализация от фина към по-плътна среда.
Сярата – това е полярната противоположност, всички метаболитни процеси са серни, сярата абсорбира невероятно. Веществото се разтваря отвътре навън, изтънява и поема миризма. Сярната се свързва с топлината. Солта е студена.
Ако се сравнят тези процеси с растителните, процесът на цъфтеж може да се нарече серен, този процес се освобождава от материалното. Кореновите процеси носят характера на солта, тук материята се струпва. Ако се сравни растението с човека, може да се види, че растението функционално присъства в човека в обърнат вид. (Р. Хаушка „Учение за храненето“)
Ритмичните процеси на средата, носещи здраве, Парацелз нарича Меркурий, в Меркуриевият жезъл изобразявал две змии, които се преплитат по протежение на жезъла. Меркурий може да се свързва и освобождава, да приспива и събужда. Какво би могъл да свързва и освобождава? Да освободи душевно-духовното, астрално тяло, носещо „Аза”, да приспива, да свързва, да пробужда. Изображенията на митовете са много точни, просто трябва да се научим как да ги четем.
Масажът като лечебна процедура може да се разбере, само ако имаме правилната представа за законите, по които действа етерното тяло, т.е. за ставащото на физиологично ниво в човека.
В главата за историята на масажа вече говорих, че от времето на Хипократ масажът като цяло е диференцирано свързване и освобождаване. Ритмичният масаж помага да се засили взаимовръзката на членовете на човешкото същество, а именно, взаимовръзката на духа и душата с тялото, или спомага за тяхното освобождаване, като възстановява нарушеното равновесие. Равновесието може да бъде нарушено както на локално ниво, така и цялостно.
Тричленната закономерност на етерното тяло присъства и във физическото тяло, тъй като етерното тяло се явява строител. Тя се проявява във всички четири сфери на физическото тяло: в земното, в течното, във въздушното и в топлината; етерното тяло пронизва цялото физическо тяло. По-нататък при описанието на водния, на въздушния, и на топлинния организъм ще бъде разгледана полярността на солевите и серните процеси, и меркуриалният принцип на средата като подреждаща функционалната тричленност.
Анатомията – знанието за твърдия организъм – не се разглежда в тази книга, а се предполага, че вече е известно.
Превод: Дорина Василева